Щастието като нова валута

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Каква е ролята на икономистите в условията на световна криза? Защото и те, като всички, са платени чрез средствата на крупния капитал.

Отговор: Като цяло съществуват две нива на икономиката:

Икономика за „големия свят” – с други думи глабалната програма, позволяваща да се властва над света. В нея влизат армии, държави, средствата за масова информация, ресурсите и т.н. Като цяло става дума за „властническо планиране”. Тъй като в основата си икономиката – е власт.

  • А към низините се спуска друга икономика, изтъкана от известните ни системи и учреждения, предназначена за „играта” на обикновените икономисти.

Що се касае до върховете, аз не съм уверен, че те вече са осъзнали своята безпомощност пред лицето на кризата. В тази връзка си струва да се приведат два цитата. Единият от тях принаделжи на нобеловия лауреат по икономика Джоузеф Стиглиц, който заяви: „Стандартните макроикономически модели претърпяха крах по всички най-важни критерии на научната теория. Те не предсказаха финансовата криза, а когато тя започна, те не дооцениха нейние ефекти”.

А ето какво каза главата на Израелската централна банка Стенли Фишер: „Неразбориите сега са повече, отколкото по-рано. Ние сме в затруднено положение. Сега се случва не това, което е описано в книгите, и не това, което сме очаквали… При така създадените обстоятелства стъпките се предприемат под давление, а теориите изобщо не е задължително да бъдат способни правилно да укажат, как следва да се постъпва в подобни ситуации”.

Малко преди кризата в беседа с един от нобеловите лауреати аз го предупредих за това, че бедата вече е на прага. Отговорът беше снизходително изказване на професионалист, срещнал се с дилетант. Разбира се, той беше вежлив и говори искрено. Смисълът на думите му се свеждаше до това, че е смешно да се отива против мнението на авторитетните специалисти, които смятат, че криза няма и не може да има.

Сега, когато водещите експерти изказват противоположни съждения, изниква въпросът: какво от техните думи си струва? Възможно ли е те да искат да подготвят човечеството за трудни времена? Защото икономиката – е същата тази политика, само че с повишена квинтесенция, и „големите хора” нищо не говорят просто така. Друго нещо са политиците: те имат по-голяма възможност да маневрират и лесно сменят маските. Но на икономиката ние приписваме някаква сериозност, солидност – тъй като все пак става дума за пари, за финансово планиране, за строги математически разчети и опитни професионалисти. И затова икономистите не могат да си позволят случайни изказвания, техните думи са обмислени и се отнасят до „висшата политика”. Видно е, че със своите познания те искат да подготвят публиката към по-сериозни проблеми и несгоди. Така или иначе всичко се дава в умерени „порции” в подходящо време. „Пламенни революционери” в тези среди няма. Тук цари жесток ред.

Но не по-маловажно е, че машината на световната икономика днес все по-малко слуша кормилото. И естествено, елитът търси възможност да закрепи юздите на управлението.

Въпрос: Способен ли е той в това търсене да разшири хоризонтите, да излезе извън границите на привичното мислене и стандартните подходи?

Отговор: Ако говорим за тези няколко десетки семейства, които „организират бал”, а не за техните „армии”, аз мога да им препоръчам ключов момент: трябва да разберат общата тенденция на ставащото. Срещу Природата не може да се върви. Ние живеем на малък „глобус”, „затегнат” от всички страни от силите на Придодата, без възможност да избяга където и да било. От науката кабала също ни е ясно, че ние преживяваме период на голяма качествена трансформация на целия свят, на която е невъзможно да се противопоставим.

Затова, ако елитът иска да запази властта, ще трябва да разбере тенденцията на Природата. Не бива да върви срещу нея – може да върви заедно с нея. Така се случва всеки път: улавяйки новия полъх, ние отначало се опитваме да му се възпротивим, а ако не се получи, сменяме курса по вятъра и оглавяваме процеса, за да го управляваме.

Днес върховете трябва бързо да вземат аналогично решение. Ако те тръгнат против Природата – от тях няма да остане нищо, а ако се присъединят към нея, ще запазят властта, доколкото имат силата на управлението, контролират армията, икономическата система, търговията, промишлеността, правителствата… Всичко това ще ни трябва и по-нататък, за да вървим заедно с Природата.

Сега Природата „кани” нас, хората, да се изменим вътрешно, и затова сме длъжни да създадем за човека нова икономика – с други думи, ново наслаждение, ново напълване. Работата вече не е в „играчките”, с които е пълен неговия дом, не е в самия дом, в автомобила, не е в пенсионните фондове, националните застраховки и пр. Всичко това е дреболия. Главното е – как да напълним човека с усещане за живота. В това е същността на новата икономика. Другите сфери, отчитайки съвременното технологично развитие, няма да изискват големи усилия. И затова „цялото кралско войнство” е длъжно да се насочи в ново направление.

Ако няколко десетки ключови фамилии разберат, че именно тази парадигма ще им позволи и по-нататък да държат властта над света, че благодарение на нея светът действително ще им се подчинява, тогава ще могат да нахранят и обезпечат човечеството – да обезпечат точно това, което иска новото желание. Природата го пробужда вътре в хората, а елитът дава всичко необходимо отвън. И това вече няма да бъдат пари: сега в света навлиза нова „валута” – щастието. Зеленият цвят се сменя с розов.

Въпрос: По Ваше мнение, какви оперативни указания трябва да дадат тези фамилии на обслужващите ги икономисти, за да вземат курс към икономика на обединението?

Отговор: Аз мисля, че цялата тази система, която те са построили в света, днес е длъжна в една своя част да се превърне в система за възпитание, а в другата своя част да продължи да функционира в качеството си на система за обезпечение. Това е така, защото на всеки човек както и по-рано ще са необходими насъщните за живота вещи. Само че сега, когато той си задава въпроса за смисъла на живота, е необходимо да се създаде още една система. Следователно, ние запазваме промишления комплекс в мащабите, необходими за обезпечение на базовите, нормални нужди, – а всичко, което е над това, трябва малко по малко да се изключи и демонтира, действайки плавно и поетапно, като се избягват тежките проблеми, разрушения, безпорядък и войни.

С една дума, светът трябва да се управлява така, че в резултат да се избави от всички мними активи и имущества и да премине към рационално потребление. Пред нас стои огромна работа, и е рано икономистите да мислят за оставка. Необходимо е да направят изчисления, за да може, от една страна да се преустрои механизмът на снабдяването, а от друга, да се обхване всичко от интегралното възпитание, което, наред с другото, трябва в пъти да съкрати количеството на изхвърляната храна.

Днес даже в бедните страни, където мнозина не си дояждат, огромно количество продукти просто се изхвърля на боклука. Ето че излиза, че в действителност не ни достигат не ресурси, а съчувствие, съпричастност между хората. Хладилникът ми ще се пръсне, а съседските деца гладуват. Само безучастността ми пречи да им дам поне своя излишък. И този проблем ще реши само възпитанието. В Гърция оставят деца на улицата, за да се погрижи за тях държавата, а възрастни преднамерено попадат в затвора, за да си обезпечат препитание. Въпреки, че храната е напълно достатъчно, за да покрие нуждите на всички без изключение, празнотата между хората не позволява да се реши този проблем.

Това състояние малко по-малко ще обхване целия свят: от една страна изобилие, гниещи на боклука продукти и излишъци, които няма къде да се денат, а от друга страна, растящ брой на бедните, на които не достига хляб. Нещо повече, това няма да бъде следствие на ценовата политика с всички нейни мръсни съставки, а просто безисходица, до която ни е довел старият подход. Именно подходът, парадигмата на развитие е необходимо да изменим днес.

Дойде време да изградим рационална икономика и паралелно, в нейна подкрепа, да създаваме система на образование, защото иначе нововъведенията ще претърпят крах. Тъй като за тях са нужни нормални човешки отношения.

И заедно с това, трябва да се обезпечи на всеки усещане за щастлив живот. За това също отговаря елитът. Те искат да останат на власт, а затова днес се изискват нови средства. Тъй като освен парите, като опора на правителствата могат да служат и други неща: уважение, страх, обезпечение на насъщния хляб. У властта има много „юзди”, позволяващи и да чувства светът като свой собствен. И днес ние сме длъжни да се ръководим от тези признаци и качества, които са свойствени на съвременното човешко общество.

Ние ясно виждаме, че всички тези негови проблеми произтичат от отсъствие на правилна, добра връзка между хората. Като следствие, семействата се разпадат, а системата на образование преднамерено се съсипва, доколкото елитът предпочита да държи хората на примитивно ниво. Като следствие, днес ние просто няма къде на образоваме и възпитаваме своите деца. В Съветския съюз всички ученици изучаваха чужд език, но никой не знаеше такъв в крайна сметка. Защо? Защото върховете не искаха това, беше им необходима само „отметка”. Ето и сега у завършващите малко остава като багаж след 11- 12 години обучение. Наистина ли така наивно ще оставяме всичко на случая и на „естествения” ход на нещата?

Затова, вместо да налага на хората безполезни занимания, още повече че това вече е невъзможно, върхът си струва да премине към нови „юзди”. Нека да обезпечава на населението щастие с помощта на възпитанието, системата на просвещението, механизмите за снабдяване и т.д. Това ще стане ново средство за власт – със забележителни средства, носещи уважение, позволяващи и по-нататък да заемат позицията на върхушка.

„Индустрията на щастието” се състои от най-различни компоненти, включващи отдих, развлечения, възпитание на децата и много други. От друга страна, съвременната промишленост пред очите ни се свива и изчезва в своя обичаен вид. Новите технологии и автоматизацията на производството още днес са способни значително да съкратят количеството работници в предприятията, и да се спре този процес е невъзможно. Даже Китай бързо преминава през последните етапи на този път.

Какво ще правят хората? Само едно – ще изграждат и развиват помежду си нови, добри отношения. И точно тук има работа за всички.

Що се отнася до икономистите, те са длъжни да се преквалифицират в педагози. Та нали ние строим икономика на щастието, генерираме в обществото поток на добри отношения, които изпълват всеки. По-рано хората обезпечаваха парите, а сега системата ще им дава щастие, грам след грам. Такова точно, постоянно „вливане”. Разбира се, то не „зомбира” човека, не го заставя цяла нощ да седи с изцъклени очи на дивана, за да стане сутринта и получи ново „инжектиране”. Не, това е негова лична, осъзната работа, това е огромна социална работа, това е обединение на целия свят в единно цяло, в което усещаме единния поток на живота.

Така, завършвайки своето развитие в рамките на неживата, растителната и животинската природа, ние се качваме на ново равнище на битието, на степен Човек. Мисля, че от „армията икономисти” трябва да се възползваме за това, максимално да облекчат този преход. Защото всъщност става дума за скок от няколко десетилетия напред. Днес ние с единия крак още стоим в миналото, а с другия – неизвестно къде. И преходът, който ни предстои, съвсем не е прост. В него постепенно ще бъдат привлечени страна след страна, международното съобщество. Отрано е необходимо да съкратим действието на изчерпаните направления от потреблението – още докато премине настоящата криза. Ще се наложи да се закрият предприятия, да се закрият фирми и компании. Всичко това заплашва да се срути – така че дайте да задействаме икономистите, които да разработят планомерна стратегия за „меко кацане”.

Например, специалистите съставят програма за закриване на даден металообработващ комплекс, в който са заети стотици хиляди работници. Те трябва да бъдат преведени към режим на рационално потребление, да да бъдат покрити от нова система на снабдяване и т.д. При грамотен подход, вместо неконтролируем крах на целия отрасъл, ние обратно, ще осъществим социално и икономическо оздравяване. И всичко това – благодарение на новата икономика.

Ключът тук е в това да се влеем в програмата на Природата, а не да „изобретяваме велосипеда”. Например, не просто да закрием нерентабилен завод в някое градче с 20-30 хиляди човека, а да съставим оздравителна програма, която да помогне на хората да реорганизират социалните и общински механизми, а също да получат правителствена помощ за обезпечение на базисните нужди. Казано по друг начин, обединявайки се правилно, те могат да се сдобият с добър живот, независимо от малките субсидии и помощи.

Тъй като кризата ще се обостри подобни прецеденти ще стават все повече, и не бива да оставяме нещата на самотек, не бива да се оставят хората на произвола на съдбата…

Из програма „Решение“, 15.02.2013

[101874]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация: