Семейство: единството решава всички проблеми

каббалист Михаэль ЛайтманПървият принцип за изграждане на семеен живот: Струва си да се положат усилия, за да се обединим повече и повече, защото единството може да реши всичките ни проблеми.

Въпрос: Защо, всъщност, единството решава всички проблеми между съпрузите? Какво представлява то? И как точно трябва да се полагат усилията?

Отговор: За да разберем принципа на обединение, нека не се ограничаваме със семейната единица. От примери на природата виждаме, че с напредъка нараства и сложността. В началото на своето развитие ние също сме били малки, примитивни същества с ниско ниво на сложност и дори най-прости организми. И след това постепенно сложността нараствала: желатиновите тела на амебите отдали палмата на първенството на специализирани образования с различни функции, а те се обединили в тела, всеки орган на които внася свой конкретен принос в цялостната работа.

Живият организъм се състои от много взаимодействащи си системи и ние виждаме, че според степента на развитие, телата стават все по-сложни, издигат се на все по-високи нива на сближаване, съединение, конфронтация и обединение. Същото се отнася и до създадените от нас изкуствени системи – например, електронните.

По този начин развитието изисква наличието на различни, противоположни части, всяка от които има своя програма, собствена задача. Всяка част – било то сърце, черен дроб, бъбреци или бели дробове – е затворена в себе си и всяка изпълнява своята работа. Въпреки това, цялата тази работа е насочена в полза на общото тяло. И според това в каква степен всички части са правилно взаимосвързани помежду си, измерваме нивото на здравето на организма.

С други думи, не е достатъчно ако всяка част по отделно е здрава – негодната връзка ще развили цялата работа. Така че здравата връзка е по-важна от здравето на всяка от частите. Те се допълват взаимно, взаимодействат помежду си – по принцип системата трябва да поддържа вътрешно равновесие, което измерваме с помощта на лабораторни изследвания и други медицински тестове.

Оттук следва, че и в човешкото общество, което също е система, трябва да има големи части с различна специализация. Неслучайно във всяка страна има държавни ведомства и агенции, както и много сродни организации. Но има ли правилна комуникация между тях? Големи, силни части, обособени и противоположни една на друга – добре е, ако те се свързват правилно помежду си. От това зависи развитието.

Същото важи и за малките системи, включително семейството. Ясно ми е, че живея против своя спътник в живота и ние сме две объркани, заплетени, много сложни системи. Ние не познаваме и не разбираме сами себе си, камо ли да познаваме и разбираме партньора си. Така че на каква основа да градим съвместния си живот?

На животните им е лесно, те се опознават и откриват взаимното съответствие с помощта на прости физиологични тестове. Но при човека в действителност няма възможност за истински тест. Напротив, той е поразен от тоталната слепота на фалшивите принципи, усвоени от обкръжението и наложени от холивудските филми. В резултат ние съдим за своя потенциален партньор, като се ръководим от съзнателно неверни модели и при това се надяваме на светло, съвместно бъдеще. Би било смешно, ако не беше толкова тъжно…

Ние не знаем нищо относно своите системи и тяхното взаимодействие и затова се нуждаем от предварително обучение за това, как да укрепваме семейството, как да го изграждаме, да знаем защо го правим. В края на краищата, сме изправени пред трудна задача: да приведем две най-сложни системи в определено, точно съчетание по такъв начин, че те да формират това съчетание сами.

В процеса участват психологически, физиологични, генетични, семейни, социални и други системи, които постоянно се променят на фона на различни вътрешни и външни проблеми. Е, и как да постигнем успех в партньорството? В този сценарий, семейството – това е просто една илюзия! В какво ни въвличат?! В крайна сметка, всъщност аз нямам никаква възможност за компетентна проверка и надежден анализ на текущото състояние и бъдещото развитие на събитията.

Някога бракът бил проста работа: хората живеели сравнително подобен живот в селата, семействата се познавали едно с друго, всичко е било ясно и понятно – и е имало по-малко проблеми. Но след това тръгнахме по широкия свят и започнахме да се подлагаме на различни влияния. Всички уж живеят с едни и същи неща, но всички сме много различни, във всички егоизмът е много силно развит и в резултат на това ние вече не се познаваме помежду си.

Така че, трябва да разработим метод за обучение, който да помогне на хората да изграждат семейството. Ако бях на мястото на държавата, аз не бих издавал свидетелство за брак, докато булката и младоженецът не завършат такъв курс на подготовка и не вземат изпит, с който да докажат, че са готови или че поне разбират какво им предстои и как да взаимодействат един с друг. По същия начин шофьорите получават права едва след вземане на теоретичен и практически изпит.

Тези курсове трябва да обяснят на всеки от съпрузите, кой е той самият, кой е партньорът му и как те двамата да се обединят в едно цяло, в една работеща система, наречена „семейство“. По този начин, двете системи се обединяват в трета, която става тяхно следствие, а освен това, всяка от тях поотделно и двете заедно са свързани с различни външни системи по време на работата, в семейството и т.н. В резултат, се развива комплекс от множество компонента и човек трябва да разбере, че не може да се оправи без знания по психология, за обществото, за човешката природа и нейното въздействие.

Но ние не обучаваме човек на това. Ние просто му даваме професия, за да печели прехраната си – с други думи, учим „животното“ къде расте тревата, с която то се храни. Не учим това същество да бъде Човек, а още по-малко да създава семейство. Ето, такъв тесен мироглед…

Въпрос: Защо точното съчетание на съпрузите ще реши всичките им проблеми? Каква „прекрасна формула“ се крие в брака?

Отговор: През цялата човешка история ние сме се обединявали в семейства, тъй като ни е движел инстинктът, „животинската“ степен, която иска да има своя „клетка“, свое място, потомство и пр. Храна, секс, семейство – това е сферата, в която човек чувства, че живее, че е на своето място, че има дом, къща, семейство, предишно и следващо поколение… Той просто не би могъл да живее без тези неща и сам чувства себе си като захвърлен на улицата.

Но днес продължихме напред и построихме други условия: сега човек може да се справи без атрибутите на семейството. Това е признак, че сме завършили материалното си, „животинско“ развитие и сме се изкачили на ново стъпало. А това означава, че и семейството трябва да се измени по отношение на това, което е било по-рано. В миналото то се е основавало на инстинктите и обичайните нужди на тялото ни: разболея ли се – семейството ми помага, остарял съм – семейството ме поддържа, радвам се на децата, на домашно приготвена храна, жената се занимава с домакинство, а аз и нося приходи и връщайки се от работа, се наслаждавам на времето, прекарано в семейството…

Днес всичко това го няма – освен по филмите. Всеки седи в своя ъгъл с компютъра си, на масата се сервира бързо приготвена храна, и като цяло, партньорите не се нуждаят един от друг… Компенсирахме семейството на материално ниво и то повече не ни е нужно. По принцип, такова е естественото, закономерно развитие.

И сега трябва да преминем към нов тип семейни отношения, към такова семейство, което живее заради нуждите на съвременния етап на развитие. Тогава, съединявайки се с партньора, „преминавам към друго ниво“, ставам нов човек. Тъй като колкото по-развита е системата, толкова по-сложна е и нейните части започват да изграждат правилна взаимовръзка помежду си.

Днес и в семейните отношения, и в човешкото общество достигнахме до криза. По този начин ни показват, че трябва да се научим правилно да организираме живота си, да се учим на обединение не заради натиска на материалните обстоятелства, а заради по-нататъшното развитие. Ако се науча правилно да се обединявам с ближния, то ще мога заедно с него да изградя подходящата система. Също така на физиологично ниво, повишаването на взаимодействието на правилно функциониращите системи създава все по-сложни организми.

Ето какво ни липсва и настоящата криза ни показва това. По същество, тя отразява липсата на правилна комуникация между частите на човешкото общество. Следователно, кризата в семейството е липса на комуникация между съпрузите. А кризата в образованието е липса на връзка между учебния материал и това, което е нужно на хората в живота. Във всяка една област всичко опира именно до липсата на комуникация. Така че, разбирането за коректна комуникация е ключът към успешен живот.

Въпрос: Значи, вие предлагате на съпрузите да се научат на правилно обединение. Защо точно това действие да решава целия спектър от проблеми?

Отговор: На нашата малка планета има всичко необходимо, но ние не сме в състояние да го разделим, да го разпределим, да се удовлетворяваме един друг. В съвременните условия семейството, обществото, държавата, а и светът като цяло прилича на разбито, страдащо тяло, системите на което не поддържат правилна взаимовръзка. И затова не ни е нужно нищо, освен поправяне на връзката между хората. Това е очевидно по всичко, започвайки със световната, глобална криза до най-малката криза във всяка област. Навсякъде само един проблем – липса на връзка.

Човек е „социално животно“, то трябва да се храни от обкръжението. Ако човек и обкръжението са в състояние правилно да взаимодействат помежду си, ще им бъде добре.

Въпрос: Защо семейството се нуждае от постоянен процес на обединение?

Отговор: Нашето его не престава да ври. Проблемите между нас не престават, а обратно, постоянно се размножават и растат с всеки изминал ден. И затова вчерашните постижения в рамките на нашата взаимовръзка утре вече няма да бъдат достатъчни. Тъй като преживяваме развитие, което не зависи от нас. Този „поток“, този „конвейер“ ни носи нанякъде и макар да не знаем целта,  сме свидетели на самия процес от първа ръка.

Така че ето какво, за да може в хода на работата най-малкото да се чувстваме добре, трябва да се учим от природата и правилно да се обединяваме помежду си, да се изпълваме един друг подобно на системите в тялото ни, които са чудесен пример.

Въпрос: Как да работим за завършването на взаимоотношенията между нас?  Откъде да започнем?

Отговор: С обучение. Не е достатъчно да чуем за това – трябва да влезем в системата на обучение. Заедно с другите двойки ние трябва да забравим предизвикателните курсове, програмата на които включва всякакви видове лекции, беседи, семинари, упражнения. Ние ще изпълняваме „домашната работа“ и с нови въпроси ще се връщаме към обсъждане, към анализ на проблема и намиране на решение. Това е един истински университет на живота.

Въпрос: Да вземем една двойка, която определено време се обучава в такива курсове и е постигнала определени успехи във взаимното изпълване. Да допуснем, че съм поставил в гостната на това семейство скрита камера. С какво ще ме изненадат те?

Отговор:  С взаимно удовлетворение. Това не означава, че при тях всичко е мирно и гладко, в мир и спокойствие. Но те са удовлетворени от това, че се изпълват един друг и в това изпълване постоянно разкриват живота, течащ между тях, както кръвта тече във вените.

Защото животът на тялото се намира във взаимната връзка на всички негови органи. Нито един от тях няма да оцелее сам. Животът се ражда именно в съюза на частите и колкото по-успешен и здрав е той, колкото повече им позволява да се обслужват едни други, толкова повече се наслаждават. Точно това е удовлетворение – от това, че чувстват живота, течащ между тях. Чак до там, че всеки е длъжен да усеща другия и да живее в другия, т.е. да осигурява нуждите на ближния. На тази взаимност се изгражда интегралната система.

Този „семеен“ пример трябва да премине и към по-големите социални клетки. Така нарастващото обединение ще подобрява живота ни. Това става ясно, ако вземем предвид социалните и международните отношения. Така че, защо това не е ясно, когато става дума за семеен живот? Просто егоизмът веднага иска да прикрие това, което е правилно, да го измести настрана, колкото може по-далече. И в това е единственият проблем: „Звучи страхотно. Нека другите да се занимават“.

Въпрос: Днес семейният живот, меко казано, не предизвиква радост у хората, и далеч не винаги е придружен от приятни усещания. Може би е по-добре, че хората работят до късно – така те по-малко се карат. Така че нарисуваната от вас картина може да се окаже привлекателна. Въпреки това, в допълнение към теоретичното обучение на курса трябват примери, упражнения, които да могат да бъдат изпълнявани у дома – макар и на най-основно ниво.

Отговор:  Първо, съпрузите трябва да се почувстват един друг, а това отнема седмици, месеци. Е, по принцип, всеки трябва да търси, как той може да осъществи желанията и мислите на партньора си. Всеки сякаш се влива в тялото на другия. Тук работата не е просто да се помогне в къщи, а във вътрешната, чувствена реализация. Тя значително се предава от човек на човек и особено между близки хора – така, сякаш партньорите са един в друг.

Тази връзка ги напълва, а освен това, унищожава егоизма, не позволява неговото използване, не позволява експлоатирането на съпруга. Тя дава на човек усещане за спокойствие, лечебна любов, пробужда в тялото хормони, които повишават жизнеността, радостта, чувството за комфорт и благополучие – по принцип, има силни хормонални ефекти от положителен характер.

Ето какво се случва, когато човек чувства, че ближният – партньорът – е наистина в него, готов е да помогне по всякакъв начин. Ние наричаме това усещане за поръчителство.

И тук е нужна истинска взаимопомощ. Аз не просто изброявам своите проблеми на някого, за да ми помогне – аз искам ближният да ме почувства и затова му давам чувство на доверие и подкрепа. Нека чувства, че аз всяка секунда съм готов да му служа, да му помагам, да го подкрепям.

Точно същото се случва с малките деца: ако им дадем такова чувство на увереност, те растат добре.

Въпрос: Как да дадем на партньора си такава увереност?

Отговор: Тук цялата работа е именно в усещанията. Възможно е да помогнат някои упражнения, постепенно променящи чувствата. Ние придаваме значение на нашата вътрешна, не вербалната взаимовръзка, нишката, която сякаш се проточва през въздуха, и все пак, това е основното нещо, което се развива.

Въпрос: Изследванията показват, че породените от разпадането липса на увереност, сигурност сега са един от тези фактори, които предизвикват най-голямо безпокойство в хората. И точно тук вие прокарвате връзка между обединението и доверието. Обаче, като се има предвид съвременната реалност на разрушените бракове, хората ще трябва да изграждат постепенно сближаване помежду си, което създава увереност. Как да обясним на човека самата идея? Как да му внушим, че чрез обединението, той ще може да придобие увереност, която днес повече от всичко му липсва.

Отговор: Може да цитирате като пример същите деца. В края на краищата, толкова ли много ги превъзхожда възрастният, ако се нуждае от същото? На 30 – 40 годишния човек му е нужна увереност, и още как му е нужна! От кого ще я получи, ако целият му живот преминава постоянно в „отбранителна позиция“, в принудителна готовност да се грижи сам за себе си?

От 42-а беседа за новия живот, 26.07.2012

[100433]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: