Семейното танго: танцуват всички

ТВ програма „Нов живот”

Предаване №39

25 юли 2012 г.

Въпрос: Да допуснем, че съпружески двойки са решили да преминат нашия курс по интегрална методика. Двойките са най-различни, някои са се оженили наскоро, други са женени вече 20-30 години. Едни имат деца, други още не. Някои преживяват конфликт, а други искат просто да подобрят своите взаимоотношения. Всички те сякаш влизат в лунапарк и виждат на входа карта на маршрута. На нея е отбелязана изходната точка, в която се намират, финалната точка и всички „аткракциони” по пътя. Какъв е този път?

Отговор: Преди всичко трябва да се разбере, че съпружеството е същностният източник на обединиие между хората и на цялото човешко общество. Адам и Ева – това са своеобразни прототипи, те олицетворяват базата, основата на човечеството. И ако ние започнем оздравявянето именно от тази основа, ще обезпечим всеобщото поправяне. Та в крайна сметка става дума не за това просто да подобрим нечий семеен живот. Ако разберем методиката, по която съпружеската двойка се поправя, ще разберем и това, как може да се поправи целия свят. Независимо от икономическите проблеми, различните култури и възпитание, в крайна сметка всичко започва, израства от взаимоотношенията между съпрузите – и там приключва.

Трябва да се осъзнае също, че съвременната криза, обхващаща икономиката, финансите, психологията, културата, възпитанието и останалите сфери, произтича от същата тази криза в семейството. Изглежда, че семейната институция е далече от много външни проблеми, но егоизмът, подтикващ съпрузите към борба, към противопоставяне, не остава „недокоснат”, а се излива и разпространява над всичко останало. Това е фундаменталният и най-важен момент.

Тук, разбира се, изниква въпросът: как е бил устроен семейният живот в предишните времена?

По-рано егоизмът още не е бил толкова развит, колкото днес. Освен това, социалните догми са оказвали силен натиск върху всички: „Нима е възможно да не встъпиш в брак? Може ли да се разведеш? Нима е възможно да не пазиш семейството?” Освен това хората са разбирали, че поотделно живеят много тежко, – така, както сега, точно обратното, да живееш сам е понякога много по-лесно. Даже майката може да отгледа детето си без баща, благодарение на социалната подкрепа. А главното – това е нашият егоизъм, на който му е трудно да понесе, някой да го подтиска, да се съобразява с още някого.

И затова, преди всичко, сме длъжни да отговорим на въпроса: „Защо си струва?” Да отговорим посредством общественото мнение, което е необходимо да сформираме. То не може да остане такова, каквото е сега. Само ако обкръжението поощрява правилно, благоприятствайки съпружеския живот, у партньорите се появяват сили да продължат съвместния път и да изградят правилно семейство.

Но има и друга страна. Възможно е да ни се удаде да им обрисуваме забележителна картина, макар взаимната работа над егоизма, все пак да не е проста. Тази работа е тясно свързана с обкръжението: заедно с него те трябва да развиват правилна връзка. Не бива да се изолира двойката от външния свят, да я изведем на „необитаем остров” и да я учим на щастлив живот. Там съпрузите ще се скарат взаимно още по-бързо, отколкото в големия град.

Значи, първостепенната задача – това е подготовката на обкръжението: да допуснем, още няколко двойки, близки по дух. Заедно те образуват група и пристъпват към работа, в хода на която всяка двойка чувства, как върху нея работят останалите пет. Те ще се поддържат и насърчават един друг, ще провеждат обсъждания, ще обясняват един на друг различни неща, ще се успокояват взаимно – с една дума, ще създадат атмосфера на съвместно напредване към по-добър живот. Необходимо е отрано да се изгради всичко по такъв начин, че те да приемат тези рамки, да се съгласят да се сближат, да се задължат в нещо един към друг, да се запознаят и станат добри приятели, а не случайна компания, събрана за групова терапия. Такъв вариант също е възможен, но по-добре е да се осигури истинската поддръжка на обкръжението: роднини и близки, колеги в работата и т.н. Колкото по-широка е тази подкрепа, толкова повече ще са ползите – тъй като този факор въздейства на човека по-силно от всичко останало.

А освен това, ние трябва да обрисуваме на хората изгодата – доброто бъдеще. Защото става дума за егоисти, които искат да знаят каква е ползата от съвместния живот. Ако съпрузите са като „двойка гълъби”, то и проблеми няма да възникват. Но ние говорим за хора, които вече стоят пред въпроса: „За какво? Защо? А струва ли си? Колко нерви са нужни за това? Колко време ще бъде изгубено? А може би това не е изгодно от финансова гледна точка? …” И тук е неоходимо да се очертае хубаво изгодата, която очакват.

Ползата може да има материален аспект: здраве, деца, ако имат такива, и т.н. Във всеки случай е необходимо да се разработи система за поддръжка. Ако става дума за съпрузи с голям опит в съвместния живот, то те вече знаят слабостите и привичките си. Те вече са свикнали със ситуацията до такава степен, че даже не им достигат тези малки неудобства, които единия доставя на другия. За тях това е станало един вид „подсладител”. Защото малките разногласия – това също е връзка, без тях човек не чувства партньора срещу себе си. А когато партньорът е до теб, това става навик, превръща се във втора природа. И затова толкова трудно се преживява раздялата с умрелия съпруг след много години, прекарани заедно.

Това особено силно се отнася за мъжете – защото жената за тях подсъзнателно се асоциира с майката. Въобще, жената оказва на мъжа много по-голяма душевна подкрепа и той зависи от нея много повече, отколкото сме свикнали да мислим, и повече, отколкото тя зависи от него. Зависимостта на жената се изразява по-скоро икономически, докато мъжът зависи от нея именно душевно. И затова, подобно на малко дете, той трудно преживява загубата на съпругата. За двойките, прекарали заедно 30-40-50 години, това е наистина трагична ситуация.

От друга страна, младите двойки, а също съпрузите с 10-15 години стаж се сблъскват с други проблеми. И тук всичко, естествено, зависи от подготовката и възпитанието. Съпрузите трябва да разберат, доколко те, сами не осъзнавайки това, зависят един от друг. Посредством семинари и обсъждания трябва да се развива помежду им тази чувствена, емоционална съставка. Нека няколко двойки говорят, как са свикнали с това, как им е трудно без „демонстрация” на проблем от страна на партньора. Защото това също е поддръжка, макар и отрицателна, и тя създава граници, рамки на семейния живот – така, че всеки знае: „Аз действително живея в семейство. Да, аз плащам за това определена цена. Но без тази поредица от позитиви и негативи аз просто изчезвам, пропадам, оставам във вакуум и ми е зле”. Трябва да развиваме в хората чувството, и тогава те ще разберат, че човек е просто не може да бъде сам, че семейният живот, със съблюдаването на неговите норми, с неговите рамки и задължения му дава такива преживявания и усещания от собствените въпроси и собствената нужност, които го утвърждават в живота. Благодарение на тях, той усеща своето истинско Аз, своята основа, своята „клетка”.

И затова тук е необходима работата на психолог, който, при подкрепата на самите двойки, управлява техните взаимодействия на семинара, осигурява индивидуален подход и развива във всеки осъзнаването на необходимостта от семейни рамки с всички техни позитиви и негативи. Защото не може едното без другото. Човек си мисли, че е възможно да поддържа изключително позитивни, образцови отношения, но ние сме устроени другояче, ние не можем да поддържаме едностранни отношения – те винаги се състоят от два вида връзки. И „отрицателната” страна тук е даже по-важна от „положителната”.

Ние и сами виждаме, че идеалните отношения изискват малко „сол и пипер” – иначе усещането за връзка остава непълноценно. И тук е необходимо да се освободят хората от многобройните илюзии. Те си мислят, че могат да живеят в солидна любов и радост, – в действителност подобно нещо е невъзможно. Казано е: „Любовта покрива всички престъпления”. Не може да има радост, ако в основата и не е заложено нещо тъжно, кисело. Това се вижда и в изкуството: в музиката, в живописта…

Във всичко, което правим, присъстват две сили. И затова трябва да се изгради у съпрузите по-зряло осмисляне на принципите на съвместния живот, сериозно, зряло разбиране на необходимостта от съчетание на две сили, между които, в средната линия, се крие съвършенството.

Човек е длъжен да се учи да съвместява двете линии – дясната и лявата, доколкото те не могат да съществуват една без друга и изискват правилна интеграция. Не може да има радост без несгоди – те също са необходими. Ако всичко е бяло или розово – това съвсем не е чудесно. Дажи нашите сетива не възприемат монотонността. Напротив, ние винаги „танцуваме” между две крайни точки.

Ако съпрузите осъзнаят това благодарение на специални упражнения, то, в крайна сметка, ние ще ги научим как да поддържат правилно съчетание на противоположностите. Целият ни живот протича между тях, и това е нормално – иначе изобщо е невъзможно да се усети живота.

И така, ние се познаваме един с друг, знаем слабостите и очакванията на партньора, знаем границите, в които е възможно да „играем” и се „докосваме” до него. За да се почувстваме заедно, сме длъжни малко да „влезем” един в друг, не грубо, а именно докосвайки. Това е истинско изкуство.

Може да се запитаме, за какво му е нужно това на човек? Но той е длъжен да види в това един вид призив, „творчество”- подобно на това, което откриваме в музиката или живописта. Човек твори и с това се утвърждава в голямото световно пространство като някаква „формация”, „клетка”, поставяща основата на неговия по-нататъшен живот. Освен това, сега той ще може не просто да живее, а да формира себе си и да се изгради. Това е правилния „мизансцен”, когато партньорите стоят един пред друг, създават благоприятна ситуация, даваща на човека устойчиво отношение към живота. Казано иначе, така аз формирам себе си и излизам от своята „клетка”, срещайки се със света.

Именно, благодарение на партньора си, аз се утвърждавам и създавам по-широка връзка със света, с обкръжението, с работата и всичко останало. Моделът на взаимоотношения, които изграждаме с партньора, е необходимо да принеса в повече или по-малко сходен вид в отношенията си с всеки човек в света. Разбира се, там всичко е различно, там има други печалби и загуби, други разчети от съприкосновението и „взаимното влизане”, но аз вече съм се научил на това в семейството, и полученият опит ме въоръжава с цялото необходимо знание за отношенията с каквото и да било в света, и особено с хората. От една страна аз ги разбирам, а от друга сам изпитвам по-голяма увереност – и тогава започвам с тях същото „танго”, което ние танцуваме в семейството. Тъй като за това имам вече формиран модел и инструменти.

Човек, който умее в семейството правилно да „води песента” с всички нейни подеми и падения, може да прави това и в другите сфери на живота. И затова в много случаи ние можем да започнем с външните проблеми: „Какво се случва с теб на работа? Как се разбираш с чуждите хора? Какви са отношенията с твоите родители? Умееш ли да намираш общ език с обкръжаващите? Ако не – хайде да се учиш на това в семейния живот. Оттук ти ще разбереш как да се справиш в другите сфери и ще видиш колко добре се получава всичко”.

Този може да бъде един от стимулите, един от плюсовете, с които човек ще се съгласи.

Освен това, трябва да обясним на двойката, че ако човек не умее да се организира в дома си, в смейството, то разбира се, няма да може да изгради връзка и с другите хора. Това се отнася и за работната сфера на услугите, за търговските пътници, организаторите от различен вид. Без съответни навици човек може да има краткотрайни успехи, но не на основата на добрите взаимоотношения с другите, а по пътя на натиска върху тях, чрез заплахи и други силови методи. Той няма да съумее да работи с тях, правилно съчетавайки позитивите и негативите, както трябва да работи и със съпруга.

Изключение правят някои учени, и специално, хората с творчески професии, които, заради вида дейност, живеят в свое „пространство” и като правило, карат партньора да страда. И така, ние трябва постоянно да подчертаваме, че ако правилно изградим себе си, ако се обучим на изкуството на съвместния живот със съпруга, то ще придобием две „юзди”, с помощта на които ще можем да управляваме всички свои отношения във всяко обкръжение, било по работа, с роднините, приятелите и т.н. Тогава ще можем да изграждаме, преобразуваме нашите взаимоотношения и да ги управляваме на всички нива, нагоре до максималните мащаби на социума. Не може и да бъде иначе, тъй като всички сме устроени по този начин. Това е започнало още с Адам и Ева и е продължило до голямото човешко общество, на което те, казано алегорично, са положили началото.

Оттук става ясно, как да се провеждат семинари между съпрузи. Преди всичко, трябва да се разберат слабостите, да се анализират, обобщят и вкарат в ред – лично, ясно и открито, обекивно и субективно. Обективният аспект – това е типът хора, техният характер, техният „знак на успеха”, характерно поведение и т.н. Трябва да се вземат за пример техните родители – защото моделите, видяни в детството, хората пазят през целия си оставащ живот. Като цяло трябва повече да се говори, да се обсъди, изграждайки всичко така, че на всеки да бъде ясен образа на съпруга – в степента, в която е способен да задържи този образ в себе си. Човек трябва да разбере: „Аз не просто така се сърдя, обичам и ненавиждам”. Той трябва обективно да види образа на партньора и да осъзнава, как заедно встъпват във взаимовръзка и взаимно разбиране.

Защо връзката е винаги такава: това, което се освобождава у единия, се „гмурва” в другия. Съпрузите трябва да знаят в какво да си отстъпват един на друг, тъй като без взаимни отстъпки връзката е невъзможна. И трябва ясно да разбират, какви струни да използват във взаимоотношенията си и до каква степен. Това е истинско „танго” в прегръдка – сложни движения в такт, позволяващи на танцьорите да почувстват, че са заедно и са единни.

На семинарите двойките осъзнават своите слабости и проблеми. Слабостта – това е възможност за отстъпки, а проблемът – отказ от отстъпки, който изглежда твърде голям. Трябва у партньорите да се развива усещане за взаимна зависимост, което е много по-лесно при наличие на деца. Значи, трябва да бъдат включени и те, както и приятелите и близките.

Освен това, всеки семинар трябва да се резюмира и „коронясва” с нещо повече от домашни задачи по изменение на отношенията с близките, с колегите на работа, със съседите, в магазина и т.н. Където и да се срещна с хора, дори само за миг – трябва да помисля, как да се държа с тях, за да предизвикам помежду ни дружелюбие, съпричастност, обединение, макар и временна общност на чувствата за половин минута или секунда. Тъй като вече съм се научил на нещо във взаимоотношенията с партьора, прилагам своите възможности в останалото обкръжение. Аз се опитвам да общувам с хората в същия дух, да ги разбирам чрез същия ключ. Благодарение на това, когато всеки от нас играе такава игра, ние променяме обществото.

Двойките дават примери за промяна на отношенията в работата, с близките, съседите и т.н. – и на тази основа, се отчитат техните проблеми и въпроси, водят се упражнения и семинари.

Най-важното е  човек никога да не се връща към своето повърхностно отношение, към категоричното неприемане на промени в себе си. Той постоянно трябва да се вглежда в семейния живот, в приятелите, в света, от позицията на новия модел. Ние през цялото време трябва да култивираме в човека осъзнаването на важността, осъзнаването на ползата – лична и обща.

Ето такъв трябва да бъде нашият курс. А неговата цел е да даде възможност на човека да почувства, че той може да бъде много ефективно и творчески свързан с цялото си обкръжение и даже – с целия свят. Той усеща света около себе си – както съпруга или съпругата. Защото навсякъде виждаме повече или по-малко сходни егоистични рамки. Целият свят е подобен на един човек – и аз започвам да виждам в него слабости, проблеми, възможности и ограничения за съприкосновение и проникновение…

По този начин аз формирам правилен „философски” поглед към света. Аз вече не се озлобявам и не обвинявам просто така – разбирам, че такава е природата, която се проявява и в слабости, и в достойнства. Така аз по- правилно приемам света. Отношението към това мога да предам и на децата – така че да бъдат зрели, знаещи и умни не по определение, а на дела, предоставяйки им възможност да усетят това. Аз ще ги разбирам и чувствам истински – а значи, и на тях ще им бъде по-леко с мен.

Все пак, изключение правят само няколко особени случаи, отнасящи се към духовното, или към някаква творческа дейност, като живопис, музика и прочие сфери, изискващи от хората постоянно, особено саморазвитие. За тях е необходимо да бъде осигурена допълнителна подкрепа от обкръжението, за да могат те също да танцуват това „танго” със съпрузите и с по-широк кръг от хора.

По този начин, по примера на своя семеен живот, човек ще се научи правилно да възприема целия свят и ще получи по-зряло, по-рационално балансирано отношение към другите.

По принцип, семейството може да бъде представено във вид на дипол, в който „плюс” и „минус”, или „Адам” и „Ева”, формират свои граници, разбирайки, в какви предели е възможно да установят взаимовръзка, в какви случаи и как да се докоснат един до друг. Техният негатив (черен цвят) е покрит с позитив (червен цвят) – не може едното без другото, нито в тяхната обща система, нито във всеки поотделно. Семейството – това е малък, фундаментален модел на света, и затова, тази клетка присъства във всички. Казано по друг начин, те влизат в такова състояние, когато всеки съдържа в себе си другия, във всеки има плюс и минус. И съответно, всички те знаят как правилно да регулират връзката с големия външен свят (зелен цвят), усещайки в него същите два полюса.

Така двама души, научавайки да се разбират помежду си, стават необходими елементи за света. Сега, подобно на добър психолог, те могат да управляват своето обкръжение, създавайки все по-широки кръгове, проявяващи в тях същото отношение.

И това не е манипулация. Тъй като, в действителност, всеки от нас подсъзнателно формира своето обкръжение – тук това става осъзнато. Всъщност става дума за правилно възпитание, благодарение на което хората ще почувстват, че не им достига съпруг като истински спътник в живота. Когато обкръжението съчетава и прилага в себе си две сили едновременно, позитивна и негативна, това предизвиква у всеки отклик – усещане за вътрешна пустота, липса на двойка. Така става винаги: ако в обкръжението действат сили, по-балансирани, отколкото в мен, тогава те ми въздействат, аз усещам потребност от това и веднага започвам да търся: кой ще ми помогне да създам такъв вътрешен баланс и да се уравновеся с обкръжението?

Така можем да решим проблема не само на семейния, но и на ергенския живот.

Въпрос: Човек предпочита отрано да знае, какво го очаква зад ъгъла. Можем ли отрано да начертаем и илюстрираме пред него този маршрут, който му предстои да премине в нашия курс?

Отговор: Мисля, че не трябва да подготвяме човека за някакъв маршрут. Вместо това трябва да му дадем сила, разум, чувство и развитие дотолкова, че изобщо да не му се наложи да върви по някакъв трънлив път. Той веднага ще започне „игрова симулация”, вместо да премине трудните ситуации в истинския живот. Благодарение на тази игра той ще придобие вътрешно равновесие и ще се измени така, че няма да му се налага да мисли за изненадите и за капаните зад ъгъла.

Ние не подготвяме човека за сражение, а поначало формираме у него верни шаблони за разбиране и усещане, за да може проблемите, изглеждащи като огромно стихийно цунами, той да възприема просто и спокойно – казано по друг начин, това вече да не бъде за него цунами, а обикновено морско вълнение. Ето това е възпитание. То се изразява не просто в предаване на знания. Възпитание е когато създаваме в човека правилни модели на усещане, разбиране и самообладание, за да може „тътена” на човешките взаимоотношения да стане за него прекрасна мелодия, която само дава усещане за живота.

Всичко зависи от възпитанието, от семинарите, които ще премине. Тяхната задача – да построи това така, че той да не се страхува в очакване на ударите на съдбата. Съпрузите участват в съвместната работа заедно с няколко други двойки и всичко е в техните ръце – те сами създават своите семейни клетки. Трябва отрано да им се покажат предстоящите състояния като очаквани и желателни, а не внезапни и трагични.

Повтарям, нашата цел не е в това, да подготвим хората за беди и удари. Семинарите – не са „тренировки по бокс”, те формират у съпрузите вярно разбиране, усещане, правилна житейска философия, променят техните свойства, тяхното възприемане на живота. Тогава, каквото и да се случи, каквото и да стане, те не просто ще бъдат готови за това – нещо повече, това няма да стане за тях нещо изключително, непреодолимо и няма да изправи пред заплаха семейството.

Тъй като вече идват вълни, които, по принцип, могат да го разрушат, то на семинарите трябва да се провеждат всевъзможни упражнения и да се обучат хората за външните форми, поставящи под заплаха тяхното съществуване. Тогава, в случай на реална опасност, те вече ще знаят какво да правят, те ще говорят за нея, ще обсъждат, правилно ще я оценят, ще видят вредата и ползата от различните варианти, ще разберат как да се справят със ситуацията.

Всичко се базира на упражнения, на тренировка. Преди всичко, аз трябва да си представя образа на обкръжението, пред което възнамерявам да „танцувам”, с което искам да встъпя в по-дълбок, успешен и близък контакт. Нужно ми е в нещо да разбера това обкръжение, да изуча неговия характер. Точно така аз изучавам своя партньор: преди всичко, трябва да знам, до какво мога да се докосна и в каква степен, какво обича той и какво ненавижда, какво и как вижда в мен… И с обкръжението е съвсем същото. Тогава, съобразявайки се с това, какво ми е известно и какво не, аз мога и по-нататък да сондирам почвата. Така се изграждат отношенията – с жената, с мъжа, с обществото.

Възможно е да се наложи да се състави анкета, която да отрази текущата връзка на човека с различните видове обкръжение: близко и далечно, с приятели и колеги… Благодарение на тази анкета човек ще разбере за себе си, кого гледа внимателно, кого – с крайчеца на окото, а кого и в упор не забелязва. Това ще го подтикне отново да направи запознанство с обкръжаващите го. Възможно е, до този момент той да не е обръщал внимание на останалите служители и да е разменял с тях само служебни реплики. Сега вече анкетата ще го подбуди към търсене и  към „сондиране”.

В нея ще има, например, такива графи: брой колеги, количество мъже и жени, кой от тях е женен, кой е ерген, на каква възраст са, кой от тях се отличава – и в добра и в лоша светлина със своята властност или слабост… Човек рисува пред себе си общата картина на всички сътрудници, представя си ги като единен блок и започва да разбира от какво се състои този блок. Разбира се, той няма да се разтанцува пред своите началници – той просто иска да влезе в контакт с обкръжаващите го в работата и затова трябва да се запознае с тях, както с партньори по танго.

Представете си: аз изучавам своите колеги според анкетата и се стремя към по-тесен контакт, към взаимовръзка и взаимно разбиране, което ни позволява да се допълваме един друг, така че те да се нуждаят от мен, а аз (което не е удивително) – от тях. На мен ще ми се преиска да се свържа с тях отвътре, чувствено, така че и те да ме разберат и почувстват. И така, като цяло, обкръжението ще ме приеме в своя кръг като желан и даже необходим партньор.

Ето какво усещане е необходимо да развивам у колегите – и това веднага ще ги подтикне напред. Те и сами ще погледнат по нов начин на мен, сякаш не сме работили заедно няколко години. Защото никога досега не сме създавали такава връзка помежду си. Това вече не е просто „здравей – довиждане”, „как е” и цигари със стандартни разговори по време на почивката. Такива рамки са недостатъчни в отношенията с жената, а всъщност те не са достатъчни в каквито и да е взаимоотношения. И затова трябва да се търсят способи: как да обърна своите колеги с лице и да се обърна заедно с тях, сякаш в общ танц.

Човек се учи и на това паралелно с курса по семеен живот. Точно затова аз веднага казах: който не умее да регулира отношенията в семейството, той не умее да прави това и в обществото. Защото навсякъде действа един и същ принцип на дипола, на плюса и минуса – само че в различни мащаби. Така се изгражда обща програма за поправяне на взаимоотношенията на човека: започвайки с неговото малко семейство – до голямото семейство на целия свят.

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: