Истината за икономиката

каббалист Михаэль ЛайтманСъвременната икономика е възникнала преди около триста, максимум четиристотин години, в епохата на Ренесанса, когато са се появили наченките на съвременните технологии, а също и добавената стойност, която висшата класа можела да получава като излишък.

Тогава власт имащите започнали да организират човечеството по нов модел. Подходът бил прост: „Трябва да изградим обществото по такъв начин, че да го контролираме заради собствените си печалби“. Развитието на технологиите носело все повече предимства: парната машина, електричеството, радиото и т.н. И пред върховете застанала задачата: с помощта на тези изобретения да запазят контрол над хората, за да бъдат те послушни, както в епохата на робството и средновековния феодализъм – но не чрез властта на силата, а чрез властта на парите.

От една страна, е било необходимо да се повиши информираността на хората, да им се даде култура, образование, да бъдат отгледани като модерни, отчасти образовани роби. А от друга страна било необходимо да ги задържат в мрежата, така че всеки да си знае мястото. Такава е същността на „висшата икономика“, която е икономическа идеология на върховете, а не на тези икономисти, които управляват самата мрежа, състояща се от банки и други финансови институции.

И така, стратегията е ясна. Образованието трябва да бъде такова, че хората да не знаят прекалено много. Културата им – такава, че да не отидат прекалено далече. Всъщност, на елита му е нужна поп-култура с умерено просвещение. Нека медиите поставят пред населението прости жизнени цели, присъщи на консуматорското общество: къща, лека кола до къщата и т.н. Главното е – всеки да стои на мястото си и да прави това, което е нужно на върхушката.

Оттук следват принципите за построяване на нов ред, в който покрай средствата за масова информация, създаващи за масите рамките на съществуване, начин на живот и цели, важна роля играят международните отношения, армията, полицията и пр. Човекът, седящ на върха строи „под себе си“ целия свят: международни корпорации, държави, народи – така, че да ги владее, извличайки максимална печалба от пари и власт, сега и в бъдеще.

Такива хора в света са малко и те държат юздите. Под тях са управниците на местно ниво, продължаващи същата линия. А още по-долу са икономистите и други експерти, гарантиращи изпълнението на глобалните планове. Те не виждат общата картина, а и самите те са повлияни от системата с всички й компоненти: телевизия, Интернет, СМИ, средното и висше образование. Всички тези елементи са добре обмислени и насочват изпълнителите към нужната за елита посока, позволявайки им да се спечелят малко и да се ориентират към определената им ниша.

Така действа тази мрежа и до днес тя работеше съвсем редовно. Но изведнъж кризата удари. Същността й е в това, че целият натрупан от елита потенциал – силата на парите, военната сила, властта на медиите – започва да „изтича между пръстите“. Върховете се опитват да спрат, да подчинят този процес, но нещо изкусно се променя в наше време. Икономическата мрежа, увита около света от неговите властелини в сянка, престава да дава ефект.

Преди царете са поделяли помежду си властта чрез войни и договори. Това са били времена на простата сила, раздробяваща света на царства и империи. След това настъпило времето на икономиката, която върховете имаха на служба при себе си. Но днес не работи нито едното, нито другото. Това не е кризата от времето на Голямата депресия, това не е кризата през която е преминала Русия в миналия век. Това е криза на цялата минала парадигма, с която хората можеш да контролираш със сила – силата на „юмрука“ или „джоба“.

Системата спира. Как да се обясни това на съвременните икономисти? До вчера те бяха  „войници“ в услуга на „великите“, които гледат на света като на свое владение. Но в наши дни дори елита е загубил строгия контрол – а още повече го е загубил „средния команден състав“. Да живеят по старому вече не се получава.

Именно такава е тенденцията, но системата я движи инерционен момент и истината не се е проявила така, че върховете да разберат случващото се. И затова те все още се опитват да правят хората на глупаци чрез медиите. Вместо да повишават културата, да издигат човека, да го водят към някакво по-важно, по-висше, по-изтънчено ниво, напротив, от година на година умишлено го занижават.

Но безрезултатно. Хората действително потъват в апатия и безразличие, но едновременно с това все по-малко се поддават на контролиране.

А от друга страна, колкото повече се опитват да им продадат и пробутат, колкото по-евтини стават стоките, колкото по-често трябва да се променят, толкова по-малка е ползата. Човекът е желание за наслаждение, той търси щастие, той иска да напълни себе си. Но днес, независимо от постоянно изменящото се желание ние не се наслаждаваме на това, което получаваме. Очевидно, трябва да се прояви някакъв нов вид напълване.

В същото време, на нас не ни помагат никакви уловки и хитрости. Ние сме развили туристическата индустрия и развлечения, създадохме хиляди телевизионни канали, какво ли не опитахме, но независимо от разширяващия се спектър от възможности, и децата и възрастните се чувстват все по-нещастни.

Ние вече чувстваме необходимостта от друго определение за щастие. Тъй като, в действителност, то разбира се, не зависи от парите. Това се доказва, например, от статистиката на депресиите и самоубийствата в „благополучните“ скандинавски страни, а също и изследванията на населението по целия свят и многобройните изследвания на психолозите. Днес човек се нуждае от съвсем ново наслаждение, което никой не може да му даде. Предишните стимули вече не му действат, той не иска, както преди да работи усилено, за да спечели повече.

Освен това, съвременната промишленост е заинтересована от автоматизиране на производството. В наше време машините и роботите могат да заменят човек в почти всички области – до такава степен, че няколко милиона работници ще са достатъчни, за да удовлетворят всички нужди в света. Какво да правят останалите? Да си седят в къщи? А може би елитът започва някакъв процес на намаляване на броя на хората на планетата? Сметката тук е проста: „Ако не мога да извлека от хората печалба, то аз не съм заинтересован от тяхното съществуване?

Власт имащите винаги са гледали на човека като на средство за печалба, но сега то престава да играе тази роля в техните очи. А освен това за него са нужни и грижи: храна, вода, обучение, лечение, плащане на пенсии, да му се измисля занимание, за да запълни свободното си време.

Лишен от работа, той не знае къде да се дене и започва да полудява, добавяйки още повече грижи на върхушката. Така че, те със сигурност разглеждат възможността за „добре управлявана“ широко мащабна война, която ще им позволила малко да „разчистят територията“ и така да разрешат поне някои от проблемите.

Наред с това, на елита му трябва все повече да оглупява масите, въвличайки ги в малки ежедневни грижи, натоварвайки ги с безкрайни глупости: „Прави каквото ти казват и седи мирно, като куче в колибата си“. Жена, деца, евтина култура, минимално образование, приспособления, супа – това е всичко. Хората от всички страни се намират зад канапа на тази ограда, така че да не се „открояват“, за да се удовлетворяват с някои заместители. Ваканционни жилища, отпуска, туризъм – това е нормално. Нека се забавляват в специално определените за това места – великите на света си имат свои „площадки“.

Проблемът тук е различен: днес вече е невъзможно да се достави удоволствие, усещане за щастие или поне за нормален живот на хората по Земята. Тъй като желанията на хората се променят и растат, при това растат ефективно. Сега им е малко „Кадилак“ вместо „Форд“ и многоетажна вила вместо обикновена къщурка. Човек се нуждае от напълване с ново качество и нищо не може да се направи с това.

Ето какво застрашава елитите и е от голямо значение за тях. Тяхната собствена стратегия се връща като бумеранг нагоре, подкопавайки възможността за управление на хората.

А освен това, самите елити са загубили източника на наслаждения – богатството не им доставя предишната радост. Милиардите, трупани в банките, вече не могат да отговорят на техните нужди. Човек остава неудовлетворен, дори и да придобие власт над целия свят. Вътре се е увеличило желанието от нов тип и в него е зейнала пустота.

Дори по-лошо: паричните капитали днес се превръщат във фикция и остава само златото, което все още има реална стойност. Доброволно или не, ние сме принудени да се върнем към златния стандарт, тъй като всичко друго е един голям балон, надут през последните, да кажем петдесет години, а сега издишащ. В същност, изглежда, че усилията на елита се провалиха.

Разбира се, проблемите в днешно време са много повече и те обхващат целия свят: големи и малки, върховете и низините, господари и роби – името не е от значение.

Въпреки това, ако погледнем по-дълбоко, ще видим, че става дума за програмата на творението. Самата Природа ни издига по еволюционен път и ни води към определена цел. И дори още да не я различаваме, но вече разбираме, че се сблъскваме с нещо безпрецедентно, с нов вид на желанието. Преди са ни управлявали със силата на „юмрука“, след това – на индустрията, парите, информацията, знанията. А днес, най-голяма сила в човешкото общество има силата на осъзнаване същността на живота. Природата последователно култивира във всеки от нас това желание и тук няма да помогнат нито личните психоаналитици, нито успокоителните или наркотиците. Ние оставаме безпомощни пред новото желание: защото, ако не го напълним, няма да се почувстваме щастливи. И все пак, именно това желание е доминиращо в човечеството и във всеки човек: „Искам да бъда щастлив“.

Тук вече не работи заблуждаването на милиарди чрез телевизионни сериали, модерни устройства и всичко останало. Би изглеждало – вземайте и си играйте! Но не, всичко това вече не позволява на върхушката да управлява, както по-рано. В крайна сметка, всички отгоре до долу изпитват празнота и безсилие.

Скоро огромна маса от хора ще останат без работа, но елитите дори и да разпечатат на 3D-принтери къщи и автомобили, това няма да реши проблема. Никой не знае как да достави на човека такова наслаждение, чрез което той ще се почувства щастлив.

Какво да прави елита? „Да промива мозъците“ на хората с най-нови наркотици чрез храната, която те купуват в супермаркета? Но струва ли си? Защото, ако това върви срещу програмата на Природата, последиците ще бъдат непредсказуеми.

Какви варианти имат за тези, които все още властват над света със силата на парите, армиите, правителствата и т.н.? Какво могат да измислят за себе си и за останалите, освен военен сценарий, който в техните очи също е едно от решенията? В крайна сметка, хирургът отваря абсцеса, за да предотврати влошаване – така, че защо и елитът да не разгори конфликти тук и там, които да „изпуснат парата“?

Не виждам никакъв шанс за разрешаване на ситуацията във всички миналите направления. За първи път в историята се създадоха условия, които ни принуждават да се откажем от своите „инициативи“ и да се учим от Природата. Трябва да разберем каква е нейната тенденция и как да продължим по пътя на законите на еволюцията. Вътрешните пориви ни тласкаха към властта, към използването на сила, към развитие на промишлеността, към обогатяване, към научни знания, към информационни технологии – а сега трябва да разберем каква е следващата стъпка. Защото, ако се противопоставяме на Природата, няма да можем да оцелеем.

Болестта на съвременността са – безсилие, липса на радост и щастие. И все пак това е същността на човека, всичко, което му трябва в живота, с каквото и да се наслаждава. Желанията му растат количествено и качествено и днес на преден план излиза ново качество, на което не намира отговор, адекватно напълване. И това нещо е, че на настоящия етап напълването трябва да бъде усещането за същността, за смисъла на живота. За първи път ние се сблъскахме с една наистина нова парадигма, която променя всички правила. Колкото и да променя външния свят, човек повече не получава удовлетворение от това. Не го съблазняват никакви проекти, дори и най-амбициозните, няма възможности в плоскостта на петте сетива. Той не се нуждае от семейство, не са му нужни деца, нищо не му се иска.

Днес тези явления не просто се разпространяват, а естествено избухват от всички страни. Дори и страните от третия свят бързо се приближават до задънена улица, пропити от същия дух и същото отношение към живота. Така че, остава ни само едно – да намерим отговор на новото желание на човека, на неговия неизречен въпрос: „За какво живея?“

Несъмнено, властите обмислят как да подтиснат този въпрос генетично, да не говорим за телевизионните предавания, сериали и традиционното медийно съдържание. Въпреки това, аз съм уверен, че дори въздействието на генетично или хормонално ниво няма да достигнат до резултат. Тъй като същността ни е заложена по-дълбоко. Можем да отпуснем известно време, поддържайки живота в умиращия пациент – няколко години, не повече.

В крайна сметка, Природата иска от човека вътрешни промени. Стига се е занимавал с външните, няма какво повече да правим, няма какво да търсим в този свят. Какво още може да се измисли? С какво да напълня себе си? И затова остава да се даде на човек само вътрешен отговор.

И тук искам да задам въпрос на власт имащите, на владетелите на света: дали осъзнават това? Могат ли да го разберат? Могат ли по нов начин да погледнат на света, на човечеството и да го поставят на един прекрасен път на вътрешно развитие? Защото в действителност, това ще им остави властта над хората, ще донесе мир, ще продължат да бъдат „старите родители‘ за милиарди „деца“.

Как да се обясни на елита този нов подход към живота и човечеството? В това е проблема. Преди всичко, те трябва да разберат, че всичко зависи от възпитанието, че хората трябва да бъдат възпитавани – и със сигурност не чрез затъпяващи сериали. Например, милиарди могат днес да бъдат освободени от тревогата за насъщния хляб, ако просто научим хората да се грижат един за друг малко повече и да не изхвърлят храна на боклука, да не купуват твърде много. Не е необходимо да увеличаваме производството на храни, достатъчно е само малко възпитание, за да преминем към умерена консумация – и ще решим проблема с глада. Друга добавка – и е решен проблема със взаимоотношенията. Друга добавка – и ще донесем на хората радост, истинско щастие благодарение на добрите, топли отношения.

В крайна сметка, удоволствието произтича от взаимовръзката, от сътворението на живота. Ние сме подобни на единични клетки, неспособни да се свържат една с друга. Но ако ги свържеш в едно цяло, в единен организъм, в обща система, то ще генерираш между тях потока на живота. Тогава те преминават към развитие, към взаимно напълване и чувстват вече не самите себе си по отделно, а общия поток. Подобно на пробуждащо се тяло, те получават разум и чувство, пълни са с наслаждение, което им дава живот. А в сегашното си раздробено състояние никоя от тях няма усещане за реалния живот.

През цялата ни история, ние сме развили всяка една част до ниво на готовност за обединение. Остава само да го реализираме на практика. Разяснявайки на човечеството методиката за обединение, ние даваме възможност на хората да усетят живота на цялото тяло – същество на по-високо ниво.

Това е новата икономика: тя не се основава на парите, а на единството между хората, същността, смисъла на живота, който те разбират чрез това единство. И това се измерва не в долари, не в унции, а в „единици щастие“.  Това е, което ще осигури, „ще нахрани“ човека и което трябва да приложим още сега.

 

Следва продължение…

От програмата „Решение“, 15.02.2013

[101504]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: