От статия на Рабаш ”И Неговата Тора изучава”: Както откриваме в свитъка на Естер: ”След тези събития царят издигна Аман”. И съгласно здравия разум това е трудно да се разбере, защото след като Мордехай е направил услуга на царя, царят е трябвало да издигне Мордехай, а не Аман?

А това се обяснява така: когато човек не вижда истинското лице на своето зло, т.е. формата на Аман, тогава той е не способен да се моли на Твореца, за да му помогне да победи това зло.

И само тогава, когато човек вижда страшната сила на Аман, желаещ да унищожи и погуби всички юдеи (да убие всичко, отнасящо се до обединението), който не дава на човек да направи нищо за отдаването, в този случай може да се обърне с истинска молитва. И тогава Творецът ще му помогне.

Само ако се стремим към единство, както Мордехай, който е пробудил стремеж към обединение с това, че е разкрил заговора срещу единството и го е отстранил (убил двамата слуги, предали царя) – в този случай се пробужда Аман. Злото начало възстава срещу доброто, желанието за наслаждение се издига срещу желанието за отдаване, и започва борба между тях вътре в човека.

Само за сметка на това, че укрепваме силата на доброто – нараства злото, и отново увеличаваме доброто – и отново израства злото. Така ще бъде, докато не достигнем такова състояние, когато окончателно не разрешим този спор. Доброто начало няма за какво да бъде питано – на него не му е нужно нищо, то не иска да получава нищо, а само да отдава при всеки удобен момент. Затова, винаги питат злото начало, след което правят тъкмо обратното.

Това се нарича да вървиш с вяра над знанието. Ние научаваме мнението на нашия егоизъм и вървим с вяра над знанието. А иначе нямаме друга възможност да си представим, какво е това духовен свят, какво е това да си над себе си, какво се нарича отдаване. Но е известно, че то е обратно на егоистическото получаване, което ни е добре познато.

Затова, след като израства желанието за отдаване, се налага да увеличим желанието за наслаждаване и да го попитаме за мнението му, какво трябва да направим. А след това да направим тъкмо обратното! Така работи това.

Защото не виждаме образа на доброто, подобието на Твореца. Единствената възможност е да го изградим, като обратна форма над егоистичното си желание. Затова ни е дадено обкръжението, което трябва да ни помогне да преобърнем наопаки желанието за наслаждение, т.е. да превърнем намерението за себе си в намерение за отдаване. Това се нарича ”завръщане към отговора”, към Твореца – издигане на Малхут в Бина.

Ние нямаме никаква представа за образа на доброто, освен като противоположно на злото.

От подготовката към урока, 25.02.2013

[101340] 

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Рабаш, Шлавей Сулам, 1985/86, статия 19, “За радостта“: Радостта е винаги в резултат на някаква причина. Как да предизвикаме тази причина, която да ни донесе радост? За това трябва да вървим в дясната линия, която се нарича „съвършенство“, а също и “уподобяване”, както съвършеният човек се слива със съвършения Творец.

Но разбира се, не можем да почувстваме нищо духовно без съпротива. Вътре в нас е несъвършенството, липсата на контрол, безпомощността, общата мощ на егоистичното желание за наслаждение, призоваващо да притежаваме всички блага на света. А ние се издигаме над това, правим съкращение, държим се само за алтруистичното желание и го ценим все повече.

Така радостта идва като резултат от силното вътрешно отчаяние, разочарование от собствените желания. Ние сме изключително доволни от това, че сме открили желанията, намеренията на Твореца, които можем да поставим над своите собствени. В нас възниква огромен разрив между собствената ни природа и същността на Твореца. Придобиваме Неговите съсъди и тогава нашите съсъди-желания могат да установят връзка помежду си.

Така между двете крайности се създава голямо пространство, което сега можем да напълним с отдаване. Напълваме се от него и това ни доставя радост.

За това пише книгата Зоар (гл. Берешит, п. 159): „Обратната страна на осветяването е жалбата, дотолкова силна, че раби Шимон се лишил от всички степени и станал обикновен човек, Шимон от пазара. И по този начин научил какво е това жалба и молба към най-висшето постижение на лицевата страна.“

Всички духовни части на възприятието се основават на големи противоположности. И именно в разрива, в несъответствието между тях и в тяхното обединяване над знанието се проявява новият съсъд, който въобще не е свързан с нашата природа. Това е съсъдът на отдаването и в него се разкрива радостта.

Светлината, която се проявява в съсъда, който получава заради отдаването, е светлината на живота, а неговата вътрешна същност, генерираща се от общността и сливането с Твореца, се усеща от нас като радост. Тя  е резултат от добрите дела, т.е. от действията по отдаване.

От урока по статия на Рабаш, 25.02.2013

[101331]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→