Усилието, което трябва да се приложи за излизане в духовния свят  –  извън човешките сили ли е? Това е равносилно на вдигaне на товар от един тон. Разбира се, че човек не е способен на това. Но ако той извика на помощ 50 приятели, то всеки ще повдигне по 20 килограма и това вече е реално и напълно възможно.

Ето така е подредена работата на Твореца. Това е направено нарочно, за да се стреми човек не към количество, а към качество: не просто да има голямо привличане към Твореца, а да има устремяване към Него, към Единната сила. Можеш да достигнеш Единната висша сила само ако съединиш няколко единици в едно разбиране. Затова съединяването ни настройва на вярната посока.

Човек напредва благодарение на поръчителството, отговорността един за друг, с това, че измерва грижата си за Твореца според грижата за приятелите си, противоположно на грижата за самия себе си, за своите роднини, за всичко, което се намира вътре в собственото му обкръжение. И тогава той няма да позволи на страничните си мисли да властват над него, а ако се появят, то е само за да направи изяснения и да ги отстрани от себе си.

Всичко е уредено така, че въобще не е възможно сам да направи нещо. И ако човек разкрие това, то от този миг започва неговото движение напред. Главното е, да усетиш собствената си слабост и необходимостта от помощта на околните. Тогава той ще е готов за взаимното поръчителство и ще даде друго определение за Твореца, за божествената сила, възприемайки я като обединение, единство подчинено на мнозинството, съединяващо се заедно.

От подготовка към урока, 20.02.2013 

[100989]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - No Comments→

Въпрос: Вие говорите за самоотмяната като средство за собствен напредък и развитие. Но обикновено отстъпките в спора показват моята слабост?

Отговор: Разбира се, аз отстъпвам не заради слабост, а от желание да напредна в съпружеските отношения и въобще в живота. По този път развивам себе си и се приближавам към по-добро състояние. От това получавам печалба, защото по този начин се „разширявам”, чувствам живота по-фино.

Аз давам на съпругата си чаша вода, но при това не я губя, а сякаш получавам двойно по-голяма чаша. Защото за сметка на това подкупвам нейните желания, стремежи, мечти, както и техните напълвания! Наслаждавам се на усещането за удоволствие, което тя е получила, точно като майка, която се радва на удоволствието, което е доставила на своите деца. Известно е, че майката се радва на бонбона, който е дала на детето, повече, отколкото самото то.

Благодарение на отстъпките, аз купувам нови инструменти на възприятието, възможност да се насладя. Ще кажете, защо хората отиват на стадиона да викат за своя отбор, след като могат спокойно да гледат играта у дома пред телевизора? Но на стадиона се намираш в обкръжението на хиляди хора, и затова се наслаждаваш на това общо изживяване, на взаимното включване. Това разширява твоите възприятия, чувства. Ти ставаш толкова голям, колкото хилядите хора около теб, които викат и скачат. Съгласи се, че това не е същото, като да останеш у дома и, лежащ на дивана, да гледаш футбол по телевизията.

Въпрос: Какви точно отстъпки у дома ще доведат до моя разцвет?

Отговор: Ако си се върнал от работа гладен и седнеш да вечеряш, а твоето дете иска някакво парченце от твоята чиния, и ти с удоволствие му дадеш, това не може да се нарече отстъпка. Тъй като действаш съгласно собственото си желание. Нима майката е длъжна да върви против себе си, за да се погрижи за своето бебе? Ако това беше така, щеше да се наложи да се постави полицай до всяка майка, който да се грижи за това, детето да не умре от глад.

Затова такива действия не представляват самоотмяна. Но ако жената иска нещо от теб, а ти не се съгласяваш – това е вече нещо друго. В първия случай, самоотмяната ти носи удоволствие, а във втория – те гнети. На отстъпки заради любимите деца не е необходимо да бъдем учени, те се получават естествено. Но на отстъпки по отношение на партньора трябва да се научиш сам, за да действаш не според природния инстинкт, а сам да станеш ръководител на своето развитие. Не природата да те ръководи, а самият ти.

Въпрос: Но ако отстъпвам, това значи, че не аз ръководя, а жена ми?

Отговор: Ти ще възприемаш това съвсем различно. Всичко зависи от важността, която придаваш на това. Ако бебето бе по-малко важно за майката, отколкото тя самата, тя би се отказала да се грижи за него и би мислила за себе си. Но доколкото природата е направила детето по-важно от нея самата, майката е готова да направи всичко за него.

Сега е нужно да помислим, как да се заставим да се отказваме от себе си и да възприемаме желанията на съпругата като по-съществени от своите собствени. За тази цел, възнаграждението, което получаваш, трябва да е по-голямо, така че да надделее.

Да допуснем, че тя ти постави условие: ако сега измиеш чиниите вместо мен, после ще отидем заедно там, където искаш ти. Тоест целта оправдава средствата. А ако е така, е необходимо да извисим целта, за да служи за оправдание. Необходимо ни е обкръжение, което да смята тази цел за важна и да ни убеди в преимуществата на такова развитие. Освен това, ще видим, че по такъв начин се спасяваме от проблемите, които постоянно ни измъчват.

Всички тези доводи трябва да бъдат сплетени в такъв възел, че да нямам възможност да избегна необходимостта да реализирам целта. Необходимо е обществено давление, което постоянно да ме удържа в съзнание за това, как трябва да постъпвам.

По този начин аз постигам своето развитие във всички области: вътрешно развивам своята личност, подобрявам своите отношения с околните, на работа, в семейството, към целия свят. Главното във всичко това е влиянието на обкръжението, защото на човек му е трудно даже пръстта си да мръдне, когато съпругата иска това.

Ако той правеше това за самия себе си, у него нямаше да възникнат такива проблеми – себе си той е готов да обслужва. Да служи на някой друг и да приема чуждото желание – това вече е голям проблем. Защото се налага веднага да помисли: за какво прави това, какво печели? Изгодата тук трябва да бъде взаимна. Дайте да се договорим помежду си и да играем постоянно в отношенията един към друг: аз за теб, а ти за мен.

Из 40-та беседа за новия живот, 25.07.2012

[101008]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - No Comments→

Отстъпките трябва да бъдат взаимни. Тъй като ако аз отстъпвам само от своя страна, не получавам никакво гориво, мотивация, за да продължа. Няма да има откъде да взема енергия за това. Само ако виждам, че партньорът влага в мен, полага усилия, това ще ме стимулира за същото по отношение на него.

А когато аз, на свой ред, влагам усилия в него, всеки от нас получава удвоен запас гориво, което ни помага да продължим. Оттук следва законът, основното правило, че е необходимо да показваме на другия своята готовност да отстъпваме заради него. Това дава на партньора мотивация за същите действия.

Казано е, че “даващият подарък на приятеля си е длъжен да съобщи за това”. Аз съм длъжен да покажа колко много се старая за жена си, колко много съм тичал, за да се сдобия с това, което тя е поискала. И даже ако тя не го е искала много, ще ми покаже, че се радва на този подарък и ще се удивлява, как съм се досетил, че е мечтала за него.

Тоест, необходимо е да се преувеличи важността на подаръка, важността на даряващия, и самият колкото може повече да се вдъхнови от фиктивната радост. Тя не е истинска, защото аз само играя. Но тази игра се превръща в истина.

Да допуснем, ти си отишъл и си ми купил сладолед. А на мен сега много не ми се яде. Някога, в съвсем друга ситуация ти си видял, че се радвам на сладолед и не разбираш, че сега съм в съвсем друго състояние. Но ти си отишъл, постарал си се, донесъл си ми го, и затова аз съм длъжен да се върна в тази ситуация, която е била преди, към онова желание, да се нагодя към твоето отношение към мен. И затова аз започвам да получавам от този сладолед наслаждение, многократно по-силно, от съдържащото се в самия него.

Длъжен съм да достигна до такова въодушевление, каквото ти си вложил в този подарък, представяйки си моето желание, което съм имал някога за този сладолед. Излиза, че по всеки нищожен повод мога да достигна безкрайно удоволствие. И съм длъжен да ти покажа, че се наслаждавам, че ти си ми направил огромен подарък: до този момент аз съм се измъчвал от стомашни киселини и главоболие, бил съм в ужасно настроение, а сега всичко е преминало – какво щастие, целият свят се е преобразил. Ти сега си ми подарил целия този свят, а не сладолед! Повдигнал си моето самочувствие и настроение.

Трябва да ти покажа цялата тази радост, от която ти получаваш добро настроение, удовлетворение. Такова отношение към теб е било развито от мен изкуствено, но то не е фалшиво. Аз просто съм използвал старите желания, които са съществували в мен преди, два дни по-рано, когато ти си видял, че ми се е приял сладолед. Също така, използвам твоето отношение към мен, твоето желание да ме зарадваш.

Просто се повдигам на висотата на желанието за сладолед и на висотата на твоето отношение към мен. И към всичко това се добавя моя доволен корем, утихналото главоболие, всичко това се съчетава с нашите добри отношения и увеличава съсъдът и наслаждението. Ние достигаме общо желание, взаимно участие, а самият сладолед тук не струва нищо. Удоволствието, което се е появило благодарение на него, е в милиарди пъти по-голямо, от това, което може да достави това късче лед.

От 40-та беседа за новия живот, 25.07.2012

[101131]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - No Comments→