Entries in the '' Категория

Открити граници на живот

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Не разбирам какво означава да отстъпя, без да отменям собственото си желание? Каква е разликата между такава отстъпка, при която отменям или не отменям себе си?

Отговор: Отстъпка, при която отменям себе си – това е когато над мен стоят с пръчка и след няколко удара не ми остава избор, освен да се откажа от желанието си и да направя това, което иска собственикът на пръчката. Но на отстъпката, за която се говори в интегралното възпитание, съм готов по собствено желание. Самият аз искам да отстъпя, осъзнавам какво печеля за сметка на такава отстъпка.

Разбирам, че няма друг начин да израсна, да разширя, да разгърна своите граници, ако не отменя себе си. Отстъпката е в това, че отменям своята граница и позволявам на чуждите свойства, желания и цели да влязат в мен! И ги приемам така, сякаш са мои собствени. В противен случай, няма да израсна и няма да бъда в състояние да се свържа с никого – завинаги ще остана вътре в своето надуто „Аз“, което по същество е кръгла нула, затворено от всички страни.

Поглъщането, усвояването, взаимното включване е необходимо условие за развитие, форма на живот. Всички са гледали филми, в които показват как се срещат две полови клетки и се сливат в една, а след това започват да се размножават и да се превръщат в ново тяло. Това е възможно само поради факта, че всеки отстъпва, открива се за другия, за да се обединят. Без това няма живот, в това е и цялата му тайна.

Необходимо е да обясняваме това, да му предаваме важност от страна на обществото. От друга страна, към това ни тласка глобалната криза, искайки от нас да започнем да постигаме взаимосвързаност между своите мъртви, изолирани клетки и да градим от тях живо тяло.

Отварям своите граници и се опитвам да използвам своето желание, навиците си, всички свои способности за напълване на желанията на друг човек. Отстъпката ми се състои в това, че пренебрегвам себе си, за да изпълня желанието на ближния си. За сметка на това придобивам неговото усещане, неговия разум и неговите мисли.

Всичко започва с разговори. Всеки трябва да си представи „вътрешната карта“ на партньора си: какво всеки от нас иска от  другия, какво очаква и би искал да види в партньора си? Започваме да се упражняваме в такива дискусии.

Но правим това не като нормално семейство, стремящо се просто да уреди отношенията си, а за да придобие, да изгради в себе си нови органи на възприятие, способни да чувстват ближния. По този начин излизам извън егоизма си и започвам да виждам какво става около мен.

Ако човек може да поправи себе си така в семейната единица, след това ще успее и в работата си, в отношенията с другите хора и като цяло – до равновесие с цялата природа. По този начин се настройваме за възприемане на външната реалност. Вече не живея само в себе си, а започвам да абсорбирам информация от обкръжаващата среда, която е извън мен. А извън мен се намират огромни сили, които засега не познавам и не чувствам.

От 40-а беседа за новия живот, 25.07.2012

[100952]

Правото да работиш е най-голямото възнаграждение

каббалист Михаэль ЛайтманНие се намираме под въздействието на две противоположни сили, които трябва да достигнат определена мощност на противопоставяне, която ни позволява да се родим в новия свят. Затова човек се сблъсква с множество пречки, идващи от Твореца, усещайки обида и злоба.

Виждам такова отношение в много от моите ученици, че те сякаш чакат това раждане да се случи от само себе си. Сякаш всичко ще се случи по естествен път – ще дойде време и всички ще бъдат допуснати до духовния свят. Но разбира се, че така никога няма да се случи, тъй като човек няма да има необходимите желания – съсъди. Главното е да подготвиш своето желание. А за сметка на какво може да се случи това, ако не преодолеем трудните въпроси и проблеми?

Някои сякаш ми правят услуга, че идват на сутрешния урок и участват в разпространението, очаквайки, че за това им се полага възнаграждение. Те се отнасят към духовната работа като към постъпка, за която по-късно ще последва определена награда, и искат да ми демонстрират колко много са направили и в какво са участвали. Те сякаш не разбират, че тази работа им е необходима, за да изградят своя духовен съсъд, своята душа, а предполагат, че с това правят услуга на мен или на още някого.

Има ученици, които си мислят, че разпространявайки, си ”плащат” уроците, които им преподавам. Те не разбират, че без това разпространение във външния кръг няма да придобият съсъд за душите си, и им се струва, че те се стараят заради мен.

Това е пълно неразбиране, че всичко това човек извършва за самия себе си – че той трябва да плати и на Твореца, за това, че му е дал възможност да влага силите си в правилните действия, т.е. да изгражда съсъд за душата си. Наградата не е онова, което човек си мисли. Нашата награда е в това, че имаме възможност да работим, да прилагаме усилия, а не в това да работим и по-късно да получаваме възнаграждение за това.

Това е такова изкривено отношение, което изисква изяснение.

От урока по писма на Баал а-Сулам, 19.02.2013

[100939]

Нова ера в семейните отношения

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво означават взаимните отстъпки в семейството, които трябва да градим над вътрешната си съпротива? Това нещо необичайно ли е?

Отговор: Ние градим своите отстъпки въз основа на разбирането, че не можем да променим характерите си и аз няма да поправям и унищожавам партньора си. Не искам никакви промени от него. Ние се основаваме само на взаимно съгласие и отстъпки.

Аз проверявам в какво мога да отстъпя и да приема мнението на партньора. Въпреки че първоначално, в съответствие със своя егоизъм, не бих се съгласил с това. Но разбирам, че без отстъпки, няма да мога да създам връзки нито в семейството, нито на всяко друго място. И затова правя нещо, за да създам наша „обща територия.“

Но аз не отменям себе си и не отменям съпругата си. Отстъпил съм, но това не означава, че съм се привел. Издигнал съм се над себе си, а не съм се зачеркнал. Осъзнавам, че не съм съгласен с жена си и в същото време, знам, че съм длъжен да приема нейното желание, навиците ú, възгледа ú – над своето желание, навици, мнение.

Така че, аз си оставам на своето мнение, а тя на нейното. Но аз съзнателно ú позволявам да властва над мен. А тя, от своя страна, прави същото. Не е лесно, но затова пък всеки се удвоява и се обединяваме в едно цяло. Аз включвам в себе си всичко, което е в жена ми: и положителното, и отрицателното, а тя включва всичко, което е в мен: положително и отрицателно.

Всеки е готов да се откаже от претенциите си, за да може да възприеме партньора повече от себе си, като най-скъп приятел. По този начин, всеки от нас включва другия в себе си и това създава връзка между нас, дори сливане, т.е. пълно смесване на желанията.

Това е прогресивно възпитание, когато двойката осъзнава, че по такъв път достигат нова ера в своите семейни отношения, ново измерение на възприятието за брака, другите хора, обществото, света. Човек започва да гледа на всичко с други очи. Той вижда в каква форма съществува животът, в какво е тайната му.

Нито една жива клетка, нито едно растение, животно или човек не може да се развива без такова взаимно включване. Животът е възможен само поради факта, че всеки позволява на другия да се намеси в неговата територия.

И тогава човек вижда, че именно в това се крие тайната на живота! Той започва да чувства как всичко живее и диша, как всичко се развива. Той самият започва да се развива само за сметка на отстъпките си към ближния.

Сам за себе си, той е бил като мъртва клетка. Но сега започва да абсорбира в себе си целия свят и включва в себе си абсолютно всичко. При това, всеки запазва своите граници без да сломява и да отменя себе си. Това е много важен момент, защото хората често разбират отстъпката в съвсем обратен смисъл: като отказване от желанието си, с риск веднага да бъде изяден от някой друг, като заек, погълнат от змия.

От 40-а беседа за новия живот, 25.07.2012

[100887]

Пиесата и нейният режисьор

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Изучавайки картината на вселената в кабала, не мога да разбера, защо ми я насаждат? Защо никой не ме пита?

Отговор: Ти се намираш в система на абсолютни закони. Това не са татко и мама, не е държавата или съдебната зала. Всички се подчиняват на точен закон и както и да се опитват да се разграничат, това също е част от закономерността.

Но ти казват: ”Погледни тези, които те обкръжават: всичко, което правят – не го правят те. Сега можеш да разбереш как постъпват с теб и от тук да разбереш Онзи, който те привежда в действие. Само това, и нищо повече. Нищо освен това.”

Тогава какъв е смисълът да се възмущаваш? Предоставили са ти единствено тази възможност. Ако погледнеш на света, ти го анализираш, ако погледнеш себе си, ти проверяваш собствените си отклици на което и да е, даже можеш да разгледаш общия закон, общата програма, управляващата Сила. Проявявайки усет в това изследване, можеш да уточниш, да увеличиш възприятието си, повече да усетиш, повече да разбереш. Такава е единствената ти възможност и на нищо друго не можеш да повлияеш.

Стараейки се с душата си да увеличиш тънките щрихи, ти все повече ще опознаваш картината, която лежи пред теб, ще разбираш пиесата, в която участваш, и разбира се, и нейния Режисьор. Дори и да не разкажеш никому за това, но за да Го разбереш, ти трябва да се запознаеш с останалите и със самия себе си, да видиш, че всичко се извършва не от тях и не от теб, че вие се намирате под контрол, че няма никой освен Него.

Старай се във всичките Му действия да виждаш целенасочеността, да откриеш в тях, че те са добри и че са призовани да водят всички нас към единство. Пиесата и по-нататък ще се развива в такова направление, но ти, оценяйки я правилно, ще можеш да разбираш, да усещаш случващото се и сякаш ще участваш в сюжета заедно с Режисьора. Тъй като ти наистина започваш да Го разбираш, а дори понякога и предварително да се досещаш за Неговите действия.

Дори да предпочиташ да постъпваш „геройски”, като хлапе на двора, все пак се огледай: какво ти е дадено. Това е твоят шанс за избавление. Предоставили са ти възможността да видиш реалната картина. Така че не обръщай внимание на външното – всички се подчиняват на управлението и всичко трябва да е така в нашия свят. Остави го и започни да осъзнаваш случващото се. Дали са ти шанс да се запознаеш с програмата, с процеса, с Висшата сила, с Висшия Разум. Не искаш този подарък – не го приемай. Затова Баал а-Сулам пише, че даряването все още не е получаване.

Тази действителност не се променя, защото такива са Природните закони. Взаимоотношенията между частите на творението се регулират от абсолютния Закон и не е по силите на човечеството да го промени. Но човек, на когото са дали такъв шанс, може да опознава тези закони, да ги разбира, и дори да се включва в техните действия, да участва в процеса по собствено желание.

Тогава ще откриеш, че тези закони са не само абсолютни, не само не приложими спрямо теб, а и добри, уникални. Искаш да ги виждаш така, както ги вижда Режисьорът, искаш чрез тях да се приобщиш към Него. Дори и все още да не ги разбираш, нека да противоречат на твоята природа, на твоето желание и разбиране, все едно ти искаш да ”течеш” заедно с тях. Защо? Защото така ти Го опознаваш.

Но за какво ти е да Го опознаваш?

Защото Той ти е подал знак, че ти си способен на това – дал ти е искрата. И тя те дърпа напред…

С една дума, получил си шанс, който е част от общия напредък на целия свят. Тогава какъв е смисълът да негодуваш срещу Законите на Природата?

Още повече, че в крайна сметка са ти предоставили възможност да ги променяш. Да, да – да ги променяш, и не само законите, а и цялата реалност. Режисьорът не те кани само да се запознаеш с Него – тъй като човек склонява към чашата на заслугите не само себе си, а и целия свят. Така че няма от какво да се оплакваш. Тъкмо обратното, в своите ръце си получил потресаваща възможност – какви претенции могат да се предявяват тук?

Ако критикуваш Режисьора, означава, че не искаш това. Ти нямаш ангажимент към света и неговото развитие,  просто се впускаш в словоохотливост. А в същото време, Режисьорът преднамерено е направил така, за да извършиш ти поправянето.

От урок по „Статия по завършване на книгата Зоар”, 13.02.2013 

[100332]

Творецът се крие между нас

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Ако главното е  да се разочароваш в своите сили по пътя на духовното, то защо е необходимо допълнително да ни натоварват със всякакви материални проблеми?

Отговор: Творецът не те товари с нищо, и никакви препятствия не слага на пътя ти. Ти сам себе си объркваш. Би могъл от първия миг, започвайки да се учиш, веднага да се вслушаш в съвета, че трябва да поправим отношенията между нас – там да намерим нашата връзка и вътре в нея да разкрием духовния свят.

Никой не ти е пречил просто да приемеш този съвет и да го изпълниш. И тогава постоянно усилващите се прегради нямаше да бъдат пречка за теб – това щеше да е разкриване всеки път на ново желание, на много по-високо стъпало. То нямаше да пречи, а напротив, би ти помагало да се издигнеш и да укрепиш връзката, да разкриеш нейната по-дълбока същност, която се нарича светлина.

Но ти търсиш да разкриеш Твореца не заради отдаването и не чрез отдаване на ближния, а съвсем на друго място, вместо това да го търсиш между другарите си. И кай е виновен, че не забелязваш успеха? Възможно е от момента, в който си дошъл и до днес, да си изграждал различни бариери, отделящи те от духовния свят, вместо да си се приближавал към него. Но дори и по този път накрая достигат до правилния извод, отчайвайки се и разкривайки, че са влезли в глуха улица и че трябва да се върнат назад и да поемат по друг път.

Казано е: ”Творецът е създал човека поправен, но хората са измислили много разчети”. Всъщност това е много проста точка, а ние просто не намираме правилното място на разбиването. Ние искаме да подготвим собственото си сърце за напълване – такъв е стремежът на всеки.

Но не искаме да се съгласим с това, че мястото за напълване е между нас! Между нас има разрез, пропаст, празен, черен вакуум. Но това хич не ме безпокои, аз се вълнувам от това, че вътре в мен няма напълване! Тоест, мисля за съвсем друго място, вместо за мястото, където трябва да се разкрие висшата сила.

Интерпретирам висшата сила по своему: Като примамващо напълване, прекрасно постижение, приятно усещане. Но истинската висша сила е пряката противоположност на това, което си представям. Подобното на нея е в това, че аз отдавам на ближния, напълвам го, издигам се над самия себе си, без да мисля за себе си, отменяйки се, съкращавайки се. Тъкмо обратното, аз се обирам до шушка, лишавайки се от всякакви напълвания, само за да ги предам на ближния. Само над себе си търся как да напълня другите.

Това се нарича духовно напълване, което усещам в другаря си дотолкова, доколкото мога да го осигуря, повече от напълването на собствените си желания. Но ние дори не мислим в това направление. Понякога се докосваме до такова усещане на някои от големите конгреси в пустинята, но след това отново се завръщаме към ежедневието, и всичко завършва с това.

Групата не ме поддържа, не задържа фокуса върху тази точка. А моето его увисва върху мен и през цялото време ме тегли надолу, към пропастта. И какво да се прави?

Всичко това се случва, защото не се поддържаме едни други, вътре в нашето съединение, в общото ято, а не във всеки от нас. Тази сила на нашето съединение е всъщност светлината, от там трябва да я изискваме. В онези пролуки между нас, бариери, стени – там вътре се крие светлината, Творецът.

А да го разкрием е възможно, само ако започнем да се съединяваме един с друг така, че да изчезнат тези пролуки и тогава веднага на тяхно място ще разкриеш Твореца – там, където Той сега се крие.

Цялата причина е в това, че слушаш, но не реализираш съветите на правилното място. Тъй като не можеш да се съгласиш с това, което казва Рабаш: ”Ние сме се събрали тук, за да положим основите на групата, която ще тръгне по стъпките на Баал а-Сулам…“

Трябва веднъж да се вземе решение и след това всеки миг да се изпълнява. Но ако всеки се грижи за себе си, а не за останалите, то нищо няма да се получи. Ако мисля как сам да реализирам това, то това няма да сработи. Всяка една мисъл трябва да преминава само през другите, защото това е затворена аналогова система.

От урока по писма на Баал а-Сулам, 13.02.2013  

[100388]