Entries in the '' Категория

Очертаване границата между получаване и отдаване

каббалист Михаэль ЛайтманСлед като човек има претенции към Твореца, веднага се появява скриването, и той вече не е насочен към Твореца, а се отклонява към друга цел. Тъй като Tворецът – това е единствената сила, добра и творяща блага. И ако си устремен направо към Него, то ти няма да имаш никакви претенции. А ако малко се отклониш от вярната посока, в теб веднага се появяват недоволство и оплаквания.

Върни се към правилния път и продължавай колкото можеш, докато отново не слезеш от пътя и не започнеш да се оплакваш. Така за сметка на недоволството и преодоляването ти всеки път се приближаваш до Твореца, с една дума като кораб, плаващ на тласъци. Тъй като не можеш да се насочиш направо към Твореца, в теб го няма свойството отдаване, нямаш качествата на добрия и творящия блага. Трябва да изградиш този образ над своето свойство за получаване, от противоположното. Ти създаваш отпечатък на тези свойства, а не самите свойства.

Известно е, че статуя може да се извая или от недостига, или от излишъка. Може да се вземе голям монолит и да се премахне всичко излишно, за да остане само формата. А може да се вземе гипс и от него да се изгради скулптура. Но във всеки случай – основното е границата, външната форма. Тази външна форма ние изграждаме над желанието за получаване, всеки път изяснявайки, къде преминава неговата границата с желанието за отдаване.

Затова нашата работа се състои в това, да се уподобим, и затова човек се нарича Адам, т.е. ”подобен” (доме) на Твореца. Аз не мога да се самонастроя, сам да стана добър и творящ блага, освен когото няма други. Но оправдавайки Го, аз изравнявам своята форма с Него, съотнасям се към Неговата форма.

От урока по писма на Баал а-Сулам, 17.02.2013

[100875]

Стъпки един към друг

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какви стъпки трябва да направим един към друг в семейството?

Отговор: Това е психологичeско обучение. Трябва да опознаем характера на партньора по-добре, да направим списък с изискванията му, с чертите от характера му според нас, да приемем слабостите му като даденост, която не трябва да променяме. Трябва да се научим да приемаме характера на партньора така, както майката гледа на любимото си дете.

Знаем, че в 2-3 годишното дете вече можем да видим чертите на неговия характер. А после, на 5-7 години, то ясно показва своя характер и повече нищо не може да се  направи. Трябва да го приемем и да се адаптираме. Виждаме, че едни качества то е взело от баба си, други от дядо си, от майка си, от баща си – и възприемаме всичко това с любов. Така и в партньора трябва да приемаме дори и такива качества, които не желаем.

Човек не може да промени характера си. До самия край на живота си, в човека остават същото това отношение, възглед, навици, които е получил от детството си. Поради това, само взаимните отстъпки са ключът към хармонията в семейството, формулата за успех.

Когато има две различни форми, всичко се определя от степента на взаимните отстъпки, които сме съгласни да направим помежду си.

От 40-а беседа от новия живот, 25.07.2012

[100741]

Силна връзка, смесена с двоен егоизъм

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво е чувството, появяващо се в двойката, когато се намира в „общото пространство“, тоест когато партньорът ти те разбира, когато те чувства?

Отговор: „Общо пространство“ означава пълно взаимно разбиране в него. Обикновено такава обща зона се образува по отношение на децата. Съпрузите обединяват общата си грижа за тях, важността, която те двамата им придават. Това е като чуждо тяло, не нашите собствени, но те ни принадлежат. Ако няма деца, то е по-трудно да се намери началната точка на контакт.

Трябва да открием в какво има съгласие между нас, нещо общо, където сме съгласни, разбираме се помежду си и се свързваме, независимо, че отначало сме имали различно мнение. Но ние вече сме свикнали на такива отстъпки до такава степен, че не можем без тях. Дори и да можехме да поправим разликата между нас, ние не искаме. Смятаме, всички тези противоречия за възможност за специална връзка. Вече разбираме, че без тях, тя е невъзможна.

Всички тези грапавини ни помагат да се свържем един с друг. Именно благодарение на това, аз отстъпвам и жена ми отстъпва, и ние чувстваме връзката между нас. Без взаимни отстъпки няма да има комуникация. Ако от самото начало бяхме съгласни във всичко един с друг, не бихме почувствали контакта, сякаш сме едно и също. А когато отстъпваме един на друг, ние не отменяме егоизма си, а над него градим връзка, както се казва „любовта ще покрие всички престъпления“. И затова тази връзка е стабилна – между нас все още остава вътрешното противоречие, но именно над него все по-високо и по-високо расте и се развива любовта.

„Общата зона“ – това е нашият общ, удвоен егоизъм, но именно благодарение на това той твърдо ни свързва и ни позволява да изпитаме нашата връзка. Трябва постоянно да се грижим за това „общо пространство“, да го пробуждаме и да се опитваме да го разширим по отношение на всички видове взаимоотношения: от най-материалните до най-духовните.

От 40-а беседа за новия живот, 25.07.2012

[100776]

Слей се с Него по свойства

каббалист Михаэль ЛайтманБаал а-Сулам. „Статия по завършване на книгата Зоар“: Как можем да се слеем с Твореца? ”Нима Той не е огън поглъщащ?” И отговорили мъдреците: слей се с Него по свойства. Както той е милосърден, така и ние сме милосърдни.

Ако ние променим някои от свойствата си, обръщайки ги от егоистични на алтруистични, това как ни позволява да разберем, кой е Творецът? А още повече, по какъв начин ни помага да се уподобим на Него? Как да придобием това подобие? Как да се слеем с него? Тъй като да се докоснем до Него е невъзможно. По какъв начин определени вътрешни ”манипулации” ни придават подобие с Онзи, който въобще не може да се види? Как да разберем принципа ”По Твоите действия ще Те познаем”? Как вътрешните промени ме водят към Него? Как да обикна ближния, ако това не е присъщо на моята природа?

Ето защо мен не ме задължават да обичам непосредствено. Но мога да поправя 611 от своите желания, и тогава 612–тото поправяне ще стане придобиване на свойствата хасадим (милосърдие) в пълен обем, а 613–тото ще стане получаване, заради отдаване. Така или иначе не можеш да задължиш някого да обича, но предварителните поправяния ще позволят то да се случи.

Така се постига и подобието с Твореца. Ние произвеждаме и изграждаме в себе си всички необходими действия, но са важни не самите те, а анализът, осъществен във всеки един детайл. Натрупвайки и напрягайки се, тези изяснения се превръщат в духовен съсъд.

По такъв начин, в нашата работа няма бели полета, ние не можем с един скок да се пренесем до крайното поправяне. Всъщност, ние сме вече там, но ни липсват съответните инструменти, съсъди, за да усетим това. И затова трябва да ги събираме пътьом, за да достигнем до това разкриване.

Въпрос: Какво означава ”да се слеем с Твореца”?

Отговор: Във всевъзможните детайли на възприятието аз правя от себе си, построявам в себе си Неговото подобие. Става дума не за външни признаци, а за вътрешната същност. Творецът е духът на отдаване, раждащ, напълващ ме. Това е отношението, което съм способен да създам, отдавайки или получавайки заради отдаването. Това е еманацията, която изливам навън…

От статията по завършване на книгата Зоар, 19.02.2013

[100851]

Обърни стрелката от омраза към любов

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Кои са враговете на човека, ако целият свят е вътре в него?

Отговор: Всички твои желания и мисли – те са твоите врагове.

Обикновено хората около теб, които не те безпокоят и не те засягат – не играят важна роля за теб. Но точно тези, които мислиш, че са ти врагове – това е най-ефективната помощ за твоето напредване. Само трябва да разбереш как да го използваш.

Ако това са твоите приятели от групата, то трябва да ги превърнеш от врагове в любими приятели. Без значение дали той те мрази или ти него. Обикновено при лоши взаимоотношения си виновен ти самият, но си длъжен да ги обърнеш от ненавист в любов.

Това не е лесно. Започни да изграждаш в себе си обратното  отношение на невистта и ще видиш, че всичко се заключва в тази ти работа.

От урок по писмо на Баал а-Сулам, 11.02.2013

[100495]

Струващото ни се безизходно положение е изходът нагоре

каббалист Михаэль ЛайтманЗа поправянето са необходими няколко основни условия. Първо: разочарование от собствените сили, изяснено вътре в разума, от своя опит. Трябва твърдо да зная, че нищо няма да ми помогне, а не да приема това просто с вяра, отказвайки се от собствените опити от рано.

Човек трябва да достигне до усещане на пълна безизходност. От друга страна, в същия този съсъд се разкрива съществуването на още една реалност, на висшата сила, която е способна да даде сила и да измъкне човек от това безнадеждно състояние.

А освен това, е важно заради какво човек чака спасението, за да бъде поправянето не заради егоистично напълване, а да го доведе “от любов към творенията до любов към Твореца”.

Всички изменения, спечелени по този път, се натрупват вътре в самото желание. И щом като то стане готово за въздействието на светлината, тоест получава всички правилни съставящи, веднага светлината започва да действа.

Въздействието на светлината се създава от петте светлини НАРАНХАЙ или от 10-те сфирот. Тези светлини се намират в определено съответствие помежду си, съгласно първото стъпало, на което трябва да се издигне човек. Има правилно отношение между всички тези лъчи, определен спектър, към който човек трябва да пристрои своето желание, всички негови нива: 0-1-2-3-4, така че всеки да се установи спрямо своята светлина. Те трябва да имат всички необходими компоненти: усещане за недостиг и благодарност, знание и вяра над знанието.

Като резултат на нашата работа, всичко това трябва вече да е подготвено и правилно да се включват един в друг, така че желанието да идва към светлината: петте нива на желанието срещу петте лъча на светлината. Тоест, светлината трябва да бъде точно срещу желанието и тогава тя може да му подейства.

В такъв случай, там няма да се получи само съкращение и екран, който светлината ще даде на желанието. В последствие, между тях ще стане пълното спояване в едно цяло, за сметка на поправянето със съкращаване и екран, и усещане на първото влизане на светлината вътре в съсъда. Така възниква състоянието на духовen зародиш.

От урок по писмо на Баал а-Сулам, 12.02.2013

[100305]