Entries in the '' Category

Първият зов и първият контакт с Твореца

каббалист Михаэль ЛайтманОт писмо на Баал а-Сулам (№57): В този миг, в който се препълни чашата на положените от теб усилия, идва време за молитва. А до този момент вярвай в казаното от мъдреците, че е невъзможно да получиш духовно разкритие без да положиш усилия.

Когато стигнеш до техния предел, твоята молитва ще е пълна, Творецът ще и отговори със цялата своя щедрост, точно както обещават мъдреците: „Вярвай, че си положил усилия – и си намерил!”. Защото дотогава ти не си способен на такава молитва, която да бъде чута от Твореца.

Целият този свят, всички висши светове, всичките им степени, спускащи се отгоре надолу, цялата наша работа в този свят е предназначена за това, да достигнем искания лост, молитва, зов към светлината, към Твореца, за да извърши Той нашето поправяне. А наше задължение е само да разкрием в себе си потребност за това поправяне, и в нея да няма никаква облага за нас.

Потребността от поправяне включва в себе си няколко компонента. На първо място, е необходимо да се разбере в какво именно се състои неизправността и какъв вид поправяне и е нужно. След това трябва да осъзная, че сам не съм способен да извърша това поправяне и че само Творецът е този, който може да направи това. И Той ще го стори само в случай, че аз действително чувствам, че точно това не ми достига и поискам от Твореца помощ.

Излиза, че този лост включва в себе си множество съставни. Само за сметка на особена работа и нашите упорити старания да я изпълним съгласно съветите на кабалистите, за сметка на такива дълги, тежки и изморителни усилия, ние достигаме това фундаментално разбиране, лежащо в основата на всичко, което се нарича „молитва” – първият зов и първият контакт с Твореца.

Всичко е устроено така, че не ни е необходимо да правим нищо, освен да подготвим себе си за тази молитва. Във всички действа висшата светлина, а ние, творенията, сме способни само да разкриваме в себе си потребност от поправяне. Затова човекът, учението, групата, всичките ни действия, целият свят, всичко съществуващо около нас – тези съставни са необходими, за да изработим правилен зов към Твореца от страна на творението, на който светлината трябва да отговори.

Ясно е, че „кравата иска да храни телето даже повече, отколкото самото теле желае да суче”. Не по-малко, съгласно порядъка на степените, това желание свише не може да започне да действа без предварително желание отдолу. Затова ние сами активизираме висшата светлина и привличаме към себе си това въздействие, и няма на кого да се жалваме. Не бива да твърдиш, че и сега викаш и се молиш. Това е пълно неразбиране, ако предполагаш, че си способен да се молиш преди да се е родила молитвата, изградена в резултат от твоите усилия.

Необходимо е да се разберат множество неща, за да придобиеш желание, способно да пробуди светлината.

Та това не е молитва, прочетена просто по молитвеник, в който е указано къде е необходимо да плачеш, а къде – да се радваш. Необходимо ни е да достигнем до молитвата, излизаща от самите дълбини на сърцето. Точно работата в сърцето се нарича молитва.

Затова нищо няма да помогне, освен положените усилия съгласно съветите на нашите учители. По този път ние изграждаме в себе си правилна потребност за сметка на обкръжаващата светлина. С всяко свое действие ние пробуждаме малки проблясъци, които постепенно изграждат нашето желание и го довеждат до такова състояние, в което то е пригодно за поправяне.

От урок по писмо на Баал а-Сулам, 12.02.2013

[100308]