Entries in the '' Category

Да се обърнем с лице към висшия

каббалист Михаэль ЛайтманБаал а-Сулам, „Статия по завършването на Книгата Зоар“: В духовното времето за даряване е отделено от времето за получаване. Отначало Творецът дарява нещо на получаващия, но с това му предоставя възможността само да получи.

Въпрос: Как да забележим тази възможност и как правилно да я използваме?

Отговор: Тази възможност има няколко признака и първият от тях е, когато не ме оставят на мира. Защото ако аз не се пробуждам, то каква е тогава тази възможност. Пробуждам се обикновено само в кафенето, в бара, или когато гледам футбол по телевизията… Нима аз мога да се пробудя поправен, ако цялата ми природа е егоистично желание за наслаждение? И затова ме пробуждат с помощта на бедите – насочени, точни, особени, качествени.

Просто човечеството, за хилядите години развитие, е получило предостатъчно удари от съдбата. Ако всички те се бяха събрали в едно поколение от дълголетници, можеш ли да си представиш какво жалко зрелище биха представлявали? Ето защо се прераждаме от поколение в поколение – за да достигнем до качествените удари.

Днес аз имам храна, облекло, жилище. Всеки от нас живее по-добре от царете живели преди 500 или хиляда години. Хладилник, климатик, кола, микровълнова печка, обществен транспорт – такива са атрибутите на съвременния живот. Целият свят е пред мен. А още неотдавна, в исторически мащаб, дори Европа е изглеждала иначе: хората са живели при ужасни условия и са практикували немислими за днешното време социални отношения.

Е, излиза, че сме относително обезпечени. Но нещо все пак не ни достига. Какво?

Радост, цел в живота? Поражда се такъв парадокс: имам всички блага, но не получавам никакво удоволствие от живота.

По-рано всичко беше тъкмо обратно: дайте на човек килограм хляб за деня и той не би поискал нищо друго. Имайки това ”щастие”, той би прекарал целия ден в бездействие. А днес хората лежат опустошени от изобилието. Ето какво са качествените удари. Изоставени кърмачета, разбити семейства, страхове и вълнения, бъркотия – какво само не прави човек, за да избегне всичко това, но няма къде да избяга.

А от друга страна, целият свят днес е ”стегнат” в една мрежа, и ми се налага да преживявам за Ню-йоркската фондова борса, за реколтата в Европа, за дъждовете в далечните райони, за конфликтите в чуждите страни…

Бъдейки свързан с всички и зависещ от тях, аз постоянно изпитвам натиск и безпокойство, просто съм принуден да се грижа за онова, което се случва с другите хора.

В крайна сметка, всички ние изпитваме особени, насочени нещастия, които формират в нас въпроса: ”Защо страдам?”. Баал а-Сулам е формулирал този въпрос малко по-различно: ”Как да се наслаждаваме от текущото или кого аз наслаждавам?” И отговор няма – ето в какво е бедата.

Изобщо, текущият период е ”обратната страна” на епохата на Месията. Преди всичко, трябва да разкрием желанието, необходимостта и след това светлината идва през задния вход, през ”черния вход”- а аз трябва да я обърна така, че тя да свети отпред. За това Рабаш пише в статията ”Включване на свойството милосърдие в свойството на съда”: висшият ми се струва с нещо отблъскващ и мрачен дотогава, докато не се издигна ”над знанието” и не започна да го разкривам, да се приобщавам към него. Аз се обръщам, ставам противоположен на себе си (или на него в моите очи) и тогава ние с него се обръщаме лице с лице.

Но засега светлината ми свети от обраната страна, и тя предизвиква бедите, от които аз постепенно преминавам към верния подход и изграждам в себе си съсъд. Така ние сме преминавали всички стъпала, всички исторически етапи. Всяко едно състояние, пише Баал а-Сулам, се съхранява, докато не стане нетърпимо – тогава ние го разрушаваме и изграждаме нещо ново.

Само че този път не трябва да разрушаваме и изграждаме нищо в плоскостта на този свят, а трябва да осъзнаем, ”да премислим” случващото се, да изучим текущата ситуация, да я разберем, да я постигнем, а основното – да разберем, че висшият трябва да осъществи всички промени. И не защото ние сме безсилни. И по-рано всичко е вършил Той, но без нашето знание. А днес от нас се изисква осъзнаване и затова трябва само да си направя отчет за всяко действие свише, дължен съм сам да го повикам, да помоля, да благодаря за него – и така постоянно да съпровождам всяка крачка на Висшия.

Това е ”да работиш за Твореца”: Аз Го опознавам, започвам да се сливам с Него. Такъв е последният период на нашето развитие: на всичките му етапи ние опознаваме Твореца, все повече и повече, докато не обхванем всичко. Казано по друг начин, в края ще видим, че изначално всички събития, включително и ”негативните”, Той е приготвил и осъществил, само за да Го познаем. Това опознаване е невъзможно без моето предварително участие – и относно това участие пребивавам в скритие…

От урока по ”Статия по завършване на книгата Зоар”, 11.02.2013

[100139]