Entries in the '' Category

Бракът – очакване и реалност

каббалист Михаэль ЛайтманСъобщение: Кризата в брака: Очакванията на съвременната жена от брака често са крайно високи и далече от реалността. През последните 40 години феминистката идеология внушава, че жените не трябва в нищо да отстъпват на мъжете. В крайна сметка идеята на сексуалната революция е неправилна: жените не могат да се отнасят към секса, както мъжете, т.е. да не се привързват към човека, с когото са били близки.

При жените при физически контакт и още повече, при секса, се отделя хормонът окситоцин, известен като „женски хормон на привързаността”, формиращ близостта с партньора.

Въпросът „защо той не звъни на следващия ден след близостта” се обяснява от простата биология: мъжете не са засегнати от този хормон, не се въвличат в отношения.

Да се иска равноправие на биологично ниво е неправилно, биологичните задачи на всеки от половете са принципно различни.

През последните десетилетия на западните жени се внушаваше, че бракът и майчинството спират жената, не и дават да се развива.

Психолозите и педагозите обръщат внимание на това, че за децата е по-добре да растат с майка и баща, така че и третото поколение да има семейство – именно така детето се учи да взаимодейства с обществото.

Очакванията на съвременната западна жена от брака са високи и далече от реалността: изведнъж се появава мъж и става допълнение към нейния живот, и те продължават да водят този начин на живот, който са водили и преди брака.

Реплика: Ако животът се гради върху познаването на законите на Природата, той ще бъде на практика безгрешен. Така че трябва само тези закони да се познават, да се уважават и изпълняват! Ако жената се привързва чрез хормона окситоцин, то мъжът може да се привърже, като бъде принуден да ухажва продължително преди първата връзка…

[100199]

Да се слеем в работата до самоотрицание

каббалист Михаэль ЛайтманВ последно време често говорим за самоотмяна. И това не е случайно, аз се надявам, действително да се приближаваме към нея. Въпреки че ни движи егоизмът, ние сме длъжни да държим курс към сливане.

При сливане с висшия аз виждам себе си като част от машина и съм длъжен да се присъединя към нея с всяка клетка, всеки орган, всяка част от своето тяло, така че открито да се влея в нейната работа.

Аз имам „глава“ т.е собствено разбиране, длъжен съм да отменя всички свои мисли, сметки, желания. Единственото ми наслаждение, единственото намерение и желание е да се вградя в тази машина. Позволявам на всичко да премине през мен, но първоначално не участвам в това. Правя всичко така, сякаш ме няма. Позволявам да ме задействат на сто процента, позволявам не просто да ми кажат какво трябва да направя, а да ме приведат в действие. Ето това е самоотмяна.

После следва несъгласието, критиката, лошите пориви, изясняването, разочарованието, гневът… И в същото време, съм длъжен през цялото това време да отменям себе си, заради участието си в работата на тази машина. Аз се „разтварям“ в нея до незначителност и искам в мен да започне да се промъква разум и желание, заедно с това все повече анулирам себе си.

Така плодът расте в матката на майката, чрез мен преминава безкрайната светлина, но аз я приемам само в малка степен нефеш.

Зародишът отменя себе си на степен нефеш, на неживо ниво‚ на минимална „дълбочина“ на желанието. Именно затова през него може да премине всичката светлина НаРаНХай де-нефеш. Неговата работа е в разума и чувствата, в Галгалте ве-Ейнаим и АХАП‚ във взаимодействието с майчинския парцуф, и с Бина се завършва самоотмяната. Колкото и мисли и желания да преодолява, колкото и да е объркан, каквито и препятствия да се изпречват на неговия път, той продължава да анулира себе си, и благодарение на това може да бъде част от „тялото“ на майката‚ да бъде вътре в нея.

Плодът не използва себе си‚ въпреки че в него всички органи се развиват. Така или иначе те растат и работят в себеотрицание. Майката прави всичко чрез пъпната връв‚ а плодът завършва делото на отмяната‚ отказвайки се да използва всеки от своите органи. В противен случай‚ той не е готов за раждане‚ не е готов да стане пълноценно новородено, няма „човешка форма“. Затова той е длъжен да завърши работата си по самоотмяна пред висшия.

Той се движи‚ неговото сърце‚ бели дробове и всички други органи функционират правилно‚ но само в себеотрицание. Това не е просто обичайната жизнена дейност на тялото на детето, цялата му работа е свързана със самоотмяната. Иначе раждането е опасно…

От урок по „Статия за завършване на книгата Зоар“ 04. 02. 2013

[99525]

Не пропадай в блатото на живота

каббалист Михаэль ЛайтманНикой не може да ми каже какво е нужно да правя. Трябва сам да изясня и реша коя цел е фалшива и коя – истинска. Длъжен съм да поема отговорност за своите постъпки. Иначе за какво ми е даден животът?

В живота си се намирам буквално насред блато, в което има само отделни малки туфи, върху които мога да стъпя, за да не се проваля и да премина през него. И това трябва да е мое решение, никой друг не може да мести краката ми и да ги поставя на правилното място.

Ако се проваля, ще потъна в житейското блато за десетки години. И ако се случи така, трябва да разбера, че това означава, че така е било нужно да стане. Но преди това съм длъжен да направя всичко, което зависи от мен и да си изясня нещата на сто процента. А ако и след това все пак съм сгрешил и потънал за десетки години, значи така е трябвало. Сега не ми е известно, защо и за какво, но след това ще стане ясно. Както е казано за прякото и косвено управление на Твореца: „Отзад и отпред Ти ме обгръщаш”.

Въпрос: Как мога да взема самостоятелно решение, ако изцяло се намирам под влиянието на обкръжението – духовното или външното общество?

Отговор: В това точно се състои твоята свободна воля: максимално да се поставиш под влияние на духовното обкръжение, а не да ходиш с вирнат нос, смятайки себе си за по-висш от всички. Иначе няма как да получиш добро влияние.

Това не означава, че можеш да отидеш при другарите и да попиташ какво е нужно да направиш: да пътуваш зад граница, за да работиш, или не? Не бива да се оставя това да решават другите. Решението трябва да бъде резултат от твоите вътрешни изяснения, следствие на усилията, които си положил, за да се смириш пред групата, тоест пред духовното разбиране, стремежа към единство, напредъка към сливане с Твореца над знанието. Именно това е групата за теб – обща сила. И в зависимост от това, доколко се съобразяваш с това понятие, съгласно това  решаваш какво ти е необходимо в живота.

Тогава ще се огледам и няма да намеря своето тяло! То вече е изчезнало някъде в предишния живот, отдавна се е отдръпнало от моя път. Длъжен съм да му обезпеча някакво препитание и това правя. Необходимост се нарича това, че се занимавам с него само заради липса на друг избор, доколкото съм длъжен да се погрижа за него. Аз се заставям да мисля за своето животинско тяло – това се нарича насъщна необходимост. Но с всичките си останали мисли се намирам в групата, в съединението и тогава вземам правилните решения.

Това обединение ме поддържа и не ми позволява да пропадна. Аз съм толкова прилепен към него, че само насила мога да се погрижа за нещо необходимо. Това може да се провери по факта, че бих бил радостен да не се занимавам със своето тяло, а на сто процента да се грижа за групата и Твореца, не оставяйки даже и един процент за себе си.

Когато започна да се грижа за животинското си тяло само по необходимост, изведнъж разбирам, че то не е мое! И тогава грижите за собственото ми тяло и за семейството се превръщат в духовна работа. Чувствал съм ги свои, докато съм получавал някаква егоистична печалба от тях. Но от необходимите занятия не получавам никаква изгода – това е просто дадена ми игра, средство за духовно развитие.

От урок по писмо на Баал а-Сулам, 04.02.2013

[100012]

Опасни празни проблеми

каббалист Михаэль ЛайтманОт писмо на Баал а-Сулам до учениците (№47): Захвърлете всичките си несериозни занятия и мислете само за това, как да съедините сърцата си в едно сърце… Започнете да се свързвате в истинска любов и ще видите как „небето усеща вкуса“.

Въпрос: Какво означава „несериозни занятия“?

Отговор: Несериозни занятия са всички усилия, които не са насочени към постигане на духовната цел. Това включва всяка работа в повече от това, което се изисква, за да се  удовлетворят нуждите на тялото, а всичко останало да се посвети на постигането на целта.

Всяко усилие, макар и малко да се отклонява от този път – вече е лекомислено. Тоест, просто чувстваш, че ще получиш от него печалба, но в действителност, то незабавно те изправя на пътя на естественото развитие (беито), на пътя на страданията.

 2013-02-04_rav_bs-igeret-47-1927-pg-142_lesson_pic11

Струва ми се, че пред мен е духовната цел (!)и ако работя за нея, ще спечеля. Полагам усилия и се възползвам от тази печалба. Ако целта е истинска, това означава, че се намирам на пътя, водещ към Твореца, работя правилно.

Но е възможно тази цел да не лежи по пътя към Твореца (!). А аз не знам правилната посока и ми се струва, че целта е истинска. И ако работя, влагайки усилията си  в нея, то в отговор, вместо да спечеля, получавам страдания, които ме бутат отзад. Това се наричат „несериозни занятия“.

Струва ми се, че едва ли не ми носят полза, и че се стремя към истинската цел. Дори материалната изгода: плът, пари, чест, знания – всичко това след редица междинни точки, в крайна сметка води до отрицание, до страдания.

Тази пресилена цел, празните проблеми, могат да бъдат много сложни и объркващи. Може би едва след 30-40 години най-накрая ще мога да си изясня, че целта е била въображаема. И това не е едно определено занимание, те могат да бъдат много. Това включва всичко, в което влагаш повече от необходимото, съществено за съществуването на тялото.

И с необходимото трябва да се занимаваш само по задължение, защото няма друг изход. А цялото ти внимание, на 100%, трябва да се фокусира в едно направление – към Твореца. И тогава, колкото и да трябва да се трудиш за семейството си – това вече ще е по необходимост, защото всички твои мисли ще бъдат заети с Твореца.

И ти не разбираш, че тази цел е решена. За теб това е под голяма въпросителна. А дори и да се досещаш за това с разума, то чувствата не са съгласни. И тогава се оказваш във вътрешна борба и не знаеш какво да правиш. Минаваш към всякакви отстъпки, прощаваш незначителни слабости, мислейки си: „Е, не е страшно, аз просто малко се разсеях.“ Скалъпените занимания имат различни образи.

Как да си изясним кое занятие е пресилено? Всичко, което не принадлежи към групата, учителя, обучението, разпространението, стремежа към единство с Твореца – всички са въображаеми проблеми! Ако всичките ти усилия са насочени към целта, то и грижите за семейството се включват в средата. И тогава ще разкриеш, че Творецът е създал най-оптималните, точни условия за теб. Е, само ако семейството ти не се противопоставя на пътя ти и не ти позволява да учиш.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 04.02.2013

 [100015]

Искахме по-добре, а се получи…

каббалист Михаэль ЛайтманСъвременните проблеми се основават на взаимоотношенията ни. Няма съмнение, че изграждаме правилна система на човешкото общество и няма съмнение, че я използваме погрешно. И причината е в погрешното ни отношение един към друг.

Изглеждаше, че сме създали такива прекрасни и необходими за всички системи: здравеопазване, образование, национално осигуряване и пр. Но резултатите са мрачни. Например, колкото повече лекарства употребяваме, толкова по-добре е за здравеопазването и фармацевтичната индустрия. Печалбата расте, държавната икономика получава повече данъци. „Пожелаваме ти повече да боледуваш.“

Не остава назад и хранително-вкусовата промишленост: колкото повече ядем, толкова по-изгодно е за нея. А изобилието от нездравословна храна води до болести. „Така че бъди лаком и чревоугодник, купувай повече продукти, помагай на икономиката.“

Системите са хубави, но ги използваме във вреда на човека. Банките, на теория, трябва да движат „кръвта“ по цялата система, но вместо това те смучат кръв от системата. Военната индустрия осигурява работа и технологично развитие, но всичко това се прилага за въоръжаване, което все някога, в крайна сметка, трябва да се пусне в действие. В резултат – не спират войните и конфликтите.

Оказва се, че сме създали правилните неща, подходящи системи и оборудване, но ги използваме все по-опустошително. Има кръгове, които в действителност са заинтересовани от това, човек да страда, да е болен и да влачи мизерно съществуване. Сякаш самата система задължава към това.

– Необходимо е да се увеличи търсенето, иначе всичко ще спре! – ни плашат икономистите. Но човек не иска да продължава състезанието, вътрешно той е отчаян от такъв живот и не намира удоволствие в пазаруването, дори и ако има пари.

Егоистичното ни желание вече е преминало на следващата степен и тревата на моравата на съседа вече не ни изглежда по-зелена. Изменило се е желанието, макар и не във всички, но процесът върви. Мода, изкушения, стимули, стръв – всичко отминава.

И какво следва? Нима наистина светът ще спре? Не. Просто капитализмът свършва, той вече не работи и в следващите години ще видим това. Става дума за естествен, неизбежен процес.

Въпрос: Как е възможно това, че системата е изградена правилно, а ние я използваме неправилно?

Отговор: Казано е: „Творецът направи човека праведен, но хората се впуснаха в множество изчисления“. Прямотата се превръща в раздори във всички посоки. Все пак и това, разбира се, е включено в програмата на Природата – да осъзнаем злото сами, да „поправим“ себе си.

От урока по „Статия по завършване на книгата Зоар“, 07.02.2013

 [99906]

Нито крачка без лични усилия

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Ако „Няма никой, освен Твореца”, защо в началото трябва да си кажа, че ако сам не си помогна, никой няма да ми помогне?

Отговор: „Никой не може да ми помогне, освен аз самият” – това означава, че всичко се постига само с цената на собствени усилия. Докато човек не положи усилия, няма да направи и крачка напред.

В нашия свят има голямо объркване и понякога ни се струва, че е възможно да спечелим нещо без всякакви усилия: да получим някакъв подарък, наследство, дар от съдбата. Всеки се ражда в този свят със своята съдба и късмет, под своята звезда, в определено семейство и условия. Струва ни се, че в живота има много неща, независещи от нас, и се опитваме да действаме в рамките на възможното.

Но ние не виждаме, че всичко на 100% зависи само от нас: във всеки миг, на всяка крачка, на всеки милиметър от пътя, и ако искам да се повдигна, съм длъжен да положа съответните усилия. Има множество системи, които поддържат човека в този живот: обезщетения при безработица, медицински застраховки, пенсия. Ако заболееш или изпаднеш в затруднение, за теб ще се погрижат и няма да те оставят да пропаднеш. Затова за човека не е видна в ясна, открита форма връзката между вложените усилия и следствията от тях.

Той не вижда цялата система в единство. До такава степен, че намиращи се в разрушена система, която днес все повече разкрива своите пороци, ние не забелязваме, че сами се явяваме причина за тази криза. Има спорове: виновни ли сме ние със своята дейност за проблемите на екологията и измененията в климата. Даже когато се опитваме да направим нещата по-добри, се получава по-лошо. А ако изведнъж има някакво подобрение, то не е ясно каква е неговата причина. Системата е стрита от нас и затова усещаме своето безсилие.

Науката кабала, преди всичко, се стреми да разкрие на човека висшата система. Затова, за да разберем тази система, ни е необходимо да сме противоположни на нея. Съгласно правилото „Невъзможно е да изпълниш заповед, ако предварително не си я нарушил”. Тоест ти си длъжен да видиш противоположността на правилното действие и чрез него да узнаеш и разбереш как е правилно да постъпиш. Така е устроен пътят: учене, работа. Докато човек не се умори от своите опити, той няма да разбере вътрешния смисъл.

Затова децата така обичат да чупят всичко, за да научат, какво има вътре. Природата им вдъхва желание да овладеят света и само по този път е възможно познанието.

Но разделението на колективната душа вече е настъпило и в нас. Нужно ни е да вземем разбитите отломки и да се опитаме да я съединим отново. И когато ги съберем, ще узнаем всички „за” и „против”, тоест ще познаем и добре ще изучим тази система, превръщайки се в нейна неразривна част, и в същото време, в нейни стопани. Тогава няма да имаме никакви проблеми с нейното управление.

Засега обаче ние се намираме на пътя и се учим, оставайки все още в голямо объркване. Като че ли си открил не работеща машина и не знаеш къде е повредата. Затова започваш да проверяваш на едно място, на друго, гледаш инструкциите. Отиваш за съвет при майстор, който вече има голям опит с такива машини и може нещо да ти подскаже. Ето така се и развиваш.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 08.02.2013

[100051]

Самоотмяната е началото на всички начала

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: В каква форма висшият влияе на нисшия: той дава на нисшия готова форма или само енергия, сила?

Отговор: Какво предава майката на зародиша? Кръв, неживо стъпало. От това неживо стъпало в зародиша вече се развиват растителното и животинското стъпало. Но от къде се появява тяхната форма? Формата се получава благодарение на това, че зародишът се самоотменя. Според самоотмяната си той е готов да приеме формата на висшия.

Но висшият дава форма вътре в самоотмяната на нисшия – едното зависи от другото. Затова еднозначен отговор няма. Висшият дава на нисшия обикновена, абстрактна светлина – и така винаги се случва в отношенията между всички стъпала. Нисшият приема тази проста светлина, светлината на Безкрайността, тъй като за него висшият  е безкрайността, той не познава нищо по-висше от това. Но когато той приема тази светлина, то в зависимост от самоотмяната си и подобието на висшия, според степента на неговите разбирания и усещания в него започва да се проявява новата форма. И всеки път така той добавя към своето изграждане.

Затова самоотмяната  е началото на всички начала!

От урока по ”Учение за Десетте Сфирот”, 28.01.2013

[100003]