Entries in the '' Category

Точката “Не-аз“

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Ако трябва напълно да се отменя, оставайки в една точка, а всичко останало да идва от страната на Твореца, то къде е онзи обем, в който ще усещам своето съществуване, своята духовна реалност?

Отговор: Това се и нарича духовен свят. Мисли само за това, как да пробиеш в него. Твоето съществуване там започва след като ти престанеш да съществуваш. Когато няма повече да си в твоя днешен вид – тогава ще се появиш там.

За теб сега е неразбираемо, но в тази форма на отрицание вече започваш да напредваш към отговора. В теб се появява усещането, че е възможно такова място наистина да съществува и то е реално, но се намира едва след бариерата (махсом), след тази граница, след която моето “Аз” (алеф-нун-йуд) се превръща в “Не” аз (алеф-йуд-нун).

Тази точка “Не-аз” се намира в новото пространство, което я усеща като много плътно и силно поле, напълващо и задължаващо. Но спрямо миналото състояние на моето егоистично “Аз”, тя се нарича “Не-аз”. И това ме изпълва с радост.

В нашия свят радостта се усеща като напълване в желанието да се насладиш. Но в духовния свят радостта се обяснява с това, че “моето сърце се радва от Твореца”. Много съм радостен, че ти идват такива мисли и те принуждават да страдаш от тази неопределеност. А после ще дойде радостта, когато достигнеш целта. Но сега, вече трябва да се радваш на това, че се намираш по пътя към нея, макар и малко по-издигнал се над своя егоизъм.

Колкото по-силно свети висшата светлина и те укрепва групата, толкова повече ще можеш да се радваш, че си се издигнал над себе си.

От урок по “Учение за Десетте Сфирот”, 04.02.2013

[99696]

Как да престана да мисля за себе си

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: В какъв съсъд човек разкрива духовния свят?

Отговор: В отразената светлина – с други думи, в отдаването. Когато се грижи за ближния повече, отколкото за себе си, когато ближния за него е по-важен от самия него.

Въпрос: Какво трябва да отмени човек, за да придобие този духовен съсъд?

Отговор: Мислите за себе си.

Как аз, като съм напълно егоцентричен, ще премина към такова състояние, в което напълно ще превключа на „за благото на другите“? От къде да взема такова желание, да намеря такива сили, как да приложа усилия?

Тук ще ми помогне светлината, възвръщаща към източника. Тъкмо това се нарича ”чудото на изхода от Египет”: Аз извеждам чувството и разума из под властта на своето желание, от грижите за себе си и ги внасям в ближния. Разбира се, не мога да осъществя това сам. Затворникът не може сам да се освободи от тъмницата, не може да се издърпаш сам за косите от блатото. Тъй като желанието и грижата за себе си – това е всичко, което имам.

Но идва светлината, извлича тази грижа от желанието и я влага в някой друг. И тогава започвам да се грижа за него така, както майката се грижи за детето си. И с нея става същото, само че на егоистично ниво: тя сякаш е хипнотизирана от грижата за него, през цялото време е обхваната от него. Ако не знаехме що за грижа е това, бихме си помислили, че се е побъркала.

Това също е работа на светлината, само че тя не изисква от материята да се обърне с молба за любов към младенеца. На нея това и се дава просто отгоре. А ето, на нас – не. Пред човека слагат избора: ”Искаш да си останеш на животинското стъпало?” – моля, остани. ”А ако искаш да се издигнеш на духовното стъпало, тогава сам трябва да задействаш Силата на светлината”.

Постоянно трябва да се усъвършенстваш, да обогатяваш ума си – с една дума, да придобиеш разума на Твореца, за да Го привеждаш в действие. Цялата разлика между двете стъпала е в твоята инициатива. Тъкмо за това е казано: ”Победиха Ме синовете Мои”.

От урока по ”Статия по завършването на книгата Зоар”, 06.02.2013 

[99703]