Entries in the '' Category

Да станем управляващи, вместо Твореца!

каббалист Михаэль ЛайтманМнение Current Biology: Ако мравките трябва да се справят с голям обем информация, решението се взема от цялата колония, защото участниците, взети поотделно, не могат да се справят с такова предизвикателство.

От време на време мравките трябва да променят мястото си на пребиваване. При което цялата колония напуска родния мравуняк, отнасяйки със себе си яйцата и ларвите. Преди да се преместят, те трябва да решат къде да разположат новото гнездо. Информация за потенциалните места се събира от разузнавачи.

Зоолозите са забелязали, че дори ако нито една от мравките не е изследвала всички възможни места, колонията все едно ще избере най-подходящото място за бъдещия мравуняк. По някакъв начин колонията комбинира данните, изпратени от всички мравки.

Движейки се, мравките отчитат такива параметри като разположението на входа на укритието, неговата дълбочина, невидимост и т.н. По този начин, от осем потенциални места за колонизация в насекомите попада цялата лавина от данни. Някои индивиди, както показва опитът, са правили правилния избор между две възможности, но с по осем често са грешили.

Ако решението зависи от колонията, то дори при много варианти, насекомите избират оптималния. С други думи, мравките сякаш осъзнават границите на индивидуалната интелигентност и при информационно претоварване решението взима цялата колония. Променливите данни по някакъв начин се разпространяват и анализират в рамките на  общността, но учените все още не могат да кажат как точно се случва това.

В днешното информационно общество към човека постоянно тече поток от информация, която отделния човек не може да преработи. Има компютърно-базирани методи за анализ, но те не винаги могат да дадат правилното решение. Може би има смисъл да се съсредоточим върху създаването на колективен разум от типа на мравките.

Забележка: При “образованите” и “стадни” птици и животни индивидуалния разум съществува в минимален обем и сила, а за всички поводи в живота се използва колективния разум, силата на колектива. Така природата държи заедно „в себе си“ неживото, растителното и животинското.

А човек трябва съзнателно, по силата на осъзнатата необходимост, против своята индивидуалистична природа, да направи от себе си и от себеподобните егоисти – колективно, едно общо – и тогава ще бъде на степента „Адам“ – ще почувства и разбере уникалността и интегралността на системата на природата и ще може разумно и активно да съществува на нивото „Адам“ – да усети и разбере уникалността и интегралността на системата на природата и да може разумно и активно да съществува на нивото Адам. И няма да има нужда повече от животинско тяло, защото сега то му е нужно само за да може да се издигне над животинското ниво (напълно ръководено от природата) на степен Адам (контролиращ цялата природа самостоятелно, вместо Твореца).

[99581]

Интернет – огледало на човечеството

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Утре ще се състои Международният ден за безопасен интернет. Той ще бъде посветен на проблемите във виртуалната среда, в която са потопени онлайн потребителите. Днес разхождането из интернет сайтовете е изпълнено с много заплахи както за децата, така и за възрастните. Можем ли да хвърлим светлина върху този лабиринт с всички негови тъмни „задни улички”?

Отговор: Става дума за родилни мъки. Интернет – това действително е общо място за срещи, „общ пазар” за всички. Мисля, че той трябва да премине през осъзнаването на злото и очистването, длъжен е да разбере себе си по-добре: за какво и защо е създаден. Засега виртуалната мрежа прилича на Дивия запад, но постепенно хората ще пораснат и ще сортират, систематизират тази „територия”.

Изобщо в мрежата човечеството се запознава със себе си. Интернет – това е огледало. Като цяло, предполагам, че това е позитивен процес. Възможно е да бъде ускорен – но само да не го нарушаваме. Смущенията по пътя ще донесат само нови проблеми.

Хората искат да получават удоволствие от този инструмент и не могат да го подобрят. В резултат на това те ще осъзнаят злото и ще разберат какво точно е нужно да направят.

Ако по старому ограничим и регламентираме мрежата или ако въобще я изключим, това няма да помогне. Човечеството е свикнало да налага външни ограничения, точно както твърдим, че е необходимо да възпитаваме хората. Ограничението трябва да дойде по естествен път, отвътре, а не изкуствено, отвън. Докато не се разбере това, никакви мерки няма да донесат полза – интертет все едно ще бъде мястото, където хората изливат един върху друг всичкото си зло. И обратно, ако се погрижим за хората, то и цялата мрежа ще се подобри.

Няма никакъв друг начин, това е единственото решение. Да се надяваме, че ще достигнем до него възможно най-бързо – тогава интернет ще стане наистина безопасен.

От урока по „Статия в заключение на книгата Зоар”, 04.02.2013

[99599]

Отдаването: тайно или открито – как е правилно?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Когато правиш някому добро, винаги на заден план държиш мисълта, че той ще разбере това и ще го оцени. Кое ще ме превключи към чистото отдаване?

Отговор: Светлината. Тя ще ти даде разбирането за онова, което се явява чисто отдаване – това е, когато не разбират за теб.

А след това ще се разкрие още една противоположност: ще се появиш пред Твореца, но след като построиш екран върху цялата светлина Хохма.

Тъй като нейното желание е ти да се насладиш от Него, а Той – от теб, и вие двамата – един на друг. Творецът не желае да остава скрит от творението, но първо трябва да се създаде двоен екран – получаване, заради отдаване. И тогава ще започнеш пробуждането на желанията, за да ги напълниш със светлина и да ги отдадеш на Него. Казано по друг начин, ще се наслаждаваш с отразена светлина, оставайки, както и по-рано, над егоизма си.

По такъв начин, през целия път, твоят екран постоянно расте. И онова, което е било по-рано, не се отменя. Щом си решил да не получаваш нищо за себе си, решението си остава в сила, а всичко останало е като добавка към това.

Въпрос: Но как да бъда с това желание – за да знае другарят, че му отдавам?

Отговор: Сега искам да нося на приятелите си добро, защото чрез това напредвам. А на следващия етап ще напредна още по-нататък, ако те не разберат за това. Тъй като моето егоистично желание няма да се наслаждава. Така че мога ли да благодетелствам в тяхна полза, без те да разберат кой стои зад това? С тази цел аз изграждам екран. Но всъщност с това, целта ми е собственият ми напредък.

И затова, на следващия етап разбирам кое ще им е от полза, ако разкрия своята роля в качеството на пример за отдаване. Тогава продължавам да действам в посока отдаване, но вече открито. Вътре в себе си не получавам нищо от това, но външно сякаш се наслаждавам от отношението на приятелите ми. Аз играя и им демонстрирам, че действието отдаване ни носи наслаждаване.

Как ще погледнат на това приятелите ми? Тук, както се казва, ”всеки съди съгласно собствените си недостатъци”. От къде мога да знам постоянните пробуждания на човека?

Въпрос: Но все пак нещо се просмуква в егоизма…?

Отговор: Това означава, че при теб на ред са следващите съсъди – желания, които трябва да присъединиш към сегашното стъпало и да продължиш пътя напред. Така че е добре, ако веднага се почувстваш лъжец.

Въпрос: Това означава, че трябва да се радваме на тези егоистични ”изблици”?

Отговор: А иначе как ще напредваме? Ако дори за миг останеш без разкриването на злото, това означава, че и доброто не си разкрил…

От урока по ”Статия по завършване на книгата Зоар”, 05.02.2013

[99619]