Въпрос: На урока казахте, че не ви достигат думи. Означава ли това, че ние не работим така, както трябва, и не черпим от вас духовна информация?

Отговор: Именно така работи това. Когато нисшият моли, той предава неизпълненото си желание, на което аз получавам отговор.

Казано е, че се учим от всички свои ученици: „Научих много от учителите си, от приятелите си, но най-много научих от учениците си“. И това е заради въпросите на ученика, молитвата му, неговия МА”Н. Ученикът предава своето желание на учителя и учителят получава такова желание, за което сам никога не би молил. Така се разкрива цялата система: с новите въпроси на всеки ученик се разкрива още един пласт от системата и още един…

Всеки ученик издига своя молитва и това дава на учителя такива съсъди, които той няма и никога няма да има, ако не е свързан с учениците си. Поради това, до момента, когато ученикът задава въпроса, учителят не знае отговора. Но веднага след като ученикът зададе въпрос и този въпрос попадне в учителя, учителят получава ново постижение. Това означава, че той „се учи от всички свои ученици“.

Всеки ден излизам от урок с ново постижение, защото чувствам вашите желания. Но ученикът трябва да се подготви за урока, а често от вас не се усеща достатъчно желание, нужда. Разбира се, аз и без думи чувствам в учениците необходимостта от духовно разкритие и това ми помага да напредвам. Но е препоръчително все пак да изразяват своите въпроси.

Аз съм свързан със своя учител Рабаш – той е моят Висш. Получавайки въпроси от учениците, аз ги присъединявам към един директен канал, идващ свише. Това е йерархична, дървовидната система, простираща се отгоре надолу. Ако имам желание отдолу, което мога да издигна, го обработвам в себе си, получавам отговор свише, отново го обработвам и давам този отговор на ученика. Но 99% от получената информация остава в мен и само 1% преминава в ученика, съгласно това, доколко съм длъжен да смаля себе си и да сляза до ученика, за да приеме той този отговор и да го разбере.

В някои случаи самият аз пробуждам тази връзка, доколкото има обща готовност. Например, хора, които са положили много усилия, за да дойдат на конгрес и да го подготвят. И тогава, дори и да не задават въпроси, аз мога да пробудя отговор, благодарение на значителните усилия, които влагат, с които вече може да се работи. Но понякога, това е възможно само чрез въпроси.

Никога не ще се примиря със спящите. Но на учителя му е забранено да събужда желание в учениците, защото това, напротив, блокира идващите към него канали. Желанието трябва да се издига отдолу нагоре!

От урока по “Учението за Десетте Сфирот””, 28.01.2013

[100000]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Учител и ученик | Add Comment →