Въпрос: Ако трябва напълно да се отменя, оставайки в една точка, а всичко останало да идва от страната на Твореца, то къде е онзи обем, в който ще усещам своето съществуване, своята духовна реалност?

Отговор: Това се и нарича духовен свят. Мисли само за това, как да пробиеш в него. Твоето съществуване там започва след като ти престанеш да съществуваш. Когато няма повече да си в твоя днешен вид – тогава ще се появиш там.

За теб сега е неразбираемо, но в тази форма на отрицание вече започваш да напредваш към отговора. В теб се появява усещането, че е възможно такова място наистина да съществува и то е реално, но се намира едва след бариерата (махсом), след тази граница, след която моето “Аз” (алеф-нун-йуд) се превръща в “Не” аз (алеф-йуд-нун).

Тази точка “Не-аз” се намира в новото пространство, което я усеща като много плътно и силно поле, напълващо и задължаващо. Но спрямо миналото състояние на моето егоистично “Аз”, тя се нарича “Не-аз”. И това ме изпълва с радост.

В нашия свят радостта се усеща като напълване в желанието да се насладиш. Но в духовния свят радостта се обяснява с това, че “моето сърце се радва от Твореца”. Много съм радостен, че ти идват такива мисли и те принуждават да страдаш от тази неопределеност. А после ще дойде радостта, когато достигнеш целта. Но сега, вече трябва да се радваш на това, че се намираш по пътя към нея, макар и малко по-издигнал се над своя егоизъм.

Колкото по-силно свети висшата светлина и те укрепва групата, толкова повече ще можеш да се радваш, че си се издигнал над себе си.

От урок по “Учение за Десетте Сфирот”, 04.02.2013

[99696]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →