Баал а-Сулам. “Статия по завършване на книгата Зоар”: Как можем да се слеем с Твореца? ”Нима Той не е огън поглъщащ?” И отговорили мъдреците: слей се с Него по свойства. Както той е милосърден, така и ние сме милосърдни.

Ако ние променим някои от свойствата си, обръщайки ги от егоистични на алтруистични, това как ни позволява да разберем, кой е Творецът? А още повече, по какъв начин ни помага да се уподобим на Него? Как да придобием това подобие? Как да се слеем с него? Тъй като да се докоснем до Него е невъзможно. По какъв начин определени вътрешни ”манипулации” ни придават подобие с Онзи, който въобще не може да се види? Как да разберем принципа ”По Твоите действия ще Те познаем”? Как вътрешните промени ме водят към Него? Как да обикна ближния, ако това не е присъщо на моята природа?

Ето защо мен не ме задължават да обичам непосредствено. Но мога да поправя 611 от своите желания, и тогава 612–тото поправяне ще стане придобиване на свойствата хасадим (милосърдие) в пълен обем, а 613–тото ще стане получаване, заради отдаване. Така или иначе не можеш да задължиш някого да обича, но предварителните поправяния ще позволят то да се случи.

Така се постига и подобието с Твореца. Ние произвеждаме и изграждаме в себе си всички необходими действия, но са важни не самите те, а анализът, осъществен във всеки един детайл. Натрупвайки и напрягайки се, тези изяснения се превръщат в духовен съсъд.

По такъв начин, в нашата работа няма бели полета, ние не можем с един скок да се пренесем до крайното поправяне. Всъщност, ние сме вече там, но ни липсват съответните инструменти, съсъди, за да усетим това. И затова трябва да ги събираме пътьом, за да достигнем до това разкриване.

Въпрос: Какво означава ”да се слеем с Твореца”?

Отговор: Във всевъзможните детайли на възприятието аз правя от себе си, построявам в себе си Неговото подобие. Става дума не за външни признаци, а за вътрешната същност. Творецът е духът на отдаване, раждащ, напълващ ме. Това е отношението, което съм способен да създам, отдавайки или получавайки заради отдаването. Това е еманацията, която изливам навън…

От статията по завършване на книгата Зоар, 19.02.2013

[100851]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →