Самоотмяната, разтваряща вратите на света

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво представлява самото благо, изхождащо от Твореца към творението? Как се изразява то? И какво се изисква от наша страна? Достатъчно ли е просто да отменим разума и чувствата, да се преклоним пред общата система, която за мен е  както майчиното лоно за плода?

Отговор: Отменяйки себе си, плодът става подобен на Твореца. Той живее в света Асия, получава светлините НаРаНХаЙ де-нефеш и с това придобива началото на всички стъпала. Тъй като нивото нефеш е една пета част от всяка от тях – това означава, че той вече познава една пета част на всяка от тях, чак до Безкрайността, включително и нея. И дори това запознанство още да не е пропито от дълготрайната помощ, то вече има сходство – сега вече плодът разбира самата идея, разбира принципа на възприемане.

Въпрос: Но нали и от това осъзнаване той трябва да се откаже?

Отговор: Не, то идва след самоотмяната. Аз не трябва постоянно да се въртя и оглеждам през рамо за възможно недоглеждане, подобно на куче, опитващо се да захапе опашката си. Напротив, трябва да се самонаслаждавам. Ако наистина съм се самоотменил и не нарушавам това условие на самоотричане, ако отдавам, не за да получавам, а само заради самото отдаване, ако всичко това е обърнато към Твореца и цялото ми постижение е устремено единствено заради Него, то аз се напълвам и преизпълвам с радост.

По-нататъшните действия в това направление ще последват на следващите стъпала, които се намират над зародиша.

Въпрос: Как зародишът при самоотмяна ще се уподоби на Твореца? Как ще опознае Неговите помисли?

Отговор: В нашия свят плодът също ”сканира” майчиното състояние. По-късно ще се роди с готови системи, готов за живот, имайки всичко необходимо. Но сега той усеща, че произлиза от майката – характера на нейното въздействие, акцентите, отношенията. Той научава от нея много и различни работи.

Днес учените започват да разбират това: например, известно е, че плодът възприема музиката, достигаща до него чрез майката. Но в действителност, той разбира много повече чрез нея. Някога ще се изясни и това, че в него може да бъде заложен цял университетски курс.

Въпрос: В какво се състои уникалността на всяка част от системата, ако всички отменят себе си? По какво се различаваме един от друг?

Отговор: Бих казал, по взаимното включване. Тъкмо то е уникално за всеки от нас. При разбиването, светлината нахлува в съсъдите неправилно. Заради отсъствие на екрана се разрушава обратната връзка на светлината и съсъдите, а в замяна се създава някакъв ред – независимо, че в същото време светлината излиза, прекъсва се като при късо съединение. Аналогично на явлението при разграждане на атома, при мълния. Първичното действие, първият контакт се базира на отдаването, но след това следва обратна, погрешна реакция и тези две противоположности влизат в желанието, където още се смесват помежду си.

Възниква въпросът: защо разбиването ни позволява да създадем база за дълготрайни съсъди на творението?

Работата е в това, че желанието по принцип е огромно, но разбиването поразява разнородните съсъди, преките и обратни желания, деветте сфирот на пряката светлина и деветте сфирот на отразената светлина, на прекия и обратен ред на светлините и съсъдите. Тук има всичко, което ще потрябва по-нататък за поправянето…

От урока по  „Статия по завършването на книгата Зоар”, 04.02.2013

[99522]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: