Въпрос: Изучавайки картината на вселената в кабала, не мога да разбера, защо ми я насаждат? Защо никой не ме пита?

Отговор: Ти се намираш в система на абсолютни закони. Това не са татко и мама, не е държавата или съдебната зала. Всички се подчиняват на точен закон и както и да се опитват да се разграничат, това също е част от закономерността.

Но ти казват: ”Погледни тези, които те обкръжават: всичко, което правят – не го правят те. Сега можеш да разбереш как постъпват с теб и от тук да разбереш Онзи, който те привежда в действие. Само това, и нищо повече. Нищо освен това.”

Тогава какъв е смисълът да се възмущаваш? Предоставили са ти единствено тази възможност. Ако погледнеш на света, ти го анализираш, ако погледнеш себе си, ти проверяваш собствените си отклици на което и да е, даже можеш да разгледаш общия закон, общата програма, управляващата Сила. Проявявайки усет в това изследване, можеш да уточниш, да увеличиш възприятието си, повече да усетиш, повече да разбереш. Такава е единствената ти възможност и на нищо друго не можеш да повлияеш.

Стараейки се с душата си да увеличиш тънките щрихи, ти все повече ще опознаваш картината, която лежи пред теб, ще разбираш пиесата, в която участваш, и разбира се, и нейния Режисьор. Дори и да не разкажеш никому за това, но за да Го разбереш, ти трябва да се запознаеш с останалите и със самия себе си, да видиш, че всичко се извършва не от тях и не от теб, че вие се намирате под контрол, че няма никой освен Него.

Старай се във всичките Му действия да виждаш целенасочеността, да откриеш в тях, че те са добри и че са призовани да водят всички нас към единство. Пиесата и по-нататък ще се развива в такова направление, но ти, оценяйки я правилно, ще можеш да разбираш, да усещаш случващото се и сякаш ще участваш в сюжета заедно с Режисьора. Тъй като ти наистина започваш да Го разбираш, а дори понякога и предварително да се досещаш за Неговите действия.

Дори да предпочиташ да постъпваш “геройски”, като хлапе на двора, все пак се огледай: какво ти е дадено. Това е твоят шанс за избавление. Предоставили са ти възможността да видиш реалната картина. Така че не обръщай внимание на външното – всички се подчиняват на управлението и всичко трябва да е така в нашия свят. Остави го и започни да осъзнаваш случващото се. Дали са ти шанс да се запознаеш с програмата, с процеса, с Висшата сила, с Висшия Разум. Не искаш този подарък – не го приемай. Затова Баал а-Сулам пише, че даряването все още не е получаване.

Тази действителност не се променя, защото такива са Природните закони. Взаимоотношенията между частите на творението се регулират от абсолютния Закон и не е по силите на човечеството да го промени. Но човек, на когото са дали такъв шанс, може да опознава тези закони, да ги разбира, и дори да се включва в техните действия, да участва в процеса по собствено желание.

Тогава ще откриеш, че тези закони са не само абсолютни, не само не приложими спрямо теб, а и добри, уникални. Искаш да ги виждаш така, както ги вижда Режисьорът, искаш чрез тях да се приобщиш към Него. Дори и все още да не ги разбираш, нека да противоречат на твоята природа, на твоето желание и разбиране, все едно ти искаш да ”течеш” заедно с тях. Защо? Защото така ти Го опознаваш.

Но за какво ти е да Го опознаваш?

Защото Той ти е подал знак, че ти си способен на това – дал ти е искрата. И тя те дърпа напред…

С една дума, получил си шанс, който е част от общия напредък на целия свят. Тогава какъв е смисълът да негодуваш срещу Законите на Природата?

Още повече, че в крайна сметка са ти предоставили възможност да ги променяш. Да, да – да ги променяш, и не само законите, а и цялата реалност. Режисьорът не те кани само да се запознаеш с Него – тъй като човек склонява към чашата на заслугите не само себе си, а и целия свят. Така че няма от какво да се оплакваш. Тъкмо обратното, в своите ръце си получил потресаваща възможност – какви претенции могат да се предявяват тук?

Ако критикуваш Режисьора, означава, че не искаш това. Ти нямаш ангажимент към света и неговото развитие,  просто се впускаш в словоохотливост. А в същото време, Режисьорът преднамерено е направил така, за да извършиш ти поправянето.

От урок по “Статия по завършване на книгата Зоар”, 13.02.2013 

[100332]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →