След като човек има претенции към Твореца, веднага се появява скриването, и той вече не е насочен към Твореца, а се отклонява към друга цел. Тъй като Tворецът – това е единствената сила, добра и творяща блага. И ако си устремен направо към Него, то ти няма да имаш никакви претенции. А ако малко се отклониш от вярната посока, в теб веднага се появяват недоволство и оплаквания.

Върни се към правилния път и продължавай колкото можеш, докато отново не слезеш от пътя и не започнеш да се оплакваш. Така за сметка на недоволството и преодоляването ти всеки път се приближаваш до Твореца, с една дума като кораб, плаващ на тласъци. Тъй като не можеш да се насочиш направо към Твореца, в теб го няма свойството отдаване, нямаш качествата на добрия и творящия блага. Трябва да изградиш този образ над своето свойство за получаване, от противоположното. Ти създаваш отпечатък на тези свойства, а не самите свойства.

Известно е, че статуя може да се извая или от недостига, или от излишъка. Може да се вземе голям монолит и да се премахне всичко излишно, за да остане само формата. А може да се вземе гипс и от него да се изгради скулптура. Но във всеки случай – основното е границата, външната форма. Тази външна форма ние изграждаме над желанието за получаване, всеки път изяснявайки, къде преминава неговата границата с желанието за отдаване.

Затова нашата работа се състои в това, да се уподобим, и затова човек се нарича Адам, т.е. ”подобен” (доме) на Твореца. Аз не мога да се самонастроя, сам да стана добър и творящ блага, освен когото няма други. Но оправдавайки Го, аз изравнявам своята форма с Него, съотнасям се към Неговата форма.

От урока по писма на Баал а-Сулам, 17.02.2013

[100875]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →