От 12-та лекция за нов живот

10 януари 2012 г.

Ние сме деца, които не обичат своята майка, природата

Надяваме се, че знанието, което ще получите на курса по интегрално възпитание, много ще ви помогне да разберете живота си и реда на събитията в него, та дори повече, отколкото си мислим. Нека да поговорим: какво ни дава силата на отдаване, която искаме да получим?

Под отдаване разбираме помощта, вниманието, участието, дори обичта, която е най-голямата сила. Всички тези сили човек може да развие в себе си по свой избор, като създаде добро обкръжение, което постоянно да му дава пример и по този начин го променя.

В течение на еволюцията сме се развивали за сметка на егоистичната сила, която ни е подбутвала напред. Тя е развивала в нас желанието да се насладим, благодарение на което ние се стремим все повече да завладяваме, да разбираме, да опознаваме, да властваме, завиждаме на другите, желаейки да получим всичко това, което те имат, и така се  развиваме. Благодарение на тази сила, получаваме знанието за света, устройваме се в него и дори започваме да го управляваме.

Но проблемът е в това, че без да уравновесим нашата егоистична сила на получаване с другата сила, която се намира в природата – силата на отдаване, постоянно ще се намираме под властта на злата разрушителна сила. Виждаме, че постоянно се стремим само да получаваме, с което довеждаме до неравновесие средата, човека, природата, човешкото общество.

Ако погледнем на развитието си, ще видим, че през първата част от живота след раждането получаваме всичките знания за света от своите родители или близки хора, които бдят до бебешкото ни легълце и ни възпитават от малки. После в тийнеѝджърската възраст продължаваме да получаваме знания и примери за това как да се държим и да се устройваме в живота от възпитателите и учителите.

А когато достатъчно порастваме и започваме самостоятелен живот, то продължаваме да получаваме знания и се учим на изкуството да живеем в този свят, благодарение на обкръжението и от опита на всичките случили се събития. И тогава твърдо стъпваме на крака, въоръжени със сила и знание, получавани през детство и юношество, като сами възпитаваме другите. Когато имаме собствени деца, също ги възпитаваме и също ги готвим за живота.

Така човекът се е развивал винаги. Ясно ни е, че без знания за този свят, няма да можем да оцелеем в него. А колкото повече знаем за него и можем с все по-голяма полза да използваме това знание в своя живот, толкова по-голям успех ще постигнем. В същност, целият ни успех зависи от количество знания за света, с които днес разполагаме.

Затова се стараем да предадем тези знания на децата си, за да им осигурим силата за съществуване. Защото качеството на живота зависи от количеството знания.

Но след като сме се развивали няколко хиляди години, в последните 50-60 години изведнъж забелязахме, че идва краят на егоистичния ни растеж под управление само на едно желание, единствена сила: да получим, да завземем всички блага, без да обръщаме внимание на другите и на природата.

В такава форма е невъзможно да вървим дълго време, а освен това, искаме все повече да разберем и да проникнем чувствено, да навлезем в нашият свят. Тогава виждаме, че нашите сили не са достатъчни за това. Ние само рушим себе си и своята среда и като резултат цялата заобикаляща ни природа. А затова все по-често питаме себе си за другата сила, която очевидно ни липсва, силата на отдаване и любов.

И наистина това е силата, управляваща целия свят – огромната сила на майката природа, която осъществява развитието. Защото то върви благодарение на силата на отдаване. Точно така както ние правим спрямо децата си, така и природата действа спрямо нас.

Излиза, че на нас ни липсва тази втората сила на природата. Само се ползваме от нея, всичко получаваме от нея, но абсолютно по нищо не приличаме на нея. И когато се замисляме за себе си, за живота си по същество, за развитието си, за процеса, през който минаваме, разбираме, че очевидно трябва да постигнем някаква цел, защото цялостното развитие на природата има някаква цел.

И ако искаме да разберем каква е целта, трябва по-добре да изучим природата – да я изследваме, да разберем действащите в нея сили. Тогава  ще получим възможност да разберем какво се случва с нас и как по-нататък да се развиваме, за да стигнем наистина хубав и пълноценен живот.

Двете сили, породили Вселената

Ако се вгледаме по-внимателно, ще видим, че цялата природа се състои от две сили: отдаваща и получаваща. Отдаващата сила – това е силата на даряване, отстъпчивост, обединяване, общата сила на любовта, която се проявява на всичките нива под формата на най-различни добри сили, даряващи живот, съхраняващи, опазващи, призоваващи към обединение и подкрепящи съществуването ни. Именно благодарение на тези сили ние се развиваме.

Както в човешкия организъм, така и в цялата вселена, действат само сили, които от самото начало на нейното възникване, са започнали да пораждат чрез взаимно съединие външната форма, с която се изявяват, тоест материята. Тези сили на отдаване и получаване се развиват заедно и така образуват отрицателните и положителните елементарни частици: електрони и протони.

А те от своето съединение, независимо от взаимната си противоположност, създават атом. Положителните и отрицателните атоми се съединяват в по-едри образувания: молекули, кристали – различни видове нежива материя.

А след това неживата природа получава толкова противоположни сили: положителни и отрицателни, отдаване и получаване, че те започват да се включват една в друга, редувайки се. Отрицателните сили искат да получат от положителните сили, а положителните отдават на тях, само при условие, че те взаимно ще се съединят. И така взаимно допълвайки се, те създават вече живите клетки – растенията, вътре в които се случват движение, поглъщане и изхвърляне на енергия и вещества.

Пак наблюдаваме същите две сили, взаимно работещи една срещу друга, една спрямо друга, и така зараждащи живота, развиващият се от съчетаване на тези две сили, които се намират в непрекъсната динамика на взаимодействие.

По-късно тези сили пораждат биологичната материя, животинското ниво. Тяхното съчетание е много по-сложно и е с много конкретни условия вътре в клетките, предаващи се по наследство от поколение на поколение. Такава наследственност съществува и при растенията, и в неживата материя, но само при животните това се изявява с пълна сила..

Може да израстне цяло животинско тяло от енергията, заключена в една капка семе, като трябва само да бъдат добавени към нея материали. С помощта на поглъщането и изхвърлянето, и на определено съвместяване на материалите на основа на включени в семето информационни данни, гените (решимот), които също се боричкат едно с друго, се създава живото тяло, което произлиза от тези две сили.

Така от съчетаване на двете сили се развива неживата, растителната и животинската природа. Виждаме, че това поетапно, стъпаловидно, инстинктивно развитие следва програма, заложена вътре във всяко същество, което се развива по определени за него закони и в съответвствие със заобикалящата го среда. Ако средата се променя, тогава то преживява мутации в своето развитие.

Но най-интересното е, че природната сила, която в случая играе ролята на даваща, подкрепяща, снабдяваща, е по-скрита и по-вътрешна. А силата, която активно действа и която се являва за нас като външна – това е получаващата сила. И колкото повече организмът получава, толкова повече той расте.

Неживата, растителната и животинската природа се развиват за сметка на вътрешната програма. И същото се случва с човека, в течение на стотиците хиляди години развитие той има същата форма както и животните. Днес очевидно свършва цялото ни предишно развитие на животинско ниво и ние преминаваме към друга тенденция.

Изчерпахме всичките възможности на силата на получаване, която е действала в нас, и достигнахме състояние, при което е невъзможно по-нататък да се развиваме с нейна помощ. На нас ни липсва изключително много другата сила на природата, която сега ни разкрива своята страна – общото отдаване, дори любвта. Изследваме природата и виждаме, че тя е затворена, глобална, интегрална, своеобразна сфера, вътре в която съществуваме.

Природата все по-очевидно ни демонстрира себе си като всеобхващаща и даваща. И в тази връзка, чувстваме своето противоречие с нея, защото ползваме нейните ресурси и дарове без мярка. Необходимо е да запазим равновесието си с природата, но не сме способни на това, тъй като в нас, в поведението ни, в знанието, развитието, отсъства силата на отдаване.

Както някога сме получили от родителите си, възпитателите и обкръжението, знание за това, как правилно да използваме егоистичната сила, за да получим повече от живота и да преуспеем, така сега ни е нужно да се учим и да получим отнякъде знание за втората сила, исконната сила на природата. Извора на природата – това е силата на отдаването, любовта, съединението.

И как да я позная все пак? В цялото ни минало развитие винаги сме използвали силата на разделение, мъчейки се да се издигнем над другите, по-конкретно да се откроим, да спечелим повече от останалите. Сега обаче трябва да разберем, че ако преди сме работели заради успех, такъв какъвто сме си го представяли в предишния жизнен ред, основан изцяло на силата на егоизма, то сега ни е нужно “да усъвършенстваме” себе си и да се научим да работим с другата сила – силата на отдаване, за да съединим двете сили.

Обкръжението възпитава всекиго от нас

Откъде да получим знанието за другата сила на природата и какво можем да получим с нейната помощ? Намираме се в уникално състояние, защото имаме пред себе си примери в нашия напълно егоистичен свят, основан изцяло само на получаващата сила. В неживата, растителната и животинската природа силата на получаване действа на ниво инстинкти и всеки изяжда другия. При човека тази сила придобива хипертрофиран вид и той иска да притежава целият свят за свое удоволствие, без да се съобразява с никого.

Въпреки всичко в същото това наше обкръжение, в същото това общество има пример на две противоположни сили: аз и останалите, аз и обкръжението, аз и човечеството. И така, чрез отношенията ми с другите и чрез тяхното влияние върху мен мога по някакъв начин да изследвам силата на отдаване, силата на съединение, сравнявайки я с егоистичната ми сила.

От тук следва, че ако правилно се организират психологическите занимания, които изследват отношенията на човека с общество с научен подход, ще можем да получим оттам ясни данни и сведения какво представлява силата на отдаване. Ще я изучаваме на фона на силата на получаване, която познаваме отпреди.

Съпротивлявам се на обкръжението, а то, ако е добро, иска да напредва и да ми покаже какво представлява силата на отдаване. Не искам това, но обкръжението влияе на мен със своите ценности, внушавайки ми, че си струва да правя това, че в противен случай ще посрамя себе си и ще предизвикам всеобщото презрение, че обществото ще се отвърне от мен. Чрез използване на такива особени лостове, играейки с моята завист, честолюбие, гордост, обкръжението започва да работи с мен чрез особенни хитроумни начини, и аз разбирам, че нямам избор и че трябва да се пренастроя на нивото на обкръжението.

От това печеля, защото вместо презрение и отдалечаване, получавам уважение и високата оценка. А за човек, с неговата егоистична сила, няма нищо по-важно, от това да се постави в добро положение спрямо обкръжението и да се види като значим и уважаван човек.

Затова е възможно по този начин да се организира обучението, основано на свързаноста на човека с обкръжението. И ако обкръжението се ръководи от правилните възпитатели, то ще може да възпита всеки от нас, за да започнем да усещаме, какво наистина означава силата на отдаване – до каква степен тя е особена.

Обкръжението ще ме възпитава, провеждайки ме по същите етапи, както това беше в детството. Отначало ще бъда като младенец, който се намира под влияние на любящи и грижовни родители, даващи ми всичко най-доброто и вземащи под внимание всичките ми слабости и желания.

Постепенно ще раста за сметка на неголеми въздействия от страната на обществото, милосърдно отчитащо моите слабости, докато не порасна. Ще ставам все по-голям, все едно достигайки тийнеиджърската възраст (става дума за възрастен човек, който минава през такива етапи от развитието: отначало като младенец, после като дете, а след това като пубертет). И съгласно с това обкръжението, влияещо и отглеждащо ме в такава форма, ще изисква от мен в отговор все повече и повече сили на отдаване, за да можем заедно да стигнем до някакво взаимодействие, до промяна на състоянията, до взаимни отношения, до отдаване един на друг.

А после, когато порасна достатъчно и разбера какво представлява силата на отдаване, която мога да използвам, за да отдавам на обкръжението, ще се превърна в един от влияещите фактори на това общество като всички намиращи се в него хора. Превръщам се в приятел на всеки в подобно обкръжение, всички се отнасяме един към друг уравновесено, за да може в нашите отношения силата на получаване и силата на отдаване да са балансирани.

Такова общество може поетапно да се развива, издигайки се все по-високо и по-високо. До такава степен, че силата на отдаване ще стане ръководна в нашите отношения – най-голяма и определяща всичките ни действия, всичките форми на свързаност, всичките мисли и намерения относно един друг.

Какво печелим по този начин? Преди всичко със сигурност ще успеем да построим сигурно и здраво общество, пестеливо, както в добро семейство, грижещо се един за друг. И целият живот ще ни се види в различна светлина, в сравнение с разбитото семейство, което наблюдаваме в днешното общество.

Но освен това, ще започваме да увеличаваме силата на отдаване в себе си, която ни позволява да разбираме природата, като че ли ни е майка. Постепенно се превръщаме в големи, благодарение на силата на отдаване, преминавайки стадиите: младенец в отдаването, дете в отдаването, тийнейджър, и накрая, възрастен човек в отдаване към своето обкръжение. И тогава ставам същия като природата: започвам да чувствам вътрешните сили, скрити в природата и намиращи се зад материята.

В прозрачния свят на силите

Какво представлява видимият от нас материал? Ако го разбием на съставни части, ще видим атомите. Ако разцепим атомите, ще видим елементарните частици. А вътре в елементарните частици, най-накрая, ще намерим силата. Това е, което физиците откриват в детекторите на елементарните частици.

Сдобивам се с две основополагащи сили: силата на получаване и силата на отдаване, намиращи се в основата на цялата материя. По този начин прониквам в дълбочината на материала, вътре в творението и започвам да чувствам и да разбирам как всичко е изградено и сглобено с такава забележителна мъдрост, само благодарение на съчетанието на тези две сили.

А след като получа тези сили, започвам още по-дълбоко да разбирам какви са те и как действат, каква е тяхната програма. Изследвайки ги с разума си, постепенно получавам същата мъдрост каквато имат силите, управляващи цялата природа. За сметка на това, присъединявам, разбирам и усещам вътрешната сила, вътрешната програма на този механизъм, стоящ зад материята и елементарните частици, зад всичко което се случва.

Получавайки и двете тези сили: отдаване и получаване, намиращи се в мен в равновесие, с тяхна помощ постигам майката-природа, съзидаваща и пораждаща живот, водеща всичко живо към някаква цел. И тогава, очевидно, ще мога да разкрия тази цел, и ще разбера живота си  и света, в който се намирам сега. Ще видя през него, сякаш е прозрачен, и ще прониквам вътре във всичко, което се случва около мен и в мен.

Всичко ще разглеждам като съчетание на силите, благодарение на знанието, което ще получа. И това няма да е външно знание, както е било преди, докато съм имал само силата на получаване. Но сега, съчетаването на тези сили и свойствата, които получавам от тях, формират в мен вътрешните органи на възприятие.

Това не са външните физически, химически и други научни инструменти, с които съм се въоръжавал преди. Започвам да усещам вътре в себе си цялата огромна природа, а себе си като интегралната й част. И тогава започвам да виждам, да живея и да се пронизвам от целия този огромен процес, съществувайки в него.

И себе си вече не възприемам на ниво биологично, животинско тяло, или растително и неживо нива, а на нивото на действащите в него сили. Чувствам как неговите сили се намират в синергията, във връзката с общата, глобалната природа, в  единство и в съединение. Именно това подразбирам, говорейки за интегралната природа.

Човекът, разкривайки вътрешната си личната система от сили и своето обкръжение, природата като цяло, започва да вижда себе си като интегрална част на тази система. По този начин, той достига знанието на Природата, усещайки включените в нея вечност и съвершенство.

Постепенно той се отделя от усещането за себе си, което е чувствал чрез своето физическо, егоистично тяло, борейки се със заобикалящата среда и външните хора. А сега за сметка на знанията, постиженията, новополученото си съзнание, той се превръща в човек, съществуващ в пространството на общата, вечната и съвершенната природа. С това той се издига на стъпалото човек, Адам, което означава “подобен” (доме) на цялата тази огромна система.

В това се състои целта на развитието ни, от началото на новата епоха, в която встъпваме, и за много години напред.

Коренната разлика на новия живот

Коренната разлика на новия живот, който ни предстои да постигнем, се състои в това, че през предишния си живот сме се предвижвали инстинктивно, тъй като бяхме управлявани само от силата на получаване. Навсякъде търсих, как мога да получа повече.

А сега трябва да развия такъв подход, за да мога всеки път да проявявам колкото се може по-голямо участие към другите, да се присъединявам към тях, да ги допълвам, да се  съвместявам с тях. И тогава двете сили в мен започват да работят заедно: едната е новата, която сега развивам – силата на отдаване, свързаност, взаимно участие, любовта, и старата сила на получаване в мен.

Силата на получаване не умира в мен и дори не остава същата както сега – тя продължава да расте и да се развива в съответвствие с растежа на силата на отдаване. Сега двете сили допълват една друга на човешкото стъпало и това ми предоставя повече възможности за творчество.

Това не е сляпо развитие в посоката, в която ме е подтиквал егоизмът, когато послушно съм се хвърлял на всякаква стръв, мятайки се в тай-различни направления. Вече се развивам с разбиране, с усещане, осъзнато, критично оценявайки случващото се. Извършвам поправяния, съвместявайки тези две сили, допълвайки с тях една друга, и съединявайки ги по такъв начин, че винаги да се получи някакво равновесно състояние.

Във всеки атом, молекула или жив организъм съществуват равновесие. А по-късно отвъд това равновесие разкриваме още някакво допълнително желание и привеждаме и него към равновесието на още по-високо ниво. Така се развиваме от съвершенното към все по-съвершенното. Такъв процес ни предстои да преминем.

Основната цел на този процес е да се развие нашето съзнание: за какво сме създадени и в каква система в действителност се намираме. И тогава прониквайки в дълбочината на природата си, уравновесявайки двете си вътрешни сили, започваме да чувстваме скрити от нас пластове, сили, пространства, които все още не са ни достъпни.

Тогава ще навлезем в системата на силите, намираща се над времето, движението и пространството. Ще постигнем такива придобивки и вътрешни напълвания в своите чувства и разум, които никак не са свързани със съществуването на тялото ни. Защото всичко това се развива единствено вътре в духовното постижение, новото съзнание, което получаваме. А нашето тяло остава само носител на началните инстинктивни сили, необходими за постигане на човешкото стъпало.

Затова трябва да ценим този период и преминаваните състояния, разбирайки, до каква степен е уникално нашето време и положение. Достигнали сме момент на раждане на самите себе си, като човек (Адам) – “подобен” (адоме) на природата. Пред нас има прекрасно и добро развитие, включващо собственното разбиране и постигане, и водещо ни към забележителен живот, без всякакви ограничения.

Това беше лекция на основата на статията на Баал Сулам: “От плътта си ще видя Твореца” – от себе си ще разкрия новият свят или всеобхващащата Природа.

Хора, кои сме ние?

Въпрос: Казвате, че развитието ни е призовано да разшири съзнанието ни за това, кои сме ние. Кои сме все пак?

Отговор: Първо, не сме животни, съществуващи вътре в своето тяло и грижещи се само за това, как да го напълнят.

Второ, не смо просто егоистичните същества, длъжни да угаждаме на своето его, което си играе с нас и ни бута към различни лъживи цели, доставящи ни само и единствено страдания през целия ни живот. Както е казано: “Човек умира, бе да е постигнал дори половината от желаемото”. Тоест нито един не остава доволен от своя живот и, умирайки, нищо не взима със себе си. А сега достигаме такова състояние, когато ще останем с нищо дори и след смъртта.

Но сме такива създания, в които е заложен съвсем уникален потенциал, и се намираме на върха на природата, създала цялата вселена и развила живота на Земята и самите нас, като следствие от този чудесен процес. В това се състои целта на развитието на човека.

Това развитие, по добър или по насилствен начин, трябва да свърши с това, че всеки ще постигне цялата природа, ще отъждестви себе си с нея и ще достигне с нея равновесие, съвършена свързаност, тоест това, което в Интегралното Общество се нарича “сливане”. Всички човешки свойства трябва да се използват за отдаване, за служенето на силата на отдаване, както е в природата.

И тогава ще видим към какво ни е водело развитието ни във формата, съществувала още преди да се е образувало земното кълбо, и по-късно, в периодите на формиране на неживата, растителната, животинската природа, а после и по време на развитието на човека. Всички тези форми, съществували непосредствено до днешния ден, когато започваме да встъпваме в новия свят на отдаване, цялото минало развитие вътре в егоизма си, в потребителския свят, в който търсихме само по-голямата печалба, беше една подготовка към човешкото стъпало, което сега трябва да развием в себе си.

Равновесието означава здраве

Въпрос: Че какво равновесие има между силата на получаване и силата на отдаване?

Отговор: Виждаме това равновесие вътре в своя организъм, в различните системи, съществуващи в природата. От него зависи нашето здраве, балансът на климатичните условия, обществените и икономическите системи.

Равновесието означава здраве. Но то е възможно на всички нива: на неживото ниво ни осигурява спокойствие, на растителното и животинското – здраве. Равновесието е винаги динамично – от малкото равновесие към голямото.

Нужно е винаги да се вижда стъпалото, например, в развитие на ябълката – от малко равновесие към все по-голямо и по-голямо, докато ябълката не узрее окончателно. Но и на всички предишни стъпала плодът се е намирал в някакво частично равновесие, и когато в него се разкрива недостиг на следващото състояние, тогава той продължава развитието си понататък. Така върви процесът на развитие.

Затова трябва да видим какво можем да направим сега, за да се приведем в равновесие, тъй като днешното състояние на човечеството е като на прогнил плод. Каква сила ни липсва за равновесието? Виждаме, че е необходимо да добавим силата на отдаване към силата на нашия егоизъм. Ако уравновесим двете сили, ще живеем в добро здраве, в дружно семейство и хубав свят. Това е единственното, което ни липсва.

А силата на отдаване можем да достигнем само чрез правилното обкръжение, което ще научи всеки как да я достигне. Тя ще му помогне лично, в частния му живот, а също така в живота на обществото, а после и на цялото човечество, на цивилизацията ни.

От света на потребление – в свят на отдаване

Въпрос: Развитието ни извежда от света на потребление в света на отдаване. Хилядите поколения са живяли в свят, задвижван от егоистичната сила. Ако следващата крачка на човечеството трябва да го изведе в свят на отдаване, тогава какво е това?

Отговор: Той само така се нарича – свят на отдаване, но в него съществуват и двете сили. В свят на потребяване също е съществувала силата на отдаване, само че са я използвали за получаване. Светът не може да съществува, ако в него има само една сила – винаги присъстват и двете. Въпросът е единствено в това коя е определяща, коя е главната?

Ако всичко решава силата на получаване, тогава силата на отдаване се намира в ролята на обслужваща. Готов съм да дам малко, за да получа повече. Готов съм да си вложа средствата в някакъв бизнес, за да спечеля повече. Развивам всичко само, за да получа голяма печалба за себе си.

Във всички светове – нежив, растителен и животински – и в човека, като част от животинската природа, развитието се е случвало за сметка на властта на силата на получаване над силата на отдаване. И особенно това се забелязва в човека, големия егоист, причиняващ с тази сила вреда на ближния. В него много изпъква тази власт на получаващата сила над силата на отдаване, макар че тя властва и в по-примитивните форми – на неживото, растителното и животинското нива.

Само един поглед на човека е достатъчен, за да стане повече от очевидно, че всичко, което правим, е предназначено за собственото ни наслаждение, за спечелването на награда. Ако не виждам изгодата, не съм способен нищо да правя. Така съм устроен от природата, че нямам никакъв шанс да направя и най-малкото движение, ако не получавам от него наслаждение, тоест изгода – положителната разлика от напълване спрямо вложенията ми. Вложението – това е отдаване, а получаването задължително трябва да надхвърля отдаването. Това означава, че получаващата сила властва над силата на отдаване.

В резултат достигаме някакво хипертрофирано използване на силата на получаване, властваща над силата на отдаване, че искаме да спечелим от всичките, без какъвто и да е срам. Човек е готов да убие всички, всички да продаде, всичко да разруши, само да получи един грам напълване, удоволствие, и при това не се съобразява с никого, в никаква форма.

До такава степен силата на получаване е надраснала силата на отдаване. Разликата между тях е станала огромна. И когато срещаме такава огромна ножица между силите на отдаване и получаване, връзката между тях изведнъж изобщо се прекъсва, и тогава усещаме кризата и по-нататъшното съществуване става невъзможно.

Тъй като силата на отдаване повече не доближава получаващата сила, и не помага да се развива нататък. Егоизмът се е увеличил до такава височина, че не ми позволява дори малко да отдавам на другите, за да спечеля. Всичко искам да получа за себе си!

Егоизмът не ми позволява да изтърпя другия човек около себе си, за да създам семейството. Той не ми позволява да изтърпя децата, защото за тях ще трябва да плащам: да отстъпвам, да се съобразявам с другите, взаимно да помагаме един на друг. Не съм готов на това – до такава степет силата на получаване натежава над силата на отдаване!

Виждаме това в днешния свят, навсякъде, на всичките нива на човешкия живот. Постоянно мисля само за това как максимално да спечеля. До степен да не плащам изобщо, а да открадна.

Затова създаваме най-различни системи, позволяващи да крадем на законно основание. Извъртаме законите, създаваме корумпирани отношения в правителство и в общество, и всичко, за да получа максималното. В резултат стигаме до състояние, когато човек не може да се съобразява с никого: нито в семейството, нито в обществото, нито в държавата, нито с децата, нито с цялото човечество.

И затова стигаме до общата криза: в образованието, в културата. С природата изобщо преставаме да се съобразяваме и сме готови да правим с нея всичко, което искаме, изхвърляйки отровните отпадъци в океан и замърсявайки всичко наоколо, дома си. Нищо не ме вълнува, освен това, което се намира в четирите ми стени. А озоновите дупки не ме касаят, нека другите се вълнуват за това.

Егото ми не ми позволява да правя сметки дори един ден напред! Защото то винаги проверява само това, което имам сега и то в ръцете си. Ако аз не виждам моменталната изгода, не ме вълнува, какво ще се случи. Не ми говорете за утре – нищо не виждам и не чувам.

Преди приблизително 50 години, икономистите и финансистите са създавали перспективни програми за държавното развитие – на 5, 10, дори на 20, 25, 50 години. Днес няма нищо подобно, и никой не знае какво ще се случи утре. Нежеланието да се съобразяваш с другите, ни довежда до загубата на ориентири. Егото ни разбива всичките съществуващи системи. То унищтожава последното минимално равновесие между силите на получаване и отдаване, дори на равновесието, а някаква връзка изобщо – тя също се разпада и изчезва. И затова не знаем как да живеем понататък.

Решението се крие в създаване вътре в обществото ни такава система, която да ни помогне, да ни тласне, да ни научи, как да увеличим силата на отдаване, без която живота е невъзможен!

Егоист, ценящ силата на отдаване

Силата на отдаване – това е силата на съединение. Без нея ми липсва съединение в семейството, контакт с другите хора, с децата, няма обединение в човешкото общество. Всъщност просто убиваме себе си и своето общество с това, че не използваме силата на отдаване.

И затова да получим тази сила днес, се превръща за нас в необходимост. Това е въпрос на живот и смърт. Затова идва кризата, която ни сочи, къде се намираме. Сами сме се навряли в това състояние, и сега не ни остава друго, освен да го изследваме, разгледаме, проверим, за да разберем, какво ни липсва? Не ни достига силата на отдаване. Как да я получим? Само за сметка на построяване на добро обкръжение.

Такова обкръжение не съществува в природа! Трябва да го изградим изкуствено, за да ни служи като пример, да ни притиска, тласка, с цел да ни помогне да станем поне малко отдаващи. Това общество ще се отнася към всеки така, сякаш го предупреждава: “Ако няма да отдаваш – нищо няма да получиш. И не само няма да получиш, но и ще се лишиш от всякакво уважение, което имаш сега, за да се почувстваш пълна нула, абсолютно нищожество, което всички презират”.

Обществото ще въздейства върху тебе чрез твоите деца и другите хора, мнението на които е важно за теб. То ще подкопае чувството на собственното достойнство и самоуважение във всеки, който няма да се стреми към отдаване, сочейки, колко той е  низък и нечистоплътен в очите на обществото. Всички ще се отвърнат от него и няма да искат да бъдат заедно с него.

В такава форма ще задължим човека да се замисли как да получи силата на отдаване – нека да я изучи, какво тя представлява, нека да поиска да стане отдаващ. И тогава ще получи от обществото обратно отношение – уважение и висока оценка.

Нямаме друг избор, защото ни предстои да се учим кое означава да бъдещ отдаващ. Започвайки да се уча, заинтересуван съм в това, обкръжението да работи с мен в тези две плоскости: с бухалка срещу моя егоизъм, наказвайки ме с презрението си, а от друга страна, хвалейки ме за моето отдаване. По този начин, за сметка на егоизма си, започвам да ценя силата на отдаване, насочена срещу него.

Ако ще действам с отдаване, ще се напълня с одобрение от страната на обществото. Обществото ще се приближи към мен и няма да закача големия ми егоизъм, то няма да ме срами.

Ще видим, че по този начин действаме над егоизма, който е пораснал и достигнал във всеки от нас хипертрофирани размери. Именно с неговата помощ и за сметката на обкръжението, ще можем по този начин да възпитаваме човека. Това се нарича интегрално възпитание, защото учим човека да бъде интегрален – свързан с всеки.

Човек започва да чувства ценността на силата на отдаване, благодарение на която той получава уважението на обкръжението, признание, започва да му завиждат, до каква степен той е израснал, как го ценят заобикалящите. Следва, че егоистът започва да цени силата на отдаване – вижте, какво може да се направи за сметката на правилното обкръжение!

Обкръжението играе ролята на възпитател – като баща и майка спрямо детето, възпитатели и учители спрямо детето или преподавател спрямо студент. По същия начин действа и голямото човешко общество по отношение на всеки възрастен човек. Обкръжението се отнася към него в зависимост от неговото напредване, и тогава благодарение на използването на двете сили получаване и отдаване на обществото, той получава възможност да копае дълбоко в себе си, в дълбочината на обществото и в дълбочината на природата. Той започва да разбира какво се случва в силовата област – в своята вътрешна психология, в обкръжението и в природата.

За сметка на това той започва да чувства как двете тези сили действат в цялата реалност: как те работят в неживия камък, в растенията, в животните, вътре в човека, в заобикалящата среда и вътре в семейството – във всичко. Той работи с тези две сили като стопанин и с тяхната помощ изследва и познава всичко.

Той влиза в мрежата, свързващата цялата реалност – мрежата, която се създава чрез преплитане на тези две сили. И вследствие на това, разбира общата програма на творението, целият изминат от нас процес и накъде той ни води.

Всичко се подчинява на определен процес, само че засега не го виждаме, защото работим само с една сила. А когато човек започва сам да използва двете сили, това му дава научен инструмент за изследване, с помощта на който той ще може да провери всичко, което се случва в природата. По този начин, той се превръща в истински стопанин на своята съдба и на всичко случващото се. И това е за сметка на издигането на съзнанието на ново ниво.

Грам наслаждение

Въпрос: Нима човек наистина е готов да убие всички заради това, за да получи само един грам наслаждение?

Отговор: Възможно е. Това изглежда като преувеличение, но в действителност това е истина. Ако можем да поставим човек в такива особени условия, при които той няма да получи никакво наказание за това и той ще е сигурен, че ще получи грам наслаждение без никакви неприятни последствия, тогава той непременно би го направил.

Така е устроен човек, че достига такъв егоизъм, при който не е способен да се съобразява с никого. Това не свидетелства за това колко той е добър или зъл – това е един закономерен резултат от егоистичното ни развитие.

Това е вярно по отношение на всеки човек, но не трябва да се чака кога ще стигнем до това. Ако вече виждаме такава тенденция в развитието и в процеса, тогава както се очаква от “умния човек” или “мъдреца, виждащ новото, току що зараждащо се състояние” ще можем предварително да предположим, как процесът ще завърши.

Защо трябва да докараме човечеството до такова състояние, когато ще започнем да се изяждаме един друг и безжалостно да се унищтожаваме взаимно? Сега вече можем, след един малък удар, да разберем, подобно на умно дете, че не си струва да правим така и да променим поведението си.

Равновесието на мисловното ниво

Въпрос: Определихте съвременното положение на света със следната фраза: “Липса на взаимното участие ни доведе до загубата на ориентири”. Това ли е крайният извод?

Отговор: Това е просто следствие на неспособността ни да работим с двете сили: получаване и отдаване (това се нарича – липсата на взаимно участие), това ни докарва до ситуацията, в която сме изгубили ориентири – не разбираме къде се намираме. Липсата на взаимното участие означава, че силата получаване и силата отдаване в мен не са уравновесени, и затова не мога да се съобразявам с никого.

От вътрешното си неравновесие, не разбирам къде се намирам. Тъй като гледам чрез каналите си на възприятие, тогава при положение, че те са небалансирани и криви, аз виждам крив свят, и не разбирам, какво се случва с него.

Това се вижда в правителствените управители, икономистите и финансистите, които не могат да намерят път за нашия свят – и няма да намерят! Ще се занимават с каквото им падне, за да могат някакси да проточат и отдалечат краят. И с това ще ни вкарват във все по-ниски и лоши състояния, докато милиони хора няма да излезат на улиците, и ще започнат да създават безредици – непосредствено до световната война, епидемии, природни катаклизми.

Иде реч за света на силите, а ние притежаваме най-високата сила в цялата природа. Постигайки равновесието на силите вътре в себе си, на човешкото стъпало, на най-високото ниво на системата, с това уравновесяваме цялото мироздание, всичките останали нива на природата: животинското, растителното, неживото. Защото се намираме на най-високото стъпало по силата и съзнанието си, по способността да установим равновесието на най-тънките сили, съществуващи в природата: силата на мисълта. А останалите сили, намиращи се по-долу от силата на мисълта, това са силите изключително материални, които се задействат чрез силата на мисълта.

Това не е силата на нашата мисъл, а тази, която е включена в природата – общата програма, двигател, който работи и задвижва всичко заедно.

Излиза, че сега се намираме в особенната точка на своето развитие. Досега, в нас изцяло е властвала природата, която ни е довела до най-ниската точка на своето развитие. А сега сами трябва да се издигаме и да получаваме силата, заложена в природата – силата на равновесието между доброто и злото, между егоизма и желанието да отдаваме, силите на получаване и на отдаване.

Ако имаме този инструмент в ръцете си, с помощта на който ще можем да съвмещаваме двете сили, тогава ще имаме власт над цялата, намираща се пред нас природа. Това е защото се намираме с природата в едината система, в която се включваме като активен елемент: жив, движещ се, развиващ се, придаващ жизненна сила на цялата тази система.

Можем да наречем тази сила светлината, благодарение на която цялата система започва да живее. Излиза, че ти съживяваш в системата.

Да използваме егоизма си за благото на ближния

Въпрос: Казвате, че заедно с развитието на силата на отдаване в нас, силата на получаване също ще расте? Нима тя няма да се намали?

Отговор: В съответствие с развиваща се силата на отдаване в теб ще израстне новата сила на получаване. Не силата на дребен егоист, която си използвал на животинското ниво или на нивото човек от “стария свят”. Но сега в тебе ще се развиват заедно две сили – на човека от новия свят.

Досега си се развивал инстинктивно като всяко животно. Но за разлика от животното, си се развил до такова ниво на егоизма, че това е станало направо непоносимо. И сега смяташ да развиваш силата на отдаване с помощта на обкръжението.

Под отдаване се разбира повече, отколкото просто подарък – това е дарение, взаимно участие, сближаване, подкрепа, милосърдие, стигащи до любовта. Любовта включва в себе си всички останали видове връзки и проникване в желанието на ближния. Това се нарича силата на отдаване.

В онзи миг, от който започвам да развивам в себе си такава сила, редом с нея, успоредно започва да расте другата сила – на получаване, която ми помага да отдавам! По начало, в мен самия няма нищо, което бих могъл да дам на другите, с нищо не мога да създам връзките с тях. Но именно за сметка на това, че задействам и използвам цялата си сила на получаване, ще мога да отдавам на ближния.

Природата ме е създала с една сила на получаване, с която съм съществувал от възникване на вселената и до днес. Сега обаче изниква въпрос: как все пак да се науча да отдавам на другите, на обществото, което, в противен случай, няма да иска да ме приеме и ще ме сметне за дивак и нищожество. Ще ме срами пред децата ми, жената, роднините, пред всички скъпи за мен хора, най-близкото обкръжение, което има дори егоист.

От страната на всички чувствам такова отношение, сякаш те съжаляват, че изобщо съществувам. И тогава започвам да разбирам, че си струва да стана отдаващ. Но за сметка на какво мога да отдавам? За сметката на същата тази сила на получаване, която имам, и която присъединявам към отдаване.

Имам голям егоизъм, благодарение на който съм печелил, изграждал, нещо съм правил. А сега ще използвам същите сили за благото на другите. Това се нарича силата на отдаване. Но това са прекалено вътрешни неща, които едва ли ще са ясни за начинаещ. Те няма да предизвикат вътрешен отклик, реакция, защото не сме изградени на такъв принцип. От тази точка и понататък ни е необходима силата на поправяне, включена в светлината, връщащата към източника.

Правейки равносметката

И така, можем да направим следният извод: за сметка на силата на отдаване, която получавам, отваря ми се вътрешна възможност да видя целият свят, сякаш е прозрачен, да видя през него, да узная, какво се случва, да подредя себе си, семейството си, близкото и далечното за мене общество, да придам на живота си като цяло идеална форма.

До такава степен, че достигам състояние на абсолютното щастие, чувствам себе си включен във вечната реалност и се издигам на стъпалото човек, даващо ми усещане, че си струва да живея, да съществувам, да продължавам рода си, да раждам децата. Усещам удовлетворение от живота и изпълване.

И всичко това, благодарение на получаванеата сила на отдаване с помощта на правилното обкръжение.

Filed under: Интегрално възпитание | Add Comment →