Въпрос: Утре ще се състои Международният ден за безопасен интернет. Той ще бъде посветен на проблемите във виртуалната среда, в която са потопени онлайн потребителите. Днес разхождането из интернет сайтовете е изпълнено с много заплахи както за децата, така и за възрастните. Можем ли да хвърлим светлина върху този лабиринт с всички негови тъмни „задни улички”?

Отговор: Става дума за родилни мъки. Интернет – това действително е общо място за срещи, „общ пазар” за всички. Мисля, че той трябва да премине през осъзнаването на злото и очистването, длъжен е да разбере себе си по-добре: за какво и защо е създаден. Засега виртуалната мрежа прилича на Дивия запад, но постепенно хората ще пораснат и ще сортират, систематизират тази „територия”.

Изобщо в мрежата човечеството се запознава със себе си. Интернет – това е огледало. Като цяло, предполагам, че това е позитивен процес. Възможно е да бъде ускорен – но само да не го нарушаваме. Смущенията по пътя ще донесат само нови проблеми.

Хората искат да получават удоволствие от този инструмент и не могат да го подобрят. В резултат на това те ще осъзнаят злото и ще разберат какво точно е нужно да направят.

Ако по старому ограничим и регламентираме мрежата или ако въобще я изключим, това няма да помогне. Човечеството е свикнало да налага външни ограничения, точно както твърдим, че е необходимо да възпитаваме хората. Ограничението трябва да дойде по естествен път, отвътре, а не изкуствено, отвън. Докато не се разбере това, никакви мерки няма да донесат полза – интертет все едно ще бъде мястото, където хората изливат един върху друг всичкото си зло. И обратно, ако се погрижим за хората, то и цялата мрежа ще се подобри.

Няма никакъв друг начин, това е единственото решение. Да се надяваме, че ще достигнем до него възможно най-бързо – тогава интернет ще стане наистина безопасен.

От урока по „Статия в заключение на книгата Зоар”, 04.02.2013

[99599]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment →