Интегралното възпитание на човечеството

Цикъл от беседи на проф. Михаел Лайтман с психолога Анатолий Улянов

От стенограмата на 10-та беседа

16 декември 2011 г.

 

Особената роля на ревностните егоисти

Въпрос: Хората се различават един от друг по свойствата. Съществува тип от хора, чиято роля е особена. Те са носители на методиката на интегралното възпитание и образование и трябва да научат, да предадат, да разкажат за това на цялото човечество.

Отговор: Вярно е, има хората с особена чувствителност, възприемчивост, именно към интегралната методика.

В света, примерно 6-10 % от хората се притеглят от интегралното взаимодействие. Те представляват масата различни алтруистични организации, борците за всевъзможни свободи. Това не са революционери, а борци за обкръжаващата среда, за охрана на животинския свят и т.н. В тази бройка влизат доброволците, които помагат на другите: на бедните, на гладните и други. Това са хора, които просто се притеглят към такова общуване, към такава интеграция. Те нямат високо и задълбочено ниво за разбиране на интегралната система – те са си такива по природа.

А има хора, които по природа са най-истинските, даже бих казал, ревностни егоисти. Както виждаме от нашите изследвания, те не влизат в тези 6-10 % природни алтруисти. Това са най-обикновени егоисти, в които просто се разкрива разбирането за необходимостта от интеграция, изхождайки от желанието да разберат смисъла на света, на съществуването, на законите на природата, нейният замисъл. Те искат да знаят, към какво ни води еволюцията, защо тя е толкова задължаваща и т.н.

Това са хора с характер на учени, на изследователи, които искат да проникнат в самата същност на еволюционния процес. Те съставляват главния отряд на тези, които водят човечеството към целта. Те са алтруисти, не по природа, а по силата на своите изследвания и на осъзнаването за необходимостта от този процес.

Опитваме се да намерим такива хора в различните ъгълчета на света, с помощта на целенасочената система за разпространение.

И те идват при нас. В настоящия момент, това са около два милиона човека от различни страни на света, които се намират във връзка с нас, независимо от техния произход, религия, националност и начин на живот.

Обединява ги общият стремеж за правилната реализация на движението на човека към целта, към това да я достигне, да се преориентира човечеството от движението по пътя на страданията към движение по пътя на осъзнаването, т.е. на преднамерено, осъзнатото обединение.

С такива хора се опитваме да намерим връзка и да ги организираме.

Реплика: Такива хора могат ли да участват в изграждането на системата за интегралното възпитание?

Отговор: Задължително! Именно те! Ние подготвяме тях.

Имаме “Курс за ръководителите на интегрално образование и възпитание”, където провеждаме определени занятия, включвайки работата с хората, обучение в групови игри, активни мероприятия, а също, основно, за анализ, когато хората се събират и обсъждат себе си, обществото, всички проблеми, които могат да възникнат между тях.

Ние специално “предизвикваме” особени проблеми в тези групи. Ето защо, те се делят на различни подгрупи: защитници, нападащи, осъждащи, съдии, съдебни заседатели и други и обсъждат тези проблеми. Това са много сериозни обсъждания.

Ние не привличаме за това психолози, защото искаме хората да се развиват вътрешно, независимо от огромния психологически апарат и цялата маса от натрупана информация, за да погледнат това от гледната точка на интегралната цел. А при психолозите, всеки се занимава със своя раздел.

На тази тема имаме много материали и има над какво да се работи.

Групата е инверсен усилвател

Въпрос: В обикновената система на образование за човека е повече или по-малко разбираемо къде да влага усилия. Да допуснем, че в училище ученикът внимателно слуша урока, записва, прави домашно упражнение, влага много волеви и интелектуални усилия, отказва се от почивка. Същото е, когато човекът порасне – вместо да се развлича, той работи. Тези усилия са разбираеми. В какво се заключават интегралните усилия над егоизма? Има ли там място за волеви усилия?

Отговор: По принцип не трябва да ги има. Ако човек правилно изгражда себе си спрямо групата, обкръжаващата среда и прави така, за да му влияе тя положително и той на нея, то именно това взаимодействие работи, така че човекът както желае, незабележимо за себе си се променя. Той влага много малко волеви усилия на практика, за да предизвика върху себе си положителното влияние на групата.

Наистина, ако влагам в групата малко волево усилие и групата, организирана по определен начин, правилно реагира, то този правилен набор на групата организира и образува, сама по себе си, такава сила, която ми влияе. На моето малко желание, реагира така, че мигновено и правилно ме променя и правейки малко усилие, като подавам в групата малко запитване за някакво изменение, аз получавам хилядократно увеличение на моето подбуждане и се променям. Тоест, групата е своеобразен инверсен усилвател, който идва към мен с такава обратна връзка, заставяща ме да се променя.

Има ли борба за лидерство?

Въпрос: Когато непоправените егоисти се събират в група, то сред тях се намират хора, които започват да доминират, заемат лидерски позиции, започват да си присвояват интелектуални, емоционални и други ресурси на групата, преразпределят ги. Как да се работи в интегралното общество с такова явление като лидерите?

Отговор: Това е сдружение, а не е група!

Ние веднага поставяме редица условия, съгласно които може сдружението да се нарече група, независимо от това, какво е то: малко или голямо. Могат да са 10 човека, 20, 30, а може да бъде и милион.

Групата е такова сдружение, в което никой не се отделя. Всеки трябва така да се интегрира в групата, за да стане напълно цял с нея и взаимодействието му с групата се заключава в това, че влиза в нея и попълва, именно това, което му се струва необходимо за хармонията.

По такъв начин, всеки търси: “Какво мога да направя, за да бъде групата хармонична, хомогенна, за да съществуват между всички еднакви взаимоотношения? А ако виждам възможни изкривявания, то мога да ги изравня, да загладим своите взаимоотношения, своето участие така, че да няма никакви различия – никой не е по-голям и не е по-малък от другите, щом като съществува това обединение, достигащо такова единство, в което усещаме появяването на нещо ново”.

Такова обединяване се явява нещо ново, което се ражда от индивидуалността. И то има право на съществуване.

Поддържаме това съществуване. Лелеем за него. То е като наше общо дете. Мислим за него, така че то изведнъж започва, някак да се “откъсва “ от всеки от нас и да съществува извън нас. Такова обединяване всъщност, дотолкова ни увлича, че всеки губи собствената си егоистична индивидуалност и придобива в това единение интегрална индивидуалност. Без мен този интеграл не съществува и участието ми е именно в това да направи от него едно цяло.

При това, всеки получава влияние от общата маса, която го поддържа и задължава, както ако биха се намирали в една лодка и прилагането на малко усилия, води до наистина огромен резултат.

Реплика: А какво да се прави с тези, които имат стремеж към властта, с лидерските качества?

Отговор: В това се проявява стремежът към властта, към лидерските качества – само в стремежа към властта над себе си!

Реплика: Как да превключват на това хората, стремящи се да властват в групата, защото те се бият буквално до смърт?

Отговор: С обсъждане. Снимайте своята група на видео, след това покажете на екрана и задайте указание: как да доведете сега всички до интегралното, напълно хармонично взаимодействие?

Хайде да обсъдим: кого и как трябва да преместите, кого да повдигнете, кого да “приберете”, кой и с кого да сближите, как да създадете абсолютно интегрален механизъм, за да се затворим като зъбни колелца помежду си и всички да се връщаме в унисон – никой, нито по-малко, нито повече? В това направление всеки трябва да приложи своите усилия.

Реплика: Тоест, това е целта ли?

Отговор: Вие казвате, че всеки отива на работа, влага някакви усилия за това да се сдобие с нещо, а ние се домогваме до това?

Тук разкриваме своята собствена егоистична природа и вече никой не може да каже, че не сме егоисти – всеки разкрива огромните вътрешни егоистични съпротивления. И всеки има тази област за работа.

В това трябва да си помагаме един-друг и да разбираме хората, които се появяват отпред: става нещо с тях, което не разбират, у един – такова е настроението, а у друг е друго. Намираме се в постоянно изглаждане, в интеграция помежду си, не принизявайки и не притискайки никого (само човек, самия себе си). На никого, нищо не посочваме! Само обсъждаме външно и всеки се отнася напълно обективно към останалите: има този обект и онзи обект. Никой не се срамува нито от своите отрицателни, нито от положителните качества, разбирайки че са дадени от природата. А извън природата е това, че трябва с взаимна помощ да приведем себе си към този интеграл.

Превъзпитаване на лидера

Въпрос: По правило, лидерите са много агресивни по отношение на другите хора. Те целенасочено бият по болните места, а когато получават обратната реакция, се обиждат и веднага си отиват. И така е всеки път.

Отговор: Ако тези хора, все още не чуват за необходимостта от интеграция с останалите и затова продължават да се държат така, трябва да им се даде някакъв “отдушник”. Тоест, те могат в продължение на много месеци да слушат, да записват, да конспектират, да съставят графики, таблици. Разсъждават и обсъждат всичко чисто технически. От изследванията си могат да направят докторска дисертация, но вътрешно “забиват” в себе си всичко това и засега не могат, и не могат да приложат това на практика. Те трябва, засега да са някъде настрани от практическата група, която вече може да започне да реализира тази методика, системата за интегриране. А на тях им е нужно да се даде възможност да работят над материала, което обикновено правим.

Във всяка група има такива хора – с това трябва да се съгласим. Те са създадени такива по природа. Обикновено им възлагам работа по материала.

И те работят над него много месеци. Те ровят, премислят, съпоставят, търсят интересни откъси по примерите, по някакви сценки, правят систематизация – въобще, изпълняват всякаква работа, свързана с материала. Занимават се с подготовката на отчетите, защото излизаме пред света, изучавайки някакви обекти извън нас: предприятия, всякакви обществени движения.

Работейки над този материал, те са принудени да пишат за връзката между всички външни случаи, които наблюдават, или тези случаи, които наблюдават в групата. Даваме им да прегледат видеозаписа на групата, когато тя обсъжда своите, засега още нереализирани интегрални връзки, когато се виждат всички пречки, изкривявания, разногласия между хората. Всичко това те обработват, обсъждат, правят изводи и т.н. Такава работа с материала постепенно ги променя.

По правило, това са хора с огромен егоизъм, с повишено чувство за срам (разбираме, че егоизмът и срамът е едно и също), с повишено изискване към другите, неумеещи да се видят отстрани. Въобще, това са много силни хора, но практически с пълно отсъствие на обективен поглед върху себе си отстрани. Просто в тях отсъства тази част от природата. Но тя трябва постепенно да се формира в тях именно под въздействието на този материал.

Те работят с материала, изучават, систематизират, после ни го донасят и преподавателят проверява това. От тези хора – обикновено се събира достатъчно количество – формираме отделна група и започваме с тях да работим: показваме им еднотипен материал, по който те работят, а после преминаваме към обсъждането.

И тогава се проявяват всевъзможни нюанси, когато те самите започват да разбират, какво не им достига, за да са вътре в групата, да се приближат до нея, да са не просто независими съдии, като считат себе си над другите (Те веднага се поставят на нивото на възпитатели!). Постепенно стигат до осъзнаването на това, че са по-лоши, по-ниско от всички тези, които се намират в групата, защото тези хора вече започват да усещат потребността от интеграция, започват да виждат, да отгатват разликата помежду си, а те – не. Те могат да видят отстрани само другите, но не себе си. Това е работата.

Но все пак, ако в групата има такива лидери, обикновено не са много, то те могат да бъдат бъдещите лидери, защото с тази огромна егоистична структура, която имат могат да стигнат далече.

И все пак техният път е дълъг. Веднага не влизат в интегрално взаимодействие. Понякога минават години за това да започнат да усещат необходимостта от група, необходимостта да се поставят под нейното въздействие, защото иначе няма да придобият своя нов интегрален живот на следващото ниво “Човек”, а ще бъдат само механизъм, който наблюдава отстрани, но сам не се променя. А нали цялата методика се състои в изменението на самия човек. И това възниква в тях постепенно.

Но и спрямо тях е забранено, каквото и да е насилие. Осъзнаването на собствената природа трябва да премине през човека и да възникне в него съвсем лично, без подканяне, само под влиянието, под въздействието на тези “намеци”, когато му давате материал и материалът работи над тях.

Такива хора отделяме, поощряваме ги: казваме – ето, вие сте някак особени.

Групата трябва да се изгражда горе-долу еднородна, а тях трябва да отделяме в отделна система, за да не бъркат останалите.

Може да ги направим свои помощници, но да се внимава гордостта, която веднага ще заговори в тях да не задържи тяхното развитие. Трябва просто много да мълчим и да чакаме, докато не започнат да се променят.

Тренажорът е чуждата група

Въпрос: Когато снимаме видео-тренинг на групата, а после й даваме да го погледне, хората започват да се показват един на друг с пръст, смеят се и т.н. Когато обсъждаме човека, аз трябва ли сам да се оценявам? Или трябва да ме оценяват другите хора?

Отговор: Ако хората още не са подготвени, за да се видят абстрактно, обективно и не разбират, че всички ние сме малки животни, тогава трябва да им се показват съвсем чужди хора, даже групата, която те не познават и върху това да се тренират, да формират обективния поглед за тях.

Може да се дават на участниците видео снимки с номер, а после под тези номера да се обсъжда всеки от тях: Как можем да ги придвижим към обединение, към взаимно поръчителство.

Заключителният акорд

Въпрос: В психологията има голямо значение обратната връзка. Аз като че ли не се досещам за това, какво става с човека и му задавам въпрос: “Как се чувстваш? Какво ти харесва?” С такъв диалог започвам да го опознавам. Може ли да се включат елементите от диалога в групите по интегрално обучение или там работи интегралността?

Отговор: В нашите групи индивидуалното развитие е свързано с интегралното, защото става нагаждане на индивидуалното ниво под интегралното.

Няма индивидуално.Цялото ми индивидуално развитие се състои в това, доколко ще съм в интеграция с останалите, т.е. доколко аз ще ги допълвам. При това ще трябва да разбирам, да усещам как допълвам всеки от тях. Тоест, усещам хората, нашето сдружение, постоянно чувствам, претеглям къде може да се добави за неговото съвършенство и сам със своето участие, с желанията и мислите се опитвам да допълня това. Спрямо мен изведнъж започва да се проявява същността на всеки от участниците от общата сумарна мощност на желанията и мислите и аз ставам уравновесяващ елемент от групата.

Именно така всеки се чувства в процеса на общите занятия. При това няма значение в какво състояние се намира групата – има значение как той я чувства. Групата може да бъде в напълно различни състояния, а човек я разбира така или иначе и в съответствие с това постоянно да се променя.

Тоест, тук има възможност за постоянно вътрешно движение. Човек преминава толкова много изменения, че става общ интегрален елемент на цялата група. Чувствайки върху себе си всички нюанси на нейното изменение той е задължен постоянно да се променя. Той се явява като неин събирателен елемент. И така е с всеки от групата.

При това, съвсем не зависи в какво обективно състояние се намира групата. Тук е невъзможно да се говори за обективност, защото всеки вижда обкръжението само чрез своята обективна призма.

Получава се, че правим всеки равен на този общ малък социум. Човек и цялата група достигат до такова единение, когато всеки става равен на всички. Вътре в себе си, човек постепенно набира такъв обем, такава сума от всевъзможни изменения, усещания, мисли, които съществуват във всеки. Така достигаме до състояние, когато общото и частното са равни и стигаме до по-пълното обединение на групата. Когато всеки става равен на всички, тогава “единичките” се събират в едно единно цяло.

И това едно единно цяло вече съществува, като че ли извън тях. Това е заключителният акорд на всички преобразувания, които те преминават всички заедно и всеки за себе си.

Дългият път на духовното развитие

Въпрос: Вашите ученици са много открити хора, внимателно отнасящи се един с друг. Но на хората, които ще привличаме към обучението сега им предстои да достигнат това състояние.

Отговор: Нашите групи са групи от хора, които доброволно се стремят към интегралното взаимодействие.

Но ако говорим за тази маса от човечеството, която бихме привлекли към интегралното взаимодействие, то те ще идват не по добра воля, тоест не съвсем осъзнато, а по силата на обществената или личната необходимост. Там разбира се ще има много поправяне,изкривявания, подем.

Затова първичният етап на тяхното развитие, където влиза предварителното изучаване на материала, обучението, разбирането на процеса на вътрешната психология на всеки, ще трябва да заеме много време.

Необходимо ли е да се търпи болката?

Въпрос: Да предположим, че по време на нашето взаимодействие ние пеем, положили ръцете си един-друг на рамената и някой случайно притиска до болка моето рамо. Мога да кажа на този човек, че ми причинява болка? Или аз трябва да търпя и да работя с тази болка?

Отговор: В дадения конкретен случай бих казал, че трябва да се търпи. Трябва да разбера, че този човек по такъв начин изразява себе си. Трябва да се издигна над своите чувства, така че моето добро отношение към него да приведе към неутрализация на болката.

Знаем, че всичко това са усещания и не би ми било болно, ако това ми причинява мой близък човек, заради спасението си. Нали така? Не бих чувствал тогава болката. Бих разбирал необходимостта за това и тя би неутрализирала болката, тоест целта би оправдала средствата.

По такъв начин трябва да стигнем до това. Но понеже, засега говорим за стъпалата на нашето развитие, то в процеса на взаимодействие, може би е възможно някак да кажем и за своите усещания.

Но като общо хората се развиват, стигат до такова състояние, когато всяко отношение както и да изглежда отвън, се възприема правилно от тях.

Да си доставяме удоволствие един на друг

Въпрос: При занятия за двойки, мъже и жени ,се провежда психологически експеримент, когато човек с докосването на ръката трябва да достави максимално удоволствие на партньора. Давани са три варианта. Първият вариант – да се постараеш да направиш на другия да му е приятно. Вторият – докосват се ръцете, без каквото и да е намерение. И третият вариант – да получиш най-максималното наслаждение от контакта с другия човек.

В резултат на изследванията е установено, че най-голямо удоволствие човек получава тогава, когато сам доставя удоволствие на партньора, а когато се стараят на него да направят приятно, получава най-неприятното усещане. Що за явление е това? Това свързано ли е с интегралността, с егоизма?

Отговор: Първо, за мен не е важно кой стои пред мен: жена, мъж, дете, старец, девойка, старица или дори животно – аз трябва напълно да се абстрахирам от каквато и да е разлика между нас. Трябва да си представя пред себе си обекта, с който съм задължен да вляза в контакт.

При това, този контакт e над нашето животинско същество, когато напълно е без значение за мен, кой е  и с  какво е по животинската си същност. Важно е само, как сега се позиционира спрямо мен, какво генерира от себе си, въпреки своята природа.

Тук се съприкосновяват не два животински обекта, а две желания, които искат да се интегрират, да си доставят един-друг чисто, абстрактно удоволствие, напълване, тоест независимо от това, кой си ти и какво си ти, изхождайки само от чувството, че ти желая доброто.

В такъв случай, ако се издигнем над нашето животинско начало, над животинските състояния, зададени от природата и условията, и започнем да си взаимодействаме, то тук започва експериментът.

Или искам да получа удоволствие от обекта (пред мен е просто обектът), или искам да предам на този обект своето добро отношение, да го напълня и искам той да усети това, даже нека да е чрез каквито и да са докосвания. Освен това, абстрахирайки се от самите нас, искаме така да потиснем усещанията си, че да ги направим неутрални, тоест абстрактно-егоистични, абстрактно-алтруистични, абстрактно-неутрални състояния.

От това започват изследванията ни, първоначалната цел на които е състоянието, когато се издигаме над възрастовите, половите, расовите, националните и другите различия и започваме да контактуваме със същността. Ти представляваш желанието и намерението/разумът, и аз съм точно същото.Ето как нашият разум и желанията към интегралност могат да взаимодействат помежду си, независимо от нашата външна обвивка. Това се опитваме да правим.

Това е първоначалната настройка, за да се работи в група, особено в смесена. Поначало малко работим със смесената група, но после, когато хората започват да разбират, че противоположният пол им пречи да се съсредоточат на ниво, по-високо от нашите природни заложби, можем да я разделим. Хората не ще имат превзето мнение спрямо нашите действия върху тях и тогава ще ги разделим на мъжка и женска групи.

А след това, ако вече са способни да се издигнат над това и да работят чисто на интегрално ниво, можем отново да ги съединим. Но това не е прост момент и изисква много месеци сериозни усилия.

Специфичността на женската природа

Въпрос: Тъй като в курса за интегрално обучение има мъжки и женски групи, бихме искали да уточните, в какво е спецификата на женските групи?

Отговор: Жената е много затворено същество, възприемащо себе си и света вътре в себе си. Ако между мъжете съществува взаимодействие, поддръжка, дружеска среда, готовност да се пожертват заради приятел, то сред жените – изначално, по природа, това не е зададено. Всяка самка, всяка жена, всяка женска особа е призвана да съществува самостоятелно, да охранява своите граници, своите малки, своя дом, своята дупка и т.н.

Това е зададено от природата и затова не трябва в никакъв случай да го изопачаваме. Нямаме право да разрушаваме природата на жената, а обратно, трябва хармонично да я развиваме и заедно с това да се интегрират жените помежду си. По какъв начин е възможно това?

Възможно е тогава, когато създадем силна мъжка група, която показва на жените пример и ги призовава към поддръжка на мъжката група. Мъжката група осъзнава важността на въздействието върху нея, женската група, че без обединението на жените, те не могат да поддържат мъжката група. А да се солидаризират и да се съединят с мъжката група, те могат само тогава, когато в някаква степен бъдат съединени помежду си.

Когато жените имат обща външна цел, тогава могат да се организират и в такъв вид да съществуват, подобно на всевъзможните женски сдружения.

Те не трябва да имат интеграция помежду си, а разбиране от всяка жена на външната цел, принадлежност към външната цел, стояща пред нея: “Ти трябва “да се прилепиш” към мъжете, в тях да съществуваш, да ги поддържаш, а не ние помежду си”. В такъв вид женската група може да се обедини.

Тогава тя съществува около мъжката група като много силна поддръжка, като необходима част от съществуването на мъжката група.

Такава единна женска среда, представляваща се, като че ли като външен кръг спрямо вътрешната мъжка група е много мощно обединение на мъжкото и женско начало в природата.

Така тези две интегрални дружества си взаимодействат едно с друго: мъжете оказват въздействие на жените със своето единство, а жените изведнъж започват да усещат това, започва да ги привлича и в името на това започват постепенно да си взаимодействат и да се обединяват. Между тях се загубва тяхната природна индивидуалност.

Заради това да помагат на мъжете в обединението (от това те получават обратна сила на единение и само по такъв начин “се подхранват” от нея), жените могат да се обединяват помежду си. Тоест, губи се тяхната чисто природна индивидуалност и те могат да се издигнат над себе си.

Реплика: Как да се реализира това практически?

Отговор: Практическата реализация става в отделните групи, които ние подготвяме, водим към целта, в които изучаваме съответстващите материали, преминаваме методиката на интегралното обучение.

Естествено, в процеса на учене в женската група, жените не обръщат една на друга внимание: всички индивидуално идват и си отиват. Може би сред тях има приятелки, но всичко това е до време, а после всичко се променя. Такава е женската природа.

Това, разбира се е много интересна, сложна индивидуалност – истински индивидуален природен егоизъм в чист вид, който е добре да се наблюдава. Тоест, моето “аз” е винаги вътре и никога редом с никого. А ако – да, то само тогава, когато можем в дадена ситуация с нещо да си помогнем един на друг, или някак да облекчим своето състояние и не повече от това. Това разбираме като психолози, имащи работа с хората.

Но тук е голямо въздействието на мъжката група. Със своето обединение, със своя пример, тя започва да предизвиква в тях необходимостта от общото въздействие на мъжката група и тогава в тази степен жените се обединяват. При това, става по неволя. Виждаме, че това е закон на природата.

Тоест силната мъжка група, показваща на жените, че обединението е силата, която предизвиква в тях подема над своя индивидуален “аз”.

Реплика: Как се проявява това на практика?

Отговор: Те могат да се чувстват като едно единно женско цяло. Могат да започнат да се прегръщат като мъжете, което е напълно неестествено за тях.

Жените могат да чувстват, че трябва да бъдат заедно, за да предизвикват у мъжете обединение, благодарение на което да събудят за себе си вътрешното състояние на единство, което иначе лично за тях никак няма да получат: нито да завоюват, нито да доставят, нито да купят – да не достигнат изобщо.

Реплика: Спецификата на интегралното обединение в това ли е, че жените и мъжете имат много различни роли?

Отговор: О, да! Това са потресаващо различни роли!

В никакъв случай не оказваме натиск нито на мъжката, нито на женската природа. Именно тяхното взаимодействие един с друг, постепенно ги довежда до различните видове интеграция.

Влиянието на женската група над мъжката

Въпрос: Работата на мъжете по интегралното обединение заема 7-8 часа на ден. Жените трябва ли да се обучават толкова време?

Отговор: Жените имат много по-малко проблеми от мъжете, защото тяхната дейност започва тогава, когато се включват в работата около мъжката група.

А дотогава имат само теоретични занятия и тук не може да има никакви връзки. Тук влизат обсъждания, ролеви игри, много внимание се отделя на възпитанието на децата в интегрален ракурс и т.н., но не на взаимоотношенията между жените, които в този случай ще се окажат просто насилие над тяхната природа.

Само, когато те са подготвени и мъжката група, достатъчно “подкована” теоретично, вече преминава определена практическа интеграция помежду си, женската група започва да наблюдава тях, за тяхната съвместна работа. Постепенно ние започваме да им преподаваме основата, необходима от тяхна страна като помощ за достигането на следващото състояние – състоянието на единение, хармония, усещане на природата на следващото ниво “Адам” (“Човек”), към което можем да преминем с помощта на такова обединение.

Мъжката група достига обединението със своите сили, както мъжът получаващ напълване, препитание.

А женската група им помага в това, вдъхновява ги, подтиква ги, служи като много силна поддръжка за мъжете,  без която те също не могат да се обединят. Жените със своето внимателно въздействие върху мъжете, като не нарушават техните усещания, че те се обединяват помежду си, трябва да им дават такова чувство, че те чакат от тях това, че ги ценят, че ги вдъхновяват, че се отнасят към тях, както майката към детето.

Всяка жена може да се отнася така към мъжа и тогава той чувства женското влияние. Затова женската група приема върху себе си основополагащата роля в движението на мъжката група към единението, въздействайки на нея със своето вдъхновение, със своето усещане за очакване като майката: “Какво очаквам от своето дете?” И детето чувства, че майката чака от него някакъв резултат.

Всичко трябва да се прави внимателно, меко, за да не предизвиква от страна на мъжете проява на безразличие или обратна реакция. Всичко трябва да е много деликатно, с определена мярка, винаги дозирано.

Двете групи, когато гледат на себе си обективно, отстрани, чувстват необходимостта една от друга. Аз признавам на женската група, че се нуждая от нейната поддръжка и въздействие, от нейното вдъхновение, от нейното усещане за очакване на нещо от мен. Това ще ме вдъхнови, ще ме поддържа, ще ме пробуди, за да постигна резултата.

Въобще, тук има огромна гама от въздействия на взаимни чувства и очаквания. Ако всичко това става не при непосредствен контакт, а отдалече, чрез “индукция” от женската група към мъжката група, то тогава се постига резултат от правилното взаимодействие.

В резултат, мъжката група достига обединението с помощта на женската група. И това обединение се предава на женската група.

Но тези групи не се сливат заедно, не се смесват, те така и съществуват като два “кръга”: външният е женски, а вътрешният е мъжки.

Силата на женската поддръжка

Въпрос: В младостта си съм се занимавал с баскетбол и помня, как нашият отбор е постигал по-добри резултати, когато на трибуните са седели момичета и тихичко са ни поддържали. А когато са седели момчета, то не е имало вдъхновения. По какъв начин, в групите по интегрално обучение жените ще наблюдават мъжете – чрез видеокамера ли?

Отговор: Ние организираме от време на време общи пикници, пътувания, събрания. Знаем се помежду си, но по принцип това знание е безпредметно. Не съм длъжен да зная никого по лице.

Просто това е женска маса, която ми показва, че тя зависи от мен и чака проявяване на моето мъжко начало – това е достатъчно. Те не ни пречат в нашата работа, но ние като играчи на полето, сме задължени да усещаме върху себе си този натиск.

Аз трябва с тила си да чувствам погледа на женската част върху мен, която предизвиква в мен тези действия – при това не гордост, не някакви егоистични подбуди, а отговорност, очакване на това, че ще излезем на следващото ниво. Това е необходимо.

Жените ни подтикват не към индивидуални геройски постъпки, а именно към подем над себе си, към обединение. Всеки от нас губи себе си при това, но заедно достигаме образа “Адам”.

Връщане към естеството

Въпрос: Преподавателят на женската група, жена или мъж трябва да бъде?

Отговор: Мъж. Жената изобщо не може да е преподавател. Може да е негов асистент и то не винаги. При всякакъв случай, образът на преподавателя, образът на ръководителя, образът на водещия е мъж.

Въпрос: Какво трябва да включват практическите занятия с жените? Жените трябва ли да обсъждат мъжете?

Отговор: Те много малко се занимават, както с обсъждането на мъжете, така и със собственото си обсъждане. Те изучават това обективно.

Опитваме се да проведем за тях само занятия, а игрите и съвместните мероприятия са в много ограничен вид, за да не засегнем тяхната вътрешна част, да не предизвикаме в тях усещане за насилие, за задължение.

Защото цялата наша система е интегрална, тя е изградена само на осъзнаването. Ако човек не осъзнава, той не напредва. Движението му зависи само от степента на осъзнаване на собственото желание към вътрешно движение, към промяната на себе си.

Затова, жените започват да работят вътре в себе си постепенно, само едва по степента на усвоявания материал, а не от контакта помежду си. И ако те се намират в група, то е само за това, да обсъждат изучавания материал, но в никакъв случай не в личностен вид, както е в мъжката група.

Реплика: Сега се наблюдава съвременно смесване на ролите. А това, за което говорим сега е старото забравено добро.

Отговор: Не, съвременното смесване на ролите е изкуствено. То не е природно, а принудително. И това, което днес сме направили с човека, можем с лекота да го свалим от него.

Виждаме, че всичко, което се проявява днес е повърхностно, привнесено. Това, че жената става подобна на мъжа по вътрешно и по външно състояние е просто проявяване на мутиращия егоизъм.

Не смятам, че трябва да продължаваме “да си играем” с него по-нататък, а именно трябва да се връщаме към естеството. Ако искаме да вървим с природата, към нейната хармония, то в никакъв случай не трябва да вървим към това, което нашето общество е направило с нас.

Женската критика

Въпрос: Ако жената притежава критично, остро мислене и вижда, че в мъжката група става изкривяване, тя може ли да им каже за това?

Отговор: В никакъв случай. Тя може да опише това, да проведе изследователски дейности, между другото, много сериозни, много по-сериозни от мъжа.

Жените гледат отстрани, и правилно виждат. Те не могат да направят нищо със себе си, но имат голяма възможност да виждат всичко, което става с мъжете. И може да се ползва това, но не от мъжката група, а от възпитателя.

Мъжете в никакъв случай не трябва да знаят това и да го усещат върху себе си. Те трябва да чувстват само доброто въздействие, състоянието на очакване от тяхната геройска постъпка, издигането над себе си.

Реплика: Тогава, с кого жената да споделя критиката, с приятелките ли?

Отговор: Вътрешно жените изживяват, което трябва, за да се промени всичко в мъжете. Те могат да го направят и в обсъжданията помежду си, но само в положителни обсъждания, като да допуснем: “многото бавачки с едно бебе”.

Възпитаване с любов

Въпрос: Съставянето на теоретичните основи на нашия курс включва много различни аспекти: да се съставят програми, да се пишат. Жените могат ли да участват в тази работа или не?

Отговор: Жената не може да участва в интеграцията нито практически, нито теоретично, а само спомагателно.

Понякога има жени с особено вътрешно чувство, но това са единици, които рядко съм срещал. От това огромно количество жени, които усещам, наблюдавам, може някъде да е промил, не повече.

Реплика: Добре, но у дома …

Отговор: И у дома жената няма право да показва на мъжа нищо. Не! С това тя го потиска.

Трябва да действа меко, както майката на детето. Ако тя играе такава роля, както майката с детето, тогава тя ще постигне всичко. Ако го притеснява – тогава това ще доведе единствено само до скандали и развод. Това не е възпитание.

Мъжът трябва да се възпитава. Тя иска това. Да се възпитава може единствено само с любов.

Въпрос: В наши дни около 80% от жените постоянно упрекват мъжете, че правят нещо не така, както трябва, не се занимават, с каквото трябва и прочее.

Отговор: Затова днес 60-70% от младите хора не искат да се омъжват и да се женят. Разбира се! А за какво ми е такова семейство? В резултат на това – или разводи, или изобщо никой не мисли за встъпване в брак, а даже за съжителство без всякакви задължения.

Ние ги възпитаваме неправилно.

Въпрос: Какво означава възпитаване, относно общуването между мъжа и жената?

Отговор: Те не трябва да си казват един на друг, колко си лош или колко си лоша. Само не за това.

Аз не разговарям никога с жена ми на тази тема. Прекратихме с това още преди сватбата, през първите месеци на нашите срещи.

Случва се понякога да покажеш нещо на партньора, защото виждаш, че с това си причинява вреда. Тогава меко намекваш, че вреди на своето здраве. Но в никакъв случай, не, право в челото. Какво ще се получи? Всичко става, но това трябва да не е системно, а изключение.

Какви могат да са разговорите? Само приятни. Мъжът трябва да идва у дома, както при мама, която го топли, грижи се за него. Той трябва да чувства, че този дом е неговата крепост, а не затвор. Как ли ще се връща у дома? В наши дни, ние съществуваме така, както мислим.

Въпрос: В какво се състои тогава възпитанието?

Отговор: Ако вие покажете на партньора, че го обичате и той косвено види, че някакви негови постъпки или действия са нежелани и ви носят болка, той няма да направи това. Ако вие косвено му покажете, че очаквате нещо от него, тогава той ще почувства, че така ще може да направи нещо за вас. Само чрез добро.

Възпитаването е само с добро. Малкото дете расте само в този случай, ако му давате, давате, напълвате го, грижите се. Само това е, ако искате да промените човека, да порасне.

Реплика: А къде, тук е мястото на “колана”, т.е. втората линия, която трябва да присъства?

Отговор: Между мъж и жена не трябва да бъде това. Никога.

Ние трябва да си взаимодействаме, предизвиквайки в партньора само положителни чувства и показвайки някакво огорчение и то неголямо, в тази степен, в която човек може постоянно да се променя. Ако той види, че това е правилно от негова страна, а от ваша страна – не, и вие го показвате, проявявате и даже не спрямо него, а просто рязко, като голяма обида – ето това също няма да му позволи да извърши корекция. Тук, разбира се, трябва да се действа с ума.

Но ние виждаме, че в нашия свят изобщо не възпитаваме хората. Човек, завършвайки училище малко знае нещо от физиката, нещо от математиката и това е. Той влиза в живота без да има знания нито за взаимодействието с другите, нито за възпитаването на децата – нищо. Единственото, което са въвели в училище е сексологията, която е необходима само като правилно допълване към всичко останало. Затова нашето възпитание, ако може да го наречем възпитание, е така уродливо.

Интегралното възпитание предполага взаимна отстъпчивост в семейството, доколкото семейството се изгражда изключително на взаимните отстъпки. Моят учител казваше, че любовта е това, което израства от взаимните отстъпки, когато “отместваш” себе си и даваш на другия да проникне в теб, а той прави същото, за да проникнеш ти в него. Тогава се получава, че всеки влиза в другия и този съвместен сегмент се нарича семейство, а неговото усещане във вас се нарича любов.

Filed under: Интегрално възпитание | Add Comment →