Интегрално възпитание, беседа № 6

Интегрално възпитание

Цикъл беседи с Михаел Лайтман и психолога Анатолий Улянов

Беседа № 6

14 декември 2012

Контакт на емоционално ниво

Въпрос: Целта на психологическата част на курса по интегрално възпитание е да обучи хората да комуникират един с друг, да се изслушват един друг и да развиват смислен и дълбок контакт помежду си. Как може това да бъде постигнато?

Отговор: Трябва да разберем какви са междуличностните контакти.

Казват, че няма семейство, ако няма деца. За какво живеят хората? Да предположим, че днес двойката се харесват един друг физически, доволни са един от друг психически, чувстват се комфортно заедно. Комфортно за сега… Детето до известна степен е средната основа, нещо общо, което ги свързва заедно.

Когато човек се опитва да установи контакт с някой друг, той трябва ясно да види какво общо имат помежду си, какво ги свързва взаимно. Това не е просто някакво съединение, а обща емоционална, физиологична, физическа, социална и културна сфера, където те не просто се докосват, а като че ли се препокриват един друг.

Всеки човек представлява „кръг” и това, доколко той може да се препокрие с „кръга” на друг човек, определя неговите способности да установява дълбок и многоизмерен контакт.

На първо място, трябва да разберем, че в наше време, контактът между двама души е такъв, че техните индивидуални кръгове не се докосват един друг, защото егоизмът им е нараснал до крайна степен и каквото обхваща моя кръг, не се покрива в никой друг. Чувствам се толкова изключителен – индивидуалист, егоист – че не мога да приема никой друг като индивид, който има свои собствени интереси и потребности. За мен другите хора са просто обект на консумация. Ако това ме интересува, влизам в контакт с него, но не се отнасям към него като към човек, индивид със свой собствен вътрешен свят и кръг от интереси, а взаимодействам с него като консуматор с източник на удоволствие и нищо повече.

И това е начинът, по който комуникираме един с друг. Така е удобно: всеки има свой мобилен телефон, компютър и имейл. Крием се зад тях и по този начин замаскираме нашето абсолютно отделение един от друг.

Виждаме как постепенно изчезват различни общности и се крием зад мониторите, на пръв поглед се социализираме, докато междувременно изобретяваме нови стандарти на правила и поведение. Но всичко това се случва виртуално, без емоционално да се включваме към никакви други кръгове. Изобретяваме нов език, скрит зад някакви други форми, други черупки, представяме себе си онлайн по напълно различен начин от това, което сме действително, използваме емотикони вместо нашите собствени лица или се регистрираме с различни имена. С други думи, хората играят без да разкриват себе си при никакви обстоятелства. И егоизмът е съгласен с това, той се чувства добре и комфортно.

Нашата основна задача е да разкрием дали хората имат нещо общо, и не само двама души, а всички. Това е, защото говорим за интегрално общество, към което природата ни тласка, чрез страдания или чрез нашата доброволна реализация и стремеж към това светло състояние на човечеството. Това е, защото след като разкрием какво общо имаме помежду си, ще можем да направим контакт на емоционално ниво; няма да се скрием един от друг, а напротив, ще се опитваме да отворим себе си.

Всеки ще разкрие своето вътрешно „Аз” и ще го постави над външното, над този образ, над своето първо и последно име, над своята професия и всякакви видове навици, обичаи, езици и всичко останало. Емоционалният свят на човек ще се издигне над неговите обикновени състояния, дадени му по природа. Това е, което трябва да развием в човек.

За това е нужно да покажем на хората, че чрез обединение между нас, чрез наслагване на нашите индивидуални кръгове един върху друг, чрез свързване един с друг в общ механизъм, ние няма да се превърнем в роботи или да станем уязвими, като в руската поговорка: „Отвори душата си, за да може някой да се изплюе в нея.” Правим го така, че в нашето обединено, интегрално движение, когато сме като единен, обединен, аналогов механизъм, да достигнем специална цел и да дадем живот на нещо ново, точно както двойка, която се обединява, за да роди поколение.

Само че в този случай всички раждаме заедно, създавайки напълно ново състояние в човечеството, където не трябва да се крием, да се страхуваме или стремим да се отскубнем далеч един от друг, за да се издигнем. Напротив, нашето изкачване ще бъде взаимно, именно чрез това общо наше „поколение”, което ще отглеждаме и за което ще се грижим, постоянно да расте и да се развива.

Раждането на състоянието „Адам”

Състоянието на интегрално общество не се охарактеризира от всеки индивидуално, а именно от всичко, което се появява между нас, над нас, като че ли извън нас. В същото време ние се изкачваме над нашето животинско ниво до следващото, наречено „Човек” или на иврит – „Адам”.

Не случайно Адам в древните източници е описан като един общ образ, от който се твърди, че сме възникнали, след като се е разделил вътрешно след падането от целомъдрието (произхода на егоизма), което разкъсва този образ на множество части. Всяка частица е всеки от нас.

И сега, въпреки този егоизъм, който съществува между нас като разделяща, отблъскваща сила, трябва да се издигнем над него. Правим това не като го унищожаваме, а напротив, като го използваме за издигане, защото без взаимноотблъскваща сила между нас, няма да имаме стимул да го преодолеем именно чрез изкачване над него. И издигайки се над тази сила, ние се обединяваме.

С други думи, въпреки че силата на нашето егоистично разделение изглежда, че причинява вреда, в действителност това е в наша полза. Тя неволно ни издига над нас, над нашето животинско ниво – егоистичният път на развитие, който в наше време достига своя край. Наричаме го животинско, защото се развива в нас инстинктивно, точно както всички предишни състояния на развитие, които сме преминали в процеса на еволюция.

Сега възниква следващият, осъзнатетап на човешкото развитие, на който разкриваме в себе си колективния образ на „Адам”, който трябва да съберем, издигайки се над егоизма, свързвайки се между нас, наслагвайки се един върху друг в един единен механизъм, и допълвайки се един друг. Егоизмът ще ни помогне в това. Трябва да имаме правилно отношение към него.

Може да наблюдаваме тази картина от пример за едно правилно семейство, където двама сериозни, зрели хора с високо ниво на съзнание разбират и разликите между тях, и възможността за създаване на общо поле, на взаимно препокриване един с друг. Наслагването на един кръг върху друг, тяхното пресичане, взаимният елемент между тях, е това, което наричаме семейство. Идеалният сценарий е, когато двата кръга се наслагват един върху друг напълно.

Обаче ние не просто се препокриваме един друг на животинско ниво, а се издигаме духовно до състоянието на „Адам”, към появата на трети елемент между нас, резултатът от нашите усилия. Наслагването на един кръг върху друг не означава, че единият потиска другия или че двата изчезват. Някакъв трети, среден елемент възниква, съставен от другите два, от стремежа им да бъдат заедно, въпреки егоизма, който е против това.

Това е сложно състояние. Трябва да го обрисуваме и опишем, и да се опитаме да доведем човек до него емоционално.

Интегралното възпитание означава създаването на това трето състояние в човек. То е погребано дълбоко в нас в своята ембрионална форма, но трябва съзнателно да го извлечем от себе си и да се издигнем до това ниво.

В хода на нашето развитие сме се развили от неживата природа към растителното и животинското ниво на природата. В наши дни, човек не се различава от животното с изключение на това, че ние развиваме науката, технологията и културата.

Но тук говорим за напълно различно ниво на постижение, усещане и проникване на природата: раждането на състоянието „Адам”, което не е съществувало в нас преди. Всеки от нас носи само фрагмент от общото състояние, което трябва да достигнем чрез събиране на всички тези фрагменти в едно.

Заеми ми свойството любов

Въпрос: Красивият модел на интегралното обединение е повече или по-малко ясен. И все пак какво трябва да направи човек, за да се случи това на практика?

Отговор: Хайде да се отделим за малко от нашата реалност и да си представим идеално, дори утопично общество – няма значение как го наричаме. Как би било, ако взимахме под внимание само нашите най-великодушни мотиви? И след като си го представим, нека да помислим: „Възможно ли е изобщо това да бъде постигнато, имайки предвид нашата природа? Защо природата ни е създала точно противоположни на това съвършено и възвишено състояние?”

Ще видим, че взаимният натиск и съревнование, в добрия смисъл на думата, не ни носи състояние на пълен комфорт; а по-скоро го достигаме чрез нашата доброволна, желана и съзнателна взаимна помощ. Няма съмнение, че ако човечеството беше организирано по този начин, бихме били наистина велико общество.

Защо природата ни е създала да бъдем различни? Не е ли същата тази природа, която представлява съвършена система, в която всеки е взаимосвързан и съществува във взаимно поръчителство и хомеостаза? Защо всъщност се нуждаем от този разрушителен егоизъм?

Всеки оценява егоизма като зло, като неизбежна реалност. Социолози, политолози и психолози, всички хора, които се занимават с човека и обществото, са принудени да вземат нашата природа под внимание и, основавайки се на нея, някак си да компенсират разрушителното влияние на егоизма. Само че тук не трябва да се опитваме да компенсираме това, както е обичайно на земното ниво. Напротив, трябва да обърнем егоизма в помощник, тоест да осъзнаем неговата природа.

Искаме да бъдем напълнени за сметка на другите, както майката получава удоволствие чрез своето дете. За нея детето е обект на удоволствие. Тя е егоист, тя не може да се раздели с него дори и за секунда, и това не е израз толкова на загриженост за детето, колкото на загриженост за самата нея – тя просто не може да откъсне себе си от него. Ако прекъснеш връзката с нейното наслаждение, тогава без съмнение, тя на минутата ще премине към нов обект на наслаждение, защото нейното скъпоценно дете, което след раждането е означавало всичко за нея, внезапно ще изпадне от полето и на кръгозор и тя ще стане безразлична към него, както към всяко едно дете.

От този прост пример може да се види, че егоизмът на човек, в този случай на майката, получава огромно напълване именно от факта, че се грижи и дава на друг.

Защо не може да се отнасяме към всички други по същия начин и така да изпитваме безкрайно напълване? В края на краищата, ако се настроя към желанията, мислите и усещанията на другите хора, като ги прикрепя към себе си и се отнасям към тях с любов и загриженост, тогава ще започна да усещам огромни и безкрайни възможности за наслада, неограничени от нищо и никого. Давам, грижа се и участвам, и по този начин се напълвам.

Най-важното нещо за нас е напълването. Затова съществуваме. Усещането за живот е усещане за напълване, всеки път с помощта на различни обекти, но основното е напълването. Вътре в нас това се равнява на определено чисто физическо, морално и духовно съдържание.

Може да си го представите като стимулатор за някакви вътрешни потоци на информация, течения или химични реакции – няма значение какво точно. Важното е, че го възприемаме като напълване. В този случай, единственото, което липсва, е правилно отношение един към друг, същия вид любов като майчината любов.

Къде може да намерим това свойство? Ако можех да отида, да речем, до някоя бензиностанция и да кажа: „Искам да обменя своя егоизъм. Вместо него, дайте ми 10% любов.” Там те ме напълват с това свойство любов, вместо със свойствата завист, омраза и ревност, и затова сега мога да се отнасям към всички различно. Поне до тези 10% ще бъда напълнен и щастлив.

Освен това, другите дори не са важни за мен. Важното за мен е, че постигам комфорт и спирам да виждам конкуренти във всеки един, спирам да изпитвам омраза, страхове и тревоги. Напротив, постепенно всичко започва да се променя в нещо мило, приятно и спокойно.

Дори не можем да си представим това състояние освен може би по отношение на собствените ни деца. Въпреки че дори и при това, в този наш егоистичен свят трябва постоянно да сме близо до детето, борейки се с целия свят, за да защитим децата си от всякакъв вид проблеми и опасности.

Ето защо промяната на отношението ни към хората около нас е чисто психологически проблем, който може да бъде разрешен с помощта на психологически тренинг.

В крайна сметка, човек е продукт на своето обкръжение. Ако в действителност отглеждахме децата в това изкуствено обкръжение (тъй като нашето естествено обкръжение е егоистично) и постоянно поставяхме пред тях правилни цели (докато в същото време егоизмът им непрекъснато би нараствал, тъй като е програмиран от природата и това е неизбежно), тогава бихме били принудени постоянно да развиваме полето на любов, на взаимност. Тогава бихме започнали да разбираме, че „обичай другаря като себе си” всъщност е целта на човечеството.

Принуда или осъзнаване?

Библейският закон „обичай другаря като себе си” не говори нито за настоящето, нито за миналото. Дори религиозните хора отдавна са изоставили тази цел като нещо непостижимо и са насочили своето внимание към ежедневни проблеми: подпомагане на хората в някои неща, предпазването им от другите, предлагане на психологическа помощ и нищо повече от това.

Въпреки това днес може да видим, че природата ни принуждава към това. Това значи, че трябва да обясним на себе си и на останалите, че под влиянието на медиите и обществото можем да започнем да променяме човека, при условие, че това няма да са лъжи както по време на Съветския режим.

Точните думи са били казани, правилните цели са били създадени, но не са били придружени с възпитанието на хората. Имало е само много приказки относно възпитанието и създаването на съветска идентичност. „Нов човек”, „никога преди не е имало нищо подобно в света” и т.н., тези прекрасни думи отговарят перфектно на интегралната методика. Но в действителност всичко това не е съществувало. Единственото нещо, което е съществувало, е било принуждаване, което не може да бъде при никакви обстоятелства! Не трябва да има нито страх, нито удари, нито унищожаване, нито ужасен натиск, нито каквото и да е друго, което е било извършвано при Съветския режим.

Промяната трябва да бъде извършена не чрез принуда, а чрез осъзнаване. Осъзнаването ще дойде от кризите и няма друг изход.

Оказва се, че докато по време на Съветския режим това е било необходимо за някои, а не за всички, днес е обратно: то е съществено за всички, защото няма друг начин да излезем от нашето състояние. В противен случай, ще се изправим пред световни войни и взаимно унищожение. До къде другаде може да ни доведе нашият егоизъм? Всички разбираме, че може да ни доведе само до това.

Затова нашата следваща обществена структура е или нацизъм, фашизъм и взаимно унищожение, или е съзнателен напредък, където ние сами създаваме нашето следващо ниво, тоест работим върху нашето собствено възпитание.

Създай сам себе си!

Днес трябва да подготвим хората за новия свят, по същия начин, както подготвяме деца за нашия свят. Трябва да осъзнаем, че е нужно да играем против нашия егоизъм, по същия начин, както едно малко дете играе. От нас се изисква изкуствено да предизвикаме този нов свят в нашето въображение.

Очевидно, по този начин мамим себе си. Да, аз лъжа себе си, защото моята егоистична природа ме принуждава да грабя всичко, до което се докопам. Но трябва да бъда различен, защото в противен случай няма да се издигна до следващото ниво, нивото на интегралния човек, Адам. Мога да се издигна до него единствено с помощта на моето обкръжение, което трябва да създам.

Следва, че в крайна сметка трябва да проуча: „Какво по-точно е този нов вид човечество? Какво може да ме доведе до него? Какъв вид обкръжение, влияние може да ме оформи в каквото и да е? Как мога да създам това обкръжение за себе си, така че да се променя?”

Оказва се, че по някакъв начин се издигам. Раста чрез това. В процеса разбирам всички сили на природата, които е нужно да променя и използвам, за да изменя себе си.

С изграждането на това ново общество, човек достига най-високото ниво на природата. Започвам да постигам целия механизъм на моето развитие и да разбирам пълната дълбочина на машината, която работи в еволюционния процес. Стъпвам на нивото на създател, който променя сам себе си.

Само можете ли да си представите какъв страхотен психолог става човек за себе си! Ето защо вярвам, че тази наука е най-необходима за сегашното ни състояние.

От това става ясно, че трябва да учим хората за психологията на индивидуалния човек и на обществото, за свободата на волята и да им кажем за силите, които действат върху нас и чрез които може да влияем на себе си. С други думи, самите ние изграждаме обществото, което ще ни промени.

Трябва да изучим и да изследваме себе си много добре, нашите вътрешни, лични и социални качества, чрез всякакъв вид връзки на основата на менталността, навиците и начина на живот. И съответно, трябва да построим интегрално външно влияние върху човечеството като цяло и върху всяка от неговите цивилизации, народи, култури и т. н.

Това е огромно начинание, но това е работата – да се направи истински човек от нас и следователно е благородна работа. Ще създадем човек от животно.

Задачата, пред която сме изправени, е огромна. Усилията на огромно количество хора са необходими тук и преди всичко на тези, които изпитват всички тези процеси върху себе си, които ги изучават, повдигат възражения, дискусии и едновременно се опитват да направят нещо. Цялото човечество трябва да участва в това, абсолютно всеки, млад и стар! Всеки човек трябва да бъде ангажиран в този процес за много дълго време.

Ако искаме да се издигнем до следващото ниво на нашето развитие, нивото на интегралния образ на „Адам”, трябва напълно да се отдадем на този стремеж и да се грижим за нашето животинско, физическо състояние, само до тази степен, до която е необходимо, така че това животно да може да съществува удобно и да не се меси в нашето създаване на Адам извън себе си.

Това ни показва защо сегашното състояние на човечеството ни води към това против нашата воля, както и причината за кризата и огромното количество безработни.

Не след дълго армии от милиарди безработни ще се появят и като резултат, единствено най-необходимите предприятия като производството на хранителни продукти, дрехи, строителство и т.н. ще останат, и само до степента и количеството необходими за нормално съществуване. Само определен брой хора ще работят в тези предприятия или може би всеки по малко. Но всички те, независимо дали работят или са без работа, ще трябва да преминат през интегрално възпитание.

С това човечеството се освобождава от огромни егоистични ресурси, които преди това са били натоварени с производството на ненужни неща. Те всички постепенно ще бъдат пренасочени именно към изграждането на следващото състояние: създаване на интегрално общество.

Няма да можем да го избегнем.Трябва постепенно да вървим към това, защото единствено движението в тази посока ще изглади нашето сегашно застрашаващо състояние, което ни води към световна война.

Преходен процес и модата

Въпрос: Все пак, когато казвате, че хората охотно ще се откажат от ненужното производство, аз имам съмнения.

Отговор: Те няма да се откажат от него. Обкръжението трябва да повлияе на човек по такъв начин, че той просто да спре да преследва това. Точно както повече не се интересуваме от детски игри, защото вече сме пораснали и имаме други интереси, същото ще се случи и тук. Неволно ще започнем да преследваме нещо, което е много по-важно за нас, по-напълващо.

До степента, до която ще се променя, ще изисквам все повече и повече тънки напълвания и затова и няма повече да се интересувам от придобиване на авангардна кола или модни дрехи от известни дизайнери. Внезапно ще осъзная, че забравям за всичко това, като учен, който става погълнат от своята работа, страст и усеща напълване от това да бъде завладян от формули или изследване на мишки, и това е! За него не е от значение какво яде или какво носи – ето как се чувства човек, дълбоко потопен в нещо.

В наше време е модерно да се демонстрира умишлено пренебрежение към модата („няма значение какво се яде и какво се носи”), когато хората на изкуството или други кръгове искат да покажат, че всички от тях са малко над този свят, така да се каже.

Има определено движение в това, желание да се покаже, че има и други проблеми, други интереси и човек не го е грижа за някакъв смокинг с папийонка. Цялата тази мода: надупчени дънки и т.н., загатва уж за вътрешните стремежи към нещо и пренебрежение към външното. Татуировките, пръстенитеи пиърсингите по различни места – за човек това не са накити, а опити за израз на вътрешното му състояние чрез тази външна образност.

Това е преходен процес, където е важно наистина да се признае пълната незначителност и глупост на тези опити.

Въпреки всичко, това е добър пример за влиянието на обкръжението над човек. Всичко това са дарове на модата. Няма какво да се прави. Докато не премине, като резултат от кризата или като следствие на подем, нищо няма да се промени.

Бъдещето е в интеграцията

Въпрос: Да предположим, че след определена подготовка, хората, в група от десет човека, преминават към устно изграждане на някакъв споделен идеален образ на интегрално бъдеще. И след това започват да изясняват, кое от техните качества възпрепятства реализацията на този образ в реалността.

Отговор: Първо, аз не бих взел само десет човека, а, да кажем, сто. От тези сто бих избрал напълно различни индивиди, просто от цялото обществото, отгоре до долу. Постоянно бих разнообразявал въпросите, отговорите и дискусиите между тях. Бих обърнал много внимание на учените, участващи в този форум, така че те, от тяхната гледна точка, непрекъснато биха ни укрепвали – нас, обикновените хора – с техните заключения, че нямаме избор и природата ни задължава.

Първо и най-важно, трябва да изхождаме от това, че няма друг изход: длъжни сме да достигнем това състояние! В противен случай ще стигнем до него, но чрез удари.

Има два пътя към една и съща цел: или чрез сила, или чрез нашето съзнателно реализиране. Освен това, съзнателният път е кратък и удобен.

Пътят на силата означава войни и унищожение. Накрая, страданието ще трябва да бъде толкова голямо, че на драго сърце да пожелаем да се откажем от егоизма. Но това е подсъзнателно развитие и освен това, егоизмът ще продължи да се проявява все повече и повече. С други думи, аз ще трябва да премина през невероятен живот, не само един живот – а в мен, в моите родители и в моите деца – преди човечеството да осъзнае, като резултат от няколко поколения на огромно страдание, че трябва да промени своята природа и да стане интегрално.

Това е пътят, който ни очаква, ако продължим под влиянието на принуждаващата сила на природата. Учените трябва да открият, да илюстрират с примери, с опит, че това в действителност е законът на природата и няма начин той да се избегне.

Той се реализира в нас с всеки изминал ден с по-голяма и по-голяма сила. Движението му се ускорява, така че не трябва да отлагаме и да го оставяме за нашите деца. Няма начин! В следващите няколко години нашето състояние ще стане нетърпимо, ако ние самите не се стремим към това.

От друга страна, същите тези учени казват, че колкото по-скоро променим вектора на нашето развитие до желаното (което ще бъде интегралното общество на бъдещето), веднага ще започнем да усещаме доброто отношение на природата към нас на всички нива. Това включва климат, здраве, семейство, взаимоотношения, финансови и психологични въпроси, и т.н.

Тук можем да съберем позитивни и негативни статистики, взимайки две общества за сравнение: едно, което продължава да се притиска със своя егоизъм, и друго, което се развива интегрално.

Със сигурност това не е лесно, но ако го направим, ще направим откритие. Учените разкриват тези закони на практика дори без такива експерименти в група. Нуждаем се то тяхната помощ. Нуждаем се от психолози, социолози. В края на краищата, се развиваме, поставяйки хора от науката на първо място – и тук трябва да бъде по същия начин.

Напълно трябва да разчитаме на научните данни и съответно да инвестираме финансови средства специално в това изследване, което днес все още не се прави. Затова нямаме достатъчно точни данни и не можем да боравим с числа.

Познавам много хора, които мислят като нас, които разбират или са способни да разберат поне част от цялата идея. По-голямата част от тях са учени: биолози, физиолози, социолози и психолози.

Но все още не можем да преведем тази идея в числа, в нещо напълно очевидно, с което бихме достигнали до икономисти, политолози и т.н. Но сред тях има голям брой хора, който разбират, че бъдещето е в пълна интеграция.

Въпрос: Човек прави много деструктивни действия, които буквално разрушават живота му. Това е унищожаване на себе си, на децата и на тези наоколо. Мога да разговарям с хората в група само в аспекта на психологията, така че тяхната връзка да стане по-добра и те да бъдат по-щастливи. Същото нещо може да бъде направено, да кажем, и от икономисти или много други специалисти. Тези материални знания достатъчни ли са за изграждането на интегрално поле в група?

Отговор: Човек ще бъде убеден, ще има основа да повярва, че е необходимо да се издигне. Виждам опасност пред мен и ако продължавам да действам по този начин, ако заобикалящото общество остава същото, ще бъде дори по-лошо. Необходимо е да променя себе си и обществото.

Хората се местят от място на място, сменят професии, променят всичко – само за да преминат към по-добро състояние. Докато тук демонстрираме, че нямаме никакъв друг избор, ние трябва просто да избягаме от себе си. Ето защо казвам, че най-важното нещо е да покажем на човек, че това е предизвикателство на природата, от което не може да избягаме.

Възможно ли е да се сприятелим с тъщата?

Въпрос: В социалната психология има закон на „социалната любезност”, съгласно който, за да имаме добри отношения със съседа си, е достатъчно само да казваме „здравей” при всяка среща. Ако не правя това постоянно, тогава в цялата система аз ставам задължен на моите съседи. Когато това „задължение” достигне максимума, съседите просто могат да се отърват от мен. Може ли този вид информация да ни помогне да построим интегрално общество?

Отговор: Разбира се,че може. Тази информация говори за факта, че ние всички сме интегрално свързани и следователно трябва да получим определен сигнал един от друг, най-малкото, да си взаимодействаме на нивото „здравей”. Това е добър пример.

Въпрос: Мога да дам друг пример. Говорим за доста свойствено взаимодействие между роднини. По някаква причина, мнозинството от хора се опитват да построят приятелски отношения, да кажем, с тяхната тъща. Очевидно, те не успяват в това, те са обременени от тези връзки, които след това се превръщат в обиди. В курсовете по интегрално възпитание, можем ли да казваме на хората, че те не трябва да бъдат приятели с техните тъщи, че това е различна форма на взаимодействие?

Отговор: В това отношение хората трябва да бъдат обучени на много неща, по-специално на това, какви нива на връзка трябва да има човек. Въпреки това, не мисля, че трябва да работим по начина, по който психолозите работят днес. Ако влезем на нивото на взаимната интеграция, добронамереното, просто отношение на хората един към друг, неволно ще построим правилната връзка, където не отбягваме или не парадираме един пред друг.

Именно нашите общи откровени взаимоотношения ще ни поставят в съответните ни позиции относно един друг, подобно на свързани зъбни колелца. Има хора, с които съм свързан по-тясно, има и такива, които са отдалечени от мен. Не трябва да се преструвам, иначе подтиквам себе си в здрава хватка с всеки.

Ето защо, ако съм свързан с моята съпруга чрез семейни връзки, не означава, че трябва да бъда подобно свързан с нейната майка и други роднини, тъй като всичко това се извършва само чрез нея и не по друг начин. Ако не беше заради моята съпруга, най-вероятно нямаше да ги познавам. Необходимо е да покажем тези връзки директно, да ги изясним.

Когато привличаме хора към взаимна интеграция, те разбират, че взаимното разделяне и взаимната близост трябва да произхожда точно от нашето състояние в цялостната система. И затова тук не трябва да има никаква обида.

Поздравявам моите съседи, защото фактът, че живеем в същото крило на блока или на същия етаж, ме задължава да го правя, а нямам задължение да поздравявам хората, които живеят в съседните къщи или дори в съседното крило.

С други думи, точно нашата съвместимост един с друг и нашата близост  определят до каква степен аз трябва да изложа тази взаимна връзка, това сближаване с другите. Така че, ако хората осъзнаят това, то нищо не ги задължава на това. Напротив, те естествено, от вътре, ще влизат в контакт в съответствие с общата система, цялостната взаимовръзка между всеки.

Не виждам проблем и мисля, че всичко това ще се появи в човека.

Нашият приятел, егоизмът

Въпрос: Когато млади хора, мъж и жена, правят планове за бъдещето, те мечтаят за начина, по който ще живеят. Могат ли съпрузите да обсъждат идеалната картина на интегралното семейство в интегралната учебна група, така че всеки да може да допринесе своето собствено виждане към нея?

Отговор: Това е полезно дори и днес. Когато създаваме образа на идеалното семейство, трябва да разбираме нашата егоистична природа и да имаме напълно обективно отношение към това. Ако мога обективно да се открия пред моята група, да направя „дисекция” на себе си, и тя също може да ми обясни от нейна гледна точка кой съм аз, и обратно, разбирайки гледната точка, навиците и мотивите един на друг, всички неща, дадени ни от природата и внедрени в нас, тогава ние бихме се опитали да се издигнем над това в напълно нова система на взаимоотношения.

Не бихме се опитвали да се измъкнем един от друг, защото създаваме нещо взаимно: това, което е удобно и добро за нас. А всичките ни отрицателни вътрешни егоистични импулси, обратно – автоматично биха се превърнали в обединение над нас.

Започваме да виждаме, че ако нашият егоизъм не съществува, тогава не бихме могли да влезем в контакт един с друг. Но благодарение на факта, че строим тази взаимна надстройка, егоизмът всъщност е наш партньор, приятел и помощник, привидно срещу нас, докато в действителност ни показва, че именно като му се съпротивляваме, като го обърнем отвътре навън в нашите взаимоотношения, ние създаваме ново семейство, ново антиегоистично общество.

Егоизмът играе решаваща роля в това общество, защото без него не бихме могли да постигнем нищо. Той се явява материя на природата, умишлено вмъкната в нас. Какво различава човека от животното? Именно фактът, че година след година, поколение след поколение, егоизмът расте в човека. Използвайки егоизма, само че в обратна посока, ние създаваме взаимност между нас: вместо да се отблъскване, ние се приближаваме, вместо отхвърляне и омраза, има любов. Всичко се съдържа в това.

Не чакай докато остареем

Въпрос: Да кажем, че мъж и жена в група започват да обсъждат интегралното бъдеще, начинът, по който си представят тази интегрална картина…

Отговор: За да не фантазират относно идеалната картина, зависеща от материалния просперитет, който те не биха могли да си осигурят, е по-добре да се придвижат по принципа обобщен в руската поговорка „любовта прави колибата замък”: „Да построим нашия собствен красив „замък””.

Въпрос: Но „любовта прави колибата замък“ е чисто психологична идея.

Отговор: Разбира се! Нищо друго не е необходимо. Ще видят, че могат да се удовлетворят с минимума и в същото време да бъдат напълно щастливи. Те няма да продължат да разрушават себе си в този стремеж към призрачно изобилие и вместо това ще могат да построят своето щастие веднага. Но за това е нужно да са много умни. За да се постигне това, е необходимо хората да се образоват и сериозно да се продължи тяхното възпитание, да се издърпат до много сериозно ниво.

Обикновено, много от двойките достигат до този момент, само че се случва в много напреднала възраст. Състоянието на взаимно разбиране, отстъпки и проникване един в друг се появява между тях. Те знаят своите слабости и навици; разбират, че има неща, които не може да променим в другия човек и по този начин, не е необходимо да опитваме да го направим; те започват да обичат слабостите на другия. Но всичко това се случва с годините, с други думи, по пътя на страданието, защото минават десетилетията преди това да се случи (ако те преминат без развод).

Трябва да научим хората на това.

Извисяване на личността

Въпрос: Едно нещо е, когато случайно казвам на някого относно моята ценностна система, докато той просто слуша внимателно. Съвсем друго е, когато всички заедно строим идеалната картина, като комунисти, които заедно са си представяли идеалното бъдеще. Проблемът е, че това бъдеще се е оказало твърде отдалечено от реалния живот.

Отговор: При комунистите е липсвала система на възпитание. И възпитанието, особено в Русия по това време, а също и в днешно, е огромен проблем, защото до днес хората имат психологията на роби. Тя трябва да бъде бавно преструктурирана, за да иззвиси личността. Русия има всички предпоставки за това.

Въпреки че движението нагоре към човешкото ниво, към Адам, предполага пълното разтваряне на човек в обществото, едновременно с това включва човек да расте като личност. Това противоречие са се опитали да разрушат по време на Съветския режим, защото не са могли да създадат система на образование и възпитание за хората, където човек може да бъде личност, да има свое собствено мнение и да може да осъзнае пълния си потенциал. Опитали са се просто да направят малък винт от човек: „Ти нямаш глава, Партията ще направи всичко за теб; нямаш нищо освен твоите две ръце, така че ти само работи, а ние ще ти кажем какво да правиш.”

Това не е образът на Адам, към който се стремим. Опитите за неутрализиране на егоизма, да го унищожим и изкуствено да имплантираме алтруизъм и саможертва на негово място – това е против природата.

Тук говорим за това да научим човек да използва всичките си егоистични мотиви и импулси правилно.

Естествена необходимост

Въпрос: През 20-те и 30-те години, известният съветски психолог Виготски представя концепцията „зона на приблизително развитие”, което, между други неща, говори за разликата между идеалното „Аз” и истинското „Аз”. Ако тази зона стане прекалено голяма, тогава до известна степен контактът между двете системи се прекъсва и човек губи връзка с реалността. Появяват се измама и лъжа, което се е случило в Русия. Виждате ли някаква опасност във факта, че има прекалено голяма разлика между идеалната картина на интегралното обществото и истинското състояние на хората?

Отговор: Разбирате ли какво е „естествена необходимост”? Ако по това време всички тези идеи са били просто желателни за Русия, в сегашното ни състояние те са абсолютно необходими. Ако тогава е било възможно да се създаде капиталистическо общество и за тези, живеещи в разрушена, бедна и обезсърчена Русия, свободно процъфтяващият Западен свят е изглеждал като рай на земята, това днес вече не е така. Днес само една единствена картина стои пред всички нас: или абсолютно унищожение, или конструктивна работа на ново ниво.

Ето защо подчертавам, че е необходимо постоянно да се стимулира тази точка в човек. Друго решение просто не съществува.

Също така, няма друго решение за текущото състояние на Европейската криза. Те постоянно се опитват да го избегнат, да отложат вземането на решение до бъдещи срещи, обещавайки, че ще измислят нещо тогава. Но, разбира се, няма какво да се измисли. Всичко върви Господ знае накъде, защото никой не може да изчисли или предвиди негативните последствия от тази безкрайна история и последващото неволно разрушаване.

Няма друг начин. Това първо.

Второто – разрив. Аз мисля, че тук трябва да започнем сериозна работа и най-важното, постепенно да развиваме обществото. Имаме само един механизъм за влияние на човек: заобикалящата го среда. Само обкръжението, никаква друга възможност не съществува. Психолози, социолози – всичко това е добре, но без влиянието на заобикалящата среда върху личността, тя няма да се промени, няма да получи от тях цел, в която да живее.

Ако някой експерт ми каже за всичко това, ако го изслушам, става плашещо за момент, изненадващо, пропито с понятие, и аз съм готов да извърша това, да действам и да се стремя към нещо точно тук и сега. Правя обещание на себе си. Но след това, без обществената, без заобикалящата и задължаваща сила, никога няма да го реализирам.

Нужно ми е общество, което ще поддържа тази идея, и движение, което ще ме задължи да го реализирам, като се осланям на моите лични качества като завист, ревност, желание да се издигна и да реализирам себе си, и усещането на срам: Кой съм аз в сравнение с тях, как изглеждам в очите на моите деца и любими хора. Тук трябва да използваме всички налични ни ресурси (и те всички са егоистични, тъй като съществуват около егоизма), за да накараме човек да вникне постепенно в тази осъзната необходимост от интегрално обединение с другите.

Специалисти, психолози трябва да оглавят това, а зад тях социалната стена – медиите.

Първи стъпки

Въпрос: Трудността е в това, че колективното съзнание се управлява изцяло от егоизма. Преди 20 години, когато психологията се появи в Русия, се отнасяха към нея с презрение, но това отношение постепенно се промени. Надявам се, че ако продължим да представяме нашата методика за интегрално възпитание и образование, силата на природата ще ни помогне да я внедрим скоро. На този етап обаче, все още не е очевидно.

Отговор: Ако говорим за първата стъпка на изпълнение, то на първо място трябва да съберем добър, сериозен виртуален форум от учени и експерти от различни области, хора, които разбират, че нуждата от интеграция е закон на природата и възход, изкачване. Човешкият възход към това състояние е нашата задължителна следваща стъпка, следващата стъпка на развитие.

Трябва да започнем да представяме общото мнение на експерти, които говорят за това, основавайки се на техните собствени изследвания, включително техните изследвания на кризата, което ясно показва произхода и следствията на кризата и потвърждава, че само чрез излекуване на егоизма в нас, можем да го трансформираме от точка на развалини в точка на изкачване. Когато комбинираме всичко това заедно, ще можем да го обясним на всеки, на широкия обществен кръг, тогава психолозите ще получат зелена светлина да започнат да формират желаното влияние върху хората, което ще бъде възприемано като такова от самото общество.

Затвори очи за недостатъците на съпруга си

Въпрос: Трябва ли аз, като психолог, да рисувам реалистична картина на хората и да им казвам, че в бъдеще ще става още по-зле, а ние им предлагаме решение?

Отговор: Ако говорите за семеен конфликт и неговото решение, тук всичко е много просто. Аз бих организирал курсове да обучавам двойки относно тяхната взаимна психология и човешката психология като цяло.

Коментар: Но хората не могат да понесат истината…

Отговор: Не съм съгласен с това. Истината може да се понесе, ако знам, че съм такъв по природа: обичам да заблуждавам, да крада, да мамя другите и да ги използвам за своя собствена изгода; не искам да призная моите собствени недостатъци, но автоматично забелязвам недостатъците на членовете на моето семейство, съпруга и т.н. И тя има същите проблеми като всеки друг човек. Трябва да говорим за всичко това, да го изясним. Може би заедно с това, трябва да правим филми и телевизионни програми, показващи примери на съпружески откровения, където хората се откриват един пред друг абсолютно обективно, без всякакъв срам или дискомфорт.

Тези два биологични организма, две психологически лица живеят заедно. Те си разказват един на друг как всеки един от тях възприема и усеща себе си и другите. Такъв разговор им позволява да погледнат обективно на себе си, на партньора и на нещо общо между тях.

Сега всичко трябва да бъде доведено до възможно най-хубавото състояние с разбиране, че това е природа и няма какво да се направи. И ако продължавате да се противпоставяте, никога няма да има край на това.

Живея с жена ми повече от 40 години. Разбира се, през това време многократно сме се опитвали да изтъкнем недостатъците си един на друг, упреквали сме се, но в крайна сметка всеки от нас си държи на своето. Това „свое” остава в човек и ние трябва да се издигнем над него, тъй като сме неспособни да променим нашата природа. Трябва да образоваме хората за всичко това.

Издигайки се над това, започвате да виждате, че чрез „сблъскване” правилно, всичко, което е негативно, всички индивидуални и общи недостатъци се обединяват в нещо хубаво. И се оказва, че не просто така сте заедно и се допълвате един друг.

Над всички разногласия и противоречия вие се опитвате да създадете комфортна зона на вътрешно съществуване един за друг, така както комфортна зона за вашето съвместно съществуване – такава, че даже не може да си представите вашето нововъзникнало семейство.

С  други думи, всеки от нас има нещо, което е наше собствено и това ни е дадено от природата. Всеки от съпрузите приема това, което съществува в неговия партньор, и заедно изграждат взаимно съгласие, издигайки се над себе си. Вярвам, че тяхното споразумение – над егоизма, който те не докосват – е напълно постижимо. За това не е необходимо да трансформират своето обкръжение и всичко останало. Това е просто нормална работа с всяка двойка.

Цивилизовано съжителство или Европейски „базар”?

Въпрос: Да предположим, че всички ние може да решим, че чужденците, които идват да работят в страните ни, причиняват вреда. Как можем да се споразумеем за нещо по-позитивно и интегрално?

Отговор: Едно е, ако говорим за семейство, където хората са принудени да достигнат до споразумение, което означава, че трябва да се съгласят или да се разделят. Но ако говорим за вид егоизъм, който не ни задължава да сме заедно, като в примера с чуждестранните работници, тогава това е напълно различно нещо. Тук ние трябва да достигнем до усещането за интегрално, земно и цивилизовано съществуване, което трябва да бъде построено чрез възпитание.

Често ме питат:

– Израелец ли сте?

– Да.

– Имате ли проблеми с вашите съседи?

– Разбира се! Кой не знае?

– Съгласен ли сте с отварянето на границите? Можете ли да живеете в мир с тях?

– Разбира се!

– Тогава защо не го правите?

– Съгласен съм! Но само след като се образоваме един друг.

Не бих могъл да живея в един и същи апартамент с моя съсед, докато между нас не възникне пълно взаимно разбиране. Но за да се случи това, трябва да преминем през процес на възпитание, на взаимно разбиране, усещане и сближаване. Без това границите не могат да се отворят.

В Европа отвориха границите и сега искат да ги затворят отново. Защо? Е, това е, защото през 20-те години на съществуване на Европейския пазар, те не се заеха с възпитание на хората.

Бих казал дори, че е Европейски „базар”, дори не пазар, тъй като те не извършиха възпитание или интеграция на хората. Има огромен брой култури, езици, на всичко. „Ние сме Европа!” В какво точно сте Европа? Днес става ясно, че това е просто събрание на напълно несъвместими хора. След всичкото това време, беше ли създадена някаква европейска глобална националност, някаква обща култура? Не. Напротив, противоречията започват да се проявяват все повече и повече.

С други думи, възпитанието трябва да предхожда абсолютно всички действия.

Discussion | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: