Беседи за новия живот, ч.11

Oт 11-а лекция за новия живот

9 януари 2012 г.

Приятелството си е приятелство, но малко бокс няма да навреди

В течение на еволюцията преживяваме задължителен процес на растеж на егоизма от поколение в поколение и в продължение на целия живота на човека. По принцип няма друго същество, което постоянно да се развива и променя. Казано е: „Новороденото теле прилича на възрастния бик“. На практика, всяко животно няколко дни след раждането вече знае как да се оправи в живота. Скоро след появяването си на света придобива необходимите сили, за да подсигури живота си и знае как да не си навреди.

От друга страна човекът прекарва много години да се учи от околните на тази наука,  дотогава докато не се научи сам да се пази.

А и след това, в продължение на целия си живот трябва да се учи и развива. Човекът постоянно се променя, всеки път го завладяват различни, противоположни едно на друго желания: винаги е дърпан или към едно, или към друго. Понякога се срещаме с познати или приятели, които не сме виждали отдавна, и чуваме: „Вече отдавна не се занимавам с това. Вече всичко стои по друг начин“. Това се отнася и за професията, и за семейството, и за местоживеенето, и за интересите му. Хората разказват къде са били, какво ги е заинтересувало, с кого са се запознали…

Като цяло човек е доста непредсказуем, доколкото всеки път в него се пробуждат нови желания. И сам не може да каже какво ще се случи с него след минута, а какво остава за след няколко години. Можем да съдим за това и по себе си, и по другите.

Освен това виждаме колко силно се различават поколенията помежду си: характера, културата, възпитанието, образованието, семейните и социални взаимоотношения, държавното устройство – всичко претърпява промени с годините.

Това противоречи на природата на животинския свят, в която цари винаги едно и също темпо, един и същ „стил“, един и същ стандарт. И затова правим условно разделение на две части: 

1. Грижа за телесните потребности, за желанията свързани с храната, секса и семейството. Човек трябва да вижда в това „животинската“ си страна и да се отнася към нея рационално, сериозно, балансирано. Защото често задаваме на тялото си множество излишни и необосновани задачи. Даже позитивните фактори при прекомерна употреба нанасят само вреда на тялото. И обратното, намалявайки леко потреблението, като избягваме да го задръстваме с фалшиво изобилие, преставаме да го тровим и по този начин му правим добро.

Още в древността лекарите казвали, че по-добре малко лошо, отколкото много добро. Тъй като добрите неща, когато са прекалено много, носят голяма вреда на тялото, сравнение с малко количество лоши и отровни работи. Затова на материално ниво, и в семейството, и в обществото, при възпитанието на деца, в личните взаимоотношения трябва да постигнем балансирано и рационално ниво на потреблението. Не означава да се ограничаваш и измъчваш с тежки лишения, а просто да разбереш къде да спреш, за да може всичко да ти е от полза.

2. Във всичко останало човек се освобождава за най-важното, което е да направи от себе си човек, съграждайки онази част, която лежи над животинското ниво. Сякаш принадлежим на два свята: на животинския и на човешкия. А човешката част в нас расте посредством обединението с околните.

Именно чрез взаимовръзката с околните трябва да свършим голяма част от работата, за да излезем на човешкото стъпало. Понеже този човек още не се е родил. Всеки от нас се ражда като живо тяло, което напуска майчината утроба и започва да расте. Преди всичко се грижим за материалните му нужди, за да бъде то ненакърнено и здраво, за да яде, пие и отделя продукти от жизнения оборот. На този етап за нас човекът наистина е само жив организъм и нищо повече.

След това се грижим за това как новороденото реагира на шума и звуците, на светлина и тъмнина, как се учи да хваща предмети, да управлява тялото си и т.н. Купуваме му най-различни игри и играчки и го развиваме всестранно. Ако от своя страна не бихме се намесвали в процеса на растежа му и не бихме му създавали необходимите условия, то и то нямаше да стане човек, а пред нас щеше да расте животинче. Човекът се изгражда именно чрез възпитанието.

Проблемът се състои в това, че възпитанието ни е егоистично: учим детето на това как да използва света в своя полза. Разбира се, ние знаем кое е в негов интерес, и че за по-голямата му сигурност, трябва да му се обяснят правилата на взаимното съжителство: „Не вреди на другите – казваме – бъди добро момче, не се бий, не взимай чужди вещи, отстъпвай, дай на другарчето си да поиграе, на съседа – така ще бъде по-добре. Защо ти е нужно да се отнасят лошо с тебе и да искат да ти навредят?“

Ние знаем, че ако децата изграждат добри отношения с обкръжението си, в отговор на това то също, до определена степен, ще бъде благосклонно към тях. Затова цялото ни обучение по тези въпроси се свежда до една проста истина: „Поддържайте добри взаимоотношения с всички. Това не дава пълна гаранция, но надеждно ви защитава от интриги срещу вас. Не предизвиквайте враждебно отношение към себе си“. Това ни е ясно, и на това учим и подрастващото поколение.

Обаче нашият личен и всеобщ егоизъм се храни със средствата на масовата информация, пропит е с всичко, което човек вижда на телевизионния екран и на компютърния монитор, а също така и сред обкръжаващите го. Дават му се лоши примери, на които поради липса на друго отговаряме: „Запиши се в клуб по бокс или по борба, научи се да лъжеш, стани адвокат, за да не те прецакат, включи се в някакъв боен клуб… Накратко, въпреки добрите взаимоотношения, все пак трябва да можеш да се защитиш. Такъв е светът ни“.

В крайна сметка виждаме, че въпреки личното си развитие, хората, за съжаление, не се разбират помежду си. Всеки гради своето щастие и богатство, радост и жизнен успех върху потъпкването на другия.

Да се обединим, за да оцелеем

В сегашния момент, след процеса на еволюция, в резултат на изминатото от предишните поколения, настъпва криза, от която виждаме, че изход няма. В ръцете ни е разрушително оръжие, почти сме изчерпали ресурсите на Земята, влияем пагубно на природата, на екологията, на климата, унищожаваме себе си и човешкото общество. Дори околоземното пространство сме запълнили с космически боклук, който сме оставили там.

А най-същественото – не получаваме удоволствие от живота. По света се шири отчаяние и депресия, образователната система е в руини и т.н. и т.н.

В крайна сметка стигаме до решението за това, че няма друг изход, освен да се промени самият човек.

Някога родителите ни казваха: „Бъди добро момче, не се бий, не взимай чужди вещи, отстъпвай, тогава ще имаш много приятели. Бъди в добра компания, не излизай с лошите деца…“ По същия начин трябва занапред да възпитаваме и сами себе си. Понеже днес се създава ситуация, която носи заплаха за живота ни.

Единственото поправяне, което трябва да осъществим, е да си придадем човешки облик. Или казано с други думи, нивото над „животинското“ съществуване на тялото ни, което е необходимо да осигуряваме с всичко необходимо по един балансиран и рационален начин, трябва да съградим вече не дивак, а Човек. Цялата ни работа – и личната, и общата, социалната, груповата, и световната, като цяло, се свежда до себевъзпитание. Взаимната омраза, взаимното отблъскване, гордостта, завистта, честолюбието, властолюбието, с които са пропити взаимоотношенията ни, трябва да се превърнат в желание за съобразяване с чуждите интереси, във взаимно поръчителство и любов.

Това не са красиви думи. Просто нямаме друг изход. Природата и еволюцията ни довеждат до такава ситуация, че ако не изградим добри отношения по между си, в нищо няма да успеем. През миналия век развивахме международната търговия, международната  култура, международния туризъм, и най-различни други международни връзки. Хората летят от страна в страна и са доволни от това, но в крайна сметка пак стигаме до неприятни състояния.

По-нататъшното ни развитие изисква обединение. Не е достатъчен само общия Европейски пазар, целият свят трябва да стане един общ пазар. Виждаме, че към това ни води егото ни. Но същевременно то е и това, което пречи на правилните взаимовръзки между нас, на добрите взаимоотношения и взаимното разбиране. Ние не сме способни на това, и то много добре може да се види в същата тази обединена Европа, където държавите и хората са потопени в постоянни разпри по между си. Близките съседни държави, зависещи една от друга, които вече премахнаха държавните граници по между си и преминаха на една обща валута, пак се натъкват на пречки по между си. Какво не им дава възможност да се развиват напред? Има Америка, Русия, Китай, може би Индия и Бразилия – а какво става с Европа? Тя старее и отслабва само защото не може да се обедини в една голяма държава. Дори чисто егоистично не е способна да надмогне всеобщата слабост. Твърде големи са различията в културата и възпитанието, все още не са забравени историческите конфликти и европейците не могат да се издигнат над тези проблеми.

Трябва да си изясним дали е възможно, все пак, да се прокарат мостове над тези разногласия? В същността си, методиката на поправянето на егоизма ни се състои в това, да изоставим всичките си разногласия в културата и възпитанието, в религията и даже в държавното устройство и над всичко това да поискаме да отворим чадъра на любовта. Нека вътре всеки си живее в своята култура, в своето възпитание и религия, но едновременно с това да се отнасяме добре един с друг.

Мога да дам за пример семейството си. Родителите ми са лекари, другите ми роднини са техници и инженери, жена ми също е инженер, аз самият се занимавам с онтология, а преди се занимавах с кибернетика, едната ми дъщеря е биолог, другата – философ, синът ми издава книги и т.н. Същевременно всички те са с доста различни характери. Но между нас има нещо, с което сме съгласни и то е, че ние всички сме едно семейство. И в семейството се допълваме един друг. А можеше да бъде и така, че да не усещаме принадлежността си към това семейство. Понеже всички сме различни, не само по характер, но и по възгледи, поведение, ежедневие. Ако нямаше сила, която да ни свързва над всички различия, даже нямаше да се срещаме помежду си.

Оттук възниква въпросът: Можем ли да реализираме същата схема и в името на добрия живот, на спасението от войни и разрушения, от цунами, урагани и вулкани, от сриване на пазарите и икономиките? Нима не сме в състояние да построим такива отношения помежду си? Казано е: „Всичко ще даде, за да спаси живота си“. А на дневен ред е поставена именно заплахата за живота.

Неизчерпаема нужда от любов

Трябва да разберем, че ни е дадена методика, която е по-важна от всички науки. Всяка една наука, всяка наша дейност в живота се оценява по това каква полза ни носи. А тук става дума за методика на обединението, методика за спасяването ни от самоубийство. Разбира се, че тя е по-важна от всяка друга наука и можем да се отнесем към нея сериозно.

Методиката на интегралното възпитание е спасението от всички беди. Тя не просто неутрализира опасностите, застрашаващи човека като войните, пазарните сривове, глада, епидемите и др., не само ни предпазва от злото, но и ни издига към доброто. Тя прави от нас нещо, което ни позволява да усетим жизнената енергия на ново стъпало. Там, във взаимоотношенията между нас, откриваме човека, човешкото стъпало, където сме свързани с вътрешната същина на природата, с онзи двигател, който движи развитието ни, със замисъла, с великата сила, заложена в Природата. Разтваряме пред себе си това чувство, започваме да възприемаме Природата именно така, усещаме вечността и съвършенството. А и самите ние, заедно с това откритие, започваме да се включваме в него, да се изпълваме и да живеем с него.

Ето какво ни дава методиката на интегралното възпитание. И затова тя е над всички мъдрости и науки на човечеството. Ако сравним по резултатите, нищо друго дори не се доближава до нея.

И ако разбираме цялостното значение на методиката на интегралното възпитание, за нас самите няма да е толкова важно само да я изучаваме, но и да я предаваме на другите хора. Защото както аз въздействам на другите, така и те въздействат на мен. По този начин ние даваме пример един на друг, даваме импулс, подбутваме, задействаме позитивния дразнител  и така се движим напред.

Затова е много важно да се учим не само на добро отношение един към друг, но и на това как да предаваме това отношение, да даваме пример един на друг. В определен момент родителите са ни давали пример как правилно да играем, как правилно да се отнасяме към живота, към полезните и вредните неща. Така трябва да се възпитаваме един другиго. В това възпитание няма големи и малки  и човек се учи от всички. И затова трябва през цялото време да отговаряме за примера, който даваме не само на децата, но и на приятелите си, на тези, които са по-възрастни, и на онези, които са по-млади и по възраст, и по вътрешно състояние. Всеки трябва да се чувства като водач за другите, и това ще налага много голяма отговорност за поведението му. Всеки трябва да се държи така сякаш от него и от неговото поведение пред другите зависи съдбата на човечеството.

Това не са красиви думи, такава е природата ни. Въодушевяваме се един от друг, независимо дали го искаме или не. Дори и подсъзнателно да не уважавам достатъчно човека, пак се впечатлявам от него. И затова, отчитайки че Природата иска от нас именно такова поведение, трябва да приемем това интегрално възпитание по-възможно най-сериозния начин и да разберем, че именно това чака от нас човечеството, това му е нужно и това ще получи в оптимална форма, ако можем да предадем това възпитание така, както сме го получили от родителите си – меко, грижливо и с любов. Всеки, безусловно, ще поиска да усети, че към него се отнасят по този начин. Всеки има нужда от това.

Всъщност, точно така трябва да растем. През първите години на детето му е достатъчна родителската любов, доколкото все още не познава широкия свят. Но като цяло, трябва да построим прекрасен свят, за да могат родителите пред малкото човече да покажат любовта на приятелите, които са получили правилно възпитание, а след това, такива добри отношения да получи и в училището, в университета, на работа, в обществото или накратко – навсякъде. Преминавайки от едни ръце в други, навсякъде ще усещам топла атмосфера, съпричастност и любов, които царят в цялото човечество. Родителската любов ще остане с мен за цял живот, ширейки се и обхващайки света. В крайна сметка ще я усещам като висш, универсален закон на Природата и в нея ще се открие за мен хармонията на общата система..

Балансиране по пътя на любовта

Ние сме длъжни да създадем между нас интегрална система –да формираме правилната „обвивка“, правилното обкръжение и по този начин да възпитаваме всекиго. Така ние запазваме истинския Човек, на човешко стъпало на развитие, запазваме го от онези „диваци“, каквито се явяваме сега всички по отношение един към друг.

Благодарение на добрите взаимоотношения, самоучастието, равнопоставеността и взаимното отдаване, ние прилагаме две форми на поведение:

    добри взаимоотношения с хората на човешкото стъпало, на нашето ниво;

    добри взаимоотношения с Природата, и с нейния общ закон за взаимно отдаване и любов.

Именно, изхождайки от тази обща Сила, Природата е организирала целия процес, през който преминаваме. И затова получаваме поддръжка и поощрение от два фактора:

    от добрите взаимоотношения в човешкото обществото;

    от равновесието с Природата.

В тези две направления ние постигаме успех.

Тук са възможни грешки и дисбаланс. А най-важното е да се отнасяш към природата балансирано. Например, природозащитниците се грижат само за флората и фауната и ние виждаме, че това не им помага много да съхранят природата. Ние не може да я съхраним, без съответните правилни взаимоотношения между хората. Едното зависи от другото. Когато човек става по-добър, това се отразява на всичко. Тогава той ще пази както неживата, така и растителната и животинската природа, използвайки ги само за да си осигури препитание, и за нищо друго. А в отговор,  природата ще му отвърне с равновесие. Всичко, което сме нарушили, унищожавайки цели части от нея, ще се възроди пред очите ни и целия свят ще се уравновеси.

И затова, избирайки между две направления – човека или природата, първо трябва да се погрижим за човека, да възпитаме човека. От любов към човека, ние ще преминем към любов, насочена към природата като цяло. Такава е правилната насока на развитието.

Въпреки това,  още на стадия на човешките взаимоотношения трябва да разбираме, че в крайна сметка трябва да постигнем равновесие с универсалния закон на природата, с общите процеси, с цялата наша еволюция. Макар че даваме първоначално предимство на един от двата фактора, трябва да включваме в сметките си и двата.

По такъв начин, аз изграждам пред себе си схемата на процеса: първо да открия любовта към хората, а след това да достигна всеобхватната любов, заложена в природата. По този начин ще завърша личното си поправяне.

Реч – мисъл – действие

Поправянето, което трябва да надграждам над животинското стъпало в посока човешкото, произлиза не от тялото ми, а от човека в мен. Но аз го реализирам чрез тялото си, тъй като то е единственото ми средство за поправяне.

В отношенията ми с другите, във взаимовръзката и взаимодействието ми с тях, както негативни, така и позитивни, аз действам посредством речта, мисълта и действието.

„Реч“ означава, че аз трябва да се самоубеждавам. Това може да бъде както вътрешна реч, тъй като човек постоянно разговаря със себе си, но също така и практична реч обърната към другите – за това как и в каква посока трябва да се променяме. Тъй като имаме нужда от отдаване и до достигането ни до всеобщата любов това е процес, през който задължително трябва да минем.

Що се отнася до мисълта, тя всъщност предшества и речта, и действието. Първо трябва да формираме именно нея. Тя произтича от вътрешния самоанализ, който черпя от природните си дадености, както и от обкръжението си, обществото и от наставниците си.

Така се оказва, че трябва първо да изградим мисълта, а едва след това да я предадем в реч. Но и речта ще си остане само хубави думи, докато не й придам „законна сила“, подкрепяйки я с действие. Това действие се състои в следното: всички часове, извън необходимите ми за потребностите относно насъщните ми животински нужди, трябва да посвещавам на изучаването на интегралното образование и възпитание или на разпространението, т.е. на действията, отнасящи се за другите. Целта е да доведем всички хора до нормално ниво на стандарт, така че всички да живеят достоен живот, над прага на бедността, в справедливо разпределение, като никой да не се чувства ощетен.

По такъв начин и мисълта, и речта, и действието трябва да бъдат насочени към построяване на ново, балансирано общество, в което всички живеят на интегрално ниво, в аналогова система. В мислите си изграждам себе си под въздействието на околните, стремейки се да попадам под силно интегрално влияние. След това, веднъж изградил мисълта вътре в себе си, я реализирам чрез речта си.– т.е.  убеждението, системата за агитация, в която се намирам. А след това идва ред на действията, когато оказвам практическо влияние по пътя на възпитанието и обучението, а също така и по пътя на това, че повдигам стандарта на живот по света, така че никой да не страда от глад и лишения.

И в това е съшността на нашата работа. И по този начин самите ние достигаме до равновесие с природата, целта, на която трябва постоянно да наблягаме. Равновесието между нас ни позволява да достигнем до общо равновесие в цялата природа, с нейния универсален закон. И тогава ние ще създадем „кръгла“, съвършена система.

Така завършваме еволюцията. Развитието, започнало с възникването на живота на Земята, достига финалното си равновесно състояние. Това само по себе си не означава, че всичко ще свърши и Слънцето ще угасне. До този момент има още милиарди години, ще почакаме. Става въпрос за края на развитието на човека: ако достигнем до равновесие с природата, онази съвършена хармония, то вече няма да изпитваме никакъв натиск от нейна страна.

Да се надяваме, че ние ще направим поне една крачка към това състояние в усещането си. А за децата и внуците ни, да се надяваме, че ще оставим подготвена почвата.Всичко е в нашите  ръце.

Строим обкръжение за всички

Няма разписание и ясни времеви интервали, които да са предвидени за развитие, убеждение, анализ, поправка на себе си, така че от егоисти да станем алтруисти, пропити с любов и привързаност един към друг. Не трябва да чакаме някакви си срокове или смяна на поколенията – промените могат да се случат в рамките на нашето поколение. Всичко зависи от готовността на човека, от това доколко той иска да се промени.

Както вече научихме от раздел „Свобода на волята“, желанието ни изцяло зависи от обкръжението. Ние сме длъжни да работим всички заедно. Човек не може да работи сам върху себе си и да се самоубеждава в нещо, това никога няма да донесе добри резултати. Обратното, ние трябва да построим обкръжение, общество, което да влияе на нас, и тогава всеки ще се измени. Така че напред към строителството на добро обкръжение за всички нас! С негова помощ ще се убедим колко е нужно да вървим по този път и много бързо ще пожелаем да се променим, за да ни обедини взаимното поръчителство.

Благодарение на това, обкръжението ще ни влияе с такава интензивност, че промените ще придобият стремителни темпове. Понеже те съвсем не зависят от нашите времеви рамки.

Неживата, растителната и животинската природа са еволюирали милиарди години. Такъв е процесът на развитието на егоизма, за което ние не сме отговорни. Ние само го реализираме все повече и повече според растежа му. Докато сега, силата и темпа на развитието са в нашите ръце. Всичко зависи от обкръжението, което мога по изкуствен начин да го преправям, като постоянно го подобрявам, за да става все по-голямо, по-широко, по-силно във въздействието си. За това на мен ми трябват учени, хора занимаващи се с изкуство и култура, социолози и психолози. Аз съм длъжен да използвам всичко, което е на разположение на човечеството, привличайки върху себе си колкото се може по-интензивно и ефективно въздействие.

Тогава, още в рамките на нашето поколение, ще познаем щастливия живот и ще видим благото, което ще оставим на децата си.

Ако разделим човешките желания в този контекст, можем да кажем, че те се разделят на две части:

    частни желания, отнасящи се лично до човека;

    обществени желания.

Своите собствени желания,  човек намиращ се в процес на поправяне, трябва да ограничава до степента, която му е необходима за нормален живот. А социалните си желания, напротив, трябва да развива колкото се може повече, започвайки от най-близкия кръг приятели, а след това да разшири този кръг, докато, чрез въздействието на обкръжението, не развие себе си до нивото на добронамерените отношения, взаимоучастието, отговорноста, взаимното поръчителство и любовта към целия свят.

Сега трябва да се разбере, че на тези етапи, излизайки от самия себе си, от своето его и все повече потапяйки се във взаимоотношения с широк кръг от човечеството, аз придобивам все по-голяма мъдрост, повече чувства, включвам в себе си всички и благодарение на това усещам цялата действителност и цялата природа. По такъв начин,  разгръщам за себе си нова реалност, нова дейстивителност и живея в нея, излизам от самия себе си  и усещам всички. Това е битието на човешко ниво, което е подготвила за нас Природата. По този начин реализираме себе си правилно в рамките на нашия свят.

Цялостен подход

Въпрос: В детството ни родителите са ни учили да се отнасяме добре един към друг. И днес ни трябва такова обкръжение, което да продължи в този смисъл. Но вие също така казвате, че трябва да се отнасяме добре и към природата като цяло. Какво означава това?

Отговор: Нима не трябва да опазваме неживата, растителната и животинската природа? Нима не трябва да я обичаме? Любовта към природата означава, че живея в нея, не за да я използвам максимално. „Хайде да взривим планината, хайде да пресушим морето, хайде да правим, каквото ни е изгодно…“ Не, към всичко трябва да се отнасяме балансирано.

Еколозите се провалят, но ние ще успеем, защото говорим следното: “ Природата съществува в равновесие. Така че дайте, да проверим първо върху себе си какво означава това. Да се опитаме да почувстваме във взаимоотношенията между нас какво е да си балансиран, да пазиш природата и да взимаш от нея само това, което ти трябва за съществуването ти.“ По подобен естествен начин постъпват и животните.

Това е част от интегралното образование. Благодарение на него хората, разбира се, ще се отнасят правилно също и към екологията и към околната среда. Не може да учим хората единственно на добро отношение между тях – трябва също така да ги обучаваме и към добро и правилно отношение към природата, към самото понятие „природа“.

Ние се развиваме и някой ни ръководи, подбутва ни. Откъде идва това? Какви са тези сили, които помагат за развитието ни? Къде е заложено моето утре? Макар, че аз не съм запознат с него, има хора, които го усещат и разкриват. Ние виждаме пред себе си поетапен, причинно-следствен процес, виждаме, че природата последователно се развива и всеки детайл от нея зависи от другите. Навремето Айнщайн много е искал да стигне до една универсална формула на природата – така че науката е запозната с тези твърдения. Тя знае за взаимното влияние на всички части от природата една на друга.

Ето и ние не сме изключение. И затова, ако се учим на обединение, то включва и природата като цяло, заедно с нейния всеобхватен закон, който развива нас и всичко останало. Та нали не се развива само човешкото общество, а и  растителната и животинска природа – само че значително по-бавно. Цялата Вселена е в развитие. Накъде е устремено то? Ние не знаем, но фактът си остава факт: Вселената се разширява, преминава през различни процеси, и всички те не са случайни, въпреки че все още не са ни ясни. По пътя на своето развитие, ние се убеждаваме, че тук се крие величествена закономерност.

И в крайна сметка виждаме, че всички закони, очевидно, са сплетени в едно, въпреки че на нас ни се губи връзката между биологията, зоологията, ботаниката, минералогията, човека, звездите и т.н. Ние не можем да разгледаме свързващите връзки, но всъщност всичко това е единната Природа, и тя не се дели на отделни сегменти. Затова и нашият подход към нея трябва да е холистичен, цялостен. Освен това ние също сме нейна неразделна част. Това ни го диктува самият живот. Това са доказани факти от живота, а не нечии приумици.

Съществува нещо като две направления:

    може да се изгради добро отношение към човешкото общество – и тогава, в името на настоящото благоденствие, да оправдаем унищожението на Земното кълбо;

    може и, наобратно, начело да поставим опазването на околната среда и да пренебрегнем хората.

И аз казвам: „Не, подходът трябва да бъде цялостен, „кръгъл“, единен. От нас се изисква единно отношение към всичко. Понеже човекът е част от природата, затова и трябва да се отнася по един и същ начин и към обществото, и към семейството, и към природата като цяло. Длъжни сме да стигнем до равновесие между всички части. Именно равновесието е присъщо на природата, и по този начин ние спазваме нейния универсален закон.“

По същия начин се уравновесяват при взаимното си движение и влияние планетите, звездите и галактиките. Така и всяка една намеса в земната природа се отразява на различните й части. Така и ние трябва да разберем ролята и мястото си в системата и да изградим съответното отношение.

Да достигнем съшността

Доброто отношение между хората, за което говорим в рамките на интегралното образование, трябва да разпространяваме так също и върху неживата, растителната и животинската природа, от които, всъщност се храним.

А освен това, такова балансирано отношение трябва да изградим и към общия закон на природата, поддържащ и развиващ цялата действителност, към „вселенския мотор“, привеждащ в действие всичко.

Изследвайки природата, ние всъщност изследваме отделните проявления на този универсален закон, до който учените толкова много мечтаят да се доберат. Те искат да изучат бозона – особена частица, „стволовата клетка“ в структурата на Вселената. Те искат да изведат формула, която да опише цялата природа на мирозданието. Те чувстват, че това нещо съществува, че без него целия комплекс не може да съществува. Към това, всъшност, се стреми човечеството.

Човекът се стреми да разбере къде се намира. Вътрешен импулс го зове да познае същността на тази действителност, в която той пребивава, да разкрие истинската й форма, движещата я сила. От това зависи миналото и бъдещето, съдбата ни. От него бих разбрал как да получа успех в начинанията си. Ако те съответстват на развитието ми, аз ще преуспея и най-вероятно, дори ще ускоря процеса. А ако вървя в противоположна посока или встрани – в същата тази степен ще понеса щети.

Това вече се е случвало в историята и се случва в нашия живот. Например, можем предварително да кажем на нашите децата кое ще им се получи и кое не, в какво ще преуспеят, и в кое – не. Особеностите на характера, текущите условия и обстоятелства ни дават възможност да съдим за това и да обесняваме и аргументираме съжденията си. По този начин можем да предпазим човек от съдбоносни грешки – и същото желаем и за себе си.

В това се състои цялото развитие на науката. Работата не е в новите мобилни апарати и таблети – става дума за това, да разберем същността на живота си: защо и за какво? Как да го направим по-добър като цяло? Тъй като човечеството е в беда: с всички свои възможности се оказахме в критично състояние, и тази ситуация не е случайна за нас.

Разбира се, познаването на общия закон, сближаването с него него ще ни проправи път и ще ни даде зелена светлина, за да разберем накъде се движим и как да се поправим по правилния начин – всъщност не заради нас, а заради децата ни.

За това говорят много учени и експерти. Това не е мое лично мнение, става дума за общата, глобална природа, в която действат определени закони. Ние изучаваме тези закони с помощта на различни научни дисциплини, и всички те ни довеждат до картината на взаимосвързан, „кръгъл“ свят. Факт е, че днес се озовахме в глобална криза, въпреки че не вярвахме, че това ще се случи. Струваше ни се, че можем да постъпваме както ни се стори за благоразумно, но изведнъж се оказа, че въобще не е така: както и да разсъждаваме, благото не е налице. Първо, не виждам причините за случващото се, и второ – не мога да се самоуправлявам, защото съм свързан с другите.

Глобалността и неразривната връзка вече не подлежат на съмнение. Факт е, че днес изпитваме последствията им върху себе си, върху джоба си, здравето си, върху ситуацията по света. Разбира се, човек може да каже: „Не вярвам, не искам и да чувам за това“. Но какво да се прави, с такива хора аз така или иначе не разговарям.

А от друга страна, в наше време учените вече разбират, че всички научни раздели са взаимосвързани. И разбирането за това е от десетилетия – освен това, че самата природа винаги си е била взаимосвързана. Кой може да отрече взаимното въздействие между човека и околната среда, когато погледне климата, океаните, замърсяването и всичко останало? Всичко е единно.

Хранене: естествено съотношение

Вопрос: Какъв трябва да е подходът към потреблението, за да си осигурим физическото здраве на тялото?

Отговор: Например, болен съм от диабет в лека форма. Той е предизвикан от това, че обичам сладко, обичам захар. В природата има плодове, мед, но няма захар. Ако не бях ял прекалено много захар, нямаше да се разболея.

Съществуват много видове храни, които произвеждаме само за да пълним нечия банкова сметка с пари, а като следствие, болници – пациенти. Човечеството трябва да направи равносметка на цялата си дейност и постепенно да изключи от употреба всичко, което съдържа отрова: първо да си осигури необходимите му заместители, а след това да спре и производството му.

Както се борим с пушенето, така трябва да се борим и с всичко, което носи вреда на тялото и здравето. В природата има естествен набор от продукти: плодове, зеленчуци, месо, риба, вода… И с тях трябва да се ограничим. Това, което го няма в природата, със сигурност е вредно за тялото. И обратното – това, което е в природата, на него можем да му намерим правилното приложение.

Въпрос: Днес такъв тип хранене ще ми излезе много по-скъпо отколкото обикновеното…

Отговор: Не казвам, че трябва да се върнем към вегетарианството и натурализма, към чистата биология без генетика. Тук нямаме избор, защото иначе няма да можем да изхраним човечеството. И все пак трябва да се направят изследвания и да се разработят необходимите технологии. Например, имам приятел, който отглежда зеленчуци и плодове в пустинята Арава без химически добавки – използва специални бактерии, които ядат вредителите.

Накратко казано, има различни пътища, но първо трябва да подсигурим на всеки необходимото – това е ясно. А след това постепенно ще се придвижваме към екологичността.

Затова казвам, че интегралното образование трябва да обхване всички сфери на нашия живот, и комплексно да ни приведе към поправяне и равновесие. И по този начин утвърждаваме здравето, балансираното отношение към всички човешки дейности. Тази революция в съзнанието и отношението ще се отрази в последствие върху техниката, икономиката, земеделието и всичко останало.

Обкръжението като учител

Въпрос: Как възрастните хора трябва да се отнасят към интегралното образование? Та за тях това означава връщане към онези времена, когато са седяли в клас пред учителя.

Отговор: Процесът се случва чрез обкръжението: приемаш го в качеството на „учител“, който ти показва следващото стъпало. И тогава, подлагайки се на неговото въздействие, ти се променяш.

Например, чувал съм, че е добре да бъдеш архитект. Не изпитвам към това никакво влечение. Даже и не знам дали го искам или не. И все пак чувам добри отзиви. А освен това умни хора са ми казали, че е толкова добра професия, защото подсигурява необикновено бъдеще. Тогава си създавам приятелства във факултета по архитектура, посещавам симпозиуми на архитекти, работните им събрания и сбирки. Всички те разказват за строителството на сгради, придават на това голямо значение, ценят „монументалността“ на своята професия… И аз се изпълвам от този дух, той ми действа. Вече и аз не съм равнодушен, имам си мнение, и вече мисля как бих проектирал сам сграда. Иначе казано, получавам желанието от тях, вътрешно се променям– и в крайна сметка отивам да уча архитектура.

Така става винаги. Откъде се появяват желанията ни да живеем определен живот, да учим определена специалност или наука? От околните. Който и да е селянин, лишен от достъп до интернет, избира измежду различни видове занаяти и земеделие – това е всичко, което той има. Всеки се учи от обкръжението си.

Баща ми толкова искаше да се науча на музика, че не ми даваше да гледам детски филми и ме водеше само на филми за велики музиканти и композитори. Честно казано, в живота им имаше много малко щастие, но аз се изпълвах от величието на тези хора, жертващи себе си за да създадат велики произведения. И това впечатление остана в мен. Не получих желание да стана такъв като тях, но се преизпълних с уважение към това, което са направили. Друг на мое място, би поискал да стане композитор, но моята природата се оказа различна. По такъв начин въздействието на обкръжението оказва влияние на всеки, може много малко, но оказва.

Да обобщим. В крайна сметка, от нас се иска само едно действие, за което е казано: „Всички престъпления ще се покрият с Любов“ Всички ние сме престъпници – и над всички престъпници ние трябва да опънем „покривалото на любовта“. Такъв трябва да е краят на всяко добро дело, което искаме да осъществим.

По този начин стигаме до равновесие с цялата природа – и тогава няма как да изпитваме никакви лоши усещания. Ще се почувстваме по-високо от неживото, растителното и животинското ниво, над своя сегашен живот, на стъпало, което цялото е любов и съвършенство. И това ще завещаем на децата си.

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: