Entries in the '' Category

Беседи за новия живот, ч.11

Oт 11-а лекция за новия живот

9 януари 2012 г.

Приятелството си е приятелство, но малко бокс няма да навреди

В течение на еволюцията преживяваме задължителен процес на растеж на егоизма от поколение в поколение и в продължение на целия живота на човека. По принцип няма друго същество, което постоянно да се развива и променя. Казано е: „Новороденото теле прилича на възрастния бик“. На практика, всяко животно няколко дни след раждането вече знае как да се оправи в живота. Скоро след появяването си на света придобива необходимите сили, за да подсигури живота си и знае как да не си навреди.

От друга страна човекът прекарва много години да се учи от околните на тази наука,  дотогава докато не се научи сам да се пази.

А и след това, в продължение на целия си живот трябва да се учи и развива. Човекът постоянно се променя, всеки път го завладяват различни, противоположни едно на друго желания: винаги е дърпан или към едно, или към друго. Понякога се срещаме с познати или приятели, които не сме виждали отдавна, и чуваме: „Вече отдавна не се занимавам с това. Вече всичко стои по друг начин“. Това се отнася и за професията, и за семейството, и за местоживеенето, и за интересите му. Хората разказват къде са били, какво ги е заинтересувало, с кого са се запознали…

Като цяло човек е доста непредсказуем, доколкото всеки път в него се пробуждат нови желания. И сам не може да каже какво ще се случи с него след минута, а какво остава за след няколко години. Можем да съдим за това и по себе си, и по другите.

Освен това виждаме колко силно се различават поколенията помежду си: характера, културата, възпитанието, образованието, семейните и социални взаимоотношения, държавното устройство – всичко претърпява промени с годините.

Това противоречи на природата на животинския свят, в която цари винаги едно и също темпо, един и същ „стил“, един и същ стандарт. И затова правим условно разделение на две части:  (още…)

Попитай Аман и направи обратното

каббалист Михаэль ЛайтманОт статия на Рабаш ”И Неговата Тора изучава”: Както откриваме в свитъка на Естер: ”След тези събития царят издигна Аман”. И съгласно здравия разум това е трудно да се разбере, защото след като Мордехай е направил услуга на царя, царят е трябвало да издигне Мордехай, а не Аман?

А това се обяснява така: когато човек не вижда истинското лице на своето зло, т.е. формата на Аман, тогава той е не способен да се моли на Твореца, за да му помогне да победи това зло.

И само тогава, когато човек вижда страшната сила на Аман, желаещ да унищожи и погуби всички юдеи (да убие всичко, отнасящо се до обединението), който не дава на човек да направи нищо за отдаването, в този случай може да се обърне с истинска молитва. И тогава Творецът ще му помогне.

Само ако се стремим към единство, както Мордехай, който е пробудил стремеж към обединение с това, че е разкрил заговора срещу единството и го е отстранил (убил двамата слуги, предали царя) – в този случай се пробужда Аман. Злото начало възстава срещу доброто, желанието за наслаждение се издига срещу желанието за отдаване, и започва борба между тях вътре в човека.

Само за сметка на това, че укрепваме силата на доброто – нараства злото, и отново увеличаваме доброто – и отново израства злото. Така ще бъде, докато не достигнем такова състояние, когато окончателно не разрешим този спор. Доброто начало няма за какво да бъде питано – на него не му е нужно нищо, то не иска да получава нищо, а само да отдава при всеки удобен момент. Затова, винаги питат злото начало, след което правят тъкмо обратното.

Това се нарича да вървиш с вяра над знанието. Ние научаваме мнението на нашия егоизъм и вървим с вяра над знанието. А иначе нямаме друга възможност да си представим, какво е това духовен свят, какво е това да си над себе си, какво се нарича отдаване. Но е известно, че то е обратно на егоистическото получаване, което ни е добре познато.

Затова, след като израства желанието за отдаване, се налага да увеличим желанието за наслаждаване и да го попитаме за мнението му, какво трябва да направим. А след това да направим тъкмо обратното! Така работи това.

Защото не виждаме образа на доброто, подобието на Твореца. Единствената възможност е да го изградим, като обратна форма над егоистичното си желание. Затова ни е дадено обкръжението, което трябва да ни помогне да преобърнем наопаки желанието за наслаждение, т.е. да превърнем намерението за себе си в намерение за отдаване. Това се нарича ”завръщане към отговора”, към Твореца – издигане на Малхут в Бина.

Ние нямаме никаква представа за образа на доброто, освен като противоположно на злото.

От подготовката към урока, 25.02.2013

[101340] 

Отчаяна радост

каббалист Михаэль ЛайтманРабаш, Шлавей Сулам, 1985/86, статия 19, „За радостта„: Радостта е винаги в резултат на някаква причина. Как да предизвикаме тази причина, която да ни донесе радост? За това трябва да вървим в дясната линия, която се нарича „съвършенство“, а също и “уподобяване”, както съвършеният човек се слива със съвършения Творец.

Но разбира се, не можем да почувстваме нищо духовно без съпротива. Вътре в нас е несъвършенството, липсата на контрол, безпомощността, общата мощ на егоистичното желание за наслаждение, призоваващо да притежаваме всички блага на света. А ние се издигаме над това, правим съкращение, държим се само за алтруистичното желание и го ценим все повече.

Така радостта идва като резултат от силното вътрешно отчаяние, разочарование от собствените желания. Ние сме изключително доволни от това, че сме открили желанията, намеренията на Твореца, които можем да поставим над своите собствени. В нас възниква огромен разрив между собствената ни природа и същността на Твореца. Придобиваме Неговите съсъди и тогава нашите съсъди-желания могат да установят връзка помежду си.

Така между двете крайности се създава голямо пространство, което сега можем да напълним с отдаване. Напълваме се от него и това ни доставя радост.

За това пише книгата Зоар (гл. Берешит, п. 159): „Обратната страна на осветяването е жалбата, дотолкова силна, че раби Шимон се лишил от всички степени и станал обикновен човек, Шимон от пазара. И по този начин научил какво е това жалба и молба към най-висшето постижение на лицевата страна.“

Всички духовни части на възприятието се основават на големи противоположности. И именно в разрива, в несъответствието между тях и в тяхното обединяване над знанието се проявява новият съсъд, който въобще не е свързан с нашата природа. Това е съсъдът на отдаването и в него се разкрива радостта.

Светлината, която се проявява в съсъда, който получава заради отдаването, е светлината на живота, а неговата вътрешна същност, генерираща се от общността и сливането с Твореца, се усеща от нас като радост. Тя  е резултат от добрите дела, т.е. от действията по отдаване.

От урока по статия на Рабаш, 25.02.2013

[101331]

Правилно определяне на божествената сила

конгресс, группаУсилието, което трябва да се приложи за излизане в духовния свят  –  извън човешките сили ли е? Това е равносилно на вдигaне на товар от един тон. Разбира се, че човек не е способен на това. Но ако той извика на помощ 50 приятели, то всеки ще повдигне по 20 килограма и това вече е реално и напълно възможно.

Ето така е подредена работата на Твореца. Това е направено нарочно, за да се стреми човек не към количество, а към качество: не просто да има голямо привличане към Твореца, а да има устремяване към Него, към Единната сила. Можеш да достигнеш Единната висша сила само ако съединиш няколко единици в едно разбиране. Затова съединяването ни настройва на вярната посока.

Човек напредва благодарение на поръчителството, отговорността един за друг, с това, че измерва грижата си за Твореца според грижата за приятелите си, противоположно на грижата за самия себе си, за своите роднини, за всичко, което се намира вътре в собственото му обкръжение. И тогава той няма да позволи на страничните си мисли да властват над него, а ако се появят, то е само за да направи изяснения и да ги отстрани от себе си.

Всичко е уредено така, че въобще не е възможно сам да направи нещо. И ако човек разкрие това, то от този миг започва неговото движение напред. Главното е, да усетиш собствената си слабост и необходимостта от помощта на околните. Тогава той ще е готов за взаимното поръчителство и ще даде друго определение за Твореца, за божествената сила, възприемайки я като обединение, единство подчинено на мнозинството, съединяващо се заедно.

От подготовка към урока, 20.02.2013 

[100989]

Отстъпките – признак на сила, а не на слабост

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Вие говорите за самоотмяната като средство за собствен напредък и развитие. Но обикновено отстъпките в спора показват моята слабост?

Отговор: Разбира се, аз отстъпвам не заради слабост, а от желание да напредна в съпружеските отношения и въобще в живота. По този път развивам себе си и се приближавам към по-добро състояние. От това получавам печалба, защото по този начин се „разширявам”, чувствам живота по-фино.

Аз давам на съпругата си чаша вода, но при това не я губя, а сякаш получавам двойно по-голяма чаша. Защото за сметка на това подкупвам нейните желания, стремежи, мечти, както и техните напълвания! Наслаждавам се на усещането за удоволствие, което тя е получила, точно като майка, която се радва на удоволствието, което е доставила на своите деца. Известно е, че майката се радва на бонбона, който е дала на детето, повече, отколкото самото то.

Благодарение на отстъпките, аз купувам нови инструменти на възприятието, възможност да се насладя. Ще кажете, защо хората отиват на стадиона да викат за своя отбор, след като могат спокойно да гледат играта у дома пред телевизора? Но на стадиона се намираш в обкръжението на хиляди хора, и затова се наслаждаваш на това общо изживяване, на взаимното включване. Това разширява твоите възприятия, чувства. Ти ставаш толкова голям, колкото хилядите хора около теб, които викат и скачат. Съгласи се, че това не е същото, като да останеш у дома и, лежащ на дивана, да гледаш футбол по телевизията.

Въпрос: Какви точно отстъпки у дома ще доведат до моя разцвет?

Отговор: Ако си се върнал от работа гладен и седнеш да вечеряш, а твоето дете иска някакво парченце от твоята чиния, и ти с удоволствие му дадеш, това не може да се нарече отстъпка. Тъй като действаш съгласно собственото си желание. Нима майката е длъжна да върви против себе си, за да се погрижи за своето бебе? Ако това беше така, щеше да се наложи да се постави полицай до всяка майка, който да се грижи за това, детето да не умре от глад.

Затова такива действия не представляват самоотмяна. Но ако жената иска нещо от теб, а ти не се съгласяваш – това е вече нещо друго. В първия случай, самоотмяната ти носи удоволствие, а във втория – те гнети. На отстъпки заради любимите деца не е необходимо да бъдем учени, те се получават естествено. Но на отстъпки по отношение на партньора трябва да се научиш сам, за да действаш не според природния инстинкт, а сам да станеш ръководител на своето развитие. Не природата да те ръководи, а самият ти.

Въпрос: Но ако отстъпвам, това значи, че не аз ръководя, а жена ми?

Отговор: Ти ще възприемаш това съвсем различно. Всичко зависи от важността, която придаваш на това. Ако бебето бе по-малко важно за майката, отколкото тя самата, тя би се отказала да се грижи за него и би мислила за себе си. Но доколкото природата е направила детето по-важно от нея самата, майката е готова да направи всичко за него.

Сега е нужно да помислим, как да се заставим да се отказваме от себе си и да възприемаме желанията на съпругата като по-съществени от своите собствени. За тази цел, възнаграждението, което получаваш, трябва да е по-голямо, така че да надделее.

Да допуснем, че тя ти постави условие: ако сега измиеш чиниите вместо мен, после ще отидем заедно там, където искаш ти. Тоест целта оправдава средствата. А ако е така, е необходимо да извисим целта, за да служи за оправдание. Необходимо ни е обкръжение, което да смята тази цел за важна и да ни убеди в преимуществата на такова развитие. Освен това, ще видим, че по такъв начин се спасяваме от проблемите, които постоянно ни измъчват.

Всички тези доводи трябва да бъдат сплетени в такъв възел, че да нямам възможност да избегна необходимостта да реализирам целта. Необходимо е обществено давление, което постоянно да ме удържа в съзнание за това, как трябва да постъпвам.

По този начин аз постигам своето развитие във всички области: вътрешно развивам своята личност, подобрявам своите отношения с околните, на работа, в семейството, към целия свят. Главното във всичко това е влиянието на обкръжението, защото на човек му е трудно даже пръстта си да мръдне, когато съпругата иска това.

Ако той правеше това за самия себе си, у него нямаше да възникнат такива проблеми – себе си той е готов да обслужва. Да служи на някой друг и да приема чуждото желание – това вече е голям проблем. Защото се налага веднага да помисли: за какво прави това, какво печели? Изгодата тук трябва да бъде взаимна. Дайте да се договорим помежду си и да играем постоянно в отношенията един към друг: аз за теб, а ти за мен.

Из 40-та беседа за новия живот, 25.07.2012

[101008]

Всички съкровища на света в един сладолед

каббалист Михаэль ЛайтманОтстъпките трябва да бъдат взаимни. Тъй като ако аз отстъпвам само от своя страна, не получавам никакво гориво, мотивация, за да продължа. Няма да има откъде да взема енергия за това. Само ако виждам, че партньорът влага в мен, полага усилия, това ще ме стимулира за същото по отношение на него.

А когато аз, на свой ред, влагам усилия в него, всеки от нас получава удвоен запас гориво, което ни помага да продължим. Оттук следва законът, основното правило, че е необходимо да показваме на другия своята готовност да отстъпваме заради него. Това дава на партньора мотивация за същите действия.

Казано е, че „даващият подарък на приятеля си е длъжен да съобщи за това“. Аз съм длъжен да покажа колко много се старая за жена си, колко много съм тичал, за да се сдобия с това, което тя е поискала. И даже ако тя не го е искала много, ще ми покаже, че се радва на този подарък и ще се удивлява, как съм се досетил, че е мечтала за него.

Тоест, необходимо е да се преувеличи важността на подаръка, важността на даряващия, и самият колкото може повече да се вдъхнови от фиктивната радост. Тя не е истинска, защото аз само играя. Но тази игра се превръща в истина.

Да допуснем, ти си отишъл и си ми купил сладолед. А на мен сега много не ми се яде. Някога, в съвсем друга ситуация ти си видял, че се радвам на сладолед и не разбираш, че сега съм в съвсем друго състояние. Но ти си отишъл, постарал си се, донесъл си ми го, и затова аз съм длъжен да се върна в тази ситуация, която е била преди, към онова желание, да се нагодя към твоето отношение към мен. И затова аз започвам да получавам от този сладолед наслаждение, многократно по-силно, от съдържащото се в самия него.

Длъжен съм да достигна до такова въодушевление, каквото ти си вложил в този подарък, представяйки си моето желание, което съм имал някога за този сладолед. Излиза, че по всеки нищожен повод мога да достигна безкрайно удоволствие. И съм длъжен да ти покажа, че се наслаждавам, че ти си ми направил огромен подарък: до този момент аз съм се измъчвал от стомашни киселини и главоболие, бил съм в ужасно настроение, а сега всичко е преминало – какво щастие, целият свят се е преобразил. Ти сега си ми подарил целия този свят, а не сладолед! Повдигнал си моето самочувствие и настроение.

Трябва да ти покажа цялата тази радост, от която ти получаваш добро настроение, удовлетворение. Такова отношение към теб е било развито от мен изкуствено, но то не е фалшиво. Аз просто съм използвал старите желания, които са съществували в мен преди, два дни по-рано, когато ти си видял, че ми се е приял сладолед. Също така, използвам твоето отношение към мен, твоето желание да ме зарадваш.

Просто се повдигам на висотата на желанието за сладолед и на висотата на твоето отношение към мен. И към всичко това се добавя моя доволен корем, утихналото главоболие, всичко това се съчетава с нашите добри отношения и увеличава съсъдът и наслаждението. Ние достигаме общо желание, взаимно участие, а самият сладолед тук не струва нищо. Удоволствието, което се е появило благодарение на него, е в милиарди пъти по-голямо, от това, което може да достави това късче лед.

От 40-та беседа за новия живот, 25.07.2012

[101131]

Къде се намира Творецът

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Все още не разбирам къде, на кое място се намира нашият свят и къде относно него се намира духовният, висш свят, и къде се намира Творецът?

Отговор: Всичко е много просто! Всичко, което е сътворено, е желанието за напълване, за наслаждение. Всичко, което то може да усети, усеща в себе си, в своите усещания. Докато желанието е егоистично, онова, което усеща, се нарича ”този свят”. Когато стане алтруистично, това, което усеща, се нарича ”висш или духовен свят”.

Желанието се състои от пет части, нива 0-1-2-3-4, големина на желанието, по количество и по качество. При това, колкото по-голямо е качеството, толкова по-малко е количеството – както в нашия свят: камъни колкото искаш, но скъпоценните са малко. В тези 4 вида желание човек усеща неодушевената, растителната, животинската природа, хората. Нулевата част – това съм самият аз, първоначалната точката на отчитане.

В самия център на желанието се намира ”Аз-ът”, от който човек усеща света – своето желание, но като съществуващо извън неговото ”Аз”. Обичайното усещане на света се нарича егоистично (потребителско). Къде се намира Творецът? – Там, където ”Аз -ът” Му освобождава място!

[101134]

Открити граници на живот

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Не разбирам какво означава да отстъпя, без да отменям собственото си желание? Каква е разликата между такава отстъпка, при която отменям или не отменям себе си?

Отговор: Отстъпка, при която отменям себе си – това е когато над мен стоят с пръчка и след няколко удара не ми остава избор, освен да се откажа от желанието си и да направя това, което иска собственикът на пръчката. Но на отстъпката, за която се говори в интегралното възпитание, съм готов по собствено желание. Самият аз искам да отстъпя, осъзнавам какво печеля за сметка на такава отстъпка.

Разбирам, че няма друг начин да израсна, да разширя, да разгърна своите граници, ако не отменя себе си. Отстъпката е в това, че отменям своята граница и позволявам на чуждите свойства, желания и цели да влязат в мен! И ги приемам така, сякаш са мои собствени. В противен случай, няма да израсна и няма да бъда в състояние да се свържа с никого – завинаги ще остана вътре в своето надуто „Аз“, което по същество е кръгла нула, затворено от всички страни.

Поглъщането, усвояването, взаимното включване е необходимо условие за развитие, форма на живот. Всички са гледали филми, в които показват как се срещат две полови клетки и се сливат в една, а след това започват да се размножават и да се превръщат в ново тяло. Това е възможно само поради факта, че всеки отстъпва, открива се за другия, за да се обединят. Без това няма живот, в това е и цялата му тайна.

Необходимо е да обясняваме това, да му предаваме важност от страна на обществото. От друга страна, към това ни тласка глобалната криза, искайки от нас да започнем да постигаме взаимосвързаност между своите мъртви, изолирани клетки и да градим от тях живо тяло.

Отварям своите граници и се опитвам да използвам своето желание, навиците си, всички свои способности за напълване на желанията на друг човек. Отстъпката ми се състои в това, че пренебрегвам себе си, за да изпълня желанието на ближния си. За сметка на това придобивам неговото усещане, неговия разум и неговите мисли.

Всичко започва с разговори. Всеки трябва да си представи „вътрешната карта“ на партньора си: какво всеки от нас иска от  другия, какво очаква и би искал да види в партньора си? Започваме да се упражняваме в такива дискусии.

Но правим това не като нормално семейство, стремящо се просто да уреди отношенията си, а за да придобие, да изгради в себе си нови органи на възприятие, способни да чувстват ближния. По този начин излизам извън егоизма си и започвам да виждам какво става около мен.

Ако човек може да поправи себе си така в семейната единица, след това ще успее и в работата си, в отношенията с другите хора и като цяло – до равновесие с цялата природа. По този начин се настройваме за възприемане на външната реалност. Вече не живея само в себе си, а започвам да абсорбирам информация от обкръжаващата среда, която е извън мен. А извън мен се намират огромни сили, които засега не познавам и не чувствам.

От 40-а беседа за новия живот, 25.07.2012

[100952]

Правото да работиш е най-голямото възнаграждение

каббалист Михаэль ЛайтманНие се намираме под въздействието на две противоположни сили, които трябва да достигнат определена мощност на противопоставяне, която ни позволява да се родим в новия свят. Затова човек се сблъсква с множество пречки, идващи от Твореца, усещайки обида и злоба.

Виждам такова отношение в много от моите ученици, че те сякаш чакат това раждане да се случи от само себе си. Сякаш всичко ще се случи по естествен път – ще дойде време и всички ще бъдат допуснати до духовния свят. Но разбира се, че така никога няма да се случи, тъй като човек няма да има необходимите желания – съсъди. Главното е да подготвиш своето желание. А за сметка на какво може да се случи това, ако не преодолеем трудните въпроси и проблеми?

Някои сякаш ми правят услуга, че идват на сутрешния урок и участват в разпространението, очаквайки, че за това им се полага възнаграждение. Те се отнасят към духовната работа като към постъпка, за която по-късно ще последва определена награда, и искат да ми демонстрират колко много са направили и в какво са участвали. Те сякаш не разбират, че тази работа им е необходима, за да изградят своя духовен съсъд, своята душа, а предполагат, че с това правят услуга на мен или на още някого.

Има ученици, които си мислят, че разпространявайки, си ”плащат” уроците, които им преподавам. Те не разбират, че без това разпространение във външния кръг няма да придобият съсъд за душите си, и им се струва, че те се стараят заради мен.

Това е пълно неразбиране, че всичко това човек извършва за самия себе си – че той трябва да плати и на Твореца, за това, че му е дал възможност да влага силите си в правилните действия, т.е. да изгражда съсъд за душата си. Наградата не е онова, което човек си мисли. Нашата награда е в това, че имаме възможност да работим, да прилагаме усилия, а не в това да работим и по-късно да получаваме възнаграждение за това.

Това е такова изкривено отношение, което изисква изяснение.

От урока по писма на Баал а-Сулам, 19.02.2013

[100939]

Нова ера в семейните отношения

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво означават взаимните отстъпки в семейството, които трябва да градим над вътрешната си съпротива? Това нещо необичайно ли е?

Отговор: Ние градим своите отстъпки въз основа на разбирането, че не можем да променим характерите си и аз няма да поправям и унищожавам партньора си. Не искам никакви промени от него. Ние се основаваме само на взаимно съгласие и отстъпки.

Аз проверявам в какво мога да отстъпя и да приема мнението на партньора. Въпреки че първоначално, в съответствие със своя егоизъм, не бих се съгласил с това. Но разбирам, че без отстъпки, няма да мога да създам връзки нито в семейството, нито на всяко друго място. И затова правя нещо, за да създам наша „обща територия.“

Но аз не отменям себе си и не отменям съпругата си. Отстъпил съм, но това не означава, че съм се привел. Издигнал съм се над себе си, а не съм се зачеркнал. Осъзнавам, че не съм съгласен с жена си и в същото време, знам, че съм длъжен да приема нейното желание, навиците ú, възгледа ú – над своето желание, навици, мнение.

Така че, аз си оставам на своето мнение, а тя на нейното. Но аз съзнателно ú позволявам да властва над мен. А тя, от своя страна, прави същото. Не е лесно, но затова пък всеки се удвоява и се обединяваме в едно цяло. Аз включвам в себе си всичко, което е в жена ми: и положителното, и отрицателното, а тя включва всичко, което е в мен: положително и отрицателно.

Всеки е готов да се откаже от претенциите си, за да може да възприеме партньора повече от себе си, като най-скъп приятел. По този начин, всеки от нас включва другия в себе си и това създава връзка между нас, дори сливане, т.е. пълно смесване на желанията.

Това е прогресивно възпитание, когато двойката осъзнава, че по такъв път достигат нова ера в своите семейни отношения, ново измерение на възприятието за брака, другите хора, обществото, света. Човек започва да гледа на всичко с други очи. Той вижда в каква форма съществува животът, в какво е тайната му.

Нито една жива клетка, нито едно растение, животно или човек не може да се развива без такова взаимно включване. Животът е възможен само поради факта, че всеки позволява на другия да се намеси в неговата територия.

И тогава човек вижда, че именно в това се крие тайната на живота! Той започва да чувства как всичко живее и диша, как всичко се развива. Той самият започва да се развива само за сметка на отстъпките си към ближния.

Сам за себе си, той е бил като мъртва клетка. Но сега започва да абсорбира в себе си целия свят и включва в себе си абсолютно всичко. При това, всеки запазва своите граници без да сломява и да отменя себе си. Това е много важен момент, защото хората често разбират отстъпката в съвсем обратен смисъл: като отказване от желанието си, с риск веднага да бъде изяден от някой друг, като заек, погълнат от змия.

От 40-а беседа за новия живот, 25.07.2012

[100887]

Пиесата и нейният режисьор

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Изучавайки картината на вселената в кабала, не мога да разбера, защо ми я насаждат? Защо никой не ме пита?

Отговор: Ти се намираш в система на абсолютни закони. Това не са татко и мама, не е държавата или съдебната зала. Всички се подчиняват на точен закон и както и да се опитват да се разграничат, това също е част от закономерността.

Но ти казват: ”Погледни тези, които те обкръжават: всичко, което правят – не го правят те. Сега можеш да разбереш как постъпват с теб и от тук да разбереш Онзи, който те привежда в действие. Само това, и нищо повече. Нищо освен това.”

Тогава какъв е смисълът да се възмущаваш? Предоставили са ти единствено тази възможност. Ако погледнеш на света, ти го анализираш, ако погледнеш себе си, ти проверяваш собствените си отклици на което и да е, даже можеш да разгледаш общия закон, общата програма, управляващата Сила. Проявявайки усет в това изследване, можеш да уточниш, да увеличиш възприятието си, повече да усетиш, повече да разбереш. Такава е единствената ти възможност и на нищо друго не можеш да повлияеш.

Стараейки се с душата си да увеличиш тънките щрихи, ти все повече ще опознаваш картината, която лежи пред теб, ще разбираш пиесата, в която участваш, и разбира се, и нейния Режисьор. Дори и да не разкажеш никому за това, но за да Го разбереш, ти трябва да се запознаеш с останалите и със самия себе си, да видиш, че всичко се извършва не от тях и не от теб, че вие се намирате под контрол, че няма никой освен Него.

Старай се във всичките Му действия да виждаш целенасочеността, да откриеш в тях, че те са добри и че са призовани да водят всички нас към единство. Пиесата и по-нататък ще се развива в такова направление, но ти, оценяйки я правилно, ще можеш да разбираш, да усещаш случващото се и сякаш ще участваш в сюжета заедно с Режисьора. Тъй като ти наистина започваш да Го разбираш, а дори понякога и предварително да се досещаш за Неговите действия.

Дори да предпочиташ да постъпваш „геройски”, като хлапе на двора, все пак се огледай: какво ти е дадено. Това е твоят шанс за избавление. Предоставили са ти възможността да видиш реалната картина. Така че не обръщай внимание на външното – всички се подчиняват на управлението и всичко трябва да е така в нашия свят. Остави го и започни да осъзнаваш случващото се. Дали са ти шанс да се запознаеш с програмата, с процеса, с Висшата сила, с Висшия Разум. Не искаш този подарък – не го приемай. Затова Баал а-Сулам пише, че даряването все още не е получаване.

Тази действителност не се променя, защото такива са Природните закони. Взаимоотношенията между частите на творението се регулират от абсолютния Закон и не е по силите на човечеството да го промени. Но човек, на когото са дали такъв шанс, може да опознава тези закони, да ги разбира, и дори да се включва в техните действия, да участва в процеса по собствено желание.

Тогава ще откриеш, че тези закони са не само абсолютни, не само не приложими спрямо теб, а и добри, уникални. Искаш да ги виждаш така, както ги вижда Режисьорът, искаш чрез тях да се приобщиш към Него. Дори и все още да не ги разбираш, нека да противоречат на твоята природа, на твоето желание и разбиране, все едно ти искаш да ”течеш” заедно с тях. Защо? Защото така ти Го опознаваш.

Но за какво ти е да Го опознаваш?

Защото Той ти е подал знак, че ти си способен на това – дал ти е искрата. И тя те дърпа напред…

С една дума, получил си шанс, който е част от общия напредък на целия свят. Тогава какъв е смисълът да негодуваш срещу Законите на Природата?

Още повече, че в крайна сметка са ти предоставили възможност да ги променяш. Да, да – да ги променяш, и не само законите, а и цялата реалност. Режисьорът не те кани само да се запознаеш с Него – тъй като човек склонява към чашата на заслугите не само себе си, а и целия свят. Така че няма от какво да се оплакваш. Тъкмо обратното, в своите ръце си получил потресаваща възможност – какви претенции могат да се предявяват тук?

Ако критикуваш Режисьора, означава, че не искаш това. Ти нямаш ангажимент към света и неговото развитие,  просто се впускаш в словоохотливост. А в същото време, Режисьорът преднамерено е направил така, за да извършиш ти поправянето.

От урок по „Статия по завършване на книгата Зоар”, 13.02.2013 

[100332]

Творецът се крие между нас

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Ако главното е  да се разочароваш в своите сили по пътя на духовното, то защо е необходимо допълнително да ни натоварват със всякакви материални проблеми?

Отговор: Творецът не те товари с нищо, и никакви препятствия не слага на пътя ти. Ти сам себе си объркваш. Би могъл от първия миг, започвайки да се учиш, веднага да се вслушаш в съвета, че трябва да поправим отношенията между нас – там да намерим нашата връзка и вътре в нея да разкрием духовния свят.

Никой не ти е пречил просто да приемеш този съвет и да го изпълниш. И тогава постоянно усилващите се прегради нямаше да бъдат пречка за теб – това щеше да е разкриване всеки път на ново желание, на много по-високо стъпало. То нямаше да пречи, а напротив, би ти помагало да се издигнеш и да укрепиш връзката, да разкриеш нейната по-дълбока същност, която се нарича светлина.

Но ти търсиш да разкриеш Твореца не заради отдаването и не чрез отдаване на ближния, а съвсем на друго място, вместо това да го търсиш между другарите си. И кай е виновен, че не забелязваш успеха? Възможно е от момента, в който си дошъл и до днес, да си изграждал различни бариери, отделящи те от духовния свят, вместо да си се приближавал към него. Но дори и по този път накрая достигат до правилния извод, отчайвайки се и разкривайки, че са влезли в глуха улица и че трябва да се върнат назад и да поемат по друг път.

Казано е: ”Творецът е създал човека поправен, но хората са измислили много разчети”. Всъщност това е много проста точка, а ние просто не намираме правилното място на разбиването. Ние искаме да подготвим собственото си сърце за напълване – такъв е стремежът на всеки.

Но не искаме да се съгласим с това, че мястото за напълване е между нас! Между нас има разрез, пропаст, празен, черен вакуум. Но това хич не ме безпокои, аз се вълнувам от това, че вътре в мен няма напълване! Тоест, мисля за съвсем друго място, вместо за мястото, където трябва да се разкрие висшата сила.

Интерпретирам висшата сила по своему: Като примамващо напълване, прекрасно постижение, приятно усещане. Но истинската висша сила е пряката противоположност на това, което си представям. Подобното на нея е в това, че аз отдавам на ближния, напълвам го, издигам се над самия себе си, без да мисля за себе си, отменяйки се, съкращавайки се. Тъкмо обратното, аз се обирам до шушка, лишавайки се от всякакви напълвания, само за да ги предам на ближния. Само над себе си търся как да напълня другите.

Това се нарича духовно напълване, което усещам в другаря си дотолкова, доколкото мога да го осигуря, повече от напълването на собствените си желания. Но ние дори не мислим в това направление. Понякога се докосваме до такова усещане на някои от големите конгреси в пустинята, но след това отново се завръщаме към ежедневието, и всичко завършва с това.

Групата не ме поддържа, не задържа фокуса върху тази точка. А моето его увисва върху мен и през цялото време ме тегли надолу, към пропастта. И какво да се прави?

Всичко това се случва, защото не се поддържаме едни други, вътре в нашето съединение, в общото ято, а не във всеки от нас. Тази сила на нашето съединение е всъщност светлината, от там трябва да я изискваме. В онези пролуки между нас, бариери, стени – там вътре се крие светлината, Творецът.

А да го разкрием е възможно, само ако започнем да се съединяваме един с друг така, че да изчезнат тези пролуки и тогава веднага на тяхно място ще разкриеш Твореца – там, където Той сега се крие.

Цялата причина е в това, че слушаш, но не реализираш съветите на правилното място. Тъй като не можеш да се съгласиш с това, което казва Рабаш: ”Ние сме се събрали тук, за да положим основите на групата, която ще тръгне по стъпките на Баал а-Сулам…“

Трябва веднъж да се вземе решение и след това всеки миг да се изпълнява. Но ако всеки се грижи за себе си, а не за останалите, то нищо няма да се получи. Ако мисля как сам да реализирам това, то това няма да сработи. Всяка една мисъл трябва да преминава само през другите, защото това е затворена аналогова система.

От урока по писма на Баал а-Сулам, 13.02.2013  

[100388]

Интегрално Възпитание. Беседа №10

Интегралното възпитание на човечеството

Цикъл от беседи на проф. Михаел Лайтман с психолога Анатолий Улянов

От стенограмата на 10-та беседа

16 декември 2011 г.

 

Особената роля на ревностните егоисти

Въпрос: Хората се различават един от друг по свойствата. Съществува тип от хора, чиято роля е особена. Те са носители на методиката на интегралното възпитание и образование и трябва да научат, да предадат, да разкажат за това на цялото човечество.

Отговор: Вярно е, има хората с особена чувствителност, възприемчивост, именно към интегралната методика.

В света, примерно 6-10 % от хората се притеглят от интегралното взаимодействие. Те представляват масата различни алтруистични организации, борците за всевъзможни свободи. Това не са революционери, а борци за обкръжаващата среда, за охрана на животинския свят и т.н. В тази бройка влизат доброволците, които помагат на другите: на бедните, на гладните и други. Това са хора, които просто се притеглят към такова общуване, към такава интеграция. Те нямат високо и задълбочено ниво за разбиране на интегралната система – те са си такива по природа.

А има хора, които по природа са най-истинските, даже бих казал, ревностни егоисти. Както виждаме от нашите изследвания, те не влизат в тези 6-10 % природни алтруисти. Това са най-обикновени егоисти, в които просто се разкрива разбирането за необходимостта от интеграция, изхождайки от желанието да разберат смисъла на света, на съществуването, на законите на природата, нейният замисъл. Те искат да знаят, към какво ни води еволюцията, защо тя е толкова задължаваща и т.н.

Това са хора с характер на учени, на изследователи, които искат да проникнат в самата същност на еволюционния процес. Те съставляват главния отряд на тези, които водят човечеството към целта. Те са алтруисти, не по природа, а по силата на своите изследвания и на осъзнаването за необходимостта от този процес.

Опитваме се да намерим такива хора в различните ъгълчета на света, с помощта на целенасочената система за разпространение.

И те идват при нас. В настоящия момент, това са около два милиона човека от различни страни на света, които се намират във връзка с нас, независимо от техния произход, религия, националност и начин на живот.

Обединява ги общият стремеж за правилната реализация на движението на човека към целта, към това да я достигне, да се преориентира човечеството от движението по пътя на страданията към движение по пътя на осъзнаването, т.е. на преднамерено, осъзнатото обединение.

С такива хора се опитваме да намерим връзка и да ги организираме.

Реплика: Такива хора могат ли да участват в изграждането на системата за интегралното възпитание? (още…)

Прогноза за продължителността на любовта

каббалист Михаэль ЛайтманПроучване:  Ако хората се обичат един друг за дълго време, то това със сигурност ще се отрази на техния мозък. По сканирането на мозъка на влюбените може да се предскаже дали те ще бъдат заедно след три години, независимо от техните желания и показания.

Показвайки снимка на „втората половинка“, се сканира мозъка – ако се определи повишена активност в зоната, свързана с критиката и преценката, връзката има бъдеще. Следва да се отбележи, че центровете на удоволствие показали намалена активност.

Според учените, това означава, че двойките получават удовлетворение от  връзката. Следователно, механизмът на наградата е от решаващо значение по отношение на стабилността на отношенията. Когато силното чувство се съчетае със способността за регулиране на емоциите, тогава двойките имат шанс за успех. Означава, че човек гледа позитивно на партньора си и умее да разрешава конфликтите.

Коментар: Всичко в природата трябва да бъде балансирано. Има само две сили: положителна и отрицателна, отдаване и получаване и те трябва да бъдат в хармоничен баланс. Това е гаранция за стабилност на всяка система – семейството, държавата, света.

[100562]

С какво ни ”хранят”?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо кабалистите не са написали книга с инструкции за живот, за да може всеки човек да се възползва от нея?

Отговор: Ако в тази книга беше написано как да се печели и да се извлича лична полза, хората биха я прочели. Но в тази книга се говори, че трябва единствено да се отстъпва, да се отдава. На кого тогава да я предложим? Ако имаше с какво да увлека обикновения човек, отдавна бих го направил. Всички водещи ТВ канали биха ме канили на интервюта: “Той има рецепта за всеобщо и безкрайно наслаждаване!“.

Но тук е точно обратното, има психологическа бариера: ние трябва да се повдигнем над природата си, да преминем на следващото стъпало – и тогава ще получим наслаждение.

Какво средство ще ми позволи да се издигна над “прага на задушаването“, над смъртта? Хората предполагат, че ще попаднат в бъдещия свят, т.е. в духовния свят, след смъртта на тялото. Вече не зная с какво им пречи плътта, но те така го виждат: тялото ляга в земята, а душата се устремява “нагоре“. Как да си представим такова състояние, когато умъртвявам своя егоизъм? Казано е: “желаещият да живее, нека умъртви себе си“. Едва тогава аз започвам да живея истински. Как да осъществя това? Как да обясня това на хората?

Тук предлагаме лекарство, предотвратяващо усложняване на болестта. Преди всичко, ние носим до хората вестта, че те са болни – с други думи, постъпваме така, както и Творецът, разкриващ кризата между хората. Днешният недъг в тази или онази степен се усеща от всички. Каква е диагнозата? Ние сме болни от своя егоизъм.

Но това не е достатъчно. Трябва да дойде лекар специалист, който да поговори с болния така, че той да може да го чуе. Но ако хората не чуят, развитието на болестта продължава, докато болката не изостри слуха им.

По принцип, човечеството трябва да чуе главното: целият проблем е в това, че се намираме в неправилна взаимна връзка. Тъкмо поради това те не знаят как да живеят в интегралния свят, как да възпитават децата си, как да изграждат връзките помежду си. Те трябва да видят и разберат, че всичко е заради егоизма. А по-нататък ние ще можем да продължим разговора и да обясним, как трябва да се обединяваме с помощта на интегралното възпитание.

Тогава хората, най-накрая ще разберат какво се случва, ще разберат защо ги заблуждават с всякакви средства, защо искат от тях да работят по 14 часа на ден – за да нямат време за размишления. Преднамерено възпитават децата в училище така, телевизията предава убийства и насилие – и всичко това се прави, за да се сведе човек до нула, да заприлича на “животно“, за да не знае как да намери решение за изграждане на своя живот.

Въпрос: Защо кабалистите не проведат кампания срещу егоизма, подобно на кампанията срещу тютюнопушането? Защо не напишем книга за профилактика на “егоистичната треска“?

Отговор: Кабалистите не се ползват сред обществото с такъв авторитет, както докторите. Баал а-Сулам вече е опитвал да предупреди хората, но никой не го е чул.

Онова, което засяга “полезните компании“, и те имат егоистична опека. Възможно е производителите на цигари да търсят печалба, над тях се нареждат производителите на хранителни стоки, които бълват нездравословна храна. Тъкмо на тях им трябва, хората да не пушат и да не умират преждевременно от рак, а тъкмо обратното, да купуват по-дълго време стоките им. А продукцията е такава, че предизвиква множество заболявания и с това обогатява фармацефтичните компании.

Важното е хората да тънат в невежество, в рамките на съвременния живот и много, много да не се замислят.

Всичко е свързано с нечия печалба, измъкната от потребителското общество. И така всичко би продължавало вечно, ако не бе програмата на Природата. Ние бихме си останали роби, по неволя потребявайки онова, с което ни “хранят“ супермаркетите и средствата за масова информация, ако плановете на Твореца не бяха други. И затова ние се приближаваме към краха на капиталистическата тенденция.

От урока по статията “Мир“, 15.02.2013

[100763]

Очертаване границата между получаване и отдаване

каббалист Михаэль ЛайтманСлед като човек има претенции към Твореца, веднага се появява скриването, и той вече не е насочен към Твореца, а се отклонява към друга цел. Тъй като Tворецът – това е единствената сила, добра и творяща блага. И ако си устремен направо към Него, то ти няма да имаш никакви претенции. А ако малко се отклониш от вярната посока, в теб веднага се появяват недоволство и оплаквания.

Върни се към правилния път и продължавай колкото можеш, докато отново не слезеш от пътя и не започнеш да се оплакваш. Така за сметка на недоволството и преодоляването ти всеки път се приближаваш до Твореца, с една дума като кораб, плаващ на тласъци. Тъй като не можеш да се насочиш направо към Твореца, в теб го няма свойството отдаване, нямаш качествата на добрия и творящия блага. Трябва да изградиш този образ над своето свойство за получаване, от противоположното. Ти създаваш отпечатък на тези свойства, а не самите свойства.

Известно е, че статуя може да се извая или от недостига, или от излишъка. Може да се вземе голям монолит и да се премахне всичко излишно, за да остане само формата. А може да се вземе гипс и от него да се изгради скулптура. Но във всеки случай – основното е границата, външната форма. Тази външна форма ние изграждаме над желанието за получаване, всеки път изяснявайки, къде преминава неговата границата с желанието за отдаване.

Затова нашата работа се състои в това, да се уподобим, и затова човек се нарича Адам, т.е. ”подобен” (доме) на Твореца. Аз не мога да се самонастроя, сам да стана добър и творящ блага, освен когото няма други. Но оправдавайки Го, аз изравнявам своята форма с Него, съотнасям се към Неговата форма.

От урока по писма на Баал а-Сулам, 17.02.2013

[100875]

Стъпки един към друг

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какви стъпки трябва да направим един към друг в семейството?

Отговор: Това е психологичeско обучение. Трябва да опознаем характера на партньора по-добре, да направим списък с изискванията му, с чертите от характера му според нас, да приемем слабостите му като даденост, която не трябва да променяме. Трябва да се научим да приемаме характера на партньора така, както майката гледа на любимото си дете.

Знаем, че в 2-3 годишното дете вече можем да видим чертите на неговия характер. А после, на 5-7 години, то ясно показва своя характер и повече нищо не може да се  направи. Трябва да го приемем и да се адаптираме. Виждаме, че едни качества то е взело от баба си, други от дядо си, от майка си, от баща си – и възприемаме всичко това с любов. Така и в партньора трябва да приемаме дори и такива качества, които не желаем.

Човек не може да промени характера си. До самия край на живота си, в човека остават същото това отношение, възглед, навици, които е получил от детството си. Поради това, само взаимните отстъпки са ключът към хармонията в семейството, формулата за успех.

Когато има две различни форми, всичко се определя от степента на взаимните отстъпки, които сме съгласни да направим помежду си.

От 40-а беседа от новия живот, 25.07.2012

[100741]

Силна връзка, смесена с двоен егоизъм

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво е чувството, появяващо се в двойката, когато се намира в „общото пространство“, тоест когато партньорът ти те разбира, когато те чувства?

Отговор: „Общо пространство“ означава пълно взаимно разбиране в него. Обикновено такава обща зона се образува по отношение на децата. Съпрузите обединяват общата си грижа за тях, важността, която те двамата им придават. Това е като чуждо тяло, не нашите собствени, но те ни принадлежат. Ако няма деца, то е по-трудно да се намери началната точка на контакт.

Трябва да открием в какво има съгласие между нас, нещо общо, където сме съгласни, разбираме се помежду си и се свързваме, независимо, че отначало сме имали различно мнение. Но ние вече сме свикнали на такива отстъпки до такава степен, че не можем без тях. Дори и да можехме да поправим разликата между нас, ние не искаме. Смятаме, всички тези противоречия за възможност за специална връзка. Вече разбираме, че без тях, тя е невъзможна.

Всички тези грапавини ни помагат да се свържем един с друг. Именно благодарение на това, аз отстъпвам и жена ми отстъпва, и ние чувстваме връзката между нас. Без взаимни отстъпки няма да има комуникация. Ако от самото начало бяхме съгласни във всичко един с друг, не бихме почувствали контакта, сякаш сме едно и също. А когато отстъпваме един на друг, ние не отменяме егоизма си, а над него градим връзка, както се казва „любовта ще покрие всички престъпления“. И затова тази връзка е стабилна – между нас все още остава вътрешното противоречие, но именно над него все по-високо и по-високо расте и се развива любовта.

„Общата зона“ – това е нашият общ, удвоен егоизъм, но именно благодарение на това той твърдо ни свързва и ни позволява да изпитаме нашата връзка. Трябва постоянно да се грижим за това „общо пространство“, да го пробуждаме и да се опитваме да го разширим по отношение на всички видове взаимоотношения: от най-материалните до най-духовните.

От 40-а беседа за новия живот, 25.07.2012

[100776]

Слей се с Него по свойства

каббалист Михаэль ЛайтманБаал а-Сулам. „Статия по завършване на книгата Зоар“: Как можем да се слеем с Твореца? ”Нима Той не е огън поглъщащ?” И отговорили мъдреците: слей се с Него по свойства. Както той е милосърден, така и ние сме милосърдни.

Ако ние променим някои от свойствата си, обръщайки ги от егоистични на алтруистични, това как ни позволява да разберем, кой е Творецът? А още повече, по какъв начин ни помага да се уподобим на Него? Как да придобием това подобие? Как да се слеем с него? Тъй като да се докоснем до Него е невъзможно. По какъв начин определени вътрешни ”манипулации” ни придават подобие с Онзи, който въобще не може да се види? Как да разберем принципа ”По Твоите действия ще Те познаем”? Как вътрешните промени ме водят към Него? Как да обикна ближния, ако това не е присъщо на моята природа?

Ето защо мен не ме задължават да обичам непосредствено. Но мога да поправя 611 от своите желания, и тогава 612–тото поправяне ще стане придобиване на свойствата хасадим (милосърдие) в пълен обем, а 613–тото ще стане получаване, заради отдаване. Така или иначе не можеш да задължиш някого да обича, но предварителните поправяния ще позволят то да се случи.

Така се постига и подобието с Твореца. Ние произвеждаме и изграждаме в себе си всички необходими действия, но са важни не самите те, а анализът, осъществен във всеки един детайл. Натрупвайки и напрягайки се, тези изяснения се превръщат в духовен съсъд.

По такъв начин, в нашата работа няма бели полета, ние не можем с един скок да се пренесем до крайното поправяне. Всъщност, ние сме вече там, но ни липсват съответните инструменти, съсъди, за да усетим това. И затова трябва да ги събираме пътьом, за да достигнем до това разкриване.

Въпрос: Какво означава ”да се слеем с Твореца”?

Отговор: Във всевъзможните детайли на възприятието аз правя от себе си, построявам в себе си Неговото подобие. Става дума не за външни признаци, а за вътрешната същност. Творецът е духът на отдаване, раждащ, напълващ ме. Това е отношението, което съм способен да създам, отдавайки или получавайки заради отдаването. Това е еманацията, която изливам навън…

От статията по завършване на книгата Зоар, 19.02.2013

[100851]

Обърни стрелката от омраза към любов

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Кои са враговете на човека, ако целият свят е вътре в него?

Отговор: Всички твои желания и мисли – те са твоите врагове.

Обикновено хората около теб, които не те безпокоят и не те засягат – не играят важна роля за теб. Но точно тези, които мислиш, че са ти врагове – това е най-ефективната помощ за твоето напредване. Само трябва да разбереш как да го използваш.

Ако това са твоите приятели от групата, то трябва да ги превърнеш от врагове в любими приятели. Без значение дали той те мрази или ти него. Обикновено при лоши взаимоотношения си виновен ти самият, но си длъжен да ги обърнеш от ненавист в любов.

Това не е лесно. Започни да изграждаш в себе си обратното  отношение на невистта и ще видиш, че всичко се заключва в тази ти работа.

От урок по писмо на Баал а-Сулам, 11.02.2013

[100495]