Въпрос: Какво означава възприемането на реалността под формата на: “Исраел, Тора и Творецът – като единно цяло”?

Отговор: “Исраел, Тора и Творецът – като единно цяло” – това е истинската реалност, единствената, която съществува. А ние живеем във въображаемо скритие, в светове (оламот) – т.е. в скритие (ааламот) – съществуващи само във връзка с нас, за да ни дадат възможност за поправяне.

Домакинът, стоящ срещу госта, се съгласява с желанието на госта и създава такова скритие между тях, за да може гостът да усеща Домакина и Неговото благодеяние. Тъй като този подарък зашеметява госта! Гостът иска да бъде такъв, какъвто е Домакинът, но не може да направи нищо, докато Домакинът го препълва с цялата благодат.

При тези обстоятелства, гостът не може да каже на Домакина, че Го обича и иска да Му отдава. Дори и да изрече тези думи, то те ще бъдат казани само за благодарност на Домакина за Неговата щедрост към госта. Така не се проверява любовта, отношенията. Любовта се проверява в тази ситуация, когато си готов да отдадеш всичко, което имаш! И тогава наистина е ясно, че обичаш, че отдаваш.

Затова Домакинът се съгласява с госта, че трябва да му осигури тези подходящи условия, за да прояви своето отношение. В противен случай, няма смисъл гостът да получи благо от Домакина, той само ще страда от угризения на съвестта. Вместо да яде лакомствата на Домакина, той ще гризе самия себе си.

Това доставя на госта огромна болка и затова той е готов да направи съкращение на своето желание (цимцум алеф). След това се развива система, позволяваща на госта да се поправи. Той сякаш се отблъсква далеч от Домакина, на другия край на вселената, сякаш пада от скала в пропаст.

Но той е щастлив от това! Защото като пада все по-ниско, започва да разкрива своята идентичност. Преди е бил разтворен във висшата светлина, която се е грижела за всички и е покривала всичко. Светлината е напълвала желанието за наслаждение и то дори не е разбирало какво представлява. Така се чувства човек, който се намира под опеката на важен покровител, при което е възможно да не мислиш за нищо и затова започваш да забравяш за себе си.

Но творението, изхвърлено от Твореца на другия край на вселената, сега получава възможност да провери истинско ли е било желанието му в света на Безкрайността да направи всичко за Домакина, точно така, както Домакинът прави за него. Наистина ли  гостът иска и може да го направи? Тук и започва неговата работа.

Първо, има дълъг период на подготовка, хиляди години история, докато още не можем да се смятаме за съществуващи по отношение на духовния свят. Това засега е само вътрешен процес, възникващ в нас, като сън. Като в сън, където за 5 минути можеш да преживееш 50 години живот. Така че, встъпвайки в духовната реалност, на духовната стълба, поглеждайки назад, целият преживян от нас път в този живот ни изглежда кратък и незначителен епизод, максимум в рамките на няколко дни. Изцяло се променят мащабите на случващото се.

И след това, след като гостът съкращава своето желание, той може да започне да работи и да приведе себе си в съответствие с Домакина. Той е готов да получава от Домакина само толкова, колкото може да Му отдаде. Готов е да се намира в тъмнина и да възприема тъмнината като светлина. Тоест, той не се нуждае от вкуса и напълванията на Домакина заради собственото си наслаждение. Но той приема тези напълвания, само за да наслади Домакина.

От урока по “Предисловие към ТЕС”, 08.01.2013

 [97810]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Книгата Зоар, глава “Насо”, п.180: Благословията на коените. ”Да те благослови Творецът”, ”да те озари Творецът”, ”да те промени Творецът”, … ”Благославянето” е АВАЯ. Има три имена на АВАЯ в благословията на коените, отговарящи на трите линии, т.е. на трите букви “йудי“ на името АВАЯ с напълване от САГ, “йуд-вав-далет יוד” “хэй-йуд הי” “вав-алеф-вав ואו” “хэй-йуд ה”. Тоест ”йуд’ ” с напълването от САГ се явяват като трите начални букви на тези три имена на АВАЯ.

При кабалистите съществува следният проблем. Всички науки от нашия свят, такива като физика, химия биология, зоология, ботаника, имат свой език. Но няма език на усещанията, защото в нашия свят ние не можем да ги градуираме, да ги измерим, да ги разложим на всевъзможните им оттенъци и т.н.

Когато започваме да разкриваме желанието за наслаждаване и вътре в него различното напълване, съгласно величието на желанието и неговия характер в трите линии, на всички нива на авиюта/ дебелината му – тогава се нуждаем от език, за да опишем кой е извършил това.

Да допуснем, нотното записване в музиката – това не е език. Аз само изобразявам някакъв символ, който трябва да бъде изсвирен от някого, за да бъде усетен – и тогава той може да разбере, какво чувство съм искал да му предам, независимо от това, че за него това може да означава съвсем друго. Това е много голям проблем.

По тази причина психологията и психиатрията не се смятат за точни науки, доколкото те са основани на онзи неголям опит, който можем да натрупаме за нашия живот и не повече от това. Тъй като нямаме възможност да измерим усещанията със сетивните си органи, да ги подредим с помощта на някаква таблица, чертеж, графика, за да стане това желязно правило.

Кабалистите са изобретили записването на духовните постижения с помощта на гематрията (числовото значение на буквите и словото) – и това наистина е станал лаконичен език, способен да включи в себе си много точни детайли, които могат да се предават от един на друг. При това, за разлика от музикалните произведения, където всеки може да си фантазира, какво е мислил композиторът, тук не можеш да сбъркаш. Тъй като за да разкриеш гематрията, трябва да постигнеш онова място, онова явление, да се включиш в онази душа, която е оставила това записване – и тогава ще усетиш същото това състояние, защото се сливаш с нея и затова си уверен, че наистина си получил посланието.

От урок по книгата Зоар, 08.01.2013 

[97727]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар - No Comments→

Както пише Баал а-Сулам в статията ”Шестстотин хиляди души”, в действителност е била създадена една душа, едно желание – Малхут на света на Безкрайността. Светлината, внесена от Твореца, се е отпечатала в това получаващо желание и му e придала всичките си качества, но в обратен вид. А след това желанието трябва да се издигне над своята форма, противоположна на светлината и да ú се уподоби. Противоположното си остава и тъкмо то създава такава мощ, такава връзка, която позволява на желанието да влезе в светлината, да я овладее и да я побере в себе си. Сега за нея вече има място.

И така, има само едно желание, а ако на думи излиза друго, то е затова, защото го постигаме на части. И дори не по неговите части, а по прашинка от собственото ни постижение.

Това прилича на холограма, всяка част от която се съдържа в себе си всичко (М), но в умален мащаб (m). Всички детайли се съхраняват, но губят първоначалната си яснота. И тук, и там има десет сфирот – просто ”яркостта” е различна.

Тогава възниква въпросът: ако има само една душа, то защо ние се различаваме един от друг? Защото по идея всичко трябва да бъде много по-просто: една и съща душа се умалява в мащаб и нейните черти се “размиват”.

Но не, всеки я вижда различно, защото всеки си има свой корен на душата. С други думи, постигаме единната обща душа  от различни “ъгли”, във взаимното включване с всички останали.

Тъй като точката в сърцето всъщност се намира над получаващото желание – в ближния. Тя всъщност е корен на частната душа, тъй като желанието само по себе си нищо не струва. От друга страна, ”ближният” за всички е един – това е Адам Ришон. По такъв начин, всички постигат едно и също, но погледнато от различен ъгъл – докато не се обединят помежду си. И това е направено, за да си помагаме един на друг в постигане свойството отдаване.

Днес отнасям душата за сметка на получаващото желание, което в действителност не съществува. Моята душа е в ближния. И трябва да работя извън желанието, извън себе си ”от другата страна на собствената си кожа”, придобивайки способност за отдаване. Вземам желанията на ближния, получавам от него МАН (молба за поправяне), полагам онова, което иска той, и с това развивам своята душа – своето привличане, устрема си навън. ..

От урока по статията ”600 000 души”, 09.01.2013 

[97816]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - No Comments→

Въпрос: Как трябва да реагирам на въздействието, което оказва върху мислите и чувствата ми околната среда, за да се съсредоточа върху целта?

Отговор:  Във въздействието на обкръжението си, аз трябва да виждам не хората, а Твореца.  Най-важното е това. Когато това се случи, можем да говорим за моята реакция. Това е първото и най-важно условие, после е по-лесно. Разбира се, по-късно също се очакват трудности, но първо трябва да установя, кой присъства в тези отношения.

Отношенията ми са само с Него, няма друг освен Него. Той ми влияе чрез всички заобикалящи ме хора, чрез целия свят и дори отвътре, чрез самия мен. Той не влияе на моето животинско тяло, а на точката в сърцето ми.

Всичко, което се случва в моето тяло, всичките ми желания, всичко, което чувствам вътре в мен и извън мен, всичко, идващо от хората, които са близо или далеч от мен, от приятелите, познатите, от всички различни кръгове около мен, е предназначено да повлияе на точката в сърцето ми. Всичко това е въздействието на Твореца върху мен.

Всички влияния идват от най-външния кръг. Заобикалящата светлина преминава към мен през различни филтри, и стига все по-близо и по-близо до мен – през висшите светове, този свят, човечеството, групата, учителя, до най-вътрешната сфера – моето его, така нареченото „сърце“. И всичко това е влиянието на Твореца, насочено единствено към най-съкровената „точка в сърцето“.

Всичко останало няма значение. В крайна сметка, светът се нуждае само от тази духовна искра, чрез нея той иска да получи съответната реакция от мен.

Преди всичко трябва да стигна до решението, че всичко, което идва отвън и отвътре, не ме интересува, сякаш не съществува. Просто трябва да намеря тази вътрешна точка, а останалото е само мост, водещ от Твореца до мен.

Ако днес, през целия ден, се придържаш към тази мисъл, че Творецът въздейства на твоята точка в сърцето, и няма нищо друго освен това, тогава мога да продължа да обяснявам по-нататък …

УОт урок по  ’’Предисловие към ТЕС’’ 06-01-2013г

[97489]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как става поетапното изменение, при което ближният става по-важен за мен от самия мен? Какво усещам на този етап?

Отговор: Такава промяна в човек се случва с помощта на светлината, възвръщаща към източника. Условно, можем да разделим този процес на четири етапа.

1. Изобщо не усещам ближните, това са ”неопределени”, съществуващи, но безжизнени образи, с които нямам никакви общи чувства. Като че ли общувам с тях, прегръщаме се, пеем, но това са само кукли покрай мен – така ги усещам.
2. След това, в зависимост от това, доколко започвам егоистично да чувствам безпокойство, че не напредвам, се замислям: ”Какво ще се случи с мен?”. Така страдам, прилагам усилия, но още не чувам, че трябва да се съединя с другите. Това преминава покрай ушите ми: ”Красиви думи, но вече сме ги чували…”

Реалността, учението, всичко, в което аз лично се намирам, става все по-важно за мен, но онова, което засяга отношенията ми с приятелите – все още не разбирам, как от връзката между нас може да се получи нещо. Това ми се струва като някакъв морал или нещо напомнящо ми религиозните заповеди.

3. Затова в мен възниква голямо пренебрежение към всичко, което правят приятелите ми в групата: обединяват се, танцуват, пеят. Аз не съм способен на това. В моите очи то изглежда лекомислено и ако се съгласявам с тази потребност, то е само поради това, че това създава хубава, приятна атмосфера: трябва все пак някак си да подкрепя приятелите си, за да не се разотидат, затова се събираме на трапези, за да се сплотим и да привлечем и други хора. Така мисля аз.

4. Изхождайки от това, че в края на краищата нищо не се получава, и виждайки, че всички изведнъж стават по-умни в моите очи, започвам да се замислям: ”Какво правят те за това?”. И започвам да чувам, че обединението  е важно. Разбира се, това е от въздействието на светлината, а не просто следствие от съвместните действия с приятелите ми. Но доколкото все пак съм участвал с тях по някакъв начин, идва обкръжаващата светлина. Започвам да смятам действията, свързани с обединението, с приятелите ми, за полезни, но чисто теоретични. Говоря за това, мога да чета и слушам за груповата работа малко повече, а по-рано дори не обръщах внимание на тези статии. ”Въведение в науката кабала”, ”Учението за Десетте Сфирот”  – това е друга работа, а такива статии, като ”Последното поколение” ми припомняха комунистическите идеи.

Постепенно, под въздействието на обкръжаващата светлина, започвам да разбирам, че трябва да работя срещу своето его, да го преодолявам. Тогава започвам да забелязвам, че да го преодолея и да се съединя с приятелите си е едно и също, че по друг начин не може да бъде извършено – само мястото, наречено “група” и само по отношение на приятелите ми.

По-рано въобще не съм оценявал тези външни действия, дори съм ги пренебрегвал, по-добре никога да не бяха съществували – толкова съм ги изолирал. ”Защо въобще е това обединение между хората? Изобщо за какво става дума…? Дори ме е срам, че това е описано в кабалистичните книги.”

И изведнъж започвам да виждам, че вътрешното съдържание на тези действия наистина е такова и всичко е подчинено на реализацията на обединението – обединението на нашите вътрешни частички, а не на телата ни.  Продължавам да пренебрегвам физическото обединение, както и преди. Ако това не ме довежда до съединение на точките в сърцето, със същото пренебрежение, дори с по-голямо, се отнасям към всички тези ”трикове” и призиви: ”Дайте да се обединим! Нека да поседим заедно на трапезата, да побъбрим!”

Започвам да се отнасям по друг начин към обединението, разбирайки, че то се осъществява между точките в сърцето, с помощта на светлината, възвръщаща към Източника, и затова трябва да бъда в група. Това не е раздумка в бара, където хората се прегръщат, пеят и им е весело. Тук ние също седим заедно, можем да си пийнем и да се прегръщаме, но нашето намерение е да се обединим не телесно, или с някаква егоистична идея, а да се постараем да доближим нашите точки в сърцата, и да помолим светлината да ги съедини всички в едно. Светлината въздейства спрямо нашите приложени съвместни усилия, спрямо желанието ни да ги обедини.

Така напредваме. Основното е да преминем тези етапи, в които виждам, че реализацията в групата е необходима за съединяването на точките в сърцата под въздействието на светлината. Оттук нататък човек вече не пренебрегва обединението, той знае, че духовната реализация е такава, и нейният по-нататъшен път става все по-ясен. Независимо, че сега той изпитва друга трудност – как да откъсне своето ”Аз” от онази точка, която предава на обединението, как да придаде важност на намиращото се отвън, а не на собственото си ”Аз”. За това също е необходима светлината. Но това е следващият етап на нейното въздействие и в него също има няколко подетапа.

От урока по книгата Зоар, 07.01.2013

[97565]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Съзнателно ли е обществото ни? Какво е съзнанието на обществото? – Това означава, на правилното място и в правилното време да може да отреагира на определени събития, да поддържа справедливост в обществото и да се предотврати объркването, да прави избор, съзнателно и рационално да оценява последиците от него, да чувства отговорност за насоката на развитие на обществото, да влияе на обществения живот чрез различни форми на участие.

Проблемът е в разликата между понятията „знание“ и „съзнание“. „Знам“ означава да имаш познания по някаква тема, а не да имаш диплома. „Осъзнавам“ е да разбереш, какво е придобито знание, от къде се получава, на кого и на какви цели служи.

Съзнателният човек се възпитава в съзнателно семейство и училище. Съзнателно семейство е семейството, което правилно поглъща жизнените ценности и предава тези ценности на децата си, участва в живота на децата си, избира тяхната образователна траектория, самоконтрол и способност да виждат, да приемат и да поправят грешките си. Общество от личности, възпитани по такъв начин, образуват „съзнателното общество”.

Съзнателното училище знае защо и как да учи, приоритетите на образованието са формиране на съзнание.

Забележка: При формирането на човека ние трябва да го възпитаваме, ориентирайки го към целта на природата, към която задължително или по собствено воля вървим. Ако човек е възпитан и е получил знание да следва природата, той никога няма да сгреши и ще достигне оптималното в своето развитие и максимален успех.

 [97583]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - No Comments→

Теория (Б.Мартни, Н.Лейн, Университета в Дюселдорф): Появата на живот е страничен продукт от реакцията на усвоената енергия. Първите протоклетки се нуждаели от огромно количество енергия за метаболизма и репликацията си, тъй като ензимите, които катализират тази специфична реакция, се появили по-късно. Повечето от енергията се разсейвала.

Как протоклетките са можели да използват енергията като източник за поддържане на живота си? От къде е дошла тази енергия и защо се натрупва от живите клетки?

Биохимичните процеси протичат в закритите части на клетките. Живите клетки съхраняват получаваната в процеса на дишане енергия в своите мембрани във вид на йонни градиенти.

Естественият протонен градиент, действайки през тънките стени от сяра и желязо, може да осигури усвояването на органичен въглерод. В резултат са могли да се образуват протоклетки, първоначално без обвивка и живеещи в каменни клетки. Минералите са действали като катализатори за процесите на древния метаболизъм. След известно време протоклетките придобили собствена мембрана и изоставили скалните убежища.

По такъв начин, учените за първи път са могли да проследят целия път, водещ от скалите, въглеродния двуокис и водата – до образуването на днешните живи клетки.

Коментар: Човек не може да разбере тайната на произхода на живота, от къде идва животът, докато не придобие втората сила на природата – свойството отдаване. Именно това свойство, което е в неживата материя, създава в нея това, което наричаме живот. А да се придобие свойството отдаване, свойството на Твореца, на Природата, е възможно само чрез метода на кабала. И само в такъв случай ще бъдем в състояние да разберем източника на живота и да го управляваме.

[97508]

Filed under: Възприемане на реалността - No Comments→

В кабала ”тяло” на парцуфа се нарича желанието за наслаждение заради отдаване, а ”душа” – светлината, която го напълва. За да придобием душа, построяваме обединението между нас, т.е. от получаващото желание формираме отдаващо. За това се свързваме с групата над егоизма, отказваме се от егоистичното желание и го обръщаме в противоположни действия. С това получаващото желание работи заради отдаване.

Преобразуването от егоизъм на отдаване се осъществява от Твореца, ако аз Го задължавам на това чрез работата си в групата, в обкръжението – както е казано: ”Победиха Ме синовете Мои”. Той ми въздейства и тогава моето желание за получаване може да работи на отдаване. И вече се отнасям към другарите си по съответстващ начин и ние оформяме връзката между нас, построявайки формите за отдаване от ”дебелината” на егоистичното желание, която се превръща в чисто алтруистично желание.

Желанието за получаване се подразделя на пет слоя ”дълбочина”, или авиют – от нула до четири. А в него има и ”духовен зародиш” – точка в сърцето (.), която постоянно ме безпокои, ”тресе” ме. За да я реализирам, влизам в групата и привличам светлината, възвръщаща към Източника – обкръжаващата светлина (ор макиф О”М).

Преди всичко, тя извършва в мен Първото съкращение (Цимцум алеф) – Ц”А, благодарение на което мога да не вземам под внимание своето желание за получаване. А след това ще мога дори да работя с него за отдаване, но вече не в ”дебелината” (авиют), а в честотата (закут), която също се подразделя на пет степени. И съответно придобивам пет светлини: нефеш, руах, нешама, хая и йехида – отдолу нагоре: НаРаНХаЙ.

По такъв начин, моето желание за отдаване се формира от желанието за получаване, което съм имал по-рано. Това желание за отдаване се нарича съсъд на душата (нешама). Защо точно нешама? Защото до това ниво получаваме светлина на постоянна основа, използвайки авиют на нулевата, първата и втората степен (НаРаН), а светлините хая и йехида  са непостоянни и достигат до нас във вид на светлинки (ХаЙ).

И така, съсъдът на душата – това е чистото даващо желание, а светлината, която го напълва, светлина нешама. Като цяло, това е моята душа, която постепенно привлича към себе си целия егоизъм. А това означава, че желанието за получаване не изчезва – само изменяме неговото приложение.

От урок по статията ”Тяло и душа”, 06.01.2013

[97495]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Становище (М.Никулина, М.Зубрицкая, Федерален Университет): Всички психиатри в света казват, че сега живеем в ерата на граничните невропсихични състояния. Според статистическите данни на СЗО, броят на хората, които се нуждаят от психологична помощ, се разраства по-бързо от броя на страдащите от сърдечно-съдови и онкологични заболявания

Депресията (от лат. depressio – потискане) е психично разстройство, което се характеризира с потиснато настроение, с песимистична оценка за себе си, потискане на интелектуалната и двигателна активност, намалена мотивация. 15 милиона души в САЩ са изложени на това заболяване. Механизмите за възникване на депресията все още не са открити.

Антидепресантите са открити преди 50 години. Преди това депресията са лекували с билки, настойки от мандрагора или кукуряк. Питагор е препоръчвал да се слуша музика. Медиите наричат депресията чумата на 21 век. До 2020 година депресията ще се класира  на първо място сред всички заболявания.

Състоянието на депресия може да продължи няколко месеца, а продължителната депресия – години. Един от признаците на депресия – липсата на надежда – изглежда, че това е завинаги, а бъдещето е представено в извънредно мрачни цветове.

Причини за депресия изобилстват: семейни проблеми, конфликти на работното място, несигурност, здравословни проблеми, критични възрастови периоди.

Депресията не е признак за слабост на характера – това е реално заболяване, което изисква медицинска намеса  заради нарушението на биохимичните процеси в организма на човека.

Отговор: Именно липсата на егоистично напълване е причина за всички депресии, както и на всички заболявания. Така че броят на болните от депресия ще се увеличава, лечението ще е все по-малко ефективно, докато не се появят милиони хора, откъснати от живота. И едва тогава, най-после, ще се съгласят да се вслушат в съветите на кабала – как да се напълнят със светлина!

 [97435]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация - No Comments→

Изследване: Антрополог предложил на деца от едно африканско племе да играят игра. Той поставил до едно дърво кошница с плодове и обявил: „Който първи дотича до дървото, ще получи всичко“. Когато им дал знак, децата се хванали заедно за ръце и… започнали да тичат всички заедно, а след това всички заедно седнали и започнали да се наслаждават от вкуса на сладките плодове.
Удивеният учен ги попитал защо са постъпили така, та нали всеки един от тях би могъл да получи наградата еднолично. Децата му отговорили: „Обонато! Нима е възможно един от нас да бъде щастлив, ако всички останали са тъжни?“ „Обонато“ (или убунту) на техния език означава „Аз съществувам, защото ние съществуваме“.

Убунту е африканско етично учение, хуманистична философия, мироглед, основано на доверието между хората и тяхната взаимна връзка. Това учение е устно, него го живеят и не го дискутират в пресата. Думата „убунту“ може да бъде преведена като „човечност по отношение на другите“, „вяра във вселенската сила на участието, обединяваща цялото човечество. Трудно е да се намери еквивалент на понятието „убунту“ в западните езици. Когато в Африка казват, че „този човек притежава убунту“, това означава, че той е щедър, гостоприемен, дружелюбен, пълен с грижа и състрадание, дава всичко, което има.

Реплика: Това естествено (природно) отношение към себе си, обкръжаващите и света произтича от усещането на пълната взаимна връзка между всичко в света. Такова усещане са имали хората в света до проявата на егоизма в него, както е описано в Библията, до построяването на Вавилонската кула.

А след това хората са престанали да се разбират един друг, появили се различните езици. Егоизмът, който нараснал до небесата като кула, отдалечил хората един от друг и те се разпръснали и заселили по цялата земя.
Днес се случва обратният процес : същият този егоизъм ни е съединил толкова силно в течение на хилядолетията и ние сме принудени да го поправим, ако желаем да се развиваме по-нататък, иначе той ще ни погуби.

[97004]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - No Comments→

Въпрос: Какво означава ”да молиш Твореца”? Къде е този Творец? Как мога да Го моля, ако нямам никаква представа за Него?!

Отговор: Трябва да се търси! Всеки трябва да си го представи в сърцето си, може дори и във въображението си, независимо, че кабалистите не се занимават с фантазии.

Творец се нарича общата сила на Природата. Защо казваме, че се обръщаме към нея? Това наистина предизвиква голямо объркване. Но има сила, която мога да разкрия по свое желание. Така, както в земния живот също разкривам някакви явления съгласно желанието. Ако нямах желание, не бих виждал и дишал. Към всичко първо възниква желанието, а след това аз го преживявам, разкривам, чувам, разбирам, отварям очите си по-широко, пробивам си път нанякъде. Всичко това е съгласно желанието.

Същото е и тук. Духовният свят  е преди всичко връзка, която за сега е скрита от очите ни. И в нея разкриваме нашия живот, независещ от тялото. Тялото умира, а ние продължаваме да живеем в тази връзка. Тази връзка се нарича ”душа”. Сега трябва да я разкрием. Нашето тяло не пречи да направим това. Ако го анулираме, т.е. ако живеем в него, докато ни е отредено, без да му придаваме особено значение, без да го величаем, да го използваме такова, каквото си е – да го храним, мием, поим, да го слагаме да спи, да се грижим за него като за животно – и нищо повече от това, а всичко останало да посвещаваме за разкритието на душата, тогава ще я разкрием.

Душа се нарича връзката между всичко. За да я разкриеш, имаш точка, зачатък на душа. Ако я няма тази точка, то няма за какво да говорим, ти си свободен – иди и се занимавай с тялото си, наслаждавай се на живота. Но ако имаш точка в сърцето, начало на душа, която те възбужда и не те оставя на мира, тогава идваш в кабалистична група и там ти обясняват как трябва да разкриеш душата си – твоята връзка с останалите. Това не е връзка между хората, между техните тела, а връзка между отделните желания, във всяко от които има зародиш на душа.

Представете си милиони членове от нашата световна група (независимо, че те са много повече) и между всички – свързваща мрежа, която е скрита от нас. Трябва да я разкрием. Само като разкривам 1/125 –та част от тази връзка, аз вече се намирам на първото стъпало на осъзнаване на своята душа или на първото стъпало на висшия свят и в същата тази мрежа разкривам духовния свят, себе си, вечността, над времето и пространството, всички висши измерения и източникът на всичко това, наричан ”Творец”. Към това се стремим и ние.

Вече има хора, които са разкрили духовното, написали са за това и ни обясняват точно и подробно, как по степени да реализираме това разкриване, с помощта на какви действия. И всичко това се нарича ”Тора” – инструкция. В нея не става дума за някакви физически действия с нашето тялото – него може да го оставим на мира. Говори се само за това, как да развием своята чувствителност, връзката ни с ближния, с онази висша сила и тогава достигаме  вечността.

Въпрос: Седя тук над текста на Зоар и се опитвам да усетя нещо друго, съществуващо тук, като резултат на нашите общи усилия, но никак не ми се отдава. Продължавам – и отново търпя неуспех, и отново и отново… Вие казвате: ”Молете Твореца!”, но аз нямам никаква представа за Него, няма за какво да се хвана!

Отговор: Съветвам те: ако вече хиляди пъти си блъскал главата си в стената, то може от тези удари нещо да се е променило в твоята глава, и да можеш малко повече да се вглъбиш в своите мисли, в някакво отношение към Твореца: ”Кой се крие там, кой ми пречи? Кой е сложил тази стена пред мен?”. И вече не се удряш просто така в стената, а прибавяш и мисъл към това. От ударите човек започва да поумнява. Това е вярно! Ето това и очаквам от теб…

От урока от книгата Зоар, 06.01.2013

[97414]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - No Comments→

От статията на Рабаш “Не добавяй и не изваждай в работата“: Дясната линия означава вяра над знанието, т.е. човек трябва да си представя, че вече се е удостоил с усещане за Твореца и вижда само доброто управление на света от Твореца.

И дори ако разумът му казва, че всичко е на обратно, той трябва да работи с вяра над знанието, сякаш наистина вече усеща милосърдието на Твореца. От това той получава важността на целите и жизнеността, т.е. радост от приближаването си към Твореца, възможността да Го оправдае и да благодари.

А след това идва време да премине в лявата линия и да провери вътре в знанието как той действително възприема важността на Царя, наистина ли е готов да работи само за Негово добро? И когато види с разума си, че няма никакви сили за това и цялата важност на духовното усеща само с вяра над знанието, това предизвиква в него такава болка и съжаление от своята незначителност, че поражда в него молитва от дълбините на сърцето му за това, което му липсва.

Човек трябва да си представи две точки: как вижда всичко с разума си и над разума. Тогава той ще пожелае наистина да се издигне над разума, да се издигне до следващата степен и да стигне до молитва. Така ще може да напредва.

Той трябва да анализира своето текущо състояние и да се издигне над него с вяра над знанието, за да види доброто управление на Твореца във всичко, което има. Той проверява себе си абсолютно във всичко и оправдава Твореца над разума си.

А след това гледа би ли могъл и вътре в знанието да вземе същото това решение? И вижда, че не може. В крайна сметка, знанието му е основавано на това, което виждат очите му. И тогава от тази разлика между това, което вижда над знанието и вътре в знанието, израства молитва.

Но това е при условие, че човек пребивава в радост. Правилната молитва в духовното се състои от противоположни елементи. От една страна, трябва да се радвам, че имам връзка с Твореца и има към кого да се обърна. Уверен съм в Неговата помощ, че Той носи само добро и благо и всичко е прекрасно!

Никога не моля Твореца да подобри състоянието ми – моля Той да промени моето възприятие на състоянието ми. В края на краищата, сега съм в океан от абсолютно добро и освен това няма нищо друго, но само поради моята неизправност, виждам нещо друго. Ние никога не сме напускали света на Безкрайността, но трябва да установим своето правилно отношение към него.

Всеки път, когато ми се разкриват нови детайли, трябва да коригирам своето възприятие, т.е. намерение. Затова се обръщам с молитва, Творецът да ме поправи, позволявайки ми да видя Неговото разкрито милосърдие. Това е много важен момент: трябва да моля не за поправяне на състоянието ми, сякаш моля Твореца да поправи Своите действия, а да моля да поправи мен, за да видя Неговото творение такова, каквото е в действителност, т.е абсолютно добро.

От подготовката за урока, 01.01.2013

 [97281]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

Спиноза: Хората мислят, че са свободни, защото осъзнават своите постъпки, а не знят причините, които са ги породили.

Изследване: Съществуването на свободната воля е един от важните неразрешими проблеми на философията. Приемаме ли решението осъзнато или нашият избор се осъществява без участието на съзнанието – много преди ние да го осъзнаем? Емануил Кант включил проблема със свободната воля в числото на въпросите, отговорите на които лежат зад границите на възможното познание.

Но учените не се страхуват от сложни задачи, в които философите не са успели. Изучаване на свободната воля доведе до отговора: причините за нашите постъпки не се явява съзнателният ни избор. Свободата на волята е илюзия, тя не е причина за нашите действия, но ги придружава, точно така, както сигналът на разредения акумулатор на екрана на мобилния телефон показва спадане на акумулатора, но не е причина за разреждането. Това е само усещане, което ни позволява да различим действието, изпълнено от нас, от процесите, които не зависят от нас.

Когато извършваме определено желано действие, за нас е свойствено да го третираме като проява на свободна воля. Но понякога хората извършват постъпки и нямат никакво чувство за реализирана свободна воля. Но е вярно и обратното: нерядко усещаме свободната воля в действия, които не сме извършили.

Психологът Б. Либет е открил в мозъка ”потенциал на готовност” – възбуждане на мозъка, което възниква за една стотна милисекундна до вземане на съзнателно решение за действие. На хората им предлагали да натискат бутон, когато им се прииска. От участниците се е изисквало да отбележат момента, когато от тях е било взето осъзнатото решение да натиснат бутона. Експериментаторите, измервайки потенциала на готовност, можели да предвидят момента на натискане на бутона за стотна милисекунда преди това, кога изпитваният осъзнавал, че е решил да натисне бутона. Тоест първо учените видели скок на потенциала за готовност на измервателните прибори, след това човекът осъзнал, че иска да натисне бутона, а след това е ставало самото натискане на бутона.

Р. Спери през 1981 г. бил удостоен с Нобелова награда, защото е показал, че при хора с прерязана връзка между двете полукълба на мозъка възникват две напълно отделни личности – едната в лявото, а другата в дясното полукълбо. Но двете личности на такъв човек не осъзнават съществуването си една спрямо друга. Излиза, че всяко случайно действие извършвано от нашето тяло, се счита за съзнание, като резултат на проява на свободна воля, дори то да не е било такова.

Представете си двама човека, живеещи в една стая, но незнаещи нищо за съквартиранта. Всеки път, когато се отваря прозорчето, всеки от тях е убеден, че тъкмо той го е отворил.

Убеждението, че можем свободно и съзнателно да избираме нашите постъпки, е фундаментално за картината на нашия свят. Но тази гледна точка не се съгласува с последните експериментаторски данни, които посочват, че нашето субективно възприемане на свободата не е нищо повече от илюзия, че нашите постъпки се определят от процесите в нашия мозък, скрити от нашето съзнание и произтичащи много преди появата на усещане за приетото решение.

Реплика: Свобода на волята, как и какви постъпки да извършваме – няма. Нашите постъпки се извършват от нас само под неусещаното /негласно влияние/ указание на нашето обкръжение. Но можем да изберем под какво обкръжение да се намираме – и с това ставаме свободни от съдбата, но само ако можем да реализираме тази свобода. Нейната реализация се нарича духовен живот, който ни предлага кабала. В останалото ние/вие сме животни/ роботи.

[97299]

Filed under: Възприемане на реалността, Здраве, Свобода на волята - No Comments→

Въпрос: Каква е ползата от това, че човек полага усилия и се опитва да ускори поправянето си, ако все едно, целият му път вече е прeдопределен, всички поправяния, през които той трябва да премине, всички негови грешки и престъпления?

Отговор: Ако не правиш усилия, никога няма да преминеш през тези грешки и поправяния. Да речем, учиш се в трети клас и трябва да преминеш в четвърти. Но ти не искаш да се учиш и не те допускат в четвърти клас! Тогава какво се случва? Ще получиш наказание и лошо отношение от всички: родители, учители, училищното настоятелство на училището. И ще повтаряш същия клас, докато не изпълниш всички задачи и не си готов да преминеш в следващия.

Да не би да си спечелил от мързела си? Защо питаш каква е ползата от всичките ти усилия? Не можеш да преминеш към следващия етап, докато не си завършил предишния, защото не си подготвил съсъда за него. Как можеш да почустваш как се реализира в теб следващата степен?

Невъзможно е да се премине на следващата духовна степен „по фаворизация“. В нашия свят това е възможно, но в духовното не. Тъй като нямаш сетивни органи – ще трябва сам да ги развиеш, във възходи и падения, преминавайки през объркване и проблеми, вземайки решения и правейки грешки, опитвайки се да пробиеш с разни способи – като малко дете, което се учи на нещо.

В противен случай няма да има напредък, това са законите на природата. Следователно няма да има никакво снизхождение и милост, прошка за това, че си сгрешил поради незнание. Това е прието само между хората, а ние се подчиняваме на определен, ясен процес, където всичко е предопределено, стъпка след стъпка.

Невъзможно е да се премине на следващ етап, без да е завършил предишният, докато не си получил впечатление, знание, усещане от него, докато не се е врязал в паметта ти и не си готов да вървиш напред с този опит, събрал съсъда, в който сега чувстваш всички явления в самия себе си. Едва след това можеш да напредваш.

В нашия свят не става така, тук хората намират всякакви заобиколни пътища, тъй като те изобщо не разбират своите състояния. Когато дойде светлината и освети състоянието ни, ще разберем неговата причина, защо става така и за какво, каква е ползата от него, как да се отнасяме правилно към него. А до тогава, действаме на сляпо, в съответствие с  животинските си инстинкти.

От урока по “Предисловие към ТЕС”, 30.12.2012

 [96882]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Изследване (група учени от Университета в Айова): Човек прилича на съд – с каквото го напълниш, такъв ще бъде. Днес сме свидетели на огромен брой сцени на насилие.  Ако смятате, че насилието не е решение на проблемите, ако искате да запазите алтруизма и толерантността – стойте далеч от сцените на агресия.

Сцените на насилие във филмите, новините, игрите, са тригери за активиране на агресивни мисли, които са вече съхранени в паметта. Ако тези агресивни чувства се предизвикват отново и отново, те стават хронични. Тогава те започват да определят поведението на човек.

Изследователите се застъпват за създаване на медийни рейтинги, които предоставят информация за съдържанието на медиите, да насърчават родителите да поставят ограничения за гледането на телевизия, да формират в децата критичен подход към текущите събития и информация. Защото когато децата започнат да мислят, че насилието е нещо нормално, те сами участват в агресия срещу другите.

Заключение: Тъй като тези медии са от полза за много хора, да ги забраним в нашето общество е доста по-сложно, от пушенето дори. Средата формира от детето човек, но дори родителите не могат организирано да протестират срещу медиите, които унищожават децата им и всички усилия на родителите за добро възпитание. Нима Световната Здравна Организация и ЮНЕСКО се противопоставят на такива медии? Да не би някой да е представил такива предложения в ООН? Отговорът е един – не можем да устоим на такива средства за масова информация, защото самите ние сме такива!

Според кабала, човек никога и по никакъв начин не ангажира СВОИТЕ постъпки, а само това, което обществото, обкръжението, средата му диктува. Затова, избирайки среда, човек напълно определя своите постъпки, които са резултат от влиянието на средата. Тоест, човек може да определи действията си само от средата, в която се намира. И само в избора на средата е свободата на волята му. (Баал а-Сулам “Свобода на волята“)

[97096]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация, Свобода на волята - No Comments→

Становище (Далай Лама, XIV, духовен водач на тибетския будизъм): Всички религии казват, че егоизмът, идеята за значението на собственото „аз“ е източникът на всички проблеми, източник на гняв, омраза, завист. Не трябва да се прилепваме към „аз“. Много по-важно е да се отдели енергия за „трансформация на ума“, за развитие на способността за любов и състрадание.

Всички живи същества желаят щастие и не искат страдание, така че е необходимо да се създават условия за щастие и свобода от страданията, да носим полза на другите и да не причиняваме вреда. В това всички религиозни учения са единни. Всички те говорят за значението на състраданието, търпението, самодисциплината, любовта,

Светската (нерелигиозна) етика, основана на любовта и състраданието, е напълно подходяща за решаване предизвикателствата на 21 век. Добре би било колкото може повече хора да следват тази етика. За всички нас, когато вече сме 7 милиарда, е много важна любовта и състраданието. Трябва да се опитаме да бъдем добри хора, да проявяваме грижа за  всички.

Бих искал всички да разберат и да разкажат това на близките и приятелите си, а те от своя страна – на своите. По този начин разширяваме етиката на цялото население на планетата.

Реплика: Религиите никога няма да тръгнат към сближаване, тъй като се основават на егоизма на вярващите. Именно те разделят хората. Да се издигнем над тях и да се обединим, т.е. да приемем единството над всичко, в това число, и религиозните различия – това е начинът за излизане от кризата. Към обединение, независимо от различията – ето към какво трябва да призоваваме. Вътре в религиите виждаме само омраза към чужденците и хората от други религии. И никога истински призив за единство и любов. Затова Далай Лама говори за нерелигиозна етика като подходящо решение на предизвикателствата на 21 век.

[96731]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Новосибирски конгрес, урок 6

Въпрос: В статията “Мир” пише: „Магазинът е отворен и магазинерът дава на кредит. Бирниците обаче се връщат всеки ден и събират данъка от човека, независимо от това, дали той го осъзнава или не“. Каква е правилната такса?

Отговор: А какво е получаването? Какво получаваш от магазина? Крадеш и не знаеш какво?

Целият си живот, всичките си мисли, чувства, всичко, което непрекъснато преминава през теб, ти получаваш от този магазин: от първия атом до последното, най-голямо твое постижение.

Създаден си по определен начин, с определени физически, вътрешни, психологически, духовни, умствени свойства, за да се трансформираш. Получил си знания за това, получил си условия. Намираш се на място, което е заето със собствена трансформация. Побързай  към подобие с Твореца. С това плащаш за това, което получаваш.

Или човек прави това принудително, при постоянни, последователни удари и винаги страда. Но със страдания той нищо не изплаща. Той просто идва до осъзнаването, че трябва да плати – необходимо е да промени себе си. Това може да отнеме още 100 години.

А ти имаш възможност да започнеш да се променяш сега и с това да оправдаеш своето съществуване – това, което получаваш от магазина.

Плащането се извършва в съответствие с нашите разумни действия, за да станем подобни  на Твореца, чрез начина, по който променям света по Негово подобие.

Променям не само отношението си към всеки, но и образованието и възпитанието, разпространението – целия свят, но най – вече себе си.

От 6-тия урок на конгреса в Новосибирск, 09.12.2012

[96608]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Баал а-Сулам, ”Тяло и душа”: Може да си представите тялото като работеща електрическа машина с проводници, опънати към мозъка. Те се задействат от контакта с външните фактори и изпращат към мозъка своите отзиви: болка или наслада. А мозъкът посочва на определения орган какво да прави.

Въпрос: Излиза, че всички усещания на тялото, целият му живот е сякаш ”филм”, който му прожектират?

Отговор: Тук се преплитат двата подхода: субективният и обективният. По принцип, щом виждаш и възприемаш дадена картина от света, то не можеш да я зачеркнеш и произволно да я отнесеш за сметка на играта на въображението. Да, възможно е да става дума за фантазии, но тези фантазии са нашият живот и ние трябва да ги приемаме като даденост.

Въпрос: Къде е тогава истината?

Отговор: Няма истина, всичко е относително, всичко се оценява от човека. На земята живеят седем милиарда души и всеки си има своята истина. Тъй като нямаме абсолютен критерий, по който да можем да проверяваме кое е истина. Всички ние висим в пустотата, както Земята, както цялата Вселена – кой знае къде е окачена тя? Сега ти си жив, но в някакъв момент ще умреш – и кой властва над това? В чии ръце са конците?

В сегашното си състояние, поради липсата на базови еталони, не сме способни да направим каквито и да е измервания. Установили сме много приблизителни скали и единици за измерване: Гринуич, килограм, метър, кулон, ом – но това са условни величини за сравнителни измервания. Те единствено потвърждават факта, че нямаме за какво да се хванем и за сега нищо не можем да измерим.

Не знаем какво е това истина и помежду си определяме условни рамки за съпоставяне. Тъй като за нормален живот ни е необходим общ език, а иначе как ще реализираме своята взаимовръзка и как ще печелим един от друг? И така, истина няма. А и никой не се нуждае от такава. Тъй като, ако се открие нещо неприложимо, ще ми се наложи да приема този факт, а аз предпочитам своята ”истина”. Да, можем да постигнем абсолютни величини, но егоизмът не ни позволява това и затова сме потопени в относителността, в повратността.

Трябва да се свикне с това положение, да се съгласим с него, да го приемем за факт. Това е нормално, ако демонстрирам, че съм се променил от вчера. Тъкмо чрез движението напред човек разбира, че няма нищо определено, надеждно, непоклатимо. Ако вчерашното благо ми се струва и днешно, това означава, че съм застинал – дори не на растително, а на неживо ниво. И обратно, на човешкото стъпало всеки ден виждам ”света преобърнат”. Тъй като всяко следващо стъпало е противоположно на предходното.

По духовния път аз не просто добавям новото към съществуващото, а всеки път се преобразявам – и тук няма от какво да се притесняваме. Не трябва да си мислим, че сме несъкрушими – всички ние постоянно се променяме и това е добре. Само децата, вечно неспокойни и неусмирими, могат да растат.

И така, не можем да определим нищо като абсолютно, и затова трябва да се ръководим само от онова, което виждаме, приемайки тази картина за истинска. Истината е една – няма нищо постоянно, всичко се променя относно човека.

От урок по статията ”Тяло и душа”, 31.12.2012 

[96921]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Мнение (д-р С. Гроф): Любовта е абсолютно необходима, за да може човечеството да оцелее. Сега е настъпил моментът, когато не можем да си позволим модел на поведение, ориентиран към конкурентна борба или оцеляване на по-силния.

Оцеляването зависи от това, ще успеем ли да укротим тези сили и да търсим опора не в тях, а в любовта. Необходим е поврат от конкурентна борба към въпроси от по-висок ранг. Проявява се несъгласие с Дарвиновата идея за оцеляване на по-силния. Има много примери от историята на еволюцията, откриващи ни картината на сътрудничеството, а не на конкуренцията.

• Съвременният социум е склонен да смята човека за венец на творението и на външната еволюция, но човек се явява нещо като преходен вид, продължаващ еволюционно развитие. А ако се смятаме за завършено звено, то преставаме да виждаме своето място в общата дългосрочна перспектива на еволюцията.
• Живеем в епоха на криза. Човечеството стои на еволюционното кръстовище и ни предстои еволюционен скок, да станем нов вид.
• Проблемът е в това, че човек се възприема като нещо отделно от обкръжаващия го свят и не забелязва взаимната връзка. В ХХI век нашето мислене е станало детерминистично и тесногръдо.
• Сега става смяна на парадигмата. Появява се ново наблюдение, което досегашната парадигма не може да обясни. Първоначално, я отхвърлят, обявяват я за ненаучна, недостоверна, обвиняват изследователите в нечестност и безумие. Но в хода на кризата се появяват все по-смели алтернативи, които дават отговор на тези нови въпроси и в крайна сметка, се приема парадигмата на следващия период.
• Ние говорим за сериозна смяна на парадигмата. Съзнание по-високо от материята, превъзхожда я по значение. Този материален свят представлява някаква виртуална реалност. Материята не можа да създаде такова явление, като съзнанието. Но такова убеждение съществува и за да се откажем от него, ни трябва време.

Реплика: Ето така се появяват новите наблюдения и става смяната на парадигмите – та чак до науката кабала за единната истина, описваща многобройните светове и вселени.

[96726]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: В последно време в службата общувам с няколко професори и, между другото, си говорим за кабала. Трябва да ви кажа, че те разбират за какво става дума – но не вярват…

Отговор: Вярно. Техният подход е рационален: ”Ние сме усвоили толкова много познания в нашия свят с помощта на различните науки и техните подраздели, че картината по принцип е ясна. Но ето, пристига някакъв човек, на вид нормален, адекватен, а не луд, и започва да ни излага някаква концепция, взета неизвестно от къде. Той казва, че това е основата на всички науки и свързва всичко със светлината и съсъдите.

Но такова нещо не ни е известно. В света не наблюдаваме реална проява на онова, за което той ни разказва. Нека дори неговите обяснения да звучат логично, но той излага своята мъдрост на въображаеми постулати. ”Дайте да предположим, че това е така”  – казва той и на тази основа издига добре подредена конструкция, цялостна философия.

Но защо трябва да я приемаме за наука, ако съгласно нашите постановки, тя не се явява такава? Наука е онова, което може да се изучава и осмисля. Той пък казва, че с неговата наука трябва да се живее, и да се изменяш вътрешно. За такова не сме чували никога. ”Какво означава да променим човешката природа? Ние имаме култура и възпитание,  учим хората на доброта и отзивчивост – какво повече от това? И какво отношение има това към науката?”

Учените не са в състояние да разберат относителността на собственото си възприятие. Те не разбират, че промените в човек променят неговата реалност, доколкото тя цялата е създадена от вътрешната реакция на човек.

Науката кабала обяснява ясната взаимовръзка: според това, как се променям аз, се променя и светът, който усещам. Такава е ключовата формула с постоянен коефициент и променливи параметри, отразяващи се от моите съсъди/ желания, от възприемчивостта ми, намеренията, мислите и т.н. Ако те се променят – променя се и светът:

Х – това съм аз, К е константна величина, а У е светът. И аз говоря с онези, които са готови да го чуят.

А учените нямат такава готовност. Не им достига новото, допълнително желание, което да ги влече навън, извън този свят. И ако те не узреят за това, то няма да чуят. Тук е нужна чувствителност за явленията не само към нашия свят. Тук трябва чувствителност не само към нашия свят, но и към духовния свят.

Въпрос: Какво излиза на практика? Интелигентните хора с висше образование не са в състояние да ни разберат?

Отговор: Тъкмо те са ”непробиваемите”. Тъй като те са уверени, че вече имат твърда основа.

Въпрос: Тогава към кого да се обръщаме?

Отговор: Кабалистична притча разказва как в един град дошъл човек на име Патхия,  взел от там всички, чувстващи се ”празни” хорица, и заминал с тях в пустинята. Тъй като човек, който си задава въпроса за смисъла на живота се чувства жалък и опустошен. И обратно, ако човек не e чувствителен към това, ако няма съответстващ съсъд/ желание, това означава, че още не е достигнал нужното стъпало на възприятието.

Разбира се, че ние не се отказваме от разпространението, но да чуе посланието на науката кабала може само онзи, който има точка в сърцето. Алтернатива на това е да се почувстваш като затворено животно, не знаещо къде да се скрие от ударите на градушката. Тогава той ще е готов да тръгне след нас, само и само да се избави от бедите…

От урок по статията ”Тяло и душа”, 02.01.2013

[97078]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок - No Comments→