Въпрос: Кога точно в творението се появява точка на лично отношение към Твореца?

Отговор: Тя се е събудила още в Безкрайността, в четирите стадии на разпространение на пряката светлина. Иначе първият стадий (Хохма) не би породил втория (Бина).

Въпрос: Това ли е точката в сърцето?

Отговор: Не, тя е като следствие от тези етапи. Пробуждащата се в сърцето на човек точка е искрица от общата отразена светлина, която е имала душата на Адам Ришон при разбиването.

Въпрос: Кога все пак човек започва да усеща отношението на Твореца? Защото тогава всичко би станало разбираемо…

Отговор: Всичко би станало разбираемо за неговия егоизъм, а именно това не бива да се допуска. Ако ти покажа, че те обичам с абсолютна любов, безгранично, без всякакви условия, даже ако “ми се качиш на главата”, тогава започваш да ме презираш и даже да ме мразиш. Понеже ти представляваш получаващо желание, а когато на това желание не му се слагат ограничения, когато не го ограничава страхът, то “се разпуска”. В крайна сметка ще започнеш да ми отговаряш не със зло, а с добро. Именно по такъв начин. И затова, вместо любов от моя страна, ти ще видиш сякаш лошо отношение и неприятности.

Въпрос: И все пак, имаме точка в сърцето, с която трябва да започнем процеса. Но ние “приключваме” поради липса на основи…

Отговор: Съществувал е общ съсъд Адам Ришон, и той е имал отразена светлина (ор хозер – О”Х). Адам Ришон искал да получи заради отдаване цялата голяма светлина, но не го задържал в отразената светлина  и всичко се разбило.

Останало само решимо от желания и решимо от екрана. Имено те се пробуждат, именно то се нарича “точка в сърцето” (•). Тази точка е дошла не от Твореца, тя е част или искра от самия екран.

В духовното няма разлика между състоянието и неговото решимо – то също представлява цялостна картина на реалността, макар и все още неизявена за човека.

А значи трябва да привличаме към това решимо светлина, връщаща към Източника (ор макиф – О”М) и тогава ще разгледаме картината на духовния свят. Много просто действие: намираш се в групата и изучаваш първоизточниците – например, книгата Зоар. Така извикваш светлината към себе си и това работи.

Въпрос: Има ли нещо конкретно и нагледно за мен в тази работа? Мога ли да почувствам как се стремят една към друга нашите точки в сърцата и как светлината ги обединява?

Отговор: Ако анулираш егоизма си и приятелят ти стане в твоите очи сякаш по-важен от теб самия, ако групата получава такава важност в очите ти, то ти искаш без да се озърташ, да се хвърлиш вътре и да изчезнеш, да се разтвориш в нея, ако прилагаш усилия за това, работиш с “пот на челото”, то в съответстваща мярка предизвикваш светлина, която ти въздейства и изгражда духовно стъпало от решимото.

Въпрос: Ще станем ли единно цяло, така че всеки да го почувства?

Отговор: Безусловно, да. Който участва в това, който го прави, го чувства.

От урок по статия от книга “Шамати”, 23. 01. 2013

[98564]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Всъщност, как получаващото желание може да работи заради отдаване?

Отговор: Може, ако има намерение за отдаване. В такъв случай, то се пропива с желанието на другия и това му открива възможност за отдаване.

Кетер е създал желанието за получаване – Хохма. В резултат на това, на този етап желанието е почувствало искрата за отдаване, взело я в себе си за основа и пожелало само да отдава.

Така е възникнала Бина, трите първи сфири на която (ГАР де-Бина) са подобни на Кетер. Както червената точка в него определя същността, така и в Бина отдаването определя нейната същност. В резултат, творението се уподобило на Твореца и последвало Неговия пример: Кетер е създал Хохма – така и Бина своята долна половина, седемте долни сфирот (ЗАТ де-Бина), е взела от Хохма.

Възниква въпросът: когато долната част на Бина получава светлината хохма – това получаване ли е или е отдаване?

Всъщност, става дума за действие на същата тази точка и в това действие тя чувства отдаване.

Горната част на Бина е желанието за отдаване, насочено към Твореца: тя иска да отдава като Него (1) – и затова получава (↓). Нейното отдаване е именно в напълването на седемте нисши сфирот.

Така майката храни детето и се радва за него – с други думи, получаващите съсъди могат да се пълнят, като по този начин се извършва отдаване.

Въпрос: Как в нашия случай егоистичните съсъди за получаване ще станат отдаващи?

Отговор: След като се направи съкращение в тях, те се напълват със светлината хасадим – това вече е отдаване заради отдаването, лишма. А след това можем да ги използваме даже за получаване заради отдаването. Така те стават отдаващи съсъди. Тъй като получаването заради отдаване е отдаване в чист вид. Само така творението е способно да отдава.

От друга страна, да се осъществява отдаване заради отдаването – не означава истинско отдаване. Това е само подготовка за самото отдаване, процес за поправяне на съсъдите.

От урока по статия на Рабаш, 24.01.2013

[98825]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Становище: Може би всички ние живеем в симулирана вселена. Ако нашата вселена е просто модел, подобен на Матрицата, можем ли някога да разберем това? Всъщност има силен аргумент за факта, че действително живеем в симулация. В бъдеще хората с лекота ще могат да моделират цели Вселени и отчитайки безкрайността на времевия континуум, броят на тези Вселени вероятно ще бъде огромен. Затова и най-вероятно живеем в симулация.

Законите на физиката в нашата вселена действат еднакво във всички посоки. Но в координатната система тази ситуация се променя, защото тук не разполагаме с  пространствено-времеви континуум и законите на физиката започват да зависят от посоката. Миналата седмица четох лекции на тази тема и броят на слушателите беше невероятен. Едната половина от хората гледаха на мен като на психично болен, а другата беше доста увлечена…

Забележка: Аз напълно го разбирам, но винаги е така при нов пробив – учените понасят удар от невежите – и трябва да са готови за осъждане, да чакат търпеливо, докато хората узреят…

 [98589]

Filed under: Възприемане на реалността - No Comments→

Становище (Science-Psychology): Автоматично синхронизиране: ако в някоя общност от хора или животни 5% извършват едновременно определено действие, то останалото мнозинство започва автоматично да повтаря същото това действие.

За автоматичната синхронизация е необходимо множеството от някакви обекти да са поне от части в идентични информационно-алгоритмични състояния и да се намират в условия, които позволяват информационен обмен между тях – макар и неадресиран, циркулярен. При това, бързината на тяхната реакция на потока от информация, една и съща за всички тях, трябва да бъде достатъчно висока.

Забележка: Не създавайте групи от над 20 човека, тъй като това са 100%, а 5% от 20 човека – е един човек, единица, лидер. Увеличаването на броя на обучаващите се в група над 20 заплашва със загуба на контрол от преподавателя в посоката на занятията и вниманието на групата.

[98672]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - No Comments→