Entries in the '' Category

Благодарност за мига, равен на вечността

каббалист Михаэль ЛайтманНаш постоянен проблем във всички състояния се явява това, че намирайки се в нашия свят, ние не сме способни да съединим заедно две противоположности. Съвременната квантова физика също се сблъсква с този факт, че светлината едновременно се явява и вълна, и частица. Независимо, че вълната и частицата не представляват още пълната противоположност, физиците също не могат да разберат, как те могат да се съвместят в едно явление. Те за сега не виждат такива явления, които се състоят от слети в едно сили и едновременно разминаващи се в абсолютно противоположни посоки и понятия, както това се случва в духовния свят, но вече наблюдават началото на това.

Подобен проблем възниква и при човека, изучаващ кабала, само че не на нивото на неживата природа, както във физиката, а на нивото на мислите, намерението, усещанията – на четвъртото стъпало относно първото неживо стъпало. Първите стъпала – това е неживата, растителната и животинската природа, и само след нея се намира човешкото стъпало, определящо ума и сърцето, чувствата и мислите, силата на разума.

Тази дуалност ни създава големи проблеми. От една страна, трябва да виждам истината – и я виждам със своите очи:  целия този непоправен материален свят, обхванат от кризата и самия аз, намиращ се в нея. От друга страна, ако се поправя, то повече няма да имам какво да поправям и какво да правя, тъй като целият свят ще изглежда поправен и наистина ще стане такъв. Аз ще го видя такъв, защото всеки съди по своите недостатъци.

В това за сега няма никаква дуалност. Дуалността е в това, че от една страна, аз трябва да въздействам на света и да се грижа за това, да донеса добрина  на всички. А от друга страна, трябва да разбирам, че правя всичко това за самия себе си, а светът няма нужда от това. Всички неизправности, които виждам в него, само ми показват мястото на моята работа, създадена сякаш за мен.

Тук изниква такова видимо противоречие, както в разказа за Авраам, на когото било казано, че той трябва да принесе в жертва своя син Ицхак, но тъкмо чрез него ще се увеличи своето потомство – две несъвместими противоположности. Така трябва да виждаме и своя път: от една страна, ние се грижим всичко да се уреди, всичко случващо се във външния свят. А от друга страна, няма за какво да се вълнуваме, тъй като цялата реалност вече се намира в не променящия се покой и е абсолютно поправена.

Човек трябва да благодари на Твореца даже само за единия миг от живота си, в който той е заслужил някакво докосване до висшата сила. Пита се, как може да се разбере това? Ако се е намирал дори само един миг в съприкосновение с Твореца, това нямаше да е само моментно. Тъй като той би проникнал в този миг и би влязъл в духовния свят, във вечния свят, където не съществува времето и затова всеки миг е равен на вечност.

Затова, ако човек наистина може да благодари за този миг, той вече се намира на края на поправянето или поне е поправил своето сегашно стъпало.

Тъкмо в това е причината, че ни е трудно да се намираме в духовно състояние и да се съгласим с него, при това, това е направено нарочно. Затова, всичката ни работа трябва да върви с вяра над знанието, ”като вол, впрегнат в ярем, и магаре с товар”. Трябва да приемем духовните условия. И независимо от това, че не ги разбираме, по силата на навика, това ще стане втора природа, светлината ще прояви своето влияние и ще изгради нови желания в нас. Така  постепенно ще достигнем до състоянието, когато всички противоположности ще се съединят в едно. И тогава през тях ще можем да си пробием път в духовния свят.

От една страна, нашето его все повече ни откъсва от другите, тъй като ”колкото човек е по-висш, толкова егото му е по-голямо”. Тази дистанция между желанията се запазва вечно, но ние работим за сливане на намеренията в едно цяло. Получава се, че всеки е отделен от останалите от безкрайната дистанция на желанията, но в намеренията всички се сливаме в една обща точка – и там, в нея се намира Творецът.

От подготовка към урока, 14.01.2013

[97923]