Entries in the '' Category

Отчаяние и увереност, формиращи молитвата

каббалист Михаэль ЛайтманЦялата ни работа, целият път и всяка негова част, всяко отделно състояние е разделено на две части: това, което човек прави за себе си, и това, което правят по негово желание свише. Трябва да знам, че целта на творението е достигане на отдаване, подобие с Твореца с всички сили. Аз не знам какво са всички желания, всички 125 степени – това все още е скрито от мен. Но моята задача е да приложа максимум усилия, използвайки това, което имам сега в себе си, като дете, което с всички сили се старае да постигне желаната цел.

Така трябва да действам във всеки един момент, опитвайки се да достигна силата отдаване. А след като съм опитал да направя това сам, с помощта на групата, подготвяйки се и омаловажавайки себе си, молейки за помощ другите, „като си направя учител и купя другар“, след всички тези действия аз се убеждавам в пълното си безсилие. Моят учител Рабаш обичаше да ми повтаря: „Сега виждаш, че си от същото тесто, както и аз“.

В резултат, на човек не му остава никаква надежда със собствени сили да извърши каквото и да е изменение към по-добро и сам да поправи себе си. Той трябва да се убеди в това от собствен опит. Защото макар често да е слушал, че не може сам да поправи себе си и светлината трябва да направи това, засега за него това си остават само празни думи.

За да получим от светлината своето поправяне, трябва първо да се постараем да направим това със собствени сили, доколкото е възможно. Защото докато не се отчаяш от собствените си сили, всички твои молби ще бъдат фалшиви и измамни. Просто си мързелив и не искаш да се затрудняваш. Ако беше вложил всичко от себе си и се беше убедил, че целта е недостижима, то благодарение на вложените усилия, ти би придобил силно желание действително да получиш силата отдаване.

Благодарение на факта, че си вложил всички усилия и не си постигнал нищо, си се разочаровал от собствените си сили и възможности. По този начин, в теб сега има два компонента: желание да постигнеш целта, твърдо намерение, защото си положил всички усилия и нищо не се е получило. И второ, с това си придобил огромно желание и просто ще експлодираш от желанието да достигнеш целта.

Това са две противоположни понятия, както обикновено се случва в духовното. И ако те се съединят в едно понятие, в чисто желание да постигнеш свойството отдаване и нищо повече от това, то от теб се изтръгва молитва.

Това просто се случва, защото сме устроени така. Всички степени вече са вътре в нас, всички информационни гени, решимот. Не трябва да ги привличаме и изграждаме. В този момент, когато се старая да постигна свойството отдаване, в мен се формира правилно желание, и в крайна сметка се ражда молитвата.

Издигам МА“Н, състоящ се от решимо де-итлабшут и решимо де-авиют: от огромно желание към целта и от отчаяние да я достигна със собствени сили. А освен това, тук се добавя и увереност в това, че Творецът може да го направи за мен, длъжен е и ще го направи! Тъй като виждам, съдейки по реда на състоянията, през които преминавам, че всичко е устроено така, сякаш Той желае това и чака само моята правилна молба, т.е. правилно оформено желание, истинска молитва, МА“Н.

МА“Н (мей нуквин) означава „женски води“, т.е. две основни свойства, правилно свързани помежду си. И тогава в отговор на тази потребност към отдаване, на разочарование от собствените сили и на надеждата за поправяне, идва висшата светлина и ми дава свойството отдаване и вътре в това решимо ми се разкрива първата духовна картина. Силата на светлината се облича вътре в решимо, поправя го, свързва, изгражда и аз вече се намирам в свойството отдаване.

Това е моята първа духовна степен, на която ми става ясна общата мрежа, връзката между всички. Виждам как зад всичко това, зад кулисите, действа светлината, силата на отдаване, която трябва да пробуди силата на получаване, противоположното й състояние, за да почувствам колко ми липсва и да го поискам. Така отново и отново на новите степени преминавам същите тези състояния, които преживявам сега, на първата степен.

От урок по статия на Рабаш, 16.01.2013

 [98156]

Да пробием тесните рамки на този свят

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как да разберем, че действията ни са за благото на Твореца?

Отговор: Ако Творецът е определена форма, която аз сам строя в себе си, то трябва да знам какво е в Негова полза и какво във вреда. Ако тази създавана от мен форма е напълно отдаваща, то нейното благо е в отдаване.

Творецът се намира вътре в мен. Човек нищо не знае за това, което се случва извън него. Той дори не знае дали изобщо има нещо извън него. Светът такъв, какъвто ми се струва, какъвто ме обкръжава, е илюзия. Това е измама, създадена, за да мога, отнасяйки се към него като към външен по отношение на мен свят, да го изуча детайлно, благодарение на това, което изнасям извън себе си.

Ако можех да изнеса навън и своите усещания и мисли, и да видя себе си разпространил се в целия свят, то би се получил свят на Безкрайността. И тогава бих разкрил, че светът не съществува, а всичко това са мои части, мои желания. В действителност няма нищо друго – не съществуват всички тези образи около мен, хората. Всичко това съм аз, наричащ се човек, стоящ пред силата Творец. Сега не Го виждам, но ми е дадена възможност да започна да Го усещам.

Ние никога не можем да узнаем, каквото и да е извън нас, затова узнаваме Твореца само по неговите действия върху нас и затова трябва самите ние да придобием духовни свойства. С това духовният свят се различава от материалния.

Вътре в нас съществува област, като бяло петно, в което сега не усещаме нищо. Тази област започва по малко да се разкрива и се нарича „висш свят“.

 2013-01-15_rav_rb-1986-12-hisaron-ikari_lesson_pic07

А има област, която усещам като „този свят“ и започвам да чувствам, че ми е зле в него, сякаш ми е тясно в този кръг. Започвам да търся дали не съществува нещо извън него?

И част от усещанията ми подсказват, че наистина съществува нещо извън неговите предели, защото тази част от усещанията ми изчезват: чувствам, че живея в тях и умирам. Същото е и с всевъзможните свойства в мен: неживите, растителни и животински, които възприемам като този свят, също се появяват и изчезват, раждат се и умират. Виждам техния живот или смърт и затова започвам да мисля, че всичко е временно и тленно, всичко се изменя и чувствам някаква пустота. Затова започвам да търся какво има зад пределите на този материален живот.

И ако не се измъкна от своите граници навън, то как мога да разбера какво става там? Така достигаме до висшия свят, който съществува зад пределите на този свят. Но и този, и висшият свят – всичко това са желания за наслаждение и ако ги обединим в едно, то ще се получи свят на Безкрайността.

От урок по статия на Рабаш, 15.01.2013

[98027]