Въпрос: Как става поетапното изменение, при което ближният става по-важен за мен от самия мен? Какво усещам на този етап?

Отговор: Такава промяна в човек се случва с помощта на светлината, възвръщаща към източника. Условно, можем да разделим този процес на четири етапа.

1. Изобщо не усещам ближните, това са ”неопределени”, съществуващи, но безжизнени образи, с които нямам никакви общи чувства. Като че ли общувам с тях, прегръщаме се, пеем, но това са само кукли покрай мен – така ги усещам.
2. След това, в зависимост от това, доколко започвам егоистично да чувствам безпокойство, че не напредвам, се замислям: ”Какво ще се случи с мен?”. Така страдам, прилагам усилия, но още не чувам, че трябва да се съединя с другите. Това преминава покрай ушите ми: ”Красиви думи, но вече сме ги чували…”

Реалността, учението, всичко, в което аз лично се намирам, става все по-важно за мен, но онова, което засяга отношенията ми с приятелите – все още не разбирам, как от връзката между нас може да се получи нещо. Това ми се струва като някакъв морал или нещо напомнящо ми религиозните заповеди.

3. Затова в мен възниква голямо пренебрежение към всичко, което правят приятелите ми в групата: обединяват се, танцуват, пеят. Аз не съм способен на това. В моите очи то изглежда лекомислено и ако се съгласявам с тази потребност, то е само поради това, че това създава хубава, приятна атмосфера: трябва все пак някак си да подкрепя приятелите си, за да не се разотидат, затова се събираме на трапези, за да се сплотим и да привлечем и други хора. Така мисля аз.

4. Изхождайки от това, че в края на краищата нищо не се получава, и виждайки, че всички изведнъж стават по-умни в моите очи, започвам да се замислям: ”Какво правят те за това?”. И започвам да чувам, че обединението  е важно. Разбира се, това е от въздействието на светлината, а не просто следствие от съвместните действия с приятелите ми. Но доколкото все пак съм участвал с тях по някакъв начин, идва обкръжаващата светлина. Започвам да смятам действията, свързани с обединението, с приятелите ми, за полезни, но чисто теоретични. Говоря за това, мога да чета и слушам за груповата работа малко повече, а по-рано дори не обръщах внимание на тези статии. ”Въведение в науката кабала”, ”Учението за Десетте Сфирот”  – това е друга работа, а такива статии, като ”Последното поколение” ми припомняха комунистическите идеи.

Постепенно, под въздействието на обкръжаващата светлина, започвам да разбирам, че трябва да работя срещу своето его, да го преодолявам. Тогава започвам да забелязвам, че да го преодолея и да се съединя с приятелите си е едно и също, че по друг начин не може да бъде извършено – само мястото, наречено “група” и само по отношение на приятелите ми.

По-рано въобще не съм оценявал тези външни действия, дори съм ги пренебрегвал, по-добре никога да не бяха съществували – толкова съм ги изолирал. ”Защо въобще е това обединение между хората? Изобщо за какво става дума…? Дори ме е срам, че това е описано в кабалистичните книги.”

И изведнъж започвам да виждам, че вътрешното съдържание на тези действия наистина е такова и всичко е подчинено на реализацията на обединението – обединението на нашите вътрешни частички, а не на телата ни.  Продължавам да пренебрегвам физическото обединение, както и преди. Ако това не ме довежда до съединение на точките в сърцето, със същото пренебрежение, дори с по-голямо, се отнасям към всички тези ”трикове” и призиви: ”Дайте да се обединим! Нека да поседим заедно на трапезата, да побъбрим!”

Започвам да се отнасям по друг начин към обединението, разбирайки, че то се осъществява между точките в сърцето, с помощта на светлината, възвръщаща към Източника, и затова трябва да бъда в група. Това не е раздумка в бара, където хората се прегръщат, пеят и им е весело. Тук ние също седим заедно, можем да си пийнем и да се прегръщаме, но нашето намерение е да се обединим не телесно, или с някаква егоистична идея, а да се постараем да доближим нашите точки в сърцата, и да помолим светлината да ги съедини всички в едно. Светлината въздейства спрямо нашите приложени съвместни усилия, спрямо желанието ни да ги обедини.

Така напредваме. Основното е да преминем тези етапи, в които виждам, че реализацията в групата е необходима за съединяването на точките в сърцата под въздействието на светлината. Оттук нататък човек вече не пренебрегва обединението, той знае, че духовната реализация е такава, и нейният по-нататъшен път става все по-ясен. Независимо, че сега той изпитва друга трудност – как да откъсне своето ”Аз” от онази точка, която предава на обединението, как да придаде важност на намиращото се отвън, а не на собственото си ”Аз”. За това също е необходима светлината. Но това е следващият етап на нейното въздействие и в него също има няколко подетапа.

От урока по книгата Зоар, 07.01.2013

[97565]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Съзнателно ли е обществото ни? Какво е съзнанието на обществото? – Това означава, на правилното място и в правилното време да може да отреагира на определени събития, да поддържа справедливост в обществото и да се предотврати объркването, да прави избор, съзнателно и рационално да оценява последиците от него, да чувства отговорност за насоката на развитие на обществото, да влияе на обществения живот чрез различни форми на участие.

Проблемът е в разликата между понятията „знание“ и „съзнание“. „Знам“ означава да имаш познания по някаква тема, а не да имаш диплома. „Осъзнавам“ е да разбереш, какво е придобито знание, от къде се получава, на кого и на какви цели служи.

Съзнателният човек се възпитава в съзнателно семейство и училище. Съзнателно семейство е семейството, което правилно поглъща жизнените ценности и предава тези ценности на децата си, участва в живота на децата си, избира тяхната образователна траектория, самоконтрол и способност да виждат, да приемат и да поправят грешките си. Общество от личности, възпитани по такъв начин, образуват „съзнателното общество”.

Съзнателното училище знае защо и как да учи, приоритетите на образованието са формиране на съзнание.

Забележка: При формирането на човека ние трябва да го възпитаваме, ориентирайки го към целта на природата, към която задължително или по собствено воля вървим. Ако човек е възпитан и е получил знание да следва природата, той никога няма да сгреши и ще достигне оптималното в своето развитие и максимален успех.

 [97583]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - No Comments→

Теория (Б.Мартни, Н.Лейн, Университета в Дюселдорф): Появата на живот е страничен продукт от реакцията на усвоената енергия. Първите протоклетки се нуждаели от огромно количество енергия за метаболизма и репликацията си, тъй като ензимите, които катализират тази специфична реакция, се появили по-късно. Повечето от енергията се разсейвала.

Как протоклетките са можели да използват енергията като източник за поддържане на живота си? От къде е дошла тази енергия и защо се натрупва от живите клетки?

Биохимичните процеси протичат в закритите части на клетките. Живите клетки съхраняват получаваната в процеса на дишане енергия в своите мембрани във вид на йонни градиенти.

Естественият протонен градиент, действайки през тънките стени от сяра и желязо, може да осигури усвояването на органичен въглерод. В резултат са могли да се образуват протоклетки, първоначално без обвивка и живеещи в каменни клетки. Минералите са действали като катализатори за процесите на древния метаболизъм. След известно време протоклетките придобили собствена мембрана и изоставили скалните убежища.

По такъв начин, учените за първи път са могли да проследят целия път, водещ от скалите, въглеродния двуокис и водата – до образуването на днешните живи клетки.

Коментар: Човек не може да разбере тайната на произхода на живота, от къде идва животът, докато не придобие втората сила на природата – свойството отдаване. Именно това свойство, което е в неживата материя, създава в нея това, което наричаме живот. А да се придобие свойството отдаване, свойството на Твореца, на Природата, е възможно само чрез метода на кабала. И само в такъв случай ще бъдем в състояние да разберем източника на живота и да го управляваме.

[97508]

Filed under: Възприемане на реалността - No Comments→