Entries in the '' Category

Сцените на насилие предразполагат към агресия

каббалист Михаэль ЛайтманИзследване (група учени от Университета в Айова): Човек прилича на съд – с каквото го напълниш, такъв ще бъде. Днес сме свидетели на огромен брой сцени на насилие.  Ако смятате, че насилието не е решение на проблемите, ако искате да запазите алтруизма и толерантността – стойте далеч от сцените на агресия.

Сцените на насилие във филмите, новините, игрите, са тригери за активиране на агресивни мисли, които са вече съхранени в паметта. Ако тези агресивни чувства се предизвикват отново и отново, те стават хронични. Тогава те започват да определят поведението на човек.

Изследователите се застъпват за създаване на медийни рейтинги, които предоставят информация за съдържанието на медиите, да насърчават родителите да поставят ограничения за гледането на телевизия, да формират в децата критичен подход към текущите събития и информация. Защото когато децата започнат да мислят, че насилието е нещо нормално, те сами участват в агресия срещу другите.

Заключение: Тъй като тези медии са от полза за много хора, да ги забраним в нашето общество е доста по-сложно, от пушенето дори. Средата формира от детето човек, но дори родителите не могат организирано да протестират срещу медиите, които унищожават децата им и всички усилия на родителите за добро възпитание. Нима Световната Здравна Организация и ЮНЕСКО се противопоставят на такива медии? Да не би някой да е представил такива предложения в ООН? Отговорът е един – не можем да устоим на такива средства за масова информация, защото самите ние сме такива!

Според кабала, човек никога и по никакъв начин не ангажира СВОИТЕ постъпки, а само това, което обществото, обкръжението, средата му диктува. Затова, избирайки среда, човек напълно определя своите постъпки, които са резултат от влиянието на средата. Тоест, човек може да определи действията си само от средата, в която се намира. И само в избора на средата е свободата на волята му. (Баал а-Сулам „Свобода на волята„)

[97096]

Далай Лама: Да се издигнем над всички различия!

каббалист Михаэль ЛайтманСтановище (Далай Лама, XIV, духовен водач на тибетския будизъм): Всички религии казват, че егоизмът, идеята за значението на собственото „аз“ е източникът на всички проблеми, източник на гняв, омраза, завист. Не трябва да се прилепваме към „аз“. Много по-важно е да се отдели енергия за „трансформация на ума“, за развитие на способността за любов и състрадание.

Всички живи същества желаят щастие и не искат страдание, така че е необходимо да се създават условия за щастие и свобода от страданията, да носим полза на другите и да не причиняваме вреда. В това всички религиозни учения са единни. Всички те говорят за значението на състраданието, търпението, самодисциплината, любовта,

Светската (нерелигиозна) етика, основана на любовта и състраданието, е напълно подходяща за решаване предизвикателствата на 21 век. Добре би било колкото може повече хора да следват тази етика. За всички нас, когато вече сме 7 милиарда, е много важна любовта и състраданието. Трябва да се опитаме да бъдем добри хора, да проявяваме грижа за  всички.

Бих искал всички да разберат и да разкажат това на близките и приятелите си, а те от своя страна – на своите. По този начин разширяваме етиката на цялото население на планетата.

Реплика: Религиите никога няма да тръгнат към сближаване, тъй като се основават на егоизма на вярващите. Именно те разделят хората. Да се издигнем над тях и да се обединим, т.е. да приемем единството над всичко, в това число, и религиозните различия – това е начинът за излизане от кризата. Към обединение, независимо от различията – ето към какво трябва да призоваваме. Вътре в религиите виждаме само омраза към чужденците и хората от други религии. И никога истински призив за единство и любов. Затова Далай Лама говори за нерелигиозна етика като подходящо решение на предизвикателствата на 21 век.

[96731]

Дългът за плащане – на червено

каббалист Михаэль ЛайтманНовосибирски конгрес, урок 6

Въпрос: В статията „Мир“ пише: „Магазинът е отворен и магазинерът дава на кредит. Бирниците обаче се връщат всеки ден и събират данъка от човека, независимо от това, дали той го осъзнава или не“. Каква е правилната такса?

Отговор: А какво е получаването? Какво получаваш от магазина? Крадеш и не знаеш какво?

Целият си живот, всичките си мисли, чувства, всичко, което непрекъснато преминава през теб, ти получаваш от този магазин: от първия атом до последното, най-голямо твое постижение.

Създаден си по определен начин, с определени физически, вътрешни, психологически, духовни, умствени свойства, за да се трансформираш. Получил си знания за това, получил си условия. Намираш се на място, което е заето със собствена трансформация. Побързай  към подобие с Твореца. С това плащаш за това, което получаваш.

Или човек прави това принудително, при постоянни, последователни удари и винаги страда. Но със страдания той нищо не изплаща. Той просто идва до осъзнаването, че трябва да плати – необходимо е да промени себе си. Това може да отнеме още 100 години.

А ти имаш възможност да започнеш да се променяш сега и с това да оправдаеш своето съществуване – това, което получаваш от магазина.

Плащането се извършва в съответствие с нашите разумни действия, за да станем подобни  на Твореца, чрез начина, по който променям света по Негово подобие.

Променям не само отношението си към всеки, но и образованието и възпитанието, разпространението – целия свят, но най – вече себе си.

От 6-тия урок на конгреса в Новосибирск, 09.12.2012

[96608]

Не се срамувай да се промениш

каббалист Михаэль ЛайтманБаал а-Сулам, ”Тяло и душа”: Може да си представите тялото като работеща електрическа машина с проводници, опънати към мозъка. Те се задействат от контакта с външните фактори и изпращат към мозъка своите отзиви: болка или наслада. А мозъкът посочва на определения орган какво да прави.

Въпрос: Излиза, че всички усещания на тялото, целият му живот е сякаш ”филм”, който му прожектират?

Отговор: Тук се преплитат двата подхода: субективният и обективният. По принцип, щом виждаш и възприемаш дадена картина от света, то не можеш да я зачеркнеш и произволно да я отнесеш за сметка на играта на въображението. Да, възможно е да става дума за фантазии, но тези фантазии са нашият живот и ние трябва да ги приемаме като даденост.

Въпрос: Къде е тогава истината?

Отговор: Няма истина, всичко е относително, всичко се оценява от човека. На земята живеят седем милиарда души и всеки си има своята истина. Тъй като нямаме абсолютен критерий, по който да можем да проверяваме кое е истина. Всички ние висим в пустотата, както Земята, както цялата Вселена – кой знае къде е окачена тя? Сега ти си жив, но в някакъв момент ще умреш – и кой властва над това? В чии ръце са конците?

В сегашното си състояние, поради липсата на базови еталони, не сме способни да направим каквито и да е измервания. Установили сме много приблизителни скали и единици за измерване: Гринуич, килограм, метър, кулон, ом – но това са условни величини за сравнителни измервания. Те единствено потвърждават факта, че нямаме за какво да се хванем и за сега нищо не можем да измерим.

Не знаем какво е това истина и помежду си определяме условни рамки за съпоставяне. Тъй като за нормален живот ни е необходим общ език, а иначе как ще реализираме своята взаимовръзка и как ще печелим един от друг? И така, истина няма. А и никой не се нуждае от такава. Тъй като, ако се открие нещо неприложимо, ще ми се наложи да приема този факт, а аз предпочитам своята ”истина”. Да, можем да постигнем абсолютни величини, но егоизмът не ни позволява това и затова сме потопени в относителността, в повратността.

Трябва да се свикне с това положение, да се съгласим с него, да го приемем за факт. Това е нормално, ако демонстрирам, че съм се променил от вчера. Тъкмо чрез движението напред човек разбира, че няма нищо определено, надеждно, непоклатимо. Ако вчерашното благо ми се струва и днешно, това означава, че съм застинал – дори не на растително, а на неживо ниво. И обратно, на човешкото стъпало всеки ден виждам ”света преобърнат”. Тъй като всяко следващо стъпало е противоположно на предходното.

По духовния път аз не просто добавям новото към съществуващото, а всеки път се преобразявам – и тук няма от какво да се притесняваме. Не трябва да си мислим, че сме несъкрушими – всички ние постоянно се променяме и това е добре. Само децата, вечно неспокойни и неусмирими, могат да растат.

И така, не можем да определим нищо като абсолютно, и затова трябва да се ръководим само от онова, което виждаме, приемайки тази картина за истинска. Истината е една – няма нищо постоянно, всичко се променя относно човека.

От урок по статията ”Тяло и душа”, 31.12.2012 

[96921]

Хората – движещата сила на планетарната еволюция

каббалист Михаэль ЛайтманМнение (д-р С. Гроф): Любовта е абсолютно необходима, за да може човечеството да оцелее. Сега е настъпил моментът, когато не можем да си позволим модел на поведение, ориентиран към конкурентна борба или оцеляване на по-силния.

Оцеляването зависи от това, ще успеем ли да укротим тези сили и да търсим опора не в тях, а в любовта. Необходим е поврат от конкурентна борба към въпроси от по-висок ранг. Проявява се несъгласие с Дарвиновата идея за оцеляване на по-силния. Има много примери от историята на еволюцията, откриващи ни картината на сътрудничеството, а не на конкуренцията.

  • Съвременният социум е склонен да смята човека за венец на творението и на външната еволюция, но човек се явява нещо като преходен вид, продължаващ еволюционно развитие. А ако се смятаме за завършено звено, то преставаме да виждаме своето място в общата дългосрочна перспектива на еволюцията.
  • Живеем в епоха на криза. Човечеството стои на еволюционното кръстовище и ни предстои еволюционен скок, да станем нов вид.
  • Проблемът е в това, че човек се възприема като нещо отделно от обкръжаващия го свят и не забелязва взаимната връзка. В ХХI век нашето мислене е станало детерминистично и тесногръдо.
  • Сега става смяна на парадигмата. Появява се ново наблюдение, което досегашната парадигма не може да обясни. Първоначално, я отхвърлят, обявяват я за ненаучна, недостоверна, обвиняват изследователите в нечестност и безумие. Но в хода на кризата се появяват все по-смели алтернативи, които дават отговор на тези нови въпроси и в крайна сметка, се приема парадигмата на следващия период.
  • Ние говорим за сериозна смяна на парадигмата. Съзнание по-високо от материята, превъзхожда я по значение. Този материален свят представлява някаква виртуална реалност. Материята не можа да създаде такова явление, като съзнанието. Но такова убеждение съществува и за да се откажем от него, ни трябва време.

Реплика: Ето така се появяват новите наблюдения и става смяната на парадигмите – та чак до науката кабала за единната истина, описваща многобройните светове и вселени.

[96726]

Формулата на промяната

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: В последно време в службата общувам с няколко професори и, между другото, си говорим за кабала. Трябва да ви кажа, че те разбират за какво става дума – но не вярват…

Отговор: Вярно. Техният подход е рационален: ”Ние сме усвоили толкова много познания в нашия свят с помощта на различните науки и техните подраздели, че картината по принцип е ясна. Но ето, пристига някакъв човек, на вид нормален, адекватен, а не луд, и започва да ни излага някаква концепция, взета неизвестно от къде. Той казва, че това е основата на всички науки и свързва всичко със светлината и съсъдите.

Но такова нещо не ни е известно. В света не наблюдаваме реална проява на онова, за което той ни разказва. Нека дори неговите обяснения да звучат логично, но той излага своята мъдрост на въображаеми постулати. ”Дайте да предположим, че това е така”  – казва той и на тази основа издига добре подредена конструкция, цялостна философия.

Но защо трябва да я приемаме за наука, ако съгласно нашите постановки, тя не се явява такава? Наука е онова, което може да се изучава и осмисля. Той пък казва, че с неговата наука трябва да се живее, и да се изменяш вътрешно. За такова не сме чували никога. ”Какво означава да променим човешката природа? Ние имаме култура и възпитание,  учим хората на доброта и отзивчивост – какво повече от това? И какво отношение има това към науката?”

Учените не са в състояние да разберат относителността на собственото си възприятие. Те не разбират, че промените в човек променят неговата реалност, доколкото тя цялата е създадена от вътрешната реакция на човек.

Науката кабала обяснява ясната взаимовръзка: според това, как се променям аз, се променя и светът, който усещам. Такава е ключовата формула с постоянен коефициент и променливи параметри, отразяващи се от моите съсъди/ желания, от възприемчивостта ми, намеренията, мислите и т.н. Ако те се променят – променя се и светът:

2013-01-02_rav_bs-guf-ve-nefesh_lesson_n4_01                                           

Х – това съм аз, К е константна величина, а У е светът. И аз говоря с онези, които са готови да го чуят.

А учените нямат такава готовност. Не им достига новото, допълнително желание, което да ги влече навън, извън този свят. И ако те не узреят за това, то няма да чуят. Тук е нужна чувствителност за явленията не само към нашия свят. Тук трябва чувствителност не само към нашия свят, но и към духовния свят.

Въпрос: Какво излиза на практика? Интелигентните хора с висше образование не са в състояние да ни разберат?

Отговор: Тъкмо те са ”непробиваемите”. Тъй като те са уверени, че вече имат твърда основа.

Въпрос: Тогава към кого да се обръщаме?

Отговор: Кабалистична притча разказва как в един град дошъл човек на име Патхия,  взел от там всички, чувстващи се ”празни” хорица, и заминал с тях в пустинята. Тъй като човек, който си задава въпроса за смисъла на живота се чувства жалък и опустошен. И обратно, ако човек не e чувствителен към това, ако няма съответстващ съсъд/ желание, това означава, че още не е достигнал нужното стъпало на възприятието.

Разбира се, че ние не се отказваме от разпространението, но да чуе посланието на науката кабала може само онзи, който има точка в сърцето. Алтернатива на това е да се почувстваш като затворено животно, не знаещо къде да се скрие от ударите на градушката. Тогава той ще е готов да тръгне след нас, само и само да се избави от бедите…

От урок по статията ”Тяло и душа”, 02.01.2013

[97078]