Моята душа е в ближния

конгресс, группаКакто пише Баал а-Сулам в статията ”Шестстотин хиляди души”, в действителност е била създадена една душа, едно желание – Малхут на света на Безкрайността. Светлината, внесена от Твореца, се е отпечатала в това получаващо желание и му e придала всичките си качества, но в обратен вид. А след това желанието трябва да се издигне над своята форма, противоположна на светлината и да ú се уподоби. Противоположното си остава и тъкмо то създава такава мощ, такава връзка, която позволява на желанието да влезе в светлината, да я овладее и да я побере в себе си. Сега за нея вече има място.

И така, има само едно желание, а ако на думи излиза друго, то е затова, защото го постигаме на части. И дори не по неговите части, а по прашинка от собственото ни постижение.

Това прилича на холограма, всяка част от която се съдържа в себе си всичко (М), но в умален мащаб (m). Всички детайли се съхраняват, но губят първоначалната си яснота. И тук, и там има десет сфирот – просто “яркостта“ е различна.

2013-01-09_rav_bs-shishim-ribo_lesson_n3_01

Тогава възниква въпросът: ако има само една душа, то защо ние се различаваме един от друг? Защото по идея всичко трябва да бъде много по-просто: една и съща душа се умалява в мащаб и нейните черти се „размиват“.

2013-01-09_rav_bs-shishim-ribo_lesson_n3_02                            

Но не, всеки я вижда различно, защото всеки си има свой корен на душата. С други думи, постигаме единната обща душа  от различни „ъгли”, във взаимното включване с всички останали.

Тъй като точката в сърцето всъщност се намира над получаващото желание – в ближния. Тя всъщност е корен на частната душа, тъй като желанието само по себе си нищо не струва. От друга страна, ”ближният” за всички е един – това е Адам Ришон. По такъв начин, всички постигат едно и също, но погледнато от различен ъгъл – докато не се обединят помежду си. И това е направено, за да си помагаме един на друг в постигане свойството отдаване.

2013-01-09_rav_bs-shishim-ribo_lesson_n3_03

Днес отнасям душата за сметка на получаващото желание, което в действителност не съществува. Моята душа е в ближния. И трябва да работя извън желанието, извън себе си ”от другата страна на собствената си кожа”, придобивайки способност за отдаване. Вземам желанията на ближния, получавам от него МАН (молба за поправяне), полагам онова, което иска той, и с това развивам своята душа – своето привличане, устрема си навън. ..

От урока по статията ”600 000 души”, 09.01.2013 

[97816]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed