Интегрално възпитание, Беседа №8

Интегрално възпитание на човечеството

Цикъл от беседи между проф. М. Лайтман и психолога Анатолий Улянов

Беседа 8

15 декември 2011 г.

Светене от бъдещето

Въпрос: В общия курс по интегрално възпитание се твърди, че всяко действие трябва да започва с обща интегрална картина, която да бъде цел за човека. Вероятно един курс по психология също не би бил изключение. От тук следва, че трябва да започваме всяко едно занятие именно така ли? Какъв е най-правилният начин да го направим?

Отговор: Важно е да отбележим, че това не е просто съвет, а основна необходимост. Човек трябва непрекъснато да следва дадена цел и да бъде съсредоточен върху нея, за да може всяко негово движение, изражение, занимание с игри или участие в дадено обсъждане да бъде насочено към същата цел.

Тогава той действително ще се стреми към нея и ще развие силно желания за тази цел. Ще види, че всичко трябва да бъде насочено към нейното постигане. Това е от една страна.

От друга страна, тъй като в природата съществува едно единно поле, в което всички сме взаимосвързани, когато поставим пред себе си определена задача и умозрително си представим своето бъдеще, сякаш започваме да привличаме върху себе си „притегателните“ сили, които ни устремяват напред. Те сякаш произлизат от обекта, към който се стремим, и така ни въздействат.

Това е чисто психологическо явление: общо взето, разбираме, че това не съществува. Дори е възможно нашето твърдение за бъдещето да не съответства на действителната картина – в процеса на напредък ние постепенно се изменяме и съответно се изменя и нашият мироглед за бъдещето.

По същия начин казваме на едно дете: „Ще пораснеш и ще станеш това или това – просто продължи да учиш. Ще видиш, че ще стане.” То постепенно расте и започва да разбира, че ако по-рано си е представяло, че е шофьор на огромен самосвал, сега в него са се зародили други цели. Ние му представяме определени картини на бъдещето, за да може то по-нататък да ги развие в различни, по-високи цели.

Така и ние трябва непрекъснато да си представяме картината, която, подобно на децата, сме длъжни да развием, за да може да ни води напред. Тогава няма да бъдем притискани отзад от отрицателните сили на природата, от кризите, а напротив, ще напредваме, увлечени от положителните сили. Така ще съкратим пътя и той ще бъде приятен за нас.

Затова трябва да си представим едно светло и добро бъдеще, подкрепяно от нашето обкръжение, издигано в очите на обществото чрез медиите и т.н. Тогава човек ще придобие огромна сила и вдъхновение. Междувременно обществото ще поощрява всеки, който се стреми към целта.

Трябва да развием такава широка психологическа основа, която ще тегли и носи човек като поток, а той с удоволствие ще плува по течението.

Въпрос: Когато водя курс по интегрално възпитание, трябва ли във всяка закономерност, която обяснявам, да въведа елемент на интегралност?

Отговор: Да, защото всяко движение към целта предполага, че на всяка част от пътя вие постепенно ще я постигате и ще се приближавате по-близо до нея. Тоест, ако целта представлява определен набор от някакви нови качества, тогава всяка стъпка към нея предполага усвояване на тези качества – трябва да контролирате това. Трябва да направите анализ и наблюдение: приближил ли съм се към целта или изведнъж съм се отклонил.

Едно отклонение в страни е много опасно. Ако не забележете това още в началото, малкото отклонение ще прерасне в огромна грешка и никога няма да достигнете целта, защото ще продължите да се отклонявате от нея.

Единен отбор

Въпрос: Всяко групово действие преминава през няколко етапа. Първият задължителен етап е сигурност. Преди човек да се разкрие, трябва да почувства, че се намира в сигурно пространство, в което никой няма да го нарани или унизи.

Отговор: И най-важното е, че това пространство трябва да притежава свойството, наречено взаимно поръчителство.

За да постигнем целта трябва да подкрепяме всички, като например, в добре атакуващ отбор или в армията, когато ходят на разузнаване и всеки се чувства уверен, че останалите винаги ще го прикриват. Устремяваш се напред, защото за теб изчезва усещането за „аз” и се появява усещане за „ние”. Това усещане е толкова силно, че за теб вече не е важно дали ще живееш или ще умреш – най-важното е да изпълниш общата идея.

Когато хората са обединени чрез една обща идея, те губят своята индивидуалност, а общата или колективната идея започва да им влияе по начин, по който да могат да изпълнят общата цел, тяхната обща идея, и остава без значение под каква форма тя ще бъде постигната лично от тях.

Ако достигнем до такъв етап на единство на обществото, тогава човек се изкачва на степен, наречена „Адам”. Тоест трябва да имаме цел, която непрекъснато ще стои пред нас. Трябва да бъде за нас – не за човека, с когото работим, или за групата, а за нас. А ако не се стремим към целта, природата много болезнено, чрез огромни страдания, ще ни тласка към нея по насилствен начин. Така или иначе, на крайния етап, ще трябва да достигнем до тази форма на общуване между нас, до такова единство.

Този жесток, жесток свят

Въпрос: Да предположим, че съберем хората в група по интегрално възпитание и че те трябва да преминат през няколко етапа: да се запознаят и да почувстват сигурност. В Русия, последният етап отнема половината от времето за обучение, защото хората си нямат доверие един друг. Те имат огромен опит с негативното влияние на обкръжението върху човек. Отнема време на човек да се отпусне, да повярва, че никой не иска да го нарани. С какво трябва да запълним това време?

Отговор: Много е трудно да работим с хора, които непрекъснато се връщат в този жесток, жесток свят. Те от части се отпускат в групата, но за тях е като игра, която им позволява да вземат едно „хапче“ и да се отпуснат за определено време. А след като се върнат обратно в жестокия свят, всичко изчезва.

Те разбират, че идват в групата само да се отпуснат, а не за да станат други. Те не могат да си позволят да бъдат различни, защото ще бъдат беззащитни в този свят и ще се окажат в положение като на едно малко, пухено зайче сред вълци и лисици. Така че, това е голям проблем.

Групата трябва да създаде свой собствен микроклимат и да бъде достатъчно голяма, за да удържи човека в нейните рамки. Човек трябва да усеща нейната подкрепа, било то в къщи или на работа: чрез телефонни обаждания, съобщения и т.н. Тоест хората трябва непрекъснато да се намират в състояние на взаимно поръчителство, трябва взаимно да се подкрепят и да се грижат за микроклимата, който възниква, когато се съберат в едно малко общество.

Всъщност това общество може да бъде изкуствено. Каква е разликата? Чувстваме се добре в него. В определена степен то се явява психологическо убежище.

А що се касае до Русия – вярвам, че там всичко може да се промени много бързо, защото хората са вътрешно готови за това. Те не са разделени на обществени класи, а са изкуствено разделени. Това е така нареченото социалистично минало, когато се е говорило за свобода и равенство, намиращо сили и проявяващо се в тях.

Затова ако беше възможно да премахнем отвратителните външни негативи, които изригват от медиите и особено от така наречената култура, тогава си мисля, че това може да бъде постигнато много бързо. Хората са събрали толкова негативен потенциал, че с удоволствие, ще се насочат към нещо напълно различно.

Всички за един, един за всички!

Въпрос: Може ли да хвърлите повече светлина върху понятието „взаимно поръчителство“? Какво имате предвид с това?

Отговор: Целта на творението е да доведе целия свят до равновесие – крайната точка на развитие на всяка една подсистема е да уравновеси цялата система. Това произтича от изследването на неживата, растителната и животинската природа – всички тези нива се стремят към равновесие.

Защо духа вятър? Налягането на едно място е по-високо отколкото на друго. Всички неуравновесени физически параметри в крайна сметка се стремят към равновесие, към усредняване, към взаимна връзка и взаимно проникване. Всички нива на природата се подържат едно друго: растения, минерали, животни и т.н. – всички те съществуват във взаимен кръговрат.

Последният етап на природата, наречен „Адам“ или Човек (общият събирателен образ) трябва да включа в себе си всички предхождащи нива. Хората трябва да достигнат до такова общо състояние, такава взаимственост във връзката, когато именно те ще определят цялата правилна глобална структура на природата, нейната хармония. Човек трябва да постигне това чрез разбиране, осъзнаване и изучаване на тази картина.

Трябва да изучим интегралната система, в която всичко е взаимосвързано: начало, край, среда и център. Няма нито едно нещо, което да определя нещо друго, а всички определят всичко. Това е като една холографска картина, по принципите на която е изградена нашата вселена, всеки неин фрагмент, включително и ние.

Затова нашета крайно състояние се характеризира от факта, че всеки е отговорен за всички останали. Един за всички, всички за един! Това се отнася до цялото човечество.

Тази картина, разбира се, изглежда като някаква фантазия, напълно противоположна на днешната реалност. Нашето желание или разум просто не действат в тази насока. Но природата ще ни застави да направим това. Започвайки с настоящата епоха и продължавайки напред, ние влизаме в криза, която се определя именно от нашата липса на баланс, на неправилна взаимовръзка между нас.

Затова, започвайки с една малка група, притежаваща този поглед за бъдещето, ще бъдем задължени непрекъснато да поставяме тези условия пред себе си. Без значение как ще наречем тази бъдеща система, дори и да бъде „комунизъм“, въпреки всичко това се явява най-стабилната система, която е замислена от природата. И тя ще бъде постигната, тъй като това е състояние на равновесие.

Тук възниква въпросът: „Как да го представим пред хората? Какво означава взаимно поръчителство?“

Дори сега виждаме, благодарение на Европейския съюз, който не може да се обедини, че липсата на интегрално възпитание и образование не им позволява да видят правилно ситуацията, в която се намират. Те непрекъснато избират егоистични, линейни решения, вместо „кръгли“. Непрекъснато се отнасят към себе си като към отделна, а не свързана система. В това се състои техният проблем. Затова всичките им решения няма да доведат до никъде.

Това ще бъде една много дълга дезинтеграция, която може дори да доведе до световна война. А може и в резултат на страданията постепенно да достигнат до правилно решение, защото вече има хора, които говорят за нуждата от абсолютно, пълно единство.

Но може ли пълно единство на 27 страни да бъде постигнато?! Дори да ги намалим до 10, все още съществуват огромни разделения във всички направления. Затова е необходимо възпитание.

Възпитанието, неговата основа и предполагаема цел, наричаме интегрално взаимно взаимодействие или всеобщо поръчителство, когато поръчителстваме един за друг, отговорни сме един за друг, и именно по такъв начин създаваме нашето общество. Страховете изчезват. Притесненията изчезват. Знам точно какво трябва да направя в обществото. Напълно съм уверен, че ще получа същото нещо както всички останали. Уверен съм, че ще имам всичко необходимо за живот.

Така неутрализираме всички проблеми, които могат да възникнат в някои общества. Несъмнено това е идеална картина, към която трябва постепенно да вървим.

Над нивото на смъртта

Интегралното възпитание практически лишава човек от характеристиката за модерния свят. Това, което остава, е само неговото нормално, спокойно и обичайно съществуване (наричаме го животинското ниво, но не пренебрежително, тъй като това е нивото на съществуване на нашето животинско тяло). В този момент човек отдава всичките си ресурси само за да усвои следващото ниво – „Адам“, нивото на всеобщо поръчителство, издигане и обединение. Именно в нашето обединение разкриваме следващото ниво на нашето съществуване: постигане на вечност и съвършенство.

Това е възможно, тъй като отделяйки се от своето животинско тяло и постигайки цялата картина на природата, механизмите, динамиките и силите, които я пронизват от начало до край, човек се свърза с целия този процес, окачествява се с него и заживява на това ниво. Така сякаш се отделяме от своето животинско тяло (не можем да си представим това състояние все още) и се отъждествяваме с постигнатото общо единство и съществуваме в него до такава степен, че няма да чувстваме смърт дори ако тялото умре. Сякаш е умряло любимото ни домашно животно. Не чувстваме, че нашият„Аз“ губи нещо по този начин.

Тъй като тяло ни просто представлява сумата от нашите желания и представи за себе си, ако повече не се асоциираме с него, то сякаш живеем отделени от него. Това също е и психологически проблем, но може да бъде преодолян в курса по интегрално възпитание.

Към това трябва постепенно да водим учениците, защото проблемът със смъртта, въпреки непрекъснатите усилия да го „потиснем“, води човечеството напред. Всяко едно решение, което правим: да имаме деца, да издържаме семейство, да изглеждаме по определен начин в очите на обществото и т.н., всичко предполага елемент на включване на себе си в нещо външно, защото по този начин продължаваме напред.

Конформизмът не е никак лошо нещо

Въпрос: Материалистичната психология разглежда психологическото понятие конформизъм, т.е. когато човек се подчинява на мнението на мнозинството. От гледна точка на психолозите конформизмът е лошо нещо, а неконформизмът е добро. Възможно ли е, от гледна точка на интегралността, конформизмът да бъде много положително нещо?

Отговор: Преди всичко, подчинението на човек на обществото и на заобикалящата го среда представлява законът на природата. С други думи, не съществува истина или лъжа, добро или зло, нищо не съществува – съществува само направлението на средата, а аз и се подчинявам, възпитавам се. Това, което средата твърди, че е добро или зло, правилно или грешно – аз се съгласявам с него.

Можем без проблем да се убедим, че соленото има сладък вкус! Ако обкръжението започне да се отнася към соленото като към сладко, аз веднага ще започна да ям солени сладки. Обкръжението променя нашите вътрешни психологически параметри до такава степен, че ние напълно се променяме.

Не можем да кажем дали това е добро или зло, а просто излагаме факт. В крайна сметка, мога ли действително да кажа нещо лошо за ускорението при свободно падане или при някакъв друг физически параметър? Това е, което съществува. Друг въпрос е начинът, по който го прилагаме. Но да твърдим, че е лошо и че заради това трябва да променим и изопачим човек – това всъщност е лошо. Нашата задача е да приложим законите на природата правилно, с цел постигане на подобие, съчетание и хармония с нея.

Въпрос: Излиза, че един социално-психологичен закон като конфронтацията е голям плюс, който ни помага да се обединим…

Отговор: Можем да променим човек именно благодарение на заобикалящата го среда. Средствата за масова информация, обществото и възпитанието изграждат заобикалящата среда. Влияем избирателно на човек отвън, за да го изменим. Това е единственото средство за влияние върху човек.

Кой ще спаси давещия се?

Въпрос: В средата на 60-те е имало инцидент в Париж – един човек се удавил в басейн пред очите на 150 души, защото никой не отишъл да го спаси. Ако там е имало само един човек, то той би го спасил, а сега отговорността се е размила измежду 150-те човека. От тук следва законът, че колкото повече хора има, толкова по-малка отговорност има всеки един от тях. Как можем да направим този закон интегрален?

Отговор: Какво означава „взаимно поръчителство“? Аз съм отговорен за всички. Общото и частното са равни по сила и влияние – това заключва законът за всеобщо поръчителство.

Ако в крайната интегрална система (а ние я приемаме за начална точка на всяко обяснение) липсва дори един малък елемент – аз, ти или той – тя не би могла да функционира. Тя не би могла да действа на 100%. Тя ще се разпадне не на 99% или на 50%, а на 100%, защото интегралната система предполага участието на абсолютно всички.

В края на краищата, законът е такъв, че един е равен на всички, един е важен за всички. Няма нито един, който да може да се измъкне, да избере да не участва.

В интегралното обучение се дава следния пример: Ние (цялото човечество) сме в една голяма лодка. Ако под себе си аз направя дупка в лодката, всички потъват. Мога да кажа: „Съжалявам приятели, но това са си мои лични неща. Искам да се удавя. Или искам да си взема душ. Това няма нищо общо с вас. Какво право имате да влизате в собствената ми територия и да ме убеждавате или да ми нареждате?!“

Ако съществуваме в рамките на един закон на природата – в една лодка, като в Ноевия ковчег, и ако някой пробие дупка в него, то всички ще потънем.

Излиза, че отговорността не може да бъде разпределена между всички. За всеки един отговорността е същата, както и за всички останали! Затова всеки, който се намира около басейна и вижда, че някой се дави, трябва да си представи, че ако не направи някакво действие, тогава никой не би направил. И тогава всички ще се потопят във водата.

Особеността на интегралната система

Въпрос: Когато се сблъскам със закона за взаимно поръчителство и го видя в действие, веднага започвам да следя другите да не направят дупка в лодката и чисто егоистично им посочвам, че не трябва да го правят.

Отговор: С правилен алтруистичен подход действам различно. Казвам си: „Всички те са идеални и мога да бъда напълно сигурен в тях. Само трябва да следя себе си, за да ги допълня правилно.“

Ако действам правилно в интегралната схема, то цялата схема ще бъде поправена. Това е обратно следствие на същия закон, където всеки е отговорен за всички. Ако, намирайки се в интегралната система, действам правилно, то задължавам цялата интегрална система също да го прави. Ако някой наруши закона, цялата система пропада.

В техниката има примери на различни системи, в това число и на интегрална. Има дискретна система със строго определено начало и край, където всички работещи части комуникират една с друга посредством импулси. Има и система, която се задейства от сигналите, които получава, а след това се успокоява, достига до уравновесено състояние, и едва тогава можем да измерим нейната мощност като решение на задачата. Това е така наречената интегрална или аналогова система.

В тези системи има смущение и естествено усредняване, успокоение. Докато всичко не се успокои и не достигне до общ знаменател, до решение, няма да може да видите никакви резултати.

Първо, когато дадете сигнал, вие, да допуснем, довеждате егоистичната среда до определено състояние. А след това се случва поправяне: постепенно се постига баланс между абсолютно всички нейни частици – системата се успокоява. И тогава измервате потенциала, възникнал от нейната връзка. Ако говорим за човешкото общество, тогава постигнатият резултат се приема от всички равномерно, единодушно и с добро – всеки се опитва да задържи това състояние, защото е най-комфортното за всеки.

Разнородна пирамида

Въпрос: Да предположим, че човек се съгласи с интегралната методика на своето лично поправяне, от къде може да получи гаранция и доказателство, че всичко останало ще бъде също поправено?

Отговор: Има хора, които могат да разберат нуждата от такова общество:

  • Има такива, които достигат до това чрез страдания, защото виждат, че страданията не водят до нищо добро;
  • Съществуват и тези, които изучават природата и виждат от практиката, от постигнатото чрез природните науки, че очевидно, това е крайната цел на природата.

Има различни хора и съответно с това, цялото човечество е разделено на една пирамида. На върха на пирамидата са тези, които просто разбират, чувстват и усещат вътрешна нужда за това. Тези хора са създадени по този начин. Те мога да бъдат наречени идеалисти – така са си по природата, готови са за нея.

Има хора, които достигат до това от научна гледна точка. Те се съгласяват с това като с реална необходимост, дадена ни от природата, в която съществуваме и от която се явяваме резултат.

Съществуват и тези, които могат предварително да видят резултата. Въпреки че не го харесват или не виждат нещо привлекателно в него, разбират, че в противен случай ще бъдем заставени да достигнем до него посредством страдания, което се нарича „палка към щастието“.

А има и хора, които страдат много в нашия свят. Те са огромно количество. Те се борят за своето съществуване и живеят на обичайното ниво, може да се каже на животинското ниво. Те нямат нищо друго освен работа и грижи, и така си изкарват живота. Достатъчно е просто да им обясним как постепенно да го организират така, че да изместят всички свои притеснения за себе си на обществото, поемайки върху себе си грижата за интегралното общество.

Можем да разберем, че когато човечеството премахне излишното натрупване и достигне до този общ знаменател, то естествено се възбуждат огромни сили. И под влиянието на обкръжението действително можем да достигнем до хармония.

Виждаме този пример в Европа – как голямо количество европейци: учени, политолози, социолози и психолози, започват да разбират, че разрушаването на интегралността е много друго, че е равносилно на това да се изправиш срещу вече установен процес, установен от природата – в този случай и от тях. Много им е трудно да се разделят със своите пари – например, много е трудно Германия да даде 500 милиарда долара или евро на Гърция. Но в противен случай виждат, че ще им излезе много повече. Да си върнеш парите обратно не е същото като да ги напечаташ! Тук започваме да пробуждаме огромно количество отрицателни сили върху себе си. Протекционизмът е просто опасен.

Когато започнем да виждаме неумолимостта на този процес и постепенно го обясним на хората, то е невъзможно те да не се съгласят – животът ще ни застави да се съгласим.

Ние не смятаме, че трябва с бясна скорост да вървим напред и усилено да обясняваме същността на този процес под път и над път. Трябва постепенно да въведем образованието и възпитанието на човек, обективно да му обясним какви събития стоят пред нас, в какви рамки, матрици и шаблони трябва да влезем, започвайки от сегашното състояние и завършвайки с това, което трябва да достигнем.

Постепенно да подготвим обществото за това означава значително да смекчим целия път, през който трябва да преминем. В крайна сметка ще преминем по него или по неволя, чрез еволюционните сили, които жестоко ще ни притискат, до самото ни изчезване, както е било с динозаврите, или можем да обърнем всичко това в приятна и осъзната промяна на човек от животинското ниво до това на „Адам“ – „Човек“.

Необходимост, изхождаща от същността на развитието

Предстои ни огромна работа по разясняване на масите, трябва да подготвим възпитатели от голяма част от населението. Хората, които се намират по улиците и няма какво да правят или с какво да се захванат, трябва с нещо да се занимават, иначе, гладни, ще ви разкъсат. При всички положения възниква необходимост за определена подкрепа. А ако им предложете някаква финансова помощ, ще създадете армия, настроена срещу вас.

А защо не постъпим по друг начин? Нека да използваме виртуалните мрежи, телевизията, средствата за масова информация и различни клубове, за да добавим към тях всичко, за което говорим. Защо не направим интегралното възпитание задължително, за да може след няколко месеца хората да започнат да разбират света, в който живеем?

Срещу кого трябва да протестирам? Това е обективен закон на природата.

Освобождават ли се работни места? Да, но те и не са били нужни – просто произвеждаме ненужни стоки.

Източихме всички земни ресурси, замърсихме земната повърхност, произведохме ненужни играчки, а след това ги захвърлихме и отровихме околната среда. Само погледнете какво става с реките – невъзможно е да се пие вода. Погледнете какво се случва с почвата, с количеството пестициди и химикали в нея.

Трябва ли да продължаваме така? За какво? Можем да намалим всичко това до разумен предел и да даваме на човек занимания, които природата е подготвила за него.

Преди не сме били така – не сме произвеждали големи количества ненужни неща. Краят на XX век ни направи такива, за да осъзнаем злото на нашия егоизъм и към какво ни води той. Сега просто трябва да осъзнаем, че не можем повече да продължаваме така – намираме се в криза.

Затова необходимостта, търсенето на интегрално образование започва да се проявява отвътре, от самата същина на нашето развитие.

Реплика: Твърдите, че трябва да се отървем от излишъка, да работим по-малко и да отделяме повече внимание на възпитанието…

Отговор: Това ще се случи автоматично.

Безсилието на милиардерите и правителствата

Въпрос: Един от руските милиардери заяви, че ако човек иска да живее достойно, то вместо да работи по осем часа на ден, трябва да работи по дванадесет часа. Тоест хората, които имат власт и ресурси се отправят в напълно различна посока.

Отговор: Собствениците на фирмите повече няма да могат да правят това, защото няма да могат да продават стоките, произведени от работниците, работещи в заводите по 12 или 8 часа на ден. Никой няма да ги купува! Има криза, хората излизат по улиците и покупателната способност пада. Ще уволняват хора и повече няма да могат да развиват своята производственост. В това няма потребност и няма и да има!

Реплика: Какво, в крайна сметка, ще накара хората да платят за курсове по интегрално образование?

Отговор: Правителството трябва да направи това. Трябва само да работим в такъв обем, в който да обезпечим себе си, а всичко останало трябва да бъде насочено към възпитание, към изкачване на следващото ниво. Това е закон на природата.

Погледнете какво се случва в Арабските страни. 100 000 човека излизат на улиците, а правителството не може да направи нищо. Какво ще направи това правителство? Няма дори къде да избягат, ще ги убият на място. Дори един милиардер къде ще избяга? Сега няма място в света, на което някой може да избяга. Всички транзакции, банки и корпорации са открити. Днес всеки стои пред другия сякаш е гол. Всеки един вижда всичко, всичко се заснема – вече не е същото както преди.

Да предположим, че ще избягаш някъде в тундрата, ще живееш с някоя стара жена, в някоя малка колиба. Това ли е твоето бъдеще? Тук е и уловката.

Погледнете всички управляващи в Арабските страни. Имат армии, пари и власт – всичко. И къде свършват? И заради какво? Колко хора излизат на улиците? Повече не могат да ги усмирят, защото настъпиха други времена. Правителствата нямат способността да правят каквото си поискат дори с помощта на армията и тайната полиция. Невъзможно е!

А как се разпадна Съветският съюз? Това е напълно неразбираемо. Къде е армията, КГБ и огромната маса от хора, които са охранявали режима? Изведнъж изчезнаха. Някак си, дори не е ясно как са изчезнали. Кой трябва да бъде винен? Никой, само времето и развитието на обществото.

По същия начин и тук. Очаква се, че през следващата година около 500 милиона работни места ще бъдат премахнати. Разбирате ли каква маса от хора е това по целия свят? Те просто ще принудят своите правителства да направят атомна война, защото няма да има друг изход.

Трябва да обясним на тези милиони хора какво иска от нас природата. Трябва да им осигурим най-необходимото, а удовлетворение ще получават от интегралното възпитание. Това просто е необходимост, която произтича от обективните закони на природата.

Реплика: Тоест в групата по интегрално образование можем да дискутираме какво се случва в Арабските страни?

Отговор: Не само в Арабските страни, а навсякъде. Можем да използваме тези събития като примери: погледнете, това не помага; виждате ли какво се случва с диктаторите, с потискането на хората. А какво би се случило с другите? Берлускони вече напусна. Какво ще се случи с Испания? Във всички страни? От тук е и изводът, че като цяло броят на недоволните ще нарасне, дори ако живеят от социални помощи.

Безработните в Америка се редят на опашки за безплатни обяди. Много не могат да се изхранят до края на месеца. Има проблеми с финансовите помощи, със здравеопазването – с всичко. Всичко се разпада. Невъзможно е просто да продължим да печатаме пари.

Скоро това ще достигне и до Китай, защото Китай произвежда стоки. Кой ще ги купува сега в Америка, която се явява основният потребител? Буквално всички страни са въвлечени в този процес и във всички страни се освобождават работни места.

Може ли да си представите, ако в Китай освободят 100 или 200 милиона работници? Днес те живеят в градове, наброяващи милиони. Няма да може да ги върнете обратно по селата. Няма да можете отново да ги направите необразовани селяни, задоволяващи се с купа ориз. В Китай в един завод се трудят около 50 хиляди човека. Това е страшен проблем.

Няма друг избор. За да предотвратим вдигането на война и унищожение на „излишъка“ от хора, трябва да покажем, че интегралното възпитание е в хармония с природата и че именно това се явява нашето спасение и правилният път. Дори след една война ще останете под развалени и така или иначе ще трябва да направите същото, но тогава страданието ще ви принуди към това.

Детска количка, паднала от небесата

Въпрос: Има един случай, когато на беседа в психотерапевтична група една жена казала, че не може да си позволи да роди дете, защото няма да може да го издържа, да си позволи дори да му купи детска количка, а един мъж и отговорил: „Родете бебето и ще видите, че някой ще ви даде детска количка и всичко ще бъде наред.“

В интегралното общество, докато човек преследва своето поправяне, рано или късно той ще достигне до момента, в който природата ще му осигури всичко. Как може това да бъде обяснено на един човек? Трябва ли една жена да мисли за детска количка преди да роди или трябва първо да роди и тогава да види какво ще се случи?

Отговор: Работата е там, че не можем да кажем на човек за системата, която съществува над него. Ние се стремим към нея – това е системата „Адам“.В много техники и практики хората се възползват от факта, че се стремят към това ниво и се опитват да притеглят силите от бъдещето върху себе си. Но да кажем на някого, че трябва да действа по определен начин, да се стреми към него, а той да види, че това работи – в конректния момент това практически е недоказано и затова е трудно да работим с него.

Доколкото човек се включва в интегралността на обществото, която създава поле на взаимно поръчителство около него, дотолкова той може да действа по този начин, защото чувства себе си в ръцете на обществото. Но затова той трябва да се съедини с него, активно да участва в него и да възприема това общество като идеално. И тогава по естествен начин той ще пробуди силите на природата и движенията от обществото, които действително ще му дадат „бебешката количка“.

Но да говорим за това, че съществуваме в такова единно поле, че ние го възбуждаме и то съответно реагира на нас… Със сигурност психолозите и социолозите могат да говорят за това. Това наистина е нещо, което можем да разберем и усетим, че съществува: това е нашият общ разум, нашето общо желание, нашето подсъзнателно влияние един върху друг, общото мнение. Но трябва да работим внимателно с него, защото се занимаваме с хора, които са неспособни веднага да възприемат такива тънки неща.

Затова просто да кажем „просто роди и ще получиш бебешка количка…“ – от къде точно, на какво се уповаваш? Така просто ще компрометираш себе си в очите на другите като несериозен човек, някой, който е отделен от реалността. Не мисля, че това е правилният подход.

Най-напред мисля, че се нуждаем от възпитание, а практическото приложение идва малко по-късно. Трябва да доведем хората до момента, когато могат да видят на какво се базирате и да започнат сами да дават решения. Не налагайте определено поведение върху тях. Те сами ще видят от вашите обяснения, че това вероятно ще сработи.

Това се и нарича: „обучавай детето по неговия път“, т.е. направете така, че човек сам да опита и почувства своя собствен път. Вие го обучавате и така той избират своя път правилно.

Как да избягаме от „клетката“ на стереотипите?

Въпрос: По-голямата част от хората не могат да изразят своите мисли и желания. Те просто имат сбор от някакви установени клишета. Човек не мисли за себеизразяване, а е загрижен как да избегне да каже нещо неуместно.

В курса по интегрално възпитание можем ли да говорим колко е важно собственото себеизразяване, имайки предвид, че това, което човек чувства, мисли и вижда, е по-важно отколкото сбора от стереотипи и клишета?

Отговор: Аз се приближавам към света и виждам, че всички имат „наочници“: хората са необщителни, не искат и ги е страх да се разкрият, защото веднага ще получат отрицателна реакция.

В това отношение трябва да ги оставим на мира. Нека всеки да живее „вътре в себе си“ така, както си е. Не трябва да го сломяваме, да го дърпаме, да го ритаме и да му викаме, от неговата „клетка“. Той не иска да излезе, но вие, въпреки това, му отваряте вратата, разбивате я и го изкарвате извън нея, а той нещастният упорства.

Това не е добре. Така предизвиквате съпротива и хората спират да ви се доверяват. Вие нахлувате в личния живот на човек без да го облекчавате и без да го правите по-добър, а просто го затруднявате. Той се е крил през целия си живот; знае, че да се открие означава да стане уязвим. И тук вие го притискате.

Какво трябва да се направи? Трябва да създадем общо интегрално ниво над човека, над нас, и тогава ще можем спокойно да се изкачим на него. На това ниво аз оставам себе си, със своите собствени качества, и в същото време се свързвам с другите. Мога да разговарям общо за любовта, за взаимодействията и общата взаимна гаранция, защото в този случай те не са егоистични и не са лични за мен. Все още не се докосваме до егоизма.

Сякаш ги водите на приключение с магически хеликоптер, а те участват в тази игра. Те са съгласни да се качат, да играят, да общуват. Това не ги принуждава да се разкрият и да бъдат уязвими – това не представлява опасност за техния вътрешен егоизъм.

Позволете им постепенно да почувстват това състояние, да просъществуват в него. Оставате ги малко да се сгреят в него, да се разтопят, „да се притиснат“ и „да се усетят“ един друг, да разберат, че това е възможно. Тогава, от това състояние, ще започнат сами да си въздействат и ще видите, че те са различни.

Те изведнъж ще разкрият, че не трябва да се грижат за тази „клетка“, в която съществуват и в която постоянно се крият от другите – това престава да бъде важно за тях. Но това е нещо, което ще решат сами.

Въпрос: За какво тогава трябва да разговаряме с хората?

Отговор: За целта, за това, което е пред нас. Трябва да възвеличаваме целта, за да може доброто да ни направлява напред, а не злото, притискайки ни отзад. Именно това!

Човек се развива, когато го храниш, когато се грижиш за него. Тогава той „напълнява“, като дете, и пораства. Нужни са му възможно най-добрите впечатления.

Хармония със себе си

Въпрос: Можем ли в курса по интегрално възпитание да дискутираме житейските проблеми, свързвайки ги всеки път с интегралността?

Отговор: Ако твърдим, че общото и частното са равни, значи можем да присъединим това към семейството. Напълно! С други думи, от класната стая, от група вие веднага преминавате в семейство и установявате интегрални условия в него.

В същото време никой не влиза в личното пространство на другия. Ние се занимаваме със създаване на семейство, нещо общо над нас, където ти и аз сме ние. След това автоматично присъединяваме децата към него и те също стават част от тази интегрална система. Създават се напълно различни взаимоотношения в семейството.

Най-важното е да не оказваме натиск над другите, защото нормалното и правилно развитие изисква вътрешна хармония между човека и неговите вродени качества. Не трябва да ги крия, разрушавам, заличавам и пр. Трябва да достигна до такова състояние, когато, напротив, моите вродени качества се разкриват напълно.

Ние не разбираме защо трябва да съхраним всичките си отрицателни качества: лъжа, завист, ревност, омраза, стотици видове страх и т.н. Но всички те има свое решение, своя реализация именно в това крайно състояние. Развивайки се, човек постепенно вижда, че тези качества са му необходими, че ги прилага, но в обратна форма, когато тези страхове го принуждават да бъде интегрален и го водят „извън себе си“, вместо да го бутат навътре.

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed