От статията на Рабаш “Не добавяй и не изваждай в работата“: Дясната линия означава вяра над знанието, т.е. човек трябва да си представя, че вече се е удостоил с усещане за Твореца и вижда само доброто управление на света от Твореца.

И дори ако разумът му казва, че всичко е на обратно, той трябва да работи с вяра над знанието, сякаш наистина вече усеща милосърдието на Твореца. От това той получава важността на целите и жизнеността, т.е. радост от приближаването си към Твореца, възможността да Го оправдае и да благодари.

А след това идва време да премине в лявата линия и да провери вътре в знанието как той действително възприема важността на Царя, наистина ли е готов да работи само за Негово добро? И когато види с разума си, че няма никакви сили за това и цялата важност на духовното усеща само с вяра над знанието, това предизвиква в него такава болка и съжаление от своята незначителност, че поражда в него молитва от дълбините на сърцето му за това, което му липсва.

Човек трябва да си представи две точки: как вижда всичко с разума си и над разума. Тогава той ще пожелае наистина да се издигне над разума, да се издигне до следващата степен и да стигне до молитва. Така ще може да напредва.

Той трябва да анализира своето текущо състояние и да се издигне над него с вяра над знанието, за да види доброто управление на Твореца във всичко, което има. Той проверява себе си абсолютно във всичко и оправдава Твореца над разума си.

А след това гледа би ли могъл и вътре в знанието да вземе същото това решение? И вижда, че не може. В крайна сметка, знанието му е основавано на това, което виждат очите му. И тогава от тази разлика между това, което вижда над знанието и вътре в знанието, израства молитва.

Но това е при условие, че човек пребивава в радост. Правилната молитва в духовното се състои от противоположни елементи. От една страна, трябва да се радвам, че имам връзка с Твореца и има към кого да се обърна. Уверен съм в Неговата помощ, че Той носи само добро и благо и всичко е прекрасно!

Никога не моля Твореца да подобри състоянието ми – моля Той да промени моето възприятие на състоянието ми. В края на краищата, сега съм в океан от абсолютно добро и освен това няма нищо друго, но само поради моята неизправност, виждам нещо друго. Ние никога не сме напускали света на Безкрайността, но трябва да установим своето правилно отношение към него.

Всеки път, когато ми се разкриват нови детайли, трябва да коригирам своето възприятие, т.е. намерение. Затова се обръщам с молитва, Творецът да ме поправи, позволявайки ми да видя Неговото разкрито милосърдие. Това е много важен момент: трябва да моля не за поправяне на състоянието ми, сякаш моля Твореца да поправи Своите действия, а да моля да поправи мен, за да видя Неговото творение такова, каквото е в действителност, т.е абсолютно добро.

От подготовката за урока, 01.01.2013

 [97281]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение | Add Comment →