Entries in the '' Category

Единствените сред седем милиарда

каббалист Михаэль ЛайтманРабаш, Шлавей Сулам, 1984, статия 2, „За любовта към приятелите„: Защо трябва да обичаме приятелите си? Поради каква причина съм избрал именно тези приятели и защо приятелите са избрали мен? Трябва ли всеки от приятелите ми да показва своята любов? Или е достатъчно да работи скромно над любовта към приятелите и не трябва да разкрива това, което е в сърцето му?

Тези въпроси без съмнение са важни. Всъщност, по принцип, не чувствам ни най-малка нужда от любов към приятелите си. От къде да спечеля сили? Как да убедя себе си? А най-важното, къде тук е ползата?

Ако ми обещаят нещо полезно, реално, възможно, то бих могъл да се убедя. Но ми казват само, че чрез любовта към приятелите ще спечеля възнаграждение, което е повече от всичко в този свят: не пари, не злато, не здраве, не забавления, а нещо много повече. И тъй като не виждам тази награда, любовта към приятелите не струва много пред мен.

Нека някой ми каже: „Обичай приятеля си и ще ти бъде добре“. Например, аз завися от човек, който може да ме измъкне от затвора. Ясно е, че съм готов на всичко за него, само и само да ми даде възможност да избягам. Но тук аз не виждам никакъв изход от затвора, не виждам голямата, истинска отплата за любовта към приятелите си. Разказват ми за висшия свят, но това много не ме влече.

Освен това, Рабаш пише, че аз съм избрал приятелите си, а те са избрали мен. Но извинете ме, кога ги избирах? И въобще, бих ли се спрял на тях, ако можех да избирам сред множество кандидати? От днешния състав бих взел един–двама, не повече. Оказва се, че никой не е избирал приятелите си.

И учител не сте избирали – напротив, вместо мен, вие, разбира се, бихте предпочели да видите някой по-стабилен и по-уважаван.

Е, къде е нашият избор?

Очевидно, по пътя на обединение в групата, аз трябва да почувствам всеки като толкова специален, че от цялото човечество, наистина бих избрал само тези приятели. Този етап все още е пред нас – да усетиш приятеля си, неговата душа, да се сближиш с него толкова, че той да се превърне в единствен от всички седем милиарда. И така с всеки в групата.

Освен това, Рабаш задава въпрос за това, трябва ли да придаваме на работата си, на своята любов някакъв външен израз: например, да позираме, да си подаряваме нещо един на друг и т.н.? Или, напротив, трябва да проявяваме скромност? В края на краищата, истинската работа се извършва вътре, а „декорациите“, както знаем, не струват много, защото може да се окажат ласкателство, лицемерие, измама. Всъщност аз не обичам никого – как мога да изразя нещо, което е необичайно за мен? Това е лъжа.

От друга страна, ако всеки един не показва в групата, че работи над приятелската любов, то той няма да има силата на групата.

Трябва да помним, че сме малки и слаби, че погрешно се въодушевяваме от външните прояви и затова трябва да ги използваме. Всеки трябва да се държи така, че приятелите му да видят: той извършва сериозна вътрешна работа, прилага големи усилия заради любовта към приятелите си и в действителност вече е достигнал в нея висока степен. Така ще напредваме.

От урока по статия на Рабаш, 24.01.2013

 [98788]

Помогнете ми да отдавам въпреки нежеланието си

каббалист Михаэль ЛайтманАко човек се събира с другите, за да отдава без да усеща съпротивление, и не противоречи на желанието си, се оказва, че прави същото, което прави целият свят, както е прието във всички религии и религиозен фанатизъм. Съществуват много благотворителни организации, които помагат на хората в болниците и други трудни ситуации.

Желанието им съответства на действията, които извършват, и затова се нарича “отдаване” в действие. Защото действията, намеренията и желанията отиват в едно направление, без да срещат вътрешно съпротивление. И затова човек е в добро настроение, чувства се добре, с надеждата за някаква награда в този свят и в бъдеще.

Ние действаме срещу естествените си желания и усещаме вътрешно съпротивление, не искаме да отдаваме и да обичаме ближния. В началото откриваме в себе си празно пространство и не чувстваме никакъв стремеж, влечение, никаква връзка с отдаването. Но когато започнем да работим, издигайки се над всичко това, тогава излизаме в духовното пространство.

Тази работа действително се отплаща. Тя не ни притъпява, както при фанатичният подход, тъй като има разлика между получаването и отдаването. Това е нашето вътрешно желание да получаваме, съгласно своята природа, но ние се издигаме над тези естествени желания и се стремим към отдаване, търсим обкръжение, общество, което да ни помогне да изградим това качество в себе си. И тогава, ни е необходимо да привлечем силата на Твореца, която ни помага да станем отдаващи над своите егоистични желания.

За това ни трябва обкръжение, нужен ни е Творецът, защото в противен случай не можем да създадем отдаване над получаването. И тогава ще можем да изградим вътрешна кухина, която да се изпълва със светлината, и в нея ще започнем да чувстваме и разбираме по-висшата духовна реалност.

От урока по статия на Рабаш, 22.01.2013

 [98505]

Какво егоизмът не трябва да разбира

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Кога точно в творението се появява точка на лично отношение към Твореца?

Отговор: Тя се е събудила още в Безкрайността, в четирите стадии на разпространение на пряката светлина. Иначе първият стадий (Хохма) не би породил втория (Бина).

Въпрос: Това ли е точката в сърцето?

Отговор: Не, тя е като следствие от тези етапи. Пробуждащата се в сърцето на човек точка е искрица от общата отразена светлина, която е имала душата на Адам Ришон при разбиването.

Въпрос: Кога все пак човек започва да усеща отношението на Твореца? Защото тогава всичко би станало разбираемо…

Отговор: Всичко би станало разбираемо за неговия егоизъм, а именно това не бива да се допуска. Ако ти покажа, че те обичам с абсолютна любов, безгранично, без всякакви условия, даже ако „ми се качиш на главата“, тогава започваш да ме презираш и даже да ме мразиш. Понеже ти представляваш получаващо желание, а когато на това желание не му се слагат ограничения, когато не го ограничава страхът, то „се разпуска“. В крайна сметка ще започнеш да ми отговаряш не със зло, а с добро. Именно по такъв начин. И затова, вместо любов от моя страна, ти ще видиш сякаш лошо отношение и неприятности.

Въпрос: И все пак, имаме точка в сърцето, с която трябва да започнем процеса. Но ние „приключваме“ поради липса на основи…

Отговор: Съществувал е общ съсъд Адам Ришон, и той е имал отразена светлина (ор хозер – О“Х). Адам Ришон искал да получи заради отдаване цялата голяма светлина, но не го задържал в отразената светлина  и всичко се разбило.

Останало само решимо от желания и решимо от екрана. Имено те се пробуждат, именно то се нарича „точка в сърцето“ (•). Тази точка е дошла не от Твореца, тя е част или искра от самия екран.

В духовното няма разлика между състоянието и неговото решимо – то също представлява цялостна картина на реалността, макар и все още неизявена за човека.

А значи трябва да привличаме към това решимо светлина, връщаща към Източника (ор макиф – О“М) и тогава ще разгледаме картината на духовния свят. Много просто действие: намираш се в групата и изучаваш първоизточниците – например, книгата Зоар. Така извикваш светлината към себе си и това работи.

2013-01-23_rav_bs-shamati-009-gimel-dvarim_lesson_03

Въпрос: Има ли нещо конкретно и нагледно за мен в тази работа? Мога ли да почувствам как се стремят една към друга нашите точки в сърцата и как светлината ги обединява?

Отговор: Ако анулираш егоизма си и приятелят ти стане в твоите очи сякаш по-важен от теб самия, ако групата получава такава важност в очите ти, то ти искаш без да се озърташ, да се хвърлиш вътре и да изчезнеш, да се разтвориш в нея, ако прилагаш усилия за това, работиш с “пот на челото“, то в съответстваща мярка предизвикваш светлина, която ти въздейства и изгражда духовно стъпало от решимото.

Въпрос: Ще станем ли единно цяло, така че всеки да го почувства?

Отговор: Безусловно, да. Който участва в това, който го прави, го чувства.

От урок по статия от книга „Шамати“, 23. 01. 2013

[98564]

Тънкостта на получаването заради отдаване

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Всъщност, как получаващото желание може да работи заради отдаване?

Отговор: Може, ако има намерение за отдаване. В такъв случай, то се пропива с желанието на другия и това му открива възможност за отдаване.

Кетер е създал желанието за получаване – Хохма. В резултат на това, на този етап желанието е почувствало искрата за отдаване, взело я в себе си за основа и пожелало само да отдава.

Така е възникнала Бина, трите първи сфири на която (ГАР де-Бина) са подобни на Кетер. Както червената точка в него определя същността, така и в Бина отдаването определя нейната същност. В резултат, творението се уподобило на Твореца и последвало Неговия пример: Кетер е създал Хохма – така и Бина своята долна половина, седемте долни сфирот (ЗАТ де-Бина), е взела от Хохма.

Възниква въпросът: когато долната част на Бина получава светлината хохма – това получаване ли е или е отдаване?

Всъщност, става дума за действие на същата тази точка и в това действие тя чувства отдаване.

2013-01-24_rav_rb-1984-02-beinyan-ahavat-haverim_lesson_02

Горната част на Бина е желанието за отдаване, насочено към Твореца: тя иска да отдава като Него (1) – и затова получава (). Нейното отдаване е именно в напълването на седемте нисши сфирот.

Така майката храни детето и се радва за него – с други думи, получаващите съсъди могат да се пълнят, като по този начин се извършва отдаване.

Въпрос: Как в нашия случай егоистичните съсъди за получаване ще станат отдаващи?

Отговор: След като се направи съкращение в тях, те се напълват със светлината хасадим – това вече е отдаване заради отдаването, лишма. А след това можем да ги използваме даже за получаване заради отдаването. Така те стават отдаващи съсъди. Тъй като получаването заради отдаване е отдаване в чист вид. Само така творението е способно да отдава.

От друга страна, да се осъществява отдаване заради отдаването – не означава истинско отдаване. Това е само подготовка за самото отдаване, процес за поправяне на съсъдите.

От урока по статия на Рабаш, 24.01.2013

[98825]

Нашата Вселена е моделирана

каббалист Михаэль ЛайтманСтановище: Може би всички ние живеем в симулирана вселена. Ако нашата вселена е просто модел, подобен на Матрицата, можем ли някога да разберем това? Всъщност има силен аргумент за факта, че действително живеем в симулация. В бъдеще хората с лекота ще могат да моделират цели Вселени и отчитайки безкрайността на времевия континуум, броят на тези Вселени вероятно ще бъде огромен. Затова и най-вероятно живеем в симулация.

Законите на физиката в нашата вселена действат еднакво във всички посоки. Но в координатната система тази ситуация се променя, защото тук не разполагаме с  пространствено-времеви континуум и законите на физиката започват да зависят от посоката. Миналата седмица четох лекции на тази тема и броят на слушателите беше невероятен. Едната половина от хората гледаха на мен като на психично болен, а другата беше доста увлечена…

Забележка: Аз напълно го разбирам, но винаги е така при нов пробив – учените понасят удар от невежите – и трябва да са готови за осъждане, да чакат търпеливо, докато хората узреят…

 [98589]

Закон 5%

каббалист Михаэль ЛайтманСтановище (Science-Psychology): Автоматично синхронизиране: ако в някоя общност от хора или животни 5% извършват едновременно определено действие, то останалото мнозинство започва автоматично да повтаря същото това действие.

За автоматичната синхронизация е необходимо множеството от някакви обекти да са поне от части в идентични информационно-алгоритмични състояния и да се намират в условия, които позволяват информационен обмен между тях – макар и неадресиран, циркулярен. При това, бързината на тяхната реакция на потока от информация, една и съща за всички тях, трябва да бъде достатъчно висока.

Забележка: Не създавайте групи от над 20 човека, тъй като това са 100%, а 5% от 20 човека – е един човек, единица, лидер. Увеличаването на броя на обучаващите се в група над 20 заплашва със загуба на контрол от преподавателя в посоката на занятията и вниманието на групата.

[98672]

Прегръдките на любимите укрепват здравето

каббалист Михаэль ЛайтманИзследване (учени от Виенския Университет): По време на прегръдка, в кръвта се „освобождава“ „хормона на предаността“ – окситоцин, който понижава кръвното налягане, намалява усещането за стрес и безпокойство, подобрява паметта. Ефектът възниква само при прегръдките с близки хора. Хората, които са склонни често да прегръщат близките си, стават по-чувствителни и меки. Окситоцинът помага на женените мъже да съхранят верността си – под въздействието на този хормон семейните мъже се стараят да се държат по-далеч от непознати, даже ако те са привлекателни. Принудителният контакт със странични хора предизвиква вътрешно безпокойство. В тези случаи организма отделя хормона на стреса – кортизол. Прегръдката с малко познати хора дава на човек усещане за емоционално напрежение – защото в този случай той неосъзнато чувства потенциална заплаха, защото се нарушава неговото лично пространство.

Реплика: Това е само началото на знанието за необходимостта от създаване на доброжелателна обкръжаваща среда за всички хора. И особено за децата – в къщи и на училище! Това е едно от първите условия на методиката на интегралното възпитание.

[98856]

Благодарност за мига, равен на вечността

каббалист Михаэль ЛайтманНаш постоянен проблем във всички състояния се явява това, че намирайки се в нашия свят, ние не сме способни да съединим заедно две противоположности. Съвременната квантова физика също се сблъсква с този факт, че светлината едновременно се явява и вълна, и частица. Независимо, че вълната и частицата не представляват още пълната противоположност, физиците също не могат да разберат, как те могат да се съвместят в едно явление. Те за сега не виждат такива явления, които се състоят от слети в едно сили и едновременно разминаващи се в абсолютно противоположни посоки и понятия, както това се случва в духовния свят, но вече наблюдават началото на това.

Подобен проблем възниква и при човека, изучаващ кабала, само че не на нивото на неживата природа, както във физиката, а на нивото на мислите, намерението, усещанията – на четвъртото стъпало относно първото неживо стъпало. Първите стъпала – това е неживата, растителната и животинската природа, и само след нея се намира човешкото стъпало, определящо ума и сърцето, чувствата и мислите, силата на разума.

Тази дуалност ни създава големи проблеми. От една страна, трябва да виждам истината – и я виждам със своите очи:  целия този непоправен материален свят, обхванат от кризата и самия аз, намиращ се в нея. От друга страна, ако се поправя, то повече няма да имам какво да поправям и какво да правя, тъй като целият свят ще изглежда поправен и наистина ще стане такъв. Аз ще го видя такъв, защото всеки съди по своите недостатъци.

В това за сега няма никаква дуалност. Дуалността е в това, че от една страна, аз трябва да въздействам на света и да се грижа за това, да донеса добрина  на всички. А от друга страна, трябва да разбирам, че правя всичко това за самия себе си, а светът няма нужда от това. Всички неизправности, които виждам в него, само ми показват мястото на моята работа, създадена сякаш за мен.

Тук изниква такова видимо противоречие, както в разказа за Авраам, на когото било казано, че той трябва да принесе в жертва своя син Ицхак, но тъкмо чрез него ще се увеличи своето потомство – две несъвместими противоположности. Така трябва да виждаме и своя път: от една страна, ние се грижим всичко да се уреди, всичко случващо се във външния свят. А от друга страна, няма за какво да се вълнуваме, тъй като цялата реалност вече се намира в не променящия се покой и е абсолютно поправена.

Човек трябва да благодари на Твореца даже само за единия миг от живота си, в който той е заслужил някакво докосване до висшата сила. Пита се, как може да се разбере това? Ако се е намирал дори само един миг в съприкосновение с Твореца, това нямаше да е само моментно. Тъй като той би проникнал в този миг и би влязъл в духовния свят, във вечния свят, където не съществува времето и затова всеки миг е равен на вечност.

Затова, ако човек наистина може да благодари за този миг, той вече се намира на края на поправянето или поне е поправил своето сегашно стъпало.

Тъкмо в това е причината, че ни е трудно да се намираме в духовно състояние и да се съгласим с него, при това, това е направено нарочно. Затова, всичката ни работа трябва да върви с вяра над знанието, ”като вол, впрегнат в ярем, и магаре с товар”. Трябва да приемем духовните условия. И независимо от това, че не ги разбираме, по силата на навика, това ще стане втора природа, светлината ще прояви своето влияние и ще изгради нови желания в нас. Така  постепенно ще достигнем до състоянието, когато всички противоположности ще се съединят в едно. И тогава през тях ще можем да си пробием път в духовния свят.

От една страна, нашето его все повече ни откъсва от другите, тъй като ”колкото човек е по-висш, толкова егото му е по-голямо”. Тази дистанция между желанията се запазва вечно, но ние работим за сливане на намеренията в едно цяло. Получава се, че всеки е отделен от останалите от безкрайната дистанция на желанията, но в намеренията всички се сливаме в една обща точка – и там, в нея се намира Творецът.

От подготовка към урока, 14.01.2013

[97923]

Поръчителство при гъските

Мнение: Подкрепяйте се взаимно. Ятото от диви гъски лети в идеален клин. Когато всяка гъска размахва криле, възниква мощен възходящ въздушен поток, който се улавя от птиците летящи по-назад. Тази работа в екип позволява на ятото диви гъски да лети с около 70% по-дълго, отколкото всяка отделна гъска. Партньорството и работата в екип прави всеки от нас силен. Подкрепяйки се взаимно, възможността за успех е много по-голяма, отколкото ако работим по единично.

Съхранявайте строя. Когато една гъска изпадне от строя, тя моментално усеща съпротивлението на въздуха и силата на земното притегляне. Това я принуждава незабавно да се присъедини обратно към ятото със собствени усилия. Ако сте създали добър екип, стремете се с всички сили да го съхраните и да работите взаимно. Да се запази ефекта на обединените усилия, въпреки егоизма в нас, е много по-изгодно, отколкото да се работи по единично.

Сменяйте се. Когато водачът на ятото се умори, той е длъжен да отиде в края на ятото, за да възстанови силите си и друга гъска заема неговото място. Много е важно усилията да се разпределят между екипа и сложните работи да се изпълняват, редувайки се един с друг.

Общувайте. Гъските крещят, за да се въодушевяват и подкрепят една друга. Така и ние трябва да общуваме един с друг, да се подкрепяме, ободряваме и съобщаваме за проблемите.

Не оставяйте никого. Когато една от гъските в ятото не може да лети повече, две други гъски напускат стадото и остават с изморения техен другар, докато той не възстанови силите си или умре. И едва след това летят самостоятелно или се прикрепят към друга група, за да догонят своята. Ако ние имахме здравия разум на гъските, също бихме се подкрепяли и подсигурявали един друг. Най-добрите екипи се състоят от другари, които изпитват истинска симпатия един към друг и винаги си помагат един на друг, независимо какво се случва.

Слабият може да се грижи само за себе си, силният – за семейството си, а още по-силният – за другарите, за екипа, а супер силният може да се грижи за целия свят. Но повечето хора са слаби. У тях няма сили за полет на душата. Те са усетили слабостта около себе си и са я попили.

Изживейте много животи. Вашият растеж, величие и развитие зависят от създаденото от вас обкръжение. Когато създадете екип, разпалвате в сърцата на вашите другари велика цел, заедно преодолявате трудностите, подигравките, неразбирането, издигате се на ново, по-високо ниво на развитие. Изживявате не един незначителен, скучен живот, а множество ярки и наситени животи. Защото преживяванията, емоциите и страстите на вашите другари стават и ваши.

Изживявате много животи. С това компресирате времето. Един малък човек изживява само един скучен, сив, еднообразен живот. Човек с голямо сърце, човек с големи цели, разпалващ сърцата на другите хора, преживява хиляди животи: най-ярките, най-интересните, най-удивителните.

[98577]

Преданост на противоположната природа

каббалист Михаэль ЛайтманОт нас, на този път, се изисква преданост на душата, самоотмяна, или това, което се нарича „поемане върху себе си бремето на властта на Твореца“, т.е. себеотрицание. Наблюдаваме тези качества в животните: едно куче чувства много добре, ако със стопанина му се е случило нещастие или някакъв проблем, и е предано на стопанина си. За същата тази преданост на душата ли става дума или не?

Каква е разликата в предаността на неживото, растителното и животинското ниво от човешката? Робът свиква с господаря си, чувства своята зависимост от него и му става предан, като куче. По какво се различава той от роба на Твореца?

Робството на Твореца е преданост към природа, противоположна на моята собствена. Вътре в това себеотрицание се оказвам между две разделили се полярни точки. В мен е собственото ми желание за наслаждение, в което чувствам своя егоизъм, всякакви оплаквания, проблеми, разочарования. Чувствам всичко това и не го отричам, то живее в мен. Но над всичко това, над него бавно, стъпка по стъпка, придобивам осъзнаване и разбиране, преданост на душата към противоположно на моето свойство.

За мен е ясно видима, позната и разбираема разликата между двете форми на природата, намиращи се в мен. Моята преданост се издига над моето знание. Колкото повече е знанието, толкова по-високо се издигам над него, в обратна форма. Това различие, напрежение, разстоянието между егоистичната и алтруистичната природа, между намерението за получаване или отдаване, за себе си или за Твореца – разликата между тези две крайности расте все повече.

Казано е: „Колкото по-високо е човек, толкова повече е егоизмът му“ и „Невъзможно е да изпълним заповедта, без преди това да сме я нарушили“. Това означава, че трябва да паднем и да изпитаме все по-голямата дълбочина на своя егоизъм, злото начало, змея и само от там можем да се издигнем до още по-голяма висота на себеотрицание и робска преданост.

Тези две точки не се изключват взаимно – цялата дистанция между тях запълваме със своето осъзнаване, разбиране, любов, издигащи се над омразата. „Всички престъпления покрива любовта“. В това е разликата между нашата духовна преданост и простата религиозност.

Религията изисква от човек да върви със затворени очи – колкото по-малко разбира, толкова по-предан й е той. Той изпълнява всичко, което му кажат, без да търси разбиране. Колкото по-малко съмнения, колкото по-уверено върви напред със знамето в ръка и с фанатичен поглед, толкова повече похвали получава.

В кабала именно съмненията, объркването, различните вътрешни проблеми и изяснения определят богатството от вътрешни понятия, мисли, идеи. Всички те са противоположни на Твореца и работата заради отдаване, но именно над тях човек изгражда своята преданост, защото благодарение на тях той е способен да разбере и да почувства.

На тази основа той изгражда своето разбиране и усещане, възприема света отначало до край в двете форми на природата, във всички възможни чувства и понятия. Той не гледа с тесен поглед и не върви със затворени очи, а с пълно осъзнаване на егоизма, изгражда своето отношение към свойството отдаване, знаейки, че точно то е свойството  на Твореца.

Той издига свойството отдаване над свойството получаване и самостоятелно, осъзнато предава себе си в служба на отдаването и любовта. Те стават за него негови Богове.

От подготовката към урока, 22.01.2013

 [98502]

Светът е устроен супер хармонично!

каббалист Михаэль ЛайтманМнение (А. Семихатов, д-р на физико-математическите.науки, Институт по Физика към РАН): Всички частици са разделени на два класа: бозони и фермиони. Частиците, от които сме направени,  са фермионите, а бозоните – преносители на взаимодействия. Бозоните ужасно обичат да се струпват заедно.

Ако вие бяхте бозони, сега всички щяхте да седите на един стол. Не питайте как е възможно това – такива са свойствата на бозоните. Фермионите, напротив – те са индивидуалисти. Те са като хора, които са си неприятни един на друг, затова се подкрепят взаимно отдалеч. Нашият свят съществува именно благодарение на това, че фермионите не могат да се понасят един друг.

Ние с вас живеем в пространство, което се състои от точки, номерирани с числа. Тези три числа можете да умножите както искате, но винаги ще се получи един и същи резултат. А зад „огледалото“ съществува това, което се нарича супер пространство. Това е пространство, където има нещо подобно на числа, но точки няма. Числата, които тук изпълняват ролята на координата, имат странно свойство: ако ги умножите едно по друго, а след това направите същото нещо, но в обратен ред, то тези две действия ще бъдат с различен знак. Например 5х4 – би било 20, а 4х5 – минус 20.

Светът, който е там, е напълно различен от нашия. Нашето пространство с вас е бозонно пространство. А странното пространство зад „огледалото“ е насочено към описване на фермионите. Не забравяйте колко различно седят на столовете бозоните и фермионите. Оказва се, че тези два свята произвеждат безкрайност с различни знаци и индивидуално се държат много лошо. Когато ги свързвате заедно, се оказва, че те са прекрасна, хармонична двойка. Ще научите, че светът е устроен много по-добре, отколкото бихте могли да очаквате. Много вероятно е, светът да е устроен супер хармонично и супер симетрично. И ако това е така, то той е математичен в своята основа.

Коментар: Ето как, лека полека, учените достигат до правилни изводи за паралелния на нашия свят, за огледалния свят, който съществува в свойството отдаване и любов, противоположен на нашия свят, съществуващ в свойството получаване, омраза, завист – егоизъм. Сега остава да се направят още няколко прости извода и да се постави основният въпрос – как можем да се преместим в другия свят, или по-скоро, да го присъединим към нашия свят и да съществуваме и в двата свята, в съвършенство. За това ще ни се наложи да усвоим още една наука – кабала.

 [98449]

Вечно болното човечество

каббалист Михаэль ЛайтманМнение: Фармацевтичната мафия създава все повече и повече всякакви лекарства. За да се купуват, се създават нови болести, а в медиите постоянно се поддържа психозата от типа ”всички скоро ще умрем от грипа”. Извършва се масова манипулация на съзнанието.

В страните от ЕС съществуват повече от 12 000 лекарствени артикула, като в това време MЗO заявява, че за лечение на всички видове заболявания стигат и 200 вида. Тогава за какво съществува това разнообразие от фармацевтични препарати?

Докторът не е лечител, а дилър. Отминаха онези времена, когато лекарят сам е приготвял прахчетата и сиропите. Съвременните лекари не притежават знания в областта на медицинската химия, малко се знае за механизма и действието на лекарствата, колкото е по-възрастен докторът, толкова повече е изостанал от живота. Лекарите са жертва на рекламата, предлагаща нови препарати и техните целебни свойства, разпространявани от различните компании, имащи дял от продажбата на лекарства. Ролята на доктора става все по-пасивна, той не лекува, а избира препарата, който му посочва рекламата.

Отрицателни лекарства: Всички видове лекарства са на основата на реактивен, ”отрицателен” принцип на действие. Антибиотиците, противовъзпалителните и успокояващите средства, препаратите за понижаване на кръвното налягане, антидепресантите – лекуват вече проявилото се заболяване. Затова, ако се удари по печалбата на всички тази фармацевтични компании по света, тогава биха се появили лекарства, които реално да лекуват и да предотвратяват заболяванията. Разбира се, такива лекарства не се появяват.

Медицината може да поддържа съществуването на 90 годишните старци, но това е изгодно само за производителите на лекарства – затова техният идеал е ”вечният болен”. Лекарствата не трябва да лекуват, а само да поддържат.

Фармацевтичния октопод. „Sandoz“, „Ciba Geidy“, „Hoffmann La Roche“, „Bayer“ са фармацевтични транснационални корпорации. В техни ръце се намират повечето патенти за използване на химическите вещества за медицински цели. Техни експерти се явяват съветниците на политическите сили и органите на държавната власт по въпросите на медицината и здравеопазването. Те съветват какви лекарства да бъдат внесени в регистъра на разрешените – в полза на своите интереси. Тук се разкрива корупционната връзка между политиците и фармацевтите. От здравето на населението никой не се интересува. Някой добре си топли ръцете на това.

Реплика: Всички области от живота ни се ръководят от егоизма – и докато не го поправим на противоположното му свойство отдаване, ще страдаме от всичките му прояви. Безполезно е да се опитваме да поправим само една проява на нашата Природа, защото такова явление се наблюдава в цялото общество, в целия свят. Затова, само уподобявайки се на Природата, на нейния основен Закон за интегрална взаимозависимост ще се спасим от заплашващото ни бъдеще.

 [98428]

Отчаяние и увереност, формиращи молитвата

каббалист Михаэль ЛайтманЦялата ни работа, целият път и всяка негова част, всяко отделно състояние е разделено на две части: това, което човек прави за себе си, и това, което правят по негово желание свише. Трябва да знам, че целта на творението е достигане на отдаване, подобие с Твореца с всички сили. Аз не знам какво са всички желания, всички 125 степени – това все още е скрито от мен. Но моята задача е да приложа максимум усилия, използвайки това, което имам сега в себе си, като дете, което с всички сили се старае да постигне желаната цел.

Така трябва да действам във всеки един момент, опитвайки се да достигна силата отдаване. А след като съм опитал да направя това сам, с помощта на групата, подготвяйки се и омаловажавайки себе си, молейки за помощ другите, „като си направя учител и купя другар“, след всички тези действия аз се убеждавам в пълното си безсилие. Моят учител Рабаш обичаше да ми повтаря: „Сега виждаш, че си от същото тесто, както и аз“.

В резултат, на човек не му остава никаква надежда със собствени сили да извърши каквото и да е изменение към по-добро и сам да поправи себе си. Той трябва да се убеди в това от собствен опит. Защото макар често да е слушал, че не може сам да поправи себе си и светлината трябва да направи това, засега за него това си остават само празни думи.

За да получим от светлината своето поправяне, трябва първо да се постараем да направим това със собствени сили, доколкото е възможно. Защото докато не се отчаяш от собствените си сили, всички твои молби ще бъдат фалшиви и измамни. Просто си мързелив и не искаш да се затрудняваш. Ако беше вложил всичко от себе си и се беше убедил, че целта е недостижима, то благодарение на вложените усилия, ти би придобил силно желание действително да получиш силата отдаване.

Благодарение на факта, че си вложил всички усилия и не си постигнал нищо, си се разочаровал от собствените си сили и възможности. По този начин, в теб сега има два компонента: желание да постигнеш целта, твърдо намерение, защото си положил всички усилия и нищо не се е получило. И второ, с това си придобил огромно желание и просто ще експлодираш от желанието да достигнеш целта.

Това са две противоположни понятия, както обикновено се случва в духовното. И ако те се съединят в едно понятие, в чисто желание да постигнеш свойството отдаване и нищо повече от това, то от теб се изтръгва молитва.

Това просто се случва, защото сме устроени така. Всички степени вече са вътре в нас, всички информационни гени, решимот. Не трябва да ги привличаме и изграждаме. В този момент, когато се старая да постигна свойството отдаване, в мен се формира правилно желание, и в крайна сметка се ражда молитвата.

Издигам МА“Н, състоящ се от решимо де-итлабшут и решимо де-авиют: от огромно желание към целта и от отчаяние да я достигна със собствени сили. А освен това, тук се добавя и увереност в това, че Творецът може да го направи за мен, длъжен е и ще го направи! Тъй като виждам, съдейки по реда на състоянията, през които преминавам, че всичко е устроено така, сякаш Той желае това и чака само моята правилна молба, т.е. правилно оформено желание, истинска молитва, МА“Н.

МА“Н (мей нуквин) означава „женски води“, т.е. две основни свойства, правилно свързани помежду си. И тогава в отговор на тази потребност към отдаване, на разочарование от собствените сили и на надеждата за поправяне, идва висшата светлина и ми дава свойството отдаване и вътре в това решимо ми се разкрива първата духовна картина. Силата на светлината се облича вътре в решимо, поправя го, свързва, изгражда и аз вече се намирам в свойството отдаване.

Това е моята първа духовна степен, на която ми става ясна общата мрежа, връзката между всички. Виждам как зад всичко това, зад кулисите, действа светлината, силата на отдаване, която трябва да пробуди силата на получаване, противоположното й състояние, за да почувствам колко ми липсва и да го поискам. Така отново и отново на новите степени преминавам същите тези състояния, които преживявам сега, на първата степен.

От урок по статия на Рабаш, 16.01.2013

 [98156]

Да пробием тесните рамки на този свят

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как да разберем, че действията ни са за благото на Твореца?

Отговор: Ако Творецът е определена форма, която аз сам строя в себе си, то трябва да знам какво е в Негова полза и какво във вреда. Ако тази създавана от мен форма е напълно отдаваща, то нейното благо е в отдаване.

Творецът се намира вътре в мен. Човек нищо не знае за това, което се случва извън него. Той дори не знае дали изобщо има нещо извън него. Светът такъв, какъвто ми се струва, какъвто ме обкръжава, е илюзия. Това е измама, създадена, за да мога, отнасяйки се към него като към външен по отношение на мен свят, да го изуча детайлно, благодарение на това, което изнасям извън себе си.

Ако можех да изнеса навън и своите усещания и мисли, и да видя себе си разпространил се в целия свят, то би се получил свят на Безкрайността. И тогава бих разкрил, че светът не съществува, а всичко това са мои части, мои желания. В действителност няма нищо друго – не съществуват всички тези образи около мен, хората. Всичко това съм аз, наричащ се човек, стоящ пред силата Творец. Сега не Го виждам, но ми е дадена възможност да започна да Го усещам.

Ние никога не можем да узнаем, каквото и да е извън нас, затова узнаваме Твореца само по неговите действия върху нас и затова трябва самите ние да придобием духовни свойства. С това духовният свят се различава от материалния.

Вътре в нас съществува област, като бяло петно, в което сега не усещаме нищо. Тази област започва по малко да се разкрива и се нарича „висш свят“.

 2013-01-15_rav_rb-1986-12-hisaron-ikari_lesson_pic07

А има област, която усещам като „този свят“ и започвам да чувствам, че ми е зле в него, сякаш ми е тясно в този кръг. Започвам да търся дали не съществува нещо извън него?

И част от усещанията ми подсказват, че наистина съществува нещо извън неговите предели, защото тази част от усещанията ми изчезват: чувствам, че живея в тях и умирам. Същото е и с всевъзможните свойства в мен: неживите, растителни и животински, които възприемам като този свят, също се появяват и изчезват, раждат се и умират. Виждам техния живот или смърт и затова започвам да мисля, че всичко е временно и тленно, всичко се изменя и чувствам някаква пустота. Затова започвам да търся какво има зад пределите на този материален живот.

И ако не се измъкна от своите граници навън, то как мога да разбера какво става там? Така достигаме до висшия свят, който съществува зад пределите на този свят. Но и този, и висшият свят – всичко това са желания за наслаждение и ако ги обединим в едно, то ще се получи свят на Безкрайността.

От урок по статия на Рабаш, 15.01.2013

[98027]

Интегрално възпитание, Беседа №8

Интегрално възпитание на човечеството

Цикъл от беседи между проф. М. Лайтман и психолога Анатолий Улянов

Беседа 8

15 декември 2011 г.

Светене от бъдещето

Въпрос: В общия курс по интегрално възпитание се твърди, че всяко действие трябва да започва с обща интегрална картина, която да бъде цел за човека. Вероятно един курс по психология също не би бил изключение. От тук следва, че трябва да започваме всяко едно занятие именно така ли? Какъв е най-правилният начин да го направим?

Отговор: Важно е да отбележим, че това не е просто съвет, а основна необходимост. Човек трябва непрекъснато да следва дадена цел и да бъде съсредоточен върху нея, за да може всяко негово движение, изражение, занимание с игри или участие в дадено обсъждане да бъде насочено към същата цел.

Тогава той действително ще се стреми към нея и ще развие силно желания за тази цел. Ще види, че всичко трябва да бъде насочено към нейното постигане. Това е от една страна.

От друга страна, тъй като в природата съществува едно единно поле, в което всички сме взаимосвързани, когато поставим пред себе си определена задача и умозрително си представим своето бъдеще, сякаш започваме да привличаме върху себе си „притегателните“ сили, които ни устремяват напред. Те сякаш произлизат от обекта, към който се стремим, и така ни въздействат.

Това е чисто психологическо явление: общо взето, разбираме, че това не съществува. Дори е възможно нашето твърдение за бъдещето да не съответства на действителната картина – в процеса на напредък ние постепенно се изменяме и съответно се изменя и нашият мироглед за бъдещето.

По същия начин казваме на едно дете: „Ще пораснеш и ще станеш това или това – просто продължи да учиш. Ще видиш, че ще стане.” То постепенно расте и започва да разбира, че ако по-рано си е представяло, че е шофьор на огромен самосвал, сега в него са се зародили други цели. Ние му представяме определени картини на бъдещето, за да може то по-нататък да ги развие в различни, по-високи цели.

Така и ние трябва непрекъснато да си представяме картината, която, подобно на децата, сме длъжни да развием, за да може да ни води напред. Тогава няма да бъдем притискани отзад от отрицателните сили на природата, от кризите, а напротив, ще напредваме, увлечени от положителните сили. Така ще съкратим пътя и той ще бъде приятен за нас.

Затова трябва да си представим едно светло и добро бъдеще, подкрепяно от нашето обкръжение, издигано в очите на обществото чрез медиите и т.н. Тогава човек ще придобие огромна сила и вдъхновение. Междувременно обществото ще поощрява всеки, който се стреми към целта.

Трябва да развием такава широка психологическа основа, която ще тегли и носи човек като поток, а той с удоволствие ще плува по течението.

Въпрос: Когато водя курс по интегрално възпитание, трябва ли във всяка закономерност, която обяснявам, да въведа елемент на интегралност?

Отговор: Да, защото всяко движение към целта предполага, че на всяка част от пътя вие постепенно ще я постигате и ще се приближавате по-близо до нея. Тоест, ако целта представлява определен набор от някакви нови качества, тогава всяка стъпка към нея предполага усвояване на тези качества – трябва да контролирате това. Трябва да направите анализ и наблюдение: приближил ли съм се към целта или изведнъж съм се отклонил.

Едно отклонение в страни е много опасно. Ако не забележете това още в началото, малкото отклонение ще прерасне в огромна грешка и никога няма да достигнете целта, защото ще продължите да се отклонявате от нея.

(още…)

Да преминем на страната на отдаването

каббалист Михаэль ЛайтманКонгрес ”Пламък в пустинята”. Урок №5

Въпрос: Какво представлява духовното отчаяние?

Отговор: Духовността – това е отдаване. В нашия свят няма такова качество и задачата ми е да си го представя от противоположностите. Тоест да разбера какво е поръчителство, доколко съм далече от това свойство и в същото време, колко силно се нуждая от него. Ако достигна до такова разбиране, то в мен ще се сформира много силно желание да проникна в това свойство и това желание ще бъде моята молитва, молба, искане.

Ако наистина искам да достигна до отдаване, то свише идва сила, светлина и разкрива това свойство в мен. И тогава започвам да усещам втората половина от реалността, която до този момент е била скрита, а сега се разкрива.

За сега живеем само в свойството получаване и затова животът ни е толкова кратък и нещастен, състоящ се само от загуби и без никаква полза.

А когато навляза в свойството отдаване, отменяйки себе си и преодолявайки психологическата бариера, аз излизам в духовното пространство, напълно изградено от отдаването.

Това е като човек, който престава да диша и след това, правейки това, разбира, че може да живее и без въздуха. И тогава му се разкрива новото пространство, новият свят. Това е само пример, не може да се опише подробно, защото в нашия свят не съществува подобно свойство.

А отчаянието идва от това, че нямам възможността да достигна това свойство сам, със собствени сили. За сметка на групата, учението, накрая достигам до решението, че не съм способен на това, но нямам избор: трябва да го получа. И тогава получавам такава възможност.

От 5-ти урок на конгреса в Арава ”Пламък в пустинята”, 18.01.2013

[98324]

В обкръжението трябва да се гмурнеш с главата напред

каббалист Михаэль ЛайтманБаал а-Сулам, ”Мир”: Простото осмисляне показва, че на човешкия род е необходим социален живот. С други думи, без помощта на обществото, човек не може да съществува и да си доставя средства за преживяване.

Ако някой излиза от обществото и се усамотява в пустинята и живее там, изпълнен с тъга и в големи страдания, защото е слаб и не може да си обезпечава прехрана, то той няма никакво право да негодува от Висшето управление или от съдбата си.

А ако той все пак негодува и проклина своята горчива участ, с това само демонстрира своята глупост. Такъв човек не е достоен за съжаление, защото върви срещу природата си, независимо от това, че трябва да живее, както му повелява висшето управление. И затова, такъв не се жали.

Който излиза от обществото, разбира се, ще страда. Така сме създадени, че без обкръжение не можем. Никой не може сам да се подсигури с всичко необходимо. Така стоят нещата дори при животните, а какво остава за хората.

Въпрос: Но защо Баал а-Сулам прибягва до такива остри изказвания?

Отговор: Той иска да покаже, че в Природата има ясно написани истини. Ако искаш да останеш човек, то трябва да живееш между хората. А ако искаш да бъдеш като животните, живей при животните. Дете, поставено в стадо, взима пример от онова, което вижда, и става такъв във всяко едно отношение до краен физически предел, а е възможно и зад този предел.

Обкръжението решава всичко. Никой нищо не ти обещава – избирайки обкръжението, ти сам определяш своето бъдеще. Ето, решавай какъв искаш да станеш, в какво общество искаш да живееш. Тук е необходима точност: първо, вземаш решение, а след това се присъединяваш към даденото обкръжение, което ще направи от теб тъкмо това, което желаеш.

В идеален случай, ако човек напредва правилно, включвайки своето чувство, проверявайки, придържайки се към качествата си, то той винаги ще намери своето място, вярното обкръжение, което меко, с любов, ще го поведе напред.

За съжаление, ние не правим верния разчет, за да се случи всичко така. Нужното ни обкръжение се намира редом с нас, но ти не го предпочиташ особено, ти отново и отново се връщаш във всевъзможните външни кръгове и се подлагаш под тяхно влияние. Дори в случай на добро въздействие, ти го получаваш през призмата на външното пречупване – и оставаш без нищо…

Ако би се гмурнал напълно, ”с главата”  в едно от обкръженията – без значение в кое – то бързо би открил онова, което ти е необходимо и полезно. Но днес ги бъркаш, преплиташ и не знаеш къде ти е добре и къде не. Тъй като нямаш ясен поглед върху нито едно от тях – само смесица от размити очертания.

Е, излиза, че основният проблем не е в лошата среда. Напротив, скачай и опитвай, и проверявай. А смесването на средите ни прави неадекватни: самите ние вече не знаем от къде и какво сме прихванали и не можем да вземем решение…

От урока по статията ”Мир”, 11.01.2013

[98014]

Поправяне чрез съединение с несъвместимото

каббалист Михаэль ЛайтманДуалността много затруднява нашата работа. Вчера, на конгреса „Една глобална жена“, се опитах да обясня, че от една страна, жените трябва да направят общо огромно желание, за да го предадат на мъжете за работа. Те трябва да са сигурни, че това тяхно желание управлява света, контролира мъжете и започва процес на поправяне. Но от друга страна, за да го направят с правилно отношение, насочено към отдаване, те трябва да са наясно, че в момента, когато достигнат правилното желание, ще почувстват в него, че всичко вече е поправено и мъжете са абсолютни праведници, които нямат нужда от каквото и да е поправяне.

Беше ми трудно да обясня две такива несъвместими противоположности, но все пак се опитах да доведа това до тях и да задържа тази линия на семинара.

Баал а-Сулам пише в своето писмо (№41): „Духовното прозрение е основано на две противоположни форми, разкриващи се незабавно в човек: една – от страна на тялото, и една – от страна на душата“ – т.е. желанието за наслаждение и желанието за отдаване. Желанието за наслаждение се нарича тяло, а желанието за отдаване – душа, и затова в човек става такова раздвояване.

„Съгласно природата на своето творение човек не е в състояние едновременно да анализира тялото и душата като две паралелни понятия и се опитва да свърже всичко заедно, в едно понятие. И затова духовното постижение за него е толкова трудно, като две противоположности, които е невъзможно да бъдат въплътени в един предмет“.

И действително, понякога чувстваме, че просто се разпадаме и не знаем какво да правим със себе си. Сърцето е в противоречие с разума, а разумът не е съгласен със сърцето, преодоляваме толкова противоречиви мисли и чувства, че е невъзможно да ги свържем заедно около една, стабилна картина.

„Това е като историята на Авраам, на който му било казано, че цялото негово потомство ще дойде от Исаак, но сега Творецът наредил да го пренесе в жертва. И разбира се, от страна на Твореца, в действителност нищо не се променя, а само от страна на получаващия се формират такива противоречия. И затова Авраам толкова много се зарадвал…“

Всички наши страдания са от усещането за двете противоположности, които не можем да свържем заедно. В основата на всяко неприятно усещане е неразрешимото противоречие от двете несъвместими противоположности. И трябва да ги приемем в такъв несъвместим вид и да се радваме, че можем да се издигнем над тях и да продължим дотогава, докато не се слеят. В това, всъщност, е цялото поправяне.

Всъщност, се пита: какво трябва да поправим? „Съществуващо от съществуващото“ (еш ми еш) и „възникналото от нищото“ (еш ми аин) – да бъдем в състояние да ги слепим заедно: Творецът и творението. Това е в основата на цялото поправяне, цялата наша работа. Затова тя се състои именно в това – малко по малко, капка по капка, на малки порции постепенно да привикнем към това, да приемаме, да разбираме, да чувстваме и да се радваме, че изпълняваме тази работа по свързване на двете противоположности.

От подготовката към урока, 14.01.2013

 [97920]

Силата на колектива: устойчив алтруизъм

каббалист Михаэль ЛайтманПроучване: Резистентните към антибиотици бактерии са голям проблем за съвременната медицина. Някои представители на населението не са устойчиви към лекарства, а населението като цяло е устойчиво.

Под въздействие на антибиотиците, съществуват няколко „резистентни“ бактерии, които са устойчиви на тяхното въздействие. Не само, че самите те са устойчиви, но и помагат за оцеляването на останалите, като „изхвърлят“ антибиотика навън.

Те работят за благото на всички, но в своя вреда – това забавя техния собствен растеж. Това е алтруистично поведение – още едно доказателство, че едноклетъчните организми живеят в добре организирани общности. Тези общности имат богат набор от средства за противодействие на въздействието на антибиотиците.

И колкото по-добре разберем тези средства и стратегии, които бактериите използват за оцеляване, толкова по-лесно ще ни бъде да лекуваме хората.

Забележка: Нищо не може да помогне на хората в борбата с болестите – всички те са резултат от нашето разделение. Докато не започнем да действаме като бактериите – заедно, няма да можем да ги преодолеем. И така е с всичко в този свят. Обединение на всички нива – тенденция за развитие на всички части на природата и ако не сме съгласни с нея – губим във всички области на нашия живот. Антибиотиците няма да ни помогнат! За да сме здрави, ще ни помогне само да станем по-обединени, отколкото са бактериите. Тъй като всяка проява на злото е, за да можем да се издигнем над него.

[97866]

Тайната на двуликия фотон

каббалист Михаэль ЛайтманПроучване: Може ли фотонът да бъде едновременно и частица, и вълна; или той се проявява или като вълна, или като частица?

Квантовата механика позволява една частица да се намира едновременно на няколко места, дори на безкрайно много места – но тогава тя е и вълна, и частица едновременно. В експерименти със светлината, фотонът се държи като вълна, или като частица, но никога и двете едновременно.

В своите експерименти физиците използвали фотонен чип, построен на принципа на квантовата нелокалност, съгласно която промяната на състоянието на една от двете свързани частици мигновено се отразява на състоянието на другата частица, независимо колко далече една от друга се намират те.

 В експеримента фотонът се проявил едновременно и като вълна, и като частица!

Реплика: В нашето изследване на природата, всички заключения зависят само от състоянието, свойствата на наблюдателя/ експериментатора, но извън него, в природата – няма двойственост!

[97749]