Поправянията се случват, благодарение на светлината, идваща от учителя. Липсата идва от обкръжението, групата. Но само ако човек се присъедини към групата, споделя живота си и работи, учейки се, следвайки целта на групата, само тогава се изпращат непоправени желания.

Тези непоправени, специални желания не са просто гордост, както другите примитивни желания, а непоправени желания, които могат да привлекат светлината за тяхното поправяне. Това означава, че човек трябва да е абсолютно противоположен на поправеното състояние. Той получава всички тези състояния от групата.

Тук се говори за човек, който прави всичко, което е по силите му, за да израсне духовно. И тогава той получава “червена светлина” от групата, както вътре в утробата на майката. Групата е майка за него. Той получава “бяла светлина” от бащата –  учителят. Тази белота са неговите сфирот – свойства.

Сега човек вече има две линии и трябва да работи в средната. Той не може да я получи автоматично, без да положи усилие. Човек трябва да се потруди, за да бъде включен в този вид работа. И така, до колкото се отменя пред групата, учителя, учението на Твореца, всички тези фактори работят върху него и така достига ново ниво.

 От 1-ва част на урока, 12.12.12

[95362]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - No Comments→

Въпрос: Какво е това ”душа” според науката кабала?

Отговор: ”Душа” (нешама) е съсъд, напълнен със светлина от стъпалото Бина. Ако над своето материално, ”животинско”, получаващо желание аз развивам отношение към ближния и искам да съм привързан към него, то усещам изолиране, неприязън. Продължавайки тази връзка по-нататък, започвам да презирам ближния, а след това – и да го ненавиждам.

Всичко се започва от нулевото, неутрално ниво. Всеки път, стремейки се да се отнеса добре към ближния (+), вместо това аз проявявам своя негатив (-). И колкото са по-големи моите страдания (>), толкова по-голям негатив ми се разкрива (>).

Така изминавам петте стадия – от нулевия до четвъртия, където откривам ненавистта – при това, тя се разкрива тъкмо тогава, когато искам да достигна любов. Това се случва като цяло при подема, и в частност на всяко стъпало. Докато не достигна до ”дъното”, докато не проникна в желанието през цялата му дълбочина (авиют) – ненавистта няма да ми се разкрие. И на всеки етап има по пет такива стадия, съставящи конструкцията АВАЯ.

И така, душата е същност на духовния съсъд за отдаване на ближния или на Твореца. На нулевия, първия и втория стадий този съсъд е постоянен, и неговото напълване се нарича ”светлината нешама”. А на третия и четвъртия стадий, до края на поправянето аз го разкривам на непостоянна основа и затова тя се нарича ”нешама” – според вече достигнатото постоянно състояние.

По такъв начин, всичко се случва в нашите взаимоотношения, в разкриването на ненавистта и любовта, между тях. През цялото време се стремя да проявя, да съградя тези отношения, вървя като бик в ярем, като магаре със самар, защорен, ”зациклил” в тази посока, и тогава придобивам душа.

Значи, душа нямам нито аз, нито ти – но между нас можем да достигнем такива отношения, които да се нарекат ”нешама”. И с това завършваме своето поправяне, доколкото оставащите две нива – хая и йехида – се проявяват по друг начин, на други нива, в онези измерения, където мнимият свят изчезва…

И затова Баал а-Сулам казва, че всички ние сме с една душа. Онова поле, онази връзка, която лежи между нас, се нарича ”душа” и тя е единна. Сега тя се нарича нешама, а в края на поправянето ще се нарича за нас ”йехида”.

Самата дума ”нешама” е дошла от кабала: тя означава разновидност на светлината, напълваща поправения съсъд на етап, предхождащ края на поправянето. През този период ние отчасти прибавяме светлините хая и йехида на непостоянна основа и в Бина се лее само слаба светлина от светлината хохма – отдолу нагоре.

От урока по статията ”Кабала и философията”, 17.12.2012   

[95681]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - No Comments→

От писмо на Баал a-Сулам (№1): Разликата между злото и доброто е абсолютно неразличима, и в  истинските работници на Твореца се появява знание, че всички действия и мисли, както добрите така и лошите, са носители на съсъда на Твореца и Той ги е подготвил, и от Неговите уста са произлезли, и това ще стане ясно във виждането на всеки при Окончателното Поправяне.

А засега продължава дългото и страшно изгнание и основната беда е в това, че когато човек вижда разкриването на някакво неподобаващо деяние, той пада от своето стъпало и забравя, че е подобен на брадвата в ръцете на дърваря. Тъй като си мисли, че той извършва тези деяния, и забравя за Причиняващия тези причини, и че всичко е от Него, и няма никой друг, който да действа в света, освен Него.

Можем да припишем хубавите събития на Твореца. Но за лошите постъпки човек трябва да кори себе си, да съжалява за действията си и да се разкайва за онова, което му се е случило. На него му е тежко да отнесе всичко това към Твореца. Той преживява своето минало, своите неуспехи, смятайки себе си за причина за всичките си неуспехи и неприятности, или за онова, че не се е предвижил напред или нещо е пропуснал. Само с пот на чело той ще може да поправи своите ”грешки и престъпления” от своето минало и да ги превърне в ”заслуги”.

А също така относно настоящето и бъдещето: ако той смята нещо за лошо, значи не го съпоставя с Твореца, а го приписва на други причини. Така е уредено във висшето управление. И ако той мисли, че съществуват други причини, освен Творецът, или той самият е виновен за случващото се – това се нарича да работиш за чужди богове, идолопоклонство.

Тъй като човек нарушава най-първия закон: ”Няма никого освен Него”, се отклонява от пътя и върви настрани. Той вече не е насочен към целта на творението, към разкриване на Твореца, не се намира в равновесие на силите, водещи го към истината.

Затова нашата работа се състои в това, да разкрием частното висше управление, идващо от единствения Управляващ във формата на абсолютното добро, в който и да е момент от миналото, настоящето и бъдещето и на всички хора.

Човек се нарича онази точка, от която той установява, че ”Няма никого освен Твореца”, от който изхожда само добро. Тази Точка, от която човек така определя характера на висшето управление, постепенно израства до мащабите на Твореца. Тъкмо в това се състоят 125–те стъпала на нашия духовен ръст.

От подготовка към урока, 16.12.2012

[95598]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Съвременните научни виждания се доближават до това, което науката кабала говори за възприемането на реалността. Преди сто години тези концепции биха изглеждали нереални. Преди петдесет години по този повод заговори физикът Хю Еверет. Днес това вече е пълноправна ”теория”. Учените разбраха, че реалността е много по-сложна от това, как си я представяха по-рано и тя съвсем не е такава, каквато ние я възприемаме. Нашето възприятие е относително и не отразява действителността. Тя зависи от наблюдателя. За нас, тази картина на света е истинска, а за някое друго създание тя ще изглежда по друг начин.

И тук на сцената излиза науката кабала, занимаваща се с основите на Вселената и обясняваща ни ги извън контекста на нашето желание за получаване. С това тя заема най-обективната позиция, без да се отнася към когото и да било.

Да допуснем, че извънземните съществуват, те виждат онова, което ние не улавяме с нашите пет сетивни органа. Но науката кабала не ни говори за тях, тя се изявява от много по-общи позиции, издига се по-високо, над творението и разглежда само формите, подобни на Твореца. Това наистина е „чиста наука“, изучаваща основите на всичко, неизменно до края на поправянето.

Кабала ни обяснява, че в основата на творението са светлината и съсъдът, че всичко се състои от тях. ”Съсъдът” е ”материалът”, а ”светлината” –  неговата форма. Казано по друг начин, ”съсъдът” е желанието за получаване, приемащо различна външност, а ”светлината” е обличащата се в него форма, усещането, което то изпитва при напълване.

Например, аз получавам огромно удоволствие, виждайки любимия човек. Съответно, тук има съсъд и напълване – желание, напълнено с усещания. Кой ми е дал това усещане? Нито аз, нито той, а моето отношение към него. Ето такова нещо е ”светлината”. И ако се отнасям към всичко така, то ще напълня съсъдите си, своите желания. Следователно трябва да обичам всеки и всичко: неживата, растителната, животинската, човешката природа, и Твореца. За това поправям своя съсъд, т.е. работя върху желанията, а след това се самонапълвам, т.е. проявявам светлината в него.

В това е разликата между кабала и традиционната наука, която ни обяснява как по-добре да използваме егоизма си. За жалост, науката не служи за благото на човечеството. Не случайно кабалистите, а също така и древните учени, такива като Платон и Аристотел, са смятали, че не трябва науката да се дава за ”общо ползване”. Тъй като в човек властва злото начало. А това означава, че първо, то трябва да бъде поправено – защото иначе науката ще се използва за нуждите на егоизма и за разрушителни цели. Което всъщност се случва през цялата ни история.

Но проблемът не е в това, а в това, че традиционната наука не е точна. На нея не може да се разчита напълно. Тя е вярна единствено в рамките на материята в нашия свят, в границите на нашия егоизъм. Но ако се приповдигнем над него – тя вече няма да отговаря на действителността, т.е. не описва онова, което се случва с душата. Законите на душата се изучават именно от науката кабала, която има всеобемен подход и затова е правдива във всеки един случай, в това число и в нашия свят.

Нима светът ще стане по-добър, ако всеки има телевизор, вграден в очилата или мобифон в ухото? Напротив, тъкмо днес разбираме, че науката се е оказала в криза, която е започнала преди повече от 30-40 години. Кризата не е в това, че отдавна не сме правили велики открития, а в това, че вече няма какво да откриваме. Това се случва в педагогиката и в останалите сфери: повече няма накъде да вървим. Колкото и да се стараем – не се получава, а и желанието го няма.

Тук е важно да се направи ревизия, да се прегледат базовите принципи. Опрели сме се в стена, а кабала ни предлага да разберем, че там, зад стената, се предлага помощ, и трябва да минем през нея. Така или иначе, ще ни се наложи да направим това:

• или под натиска на бедствията, пресилвайки се, без да имаме възможността дори да умрем ”някъде настрана” – това ще бъде много тежко;
• или с добро, по краткия път.

Въпрос: Какво има там, зад стената?

Отговор: Там ще използваме своята природа, своето получаващо желание, своя егоизъм по противоположен начин. По-рано сме развивали всичко онова, което го е подкрепяло и напълвало. Науката, образованието, културата – всичките ни “разработки” произлизаха от егоистичните желания. Изключение представляват само насъщните потребности ”от животинско ниво” – рационалният минимум. Почти всичко, което виждаме в стоковите магазини, излиза от тези рамки. Голяма част от съвременните стоки са разработени не за подсигуряване на нормален и здравословен живот, а за да печели някой за наша сметка. Такова е разваленото стъпало на човешките взаимоотношения, използващо науката за свои цели.

Научните достижения за последните 200 години (втория чертеж) отразяват експоненциалният ръст на егоизма, и всъщност са ни във вреда. Развиваме само онези области от науката, които ни помагат да забогатяваме, да властваме над другите със съвременни, хитри методи. Карат човек да работи по десет часа на ден, за да подсигурява нечии доходи и да купува всевъзможни стоки. И науката работи за нуждите на тази система.

Но сега настана време да я зачеркнем и да пристъпим към науката кабала. Тъй като човешката част на желанието се отнася към душата, а ние я използвахме за удовлетворяване на материалните си потребности.

Днес настъпва крах на стария подход. Да се надяваме, че ще ни останат ресурси за насъщните ни нужди и над тях ще изградим нова, великолепна конструкция – духовния живот.

Защото аз живея, за да мога, над рационалното обезпечаване на базовите нужди, да развия душа. Трябва да поправя целия излишък от моето егоистично желание, а оптималното ”животинско” – нека си остане, тъй като то е нито добро, нито зло, то е просто необходимо.

До сега науката стимулираше онази моя част, която трябваше да посветя на поправянето на душата. Науката буквално открадна от нас тази област от желанията и я тъпчеше с ненужни изделия, докато не започна кризата. Тази криза е признак за това, че е дошло времето за поправяне. След като ”научният прогрес” безмерно разшири и разду нашите материални претенции, трябва да се заемем с духовно развитие. Старият подход завършва с осъзнаването на криещото се в него зло. Скоро това ще се случи. Днес хората вече започват да разбират, че не може вечно да се произвеждат стоки и да се употребяват до безкрай. Обществото на потребителите е към своя край – заради вътрешни противоречия и по причини от външен характер. Нашето желание се е преситило и приема нова форма, ”закръгля се”. На него повече не му трябват излишъци. Скоро хората ще усетят това – когато влязат в супермаркета и няма да искат да си избират кашкавал измежду 200-тата вида. На човек ще му е достатъчен и най-обикновеният кашкавал, или проста извара. Няколко вида са повече от достатъчни.

Ето в какво се състои истинската криза – когато вътре желанието се изменя. Днес лавинообразната себестойност на стоките отива за тяхното рекламиране – но новото желание ще разкъса тази система. Науката и промишлеността, изградени от нас, просто трябва да завършат своето съществуване в сегашния си вид и да приемат интегралната форма. Дори насъщните ни покупки ще станат интегрални – ще се обърнат в полза на човека.

Представете си какъв банкрут очаква света. От тук става ясно, че ако не пристъпим към вътрешно поправяне, неминуемо ще избухне световна война. Защото това е единствената надежда на властимащите да запазят поне нещичко в ръцете си. Така че, работата е за интегралното възпитание. На хората ще им се наложи да работят много по-малко и ще имат много свободно време – за развиване на душите и сливането с Твореца. Без да започват нова крачка към научно-техническия ”безкрай”…

Като цяло, по всички признаци виждаме, че стоим, както пише Баал а-Сулам, на прага на епохата на Месията.

От урока по статията ”Кабала и философията”, 13.12.2012

[95477]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Ако духовният път се усещаше като приятен и полезен за нашата природа, за нашия егоизъм, кой щеше да го отхвърли? Целият свят щеше да дотича, за да седне зад чиновете и да учи. Целият свят щеше да дойде, ако това се усещаше като радост и наслада.

Никой не би отказал примамливата възможност да разкрие всички знания. Нашето его би ни дърпало напред, без да ни даде и миг почивка. Завист, богатства и почести ще горят в човека, обещавайки всякакъв вид напълване в този свят и във Висшия свят, Райската градина. Всичко това би го привличало и вдъхновявало все повече и повече.

Разбира се, това съвсем не е така и ни е трудно да разберем и приемем факта, че цялата реалност, освен собствената ни,  е точно обратната на това, което виждаме. Тя е изпълнена с радост и удоволствие от  разкриването на Висшата сила. Всичко това се разкрива на човек, придобил свойството да отдава.

Не е възможно постигане на духовното, степента на Твореца по друг начин. Така истинският път е скрит зад другата си форма, а ние не сме способни да го оценим и да разберем какво значи намерението за отдаване. Ние нямаме инструмент, за да се насладим на отдаването.

Моля, дайте на който и да било! Но ние няма да усетим удоволствие от това, защото желанията ни са противоположни. И единствено у когото е запалена искрата в мрака на егоизма, принуждавайки го да търси отдаденост,  и който се грижи за тази искра, напредва. В действителност малцина са избрани от всички хиляди хора.

1–ва част на Сутрешния урок по Кабала 02-12-12 въведени в ТЕС

[94523]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Съобщение: Учените продължават опитите си, за да разберат дали нашата Вселена е само подобие на компютърна симулация, като във филма „Матрицата“. Съществува метод за изследване, който, по тяхно мнение, ще помогне да се разбере. Той се основава на създаването на модел, който фактически ще представлява такава програма за симулация. И чрез сравняване на някои от характеристиките на тази изкуствена програма с подобни характеристики в реалната Вселена, би могло да се определи дали сме продукт на програмни симулации. Ако е така, то струва ли си човечеството да търси начини за връзка със своите „създатели“? Да се фокусира ли върху намирането на други подобни  „симулации“ като нашата Вселена, “нашия свят”?

Забележка: Кабала разкрива програмата за създаване на нашия свят, ние трябва да я овладеем и променяйки себе си според нея, да разкрием създателят на тази програма – да разберем неговият замисъл, причини и цели. И тогава, след края на поправянето, т.е. пълното овладяване свойствата на създателя на програмата, да се развиваме извън „матрицата“ – в света на безкрайността, т.е. в неограничените възможности.

[95602]

Filed under: Възприемане на реалността - No Comments→

От 2-ра беседа за нов живот

28 декември 2011 г.

Не всичко, което има горчив вкус, е негодно

Ако хвърлим един поглед върху нашата история, можем да видим, че непрекъснато се развиваме. Докато растителното и животинското ниво на природата се променят с бавни темпове в продължение на столетия, ние се развиваме с редица поколения и дори в продължение на едно поколение.

Аз, например, започнах живота си в първата половина на последното столетие и с прехода в XXI век виждам как светът се изменя. Преди, хората са живели в села, провинции и малки градове със свой характерен начин на живот, а днес всичко е динамично, всичко е различно: начинът на мислене, подходът към живота и т.н.

Възниква въпросът: не е ли достатъчно, че сме родени и живеем от година на година? Защо трябва да се променяме? Очевидно е, че едно новородено бебе трябва да порасне, за да започне да живее пълноценен живот, да има семейство, деца и да им придаде своите постижения, за да продължат неговия път. Но защо хората се нуждаят от някакво допълнително развитие освен веригата от поколения, присъща на животинския свят? Откъде идва тази противоположност? Каква е целта на човешкото развитие? Това е нещо, което не виждаме.

И все пак, можем да направим аналогия с едно бебе, което все още не е готово за живот. На него му е нужно продължително развитие, за да придобие разум, сила и чувства, докато действително се научи да разбира живота, да го подрежда и променя. Възможно ли е, и с нас да бъде по същия начин? Може би стотиците години на нашето развитие са сравними с живота на един човек? Може би всяко столетие от човешката история е като една детска година? (more…)

Filed under: Интегрално възпитание - No Comments→

Въпрос: Какво означава да се съединим с искрите на другарите?

Отговор: Да се съединим с искрите на другарите означава да обединим желанията ни към Твореца. Тъй като другарите са дошли тук, защото вътре в огромното им желание има една малка искрица, теглеща ги към духовното, към подобие и обединение с Твореца. Аз също се намирам тук заради това желание. То ни е довело всички в групата.

С тези си желания ние трябва да се обединим – да обединим единствено причините, заради които се намираме тук. Ако от цялата тази гъста каша извлечем само тези желания, които са ни довели до тук, а всички останали изхвърлим на боклука като пакет с рядка помия и съединим всички тези искри, то от това ще се получи нашият духовен съсъд.

И това ще бъде само неговата горна част, а всичко останало ще се образува от онази помия, която сме плиснали долу, отменяйки тези желания. Никак не е лесно да ги изхвърлим, защото по ред трябва да се откажем от всяко желание.

А когато се опитваме да се съединим и искаме да обичаме, изведнъж се разкрива ненавистта, за да ни покаже, че в нас няма природна любов. Засега ти се струва, че обичаш всички по природа и че към всички се отнасяш добре, както казват обикновено във външния свят. Те не са работили върху любовта и затова не са разкрили ненавистта.

За да достигнеш до любовта, трябва първо да разкриеш противоположното ú – ненавистта. Но ние не работим над тази ненавист, ние се стремим към любовта. Колкото повече се стремиш да достигнеш любовта и наистина работиш правилно над това, толкова по-бързо ще разкриеш, че не обичаш, а ненавиждаш. Свише ще ти покажат истината.

А да работиш над любовта – това означава, да виждаш другаря си като велик човек от поколението, да търсиш в него само положителните качества, да се стараеш да усетиш, че неговите желания за теб са по-важни, отколкото твоите собствени, както отношението на майката към новороденото.

От урока по книга “Зоар”, 12.12,2012

[95365]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Ако искам да се насоча към Твореца, трябва да чувствам топлота по отношение на другаря, гореща „пурпурна топка“, такова отношение, чрез което продължавам връзката си по-нататък – с Твореца. Нали обичам другаря си именно защото в него се намира Творецът.

Творецът ми се представя във формата на творението, този свят – във формата на Своето скритие. Ако мога да постигна любов към този свят – това означава, че в крайна сметка съм постигнал любов към Твореца – към този, който е създал този свят и се скрива в него.

Въпросът е: „Защо Творецът се скрива в света, а не в Тора?“ Защото светът – това е Неговото скритие и ако  използвам светлината на Тора, то отначало разкривам, че Творецът е скрит в света, а след това Го разкривам.

Етапите на напредък към другаря са етапи на напредване към Твореца и нищо повече. Всичко това се нарича път на любовта, в съответствие с крайната цел и това, което постигаме през целия път. Дори на първата малка стъпка ни се разкрива омразата, а след това срещу нея – любовта. И така през цялото време, на всяка степен: омраза и любов.

От урока по “Предисловие към ТЕС”, 13.12.2012

[95468]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Новосибирски конгрес, урок 1

Кабала е специална наука, която по принцип обяснява всичко. Обаче тя трябва да бъде разбрана. И разбрана не с този разум и не с тези желания, с които сме се родили – не с нашата природа.

Раждаме се на „животинско“ ниво и трябва да развием в себе си свойства от следващото ниво, от степента „Човек“ („Адам“), което означава: „подобен“ (доме) на Висшата сила.

Във физическата реалност също получаваме всевъзможни сигнали от обкръжаващия свят в степен на подобие с него. В какъвто обхват и с каквато чувствителност работят моите слухови, зрителни и други органи на възприятие, в тази степен и възприемам обкръжаващия свят, макар освен това, в него да съществуват огромен брой честоти, всевъзможни източници, които аз не долавям. По този начин възприемам света само в този диапазон, на който са настроени сетивата ми или устройствата, които мога да създам, за да разширя този диапазон – и нищо повече от това. Не създаваме това, което нямаме – а само увеличаваме това, което имаме.

От друга страна, за да разкрием Висшата сила, трябва да създадем в себе си допълнителен, напълно нов орган за усещане. Качествено нов. Тъй като всички наши сетивни органи са свързани с получаване, с егоистично намерение заради себе си и затова възприемаме от обкръжаващия свят само това, което ни засяга: какво добро може той да ни даде и какво лошо.

Първоначално възприемам света през филтъра на петте си сетивни органа – само на тази честота, на която съм настроен. А освен това съществува и моят егоизъм, който филтрира всичко само въз основа на принципа: „Добре ли ще ми е от това или не?“ Ако в нашето огромно желание няма отговор на нещо, оценка на потенциалната полза или щета, то аз не възприемам това нещо, не го виждам. Възприемаме само това, което е изгодно на нашето желание, т.е. или е положително, или е отрицателно за него. Или може да ми навреди, или може да ме напълни – тогава го виждам.

При такъв подход, дори и да разширяваме сетивните си органи, като създаваме различни прибори: телескопи, микроскопи и т.н. – това няма да ни помогне, защото егоизмът ни, който стои зад тях, както преди, сортира всичко по своята скала.

На тази тема има вече много работи на психолози и физици. Що се отнася до съвременната физика, тя въвежда понятието „наблюдател“. В началото Нютоновата физика твърдеше, че Вселената е такава, каквато я виждаме. Картината изглеждаше доста проста, въпреки че Нютон е изучавал кабала, а също така специално е изучавал иврит, за да чете всички произведения в оригинал.

А след това вече Айнщайн и по-късно Хю Еверет са достигнали до абсолютно друга формулировка на проблема: светът, който е около нас, не е такъв, какъвто го възприемаме. Той е съвсем различен. Обаче, възприемайки го, ние го променяме, пречупваме го в своите качества. Наблюдавайки някакви физически събития, ние чрез своето наблюдение внасяме в тях изкривяване и в резултат на това, те вече не са такива, каквито са били без нас.

Така че, не само че възприемаме всичко през филтъра на егоизма си, отгоре на това, дори просто като наблюдаваме нещо, със своето участие се намесваме в картината на света. Погледнеш към една звезда и тя вече е станала различна, защото си я погледнал – за това говорят и физиците.

В наше време стигаме до осъзнаването, че има различно възприемане на света – не това, което е формално, на което се основават на нашите животински свойства. И науката кабала просто разкрива това. Тя казва: вместо първичните си сетивни органи – вместо егоизма, в който получаваш само това, което ти е изгодно, формирай друг орган. Направи го напълно различен, направи го за отдаване. И ако започнеш да развиваш свойствата на този нов сетивен орган, направи така, че да са обърнати извън теб, навън, и ще определиш света такъв, какъвто е в действителност. Ще го видиш съвършено различен, ще го видиш истински. Нещо повече, ще измениш себе си. И този нов сетивен орган, който ще се появи, ще се нарича „душа“.

Всъщност, няма значение как ще се нарича. Така или иначе, в новия орган ще възприемаш външния свят „недокоснат“, какъвто е в действителност. Ще видиш неговите сили, връзки, цели и т.н. Толкова ще се адаптираш към него, толкова ще се свържеш с него, че всичко, което се намира в твоя егоизъм, в твоето животинско състояние, животинско тяло, просто ще „отмре“. Тоест няма да го чувстваш – толкова микроскопично ще ти се струва сегашното усещане за живота в сравнение с това, което ще усещаш, когато откриеш света, който се намира извън теб, и ще съществуваш в него.

Ето към какво води човек науката кабала.

От 1-вия урок на конгреса в Новосибирск, 07.12.2012

[95078]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития - No Comments→

Новосибирски конгрес, урок 4

Въпрос: Как да построим правилно намерение по отношение на групата? В какво се изразява то? И как да разберем, че сме в правилно намерение?

Отговор: Намерението по отношение на групата трябва да бъде много просто: дошъл съм в групата, за да  избягам от егоизма си, да се издигна над него, за да се слея с Твореца, да разкрия следващата степен, да стана Човек. Така трябва да гледам на групата и в нея да правя всичко, което ме води към тази цел.

Необходимо е да помним това и да се придържаме именно към такава постановка. При това, не гледам нито лицата, нито характерите, нито нещо друго – не ме интересува, нека говорят каквото си искат. На първо място искам да изключа своето „аз“, искам просто да плувам с тях. А после вече ще продължим напред.

Мога активно да се включвам в работата на групата, която е вече над себеанулирането, едва след като съм успял в него. Обикновено хората започват да оказват натиск над егоизма си, започват да го променят с всякакви силови методи, както е прието в нашия свят. В групата няма място за такова нещо.

От 4-я урок на конгреса в Новосибирск, 07.12.2012

[95350]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - No Comments→

Новосибирски конгрес, урок 3

Въпрос: В статията ”Няма никой освен Него” се говори за необходимостта от прилагане на собствени усилия в духовната работа. Но всички състояния идват от Твореца. Как тогава ще станем самостоятелни?

Отговор: Нашата самостоятелност се състои в това, от вътрешността на своя егоизъм да станем подобни на Него, включвайки в себе си двете противоположни сили. Ако премахнете силата на егоизма, то от вас няма да остане нищо. Ще съществувате в Него, като точка на зачатие, която Той е създал от нищото, и няма да имате и най-малкото лично усещане – нищо.

Изначално, въпросът на Твореца се е стоял в това, как да създаде творение, което да бъде самостоятелно, подобно и равно на Него. Именно това прави Той в цялата Вселена.

Постоянно, във всеки един момент от времето, се опитваме да постигнем състояние на пълно сливане с Него, с онези чувства и разум, които Той предизвиква в нас.

Сливане с Него означава, че и моите усещания, и разумът ми са дошли от Него по такъв начин, че чрез тях да се издигна над своя егоизъм и да започна реално да усещам неговото въздействие върху себе си.

Трудно е да се изрази. В нашия език няма такива думи.

Но по принцип, във всяка една секунда от времето трябва по всички параметри и сечения, в сърцата си и в разума, в желанията си и в мислите, постоянно да се устремяваме към съединяване с този единен корен, с този източник.

Тогава в нас ще се образува новото сърце и новият разум, които ще работят, отдавайки в съвършено друга координатна система, в друго измерение.

И само тогава ще започнем да разбираме от какво пространство работи тази сила. Ние самите вече ще започнем да влизаме в това пространство. Но само чрез системна работа върху себе си, довеждаща до осъзнаване на това, че всичко, което е в мен и около мен – всичко изхожда от Него, във всяка една секунда от времето, във всеки един момент.

От 3-я урок от конгреса в Новосибирск. 07.12.2012

[95168]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - No Comments→

Новосибирски конгрес, урок 3

Въпрос: Какво да правим, ако на конгреса човек се намира твърде дълго в блажено състояние?

Отговор: “Твърде” не може да бъде , защото в това състояние трябва да бъдем безкрайно. То не може да бъде въпрос на време, защото всичко пропада: и времето, и разстоянието.

Въпрос: Как да направя така, че не просто да остана в това състояние, а да го използвам максимално ефективно? Разбирам, че трябва да се обърна към Твореца, но отнема прекалено дълго време, за да получа отговор.

Отговор: Факт е, че много хора имат същите оплаквания и претенции: „Няма отговор!“.

Духовният свят, от една страна, е интегрален, аналогов, а от друга страна – импулсен. Тоест, съществува известна двойнственост: електрон – това е частица или някаква мъгла; светлината – това е частичка или вълна, или и двете заедно? Все още не разбираме това. Физиците говорят за това, но не го чувстват, а просто изхождат от експерименталните изследвания.

От една страна, нашите чувства изглеждат да са непрекъснати, като поток, не импулсни. А от друга страна – те са импулсни, тоест десет сфирот или пет бхинот (стадия). Ако не ви достигне макар и един милиметър за първия стадий, се чувствате, като че ли не сте започнали работа – все още нямате контакт.

Ако трябва да бъде хиляда волта – означава хиляда волта. Или да кажем, имате хиляда лева – плащате и минавате границата, като при пътуване със самолет. Но ако не разполагате с достатъчно пари, каквото и да говорите, няма да ви пуснат.

Такива са свойствата във Висшия свят. Трябва да има определен потенциал желания във въпроса ви, за да заслужи отговор. А дотогава не го разкривате. Намирате се в море от светлина. Въпреки това, ако вашият съсъд не може да поеме отговорът, т.е. още не сте достигнали страданията си – по качество и по количество, по силата на този въпрос до определен обем, то не чувствате отговора. Тъй като въпросът ви още не е узрял и вие го виждате именно от незряло състояние.

Казвате: „Вече съм някъде на този свят, и какво нататък?“. Ако в днешното си състояние бихте достигнали до неговото последно, пълно усещане, то зад него бихте усетили следващата степен като ново желание. Така че, продължавайте да усещате, но по-осъзнато: защо, за какво, как. На лице е липса на анализ на състоянието.

От 3-тия урок на конгреса в Новосибирск, 07.12.2012

[95172]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - No Comments→

Новосибирски конгрес, урок №2

Въпрос: Казахте, че душата е алтруизъм, т.е. свойство, достъпно за малцина. Когато се занимаваме с поправяне и издигаме света заедно със себе си, поделяме със света онази душа, която сме заработили, или отглеждаме за света душа, с помощта на светлината на поправянето, която се спуска върху нас?

Отговор: Не създаваме нищо ново. Имаме много малки, животински, егоистични желания и светлина, с която можем да манипулираме, ако ú се уподобяваме. Привличаме въздействието на светлината, а светлината предизвиква в егоистичните ни желания още по-големи егоистични желания, които всеки път поправяме.

Да допуснем, желанието за получаване е малко, точкообразно, с минимална мощност, равно на единица. В него съществува светлината, свойството отдаване.

Светлината влиза в това желание: свойството отдаване напомпва тази точка със своето желание за отдаване, с топлота, любов, съчувствие и нежност. Тази точка набъбва, в нея се образува огромно желание. И тогава мощността на Малхут става равна, да допуснем, на хиляда. От какво тя е получила желание за получаване с такава огромна мощност? От това, че светлината я е напълнила по такъв начин.

Казваме, че в светлината има авиют (дебелина на желанието). Какво означава това? Предложил съм ти сладкиш, почерпил съм те с бонбон, подложил съм ти възглавничка, посъветвал съм те за нещо с топлина. Аз те надувам със своето отношение така, че ти започваш да желаеш всичко това. Моето добро отношение към теб се преобразува в желание и ако след това не получиш от мен, ти вече започваш да страдаш. По такъв начин аз възпитавам желанията в теб. Тъкмо това прави светлината с нас, като с разглезено дете. Така тя ни изгражда, спускайки се отгоре надолу.

А след това, при издигане отдолу, тя прави обратното, но на практика все същото. Тя въздейства на егоизма ни, разтрепервайки го, сякаш го размачква. От въздействието на светлината егоизмът нараства и става все по-голям и по-голям. По такъв начин ние израстваме.

При това, егоистичната и алтруистичната съставна израстват паралелно и на всяко стъпало, във всеки свят те са противоположни и трябва взаимно да се допълват дотогава, докато не достигнем нивото на Безкрайността.         

Всичко прави светлината, която все повече развива отрицателните желания в нас. Когато започваш да се занимаваш – твоите желания са малки. А на другия ден започваш да ненавиждаш другите, после още нещо и т.н. И с Твореца е същото – днес се страхуваш да кажеш нещо лошо срещу Него, утре ще Го ненавиждаш, а в други ден – ще крещиш срещу Него. Ще дойде време, ще пораснеш и ще разбереш, че е така.

От 2-рия урок от конгреса в Новосибирск, 07.12.2012  

[95093]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - No Comments→

Новосибирски конгрес, урок №2

Да поговорим за душата. Какво е това душа? Къде е тя? Има ли някой душа или никой не притежава такава? Как да придобием душа? Може ли да я загубим? Вселява ли се тя в човек и напуска ли го тя?

Ако попитаме хората по света, смятам, че никой няма да даде точен и еднозначен отговор. И от къде да знаем, кой е прав? Отговорите са хиляди! Философията също е вложила своята лепта в общото объркване. А психологията си има собствено мнение по този въпрос. А по принцип, всеки човек си мисли, че усеща душа в себе си.

Всъщност, има само една душа – едно, единно, единствено желание, създадено от светлината. В това желание за получаване светлината започнала да въвежда своите свойства и по такъв начин то преминало през десетте стадия на развитие: кетер, хохма, бина, гвура, хесед, тиферет, нецах, ход, есод и последното свойство – малхут.

Първият стадий – кетер – е свойството отдаване, желанието да се наслади творението. А да се наслади творението е възможно, ако го направим такова, каквито сме ние самите. Тъй като, ако в света съществува една единствена Сила, това означава, че тя е абсолютна. Свойството ú е отдаване и любов. Това означава, че трябва да направим такова и творението, за да пребивава то в същите свойства.

Затова светлината вселява, сякаш вписва, осем свойства в желанието, което е създала, и то става получаващо. Малхут притежава свойството да получава – тя желае да получи всичко, което излиза от светлината.

С това смисълът на действието не се ограничава – сега трябва да доведем малхут до подобие със светлината. Тя е включила в себе си всичките ú свойства в обратен ред – във вид на егоизъм, във вид на свое желание. Създадена просто като точка в първоначалния си вид, тя постепенно, под въздействието на светлината, достигнала до абсолютно пълно, голямо, огромно желание. Това всъщност е зародишът на душата – на единственото творение, което съществува.

А след това, творението преминава през всевъзможни състояния: съкращаване, образуване на екран, разбиване на множество части и падение на всички тези разбити части до най-ниското състояние – в нашия свят.

Като цяло този процес се разделя на три части:

• Първо – състояние в света на Безкрайността, появило се заедно със сътворението на Малхут.
• Второ състояние – спускане до нашия свят и нашето съществуване в него.
• Трето състояние – обратен подем към първоначалното състояние, но вече самостоятелно.

Първоначално, напълно се откъсваме от Създателя – от онази Сила, която ни е създала, Силата на отдаване и любов, и съществуваме тук, във Вселената, милиарди години след Големия взрив (а). А днес ние с вас се намираме в състояние на изход от този свят (б), пред обратен подем към третото състояние. Както сме се спуснали по стъпалата на петте свята – Адам Кадмон, Ацилут, Брия, Ецира, Асия, а сега трябва да се изкачим обратно по тях.

На чертежа отбелязвам отделно клоните на слизането и на изкачването, защото това са съвсем други светове – разширени. Те се разширяват, благодарение на нашето участие, когато сами се изкачваме нагоре.

Процесът се осъществява по следния начин. Ние се разбиваме и смесваме в себе си, във второто състояние, свойствата за получаване и отдаване: получаване + отдаване заедно. В нас те се образуват в следствие на разбиването, вече ”на местно ниво”.

Днес завършваме това разбиване – с други думи, завършваме смесването на всички желания за получаване и отдаване в една ”салата”, или ”каша”. В крайна сметка се създава такава консистенция, в която е невъзможно да се определи какво е получаване и какво отдаване, кое е зло и кое добро. Всичко е абсолютно смесено.

И от такова състояние ние с вас сега започваме да се издигаме. Защо? Защото на това ни задължават действащите върху нас Сили. Това е днешната криза, нашето неразбиране как да съществуваме, което предизвиква в нас множеството въпроси и въпроса защо съществуваме? Всичко това ни изкарва от второто състояние – и отново се издигаме нагоре.

Какво ще спечелим от това? Работата е в това, че първото състояние се различава от третото. В третото състояние съществуваме самостоятелно и в същото време сме подобни или равни на Твореца.

Постигането на тези две състояния, две взаимно изключващи се условия, е целта на творението. Висшата сила на природата, една и единствена, желае да създаде творение, да го напълни и да го наслади. С какво? Само със своето подобие. Но така, че това подобие да е осъзнато от творението – като най-доброто състояние. Развивайки в себе си това свойство, ние развиваме своята душа. Когато в човек има егоистично желание отдолу и свой устрем, степента на това желание се нарича душа.

Съществува ли във всеки един човек отделна душа? Не. Душата е една, обща. Тъй като говорим за свойството отдаване, а в отдаването няма разделяне, то се образува над нашия егоизъм. И затова се казва, че душата е една и единна за всички. Тя наистина е такава, но във второто състояние тази душа се дели на множество, разсечени части.

Но това е временно състояние и тези части са повредени. Съединявайки се помежду си, те образуват група – все по-голяма и по-голяма – докато не достигнат до пълно обединение. Така се завръщаме към единната душа.

От 2-я конгресен урок в Новосибирск, 07.12.2012

[95252]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Общата душа "Адам" - No Comments→

Изискването за постигане до взаимно свързване не означава, че се уча, че не мога да заблуждавам хората около мен, трябва да се усмихвам на всички и да не причинявам вреда никому. Трябва да подходим с цялата си сериозност към интегралното възпитание. Цялата природа е затворена система, която се стреми към равновесие. Ако на едно място е студено, а на друго топло, то започва движение на въздушните маси, които изравняват температурата. Ако някъде има по-високо налягане, а другаде по-ниско, то започва вятър, който ги изравнява.

В тялото ни всички системи също се уравновесени. И ако нещо внезапно излезе от равновесие, веднага се чувствам зле, чувствам се болен. Всичко трябва да е балансирано. Човекът в нашия свят не е в хармония с природата. Цялата природа е в равновесие, с изключение на човека.

Неживото, растителното и животинското ниво са в хармония с природата, защото работят под контрола на природните инстинкти и нямат свобода на волята. Както им показва природата – така се и държат. Човек е свободен и той просто е груб във всички свои желания и мисли. Погледнете какво направи с тази бедна планета.

По тази причина достигнахме до кризата. Сега трябва да разберем, че причина за тази криза е нашето не равновесие с общата, затворена система на природата. И това включва не само екологията, а и всички отношения между хората. Поправяйки своите отношения един с друг, ние трябва да намерим баланс с цялата природа. С това изпълняваме човешкото ниво и привеждаме цялата природа в хармония.

Такъв е общият закон за съответствие по свойствата, законът за равновесието на всички сили. А ние – човешкото общество, нарушаваме този закон, опитвайки се да грабим всеки  за себе си и борейки се с другите. Превърнахме света в бойно поле, безкрайна война, в която унищожаваме природата и самите себе си. И колко още може да продължава така?

Водехме я няколко хилядолетия, но сега достигнахме до границата. Природата ни показва, че ние не сме в равновесие с нея – това се вижда навсякъде: в екологията, в човешкото общество, образованието, културата, науката, икономиката и финансите. Във всичко, с което човек се занимава, се намираме в дисбаланс с природата и помежду си, в резултат на което ни застига общата криза. Никой в света не знае как може да я разреши.

Погледнете проблема в ивицата Газа като на част от глобалния проблем в целия свят. В края на краищата, във всеки случай, проблемът със съседите ще се върне към нас след няколко години и за една година те ще натрупат още повече ракети, отколкото са имали  преди. Ако искаме най-накрая да разрешим този проблем, то трябва да погледнем в неговия корен.

Нека да помислим какво бъдеще готвим за децата си. Затова трябва да се задълбочим колкото може повече в корена, за да разберем, възможно ли е решаването на този проблем или не. Това е всичко – един глобален проблем от липса на равновесие в целия свят, включително и в Израел. И тази липса на равновесие може да бъде поправена само от нашата взаимна свързаност един с друг, която се нарича взаимно поръчителство.

Ето защо ние разработихме тази методика, основана на първоизточниците, и я предлагаме на всички. Тя не изисква големи разходи на пари сила: само посетете Интернет сайта http://www.arvut.org/ru/ и започнете да четете, да се учите. Обръщайте се към нас и ние ще ви помогнем във всичко! И ще видите как след няколко седмици ще започнете да гледате на света по-широко, да го виждате повече вътрешно, през него. Ще започнете да разбирате какво се случва в света, на какви закони всъщност се държи. Това е, което липсва на всички велики хора: политолози, социолози – ще можете да виждате доста по-напред от тях.

И тогава ще ви стане ясно, че действително има решение на този ирационален проблем на нашето съществуване на тази земя. Вътрешните процеси в израелското общество ще повлияят не на самите ракети, а на тези, които ги пускат.

От 1-вата беседа “Решението е в обединението”, 18.11.2012

[95296]

Filed under: Възпитание на децата, Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Какво означава да се ”поправят минали грешки и прегрешения”, след което ставаш ”съвършен праведник”?

Отговор: Поправяме желания, които са достигнали до нас разбити. На човек му се разкрива неговото зло и той го възприема като зло, което е в самия него, т.е. смята, че той самият е виновен. Той още не се отъждествява с точката в сърцето и не може да гледа на своето желание отстрани, като на материал, даден му за поправяне. Той за сега се обединява, но не с Твореца, който е създал това зло начало, а се отъждествява със самото зло начало.

Светлината все още не е изяснила неговото желание и не го е отделила от човека, по този начин пренасяйки човека на страната на Твореца. И затова на човек му се струва, че той самият е лош, а не злото начало.

Светлината все още не е поработила достатъчно над него, не е осветила желанието му и затова човек не забелязва източникът на цялото зло, а след това и на цялото добро. Тоест той не се отнася към единствената власт, освен която друго няма, и не разбира, че винаги му въздейства само един източник, от който зависят както лошите желания, така и тяхното поправяне.

За сега той не разбира, че трябва да се моли и за разкриването на егоистичните желания, и за тяхното поправяне. Тъй като всичко се случва за сметка на светлината, възвръщаща към източника, която първо ни разкрива лявата линия. В стремежа си да постигне общо поправяне и отдаване, в количеството приложени усилия, светлината идва до човек и му разкрива злото.

Той трябва да се моли Творецът да му покаже какво още не му достига до съвършенството. Молитвата е разкриване на желанието да стане човек, да стане съвършен, предан на Твореца, отдаващ. А разкриването на онова, което не ми достига до съвършенството, това означава разкриване на недостатъците, които трябва да поправя, за да достигна доброто.

Но аз не се моля за разкриването на тези недостатъци, човека не може да направи това. По силата на природата си, ние сме способни да молим само за хубави състояния.

Нашата работа се състои в това, да достигнем до такова разбиране, че всички желания: поправени и не поправени – се намират в ръцете на Твореца. А човек е онова малко и умно дете, което може да иска от Твореца правилно. И тогава ще се разкрие цялото това чудовище: злото начало, егоизмът, Фараонът, а след това ще се промени и измени в добро начало, благодарение на съкращаването, екрана и отразената светлина.

Всичко това се спуска свише, както е казано: ”Аз създадох злото начало, и Тора за неговото поправяне, тъй като заключената в нея светлина възвръща към източника”. И къде тук се намира човекът, ако Творецът веднага казва, че всичко идва от Него? От страна на човека се иска осъзнаване, молба за добро състояние.

Но той не иска да моли за добро, тъй като природата му – това е злото начало. И затова той трябва да използва влиянието на обкръжението, което му внушава тези добри ценности, въпреки че е възможно самото то да не ги усеща. Излиза, че те организират някаква игра – играят на по-добро състояние и с това си въздействат един на друг. Така човек постига все по-голямо и по-голямо истинско желание, докато светлината не го поправи окончателно.

Всичко това е подготвено така, за да не бъде открадната свободната воля на човек. Той трябва да знае, че играе, въпреки че не желае това, и е противоположен на истинското, правилното състояние. А колкото по-близко се доближава до истинското състояние, толкова по-голяма свобода на избор получава и толкова по-бързо се разкрива в него грешника и съмнението за необходимостта от този път. Той е длъжен да си изясни всичко това, съпоставяйки се с противоположната страна, сравнявайки злото с доброто.

Затова цялата работа се основава на нашия свободен избор и се състои единствено в това, да се поставя под влиянието на обкръжаващата среда, която ние самите сме изградили съгласно нашето разбиране за духовния свят. Трябва да играем по такъв начин, че обкръжението да повлияе на всеки така, сякаш всичко това е истина. И тогава всеки ще достигне до истинската молитва.

От урока по ”Предисловие към ТЕС”, 06.12.2012 

[94855]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - No Comments→

Проучване: В мозъкa на човек има 100 милиарда неврона. Всеки от тях има до 10 000 контакта с други неврони. Броят на пермутациите и комбинациите на мозъчната активност надвишава броя на елементарните частици във Вселената.

Невроните се възбуждат в резултат на моето действие, но също така и ако гледам човек, който извършва определено действие – с това даден неврон е на друга гледна точка, симулира действието на другото лице, имитация и подражание.

В нашата еволюция се наблюдава внезапна поява и бързо разпространение на цял набор от умения, присъщи изключително на човешкия род: използване на инструменти, огън, подслон, език, способността да отгатваме мислите на друг, за да обясним поведението му. Същността на това, което се случва, е във внезапния произход на сложна система от огледални неврони, която позволява подражанието и имитирането на действията на друг човек. Следователно, когато един човек случайно е открил огъня или някакъв инструмент, това откритие бързо се е разпространило в популацията и се е предало на поколенията.

За еволюцията на козината на бялата мечка са били необходими 100 000 години, а детето на човека, виждайки как родителят му, който е убил поредната бяла мечка, свалил кожата й и си направил палто, се е научило от раз. Това, което на мечката е отнело 100 000 години, човек може да достигне за 5-10 минути. А след това, когато той научава това умение, то се разпространява експоненциално сред цялото население. Симулацията на комплексни умения е в основата на цивилизацията.

Ако някой докосне ръката ми, се възбужда неврон – същият този неврон се възбужда, когато гледам как някой се докосват до някой друг. Това всъщност е съчувствие от докосването до друг човек, макар и буквално да не чувствам докосване. Има сигнал за обратна връзка, който припокрива огледалния неврон и не допуска осъзнато чувство за докосване.

Но ако се отстрани ръката, ако я анестезират, така че ръката да престане да възприема усещанията, ако наблюдавам докосване до друг, аз буквално ще чувствам болка в собствената си ръка. С други думи, бариерата между човека и неговото обкръжение се разтваря.

Всичко, което отделя един човек от друг, е само кожата. Ако отделим кожата – човек ще усеща в съзнанието си докосванията до другия човек. Така изчезва границата между един човек и друг.

Ние буквално сме свързани чрез своите неврони. Това произлиза от основите на невробиологията.

Ако ръката е ампутирана и пациентът наблюдава докосване до друг човек, той усеща това на фантома на своята ръка. Ако пациентът усеща болка във фантома, той хваща ръката на другия и започва да я разтрива в чуждата ръка, като по такъв начин облекчава болката в собствената си фантомна ръка. Тъй като на неврона му става по-леко, когато вижда как разтърква ръката на другия човек.

Забележка: Науката ни води към осъзнаването на всеобщия интегрален свят, в който всички ние сме хоризонтално (човечеството) и вертикално (в поколенията) взаимосвързани. Природата ръководи нашето развитие към осъзнаването на тази пълна взаимна връзка и ни принуждава да осъзнаем, че трябва да се приведем в съответствие с нея.

В.С. Рамачандран: Невроните, формирали цивилизацията (клип)

http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=er7XrYCe7cA

 [95041]

Filed under: Възприемане на реалността, Криза, глобализация - No Comments→

Новосибирски конгрес, урок №1

Въпрос: Какво е това работа в средната линия и как да я усетим?

Отговор: Всъщност, средна линия не съществува. Тъй като в природата действат всичко на всичко две сили: силата на отдаване (на рисунката в червено) и силата на получаване (в черно). А човекът не е нито едното, нито другото. И двете сили идват свише. Има сила на отдаване, която е създала противоположна на себе си сила на получаване. И тези две сили, да допуснем, плюс и минус, са тези, които съществуват в природата. От тях произлиза всичко: неживото, растителното, животинското ниво. Човекът, в смисъла на  ”духовно създание”, съществува в съпоставянето, в съединението в него на тези два параметъра.

Екран – това е плюс, егото – минус. Съединявайки ги правилно в себе си над егоизма, вървейки с вярата над знанието, човек формира тази средна линия. В това е цялото изкуство.

Тоест, от една страна, се сближавам с другарите въпреки егоизма си, тъй като разкриваме духовния свят само във връзката между нас (полето в жълто). А егоизмът ни (кръгчетата в черно) остава и нараства още повече.

Между нас се появяват сфирот и светове, в които всичко се проявява. Висшият свят се намира извън нас, извън нашето его, над него, над връзката между нас. И затова цялата наука кабала се основава на принципа ”възлюби ближния като себе си”. Защо? Защото когато работиш nad това, излизаш извън себе си, външно построяваш такъв сензор, с който започваш да усещаш напълващата всичко Висша сила. Наречи я Творец или Висша сила – както искаш.

Това е нашата работа и тя се осъществява в средната линия.

От 1-вия урок на Новосибирския конгрес, 07.12.2012 

[95017]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Новосибирски конгрес, урок 2

Въпрос: С какво духовността се различава от душевността? Има душевни, симпатични, приятни хора, а един духовен човек може и да не бъде много приятен. В какво е разликата между тях?

Отговор: Душевни наричаме хората, които са ти приятни във всекидневието, които са готови на някакво съчувствие. Такъв човек ще те разбере, ще ти стане близък, той може да помага, да съчувства и т.н.

А духовният човек – това е този, който чрез жестока работа над себе си, “трошейки зъби“, въпреки сeбе си, чрез и под огромно напрежение, прераства в нещо абсолютно различно от това, което е човекът в нашия живот – преминава в свойството отдаване, което не съществува в нашия свят.

Това свойство се изработва чрез огромен стремеж, огромно намерение, огромна концентрация на усилията, внимание, постоянна работа и възможно най-силен контрол над себе си.

Когато човек достигне това състояние, в него се появява особено отношение към другите – не душевно, не ласкаво, не любящо в нашите очи, защото той мисли как да направи от нас одухотворени хора, тоест притежаващи душа. А това е съпроводено със сериозно насилие над себе си, с напрежение, с напрегната работа. Затова такива хора не са от приятните. Мисията им ги задължава да се отнасят към нас като към малки, слаби хора, целеустремено.

Знам това по себе си. Моят учител гледаше на мен като на глина, от която той трябва да извая нещо, и оценяваше доколко тази глина ще издържи, ще започне да стене, докъде той ще може да извайва. Така се чувствах. От една страна, това е огромна любов, вътрешно участие и разбиране. Но в действителност външните проявления са много специални. Може да ги оцени само този, който разбира поставената цел, свойството на ученика и работата на учителя.

От втория урок на конгреса в Новосибирск, 07/12/2012

[95038]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Учител и ученик - No Comments→