Или аз ще се заема с проблемите, или те ще се заемат с мен

каббалист Михаэль ЛайтманЗа да изляза от сегашната ситуация, имам нужда от беди. Без тях няма да се преместя от мястото си.

Бедите са два вида:

  • или сам се боря с проблемите, чрез прилагане на разума и чувствата;
    или ме бият.

Първият метод се нарича „пътят на Тора“: правя анализ да разбера ситуацията, упражнявам се, дори играя театрални сценки. Методите наистина нямат значение, важното е да се опитвам да изпълня целта, да я разкрия с всички налични средства, като растящо дете. И по този начин призовавам върху себе си светлината, възвръщаща към Източника. В този случай бедите ми се наричат „страдания от любов“, защото страдам именно от липса на любов към другарите, към ближния, към Твореца.

А вторият начин ми носи материални неволи, които не са насочени към целта чрез системата на групата и висшите светове. Тези проблеми са разтегнати в дълъг период от време и са тежко страдание. Разликата между степените е много голяма и затова материалният път изисква огромна маса „вещество“ – огромна болка и колосално време, за да се постигне макар и минимално количество на духовна сила. Тъй като всяка степен е като зрънце в сравнение с по-висшата степен.

И затова с всички сили трябва да издигаме работата си на нивото на съзнателно развитие – и не защото бягаме от материалните страдания, а защото с това доставяме радост на Твореца, комуто се нрави точно тази по-висша работа.

„Добрите“ неприятности ясно и по забележителен начин насочват човек към великата цел, спестявайки му много усилия. Да кажем така: хиляда материални действия могат да се сравнят с една духовна секунда в групата. И като резултат – какво сме постигнали след хиляди години на развитие в този свят?

Въпрос: Сам ли избирам типа страдание или то се определя от решимо?

Отговор: В решимо не е заложена формата на изпълнение. Именно ти решаваш каква ще бъде тя: духовна или материална. Изборът ти е в следното:

  •  или се включваш в групата и реализираш решимото по духовен път, чрез страданията на любовта;
  •  или не се включваш в групата и решимото се осъществява само по себе си, в значителна степен, посредством бедствия в нашия свят.

В групата работиш пред другарите си, искаш да се сближите, да се съединиш с тях и постоянно се тревожиш за това: „Ще установим ли връзката между нас? Как да се издигнем? Кога ще достигнем до любовта?“. И тогава изведнъж между нас се отваря омразата – строго, като по „рецепта“. Така и трябва да бъде.

А по втория начин, когато не се включваш в група, дори и да посещаваш уроците 10-20-30 години – страданията те застигат в материалния ти живот.

Както пише Баал а-Сулам в статията „Свобода на волята“, човек може да избере само едно – обкръжението: „Какво ще ми въздейства? Как да усиля това въздействие и да го насоча към целта на творението по-точно?“. Ето това е изборът – ти избираш фактора, който ще те възпитава и поправя. Става дума за системата „учител-група-книги“, и трябва да се включиш към нея максимално. Ако го правиш – изборът е добър, а ако не – лош.

От урока по статията „Изгнание и освобождение „, 28.11.2012

[94216]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: