Entries in the '' Category

Свободата на волята не може да ни бъде открадната

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво означава да се ”поправят минали грешки и прегрешения”, след което ставаш ”съвършен праведник”?

Отговор: Поправяме желания, които са достигнали до нас разбити. На човек му се разкрива неговото зло и той го възприема като зло, което е в самия него, т.е. смята, че той самият е виновен. Той още не се отъждествява с точката в сърцето и не може да гледа на своето желание отстрани, като на материал, даден му за поправяне. Той за сега се обединява, но не с Твореца, който е създал това зло начало, а се отъждествява със самото зло начало.

Светлината все още не е изяснила неговото желание и не го е отделила от човека, по този начин пренасяйки човека на страната на Твореца. И затова на човек му се струва, че той самият е лош, а не злото начало.

Светлината все още не е поработила достатъчно над него, не е осветила желанието му и затова човек не забелязва източникът на цялото зло, а след това и на цялото добро. Тоест той не се отнася към единствената власт, освен която друго няма, и не разбира, че винаги му въздейства само един източник, от който зависят както лошите желания, така и тяхното поправяне.

За сега той не разбира, че трябва да се моли и за разкриването на егоистичните желания, и за тяхното поправяне. Тъй като всичко се случва за сметка на светлината, възвръщаща към източника, която първо ни разкрива лявата линия. В стремежа си да постигне общо поправяне и отдаване, в количеството приложени усилия, светлината идва до човек и му разкрива злото.

Той трябва да се моли Творецът да му покаже какво още не му достига до съвършенството. Молитвата е разкриване на желанието да стане човек, да стане съвършен, предан на Твореца, отдаващ. А разкриването на онова, което не ми достига до съвършенството, това означава разкриване на недостатъците, които трябва да поправя, за да достигна доброто.

Но аз не се моля за разкриването на тези недостатъци, човека не може да направи това. По силата на природата си, ние сме способни да молим само за хубави състояния.

Нашата работа се състои в това, да достигнем до такова разбиране, че всички желания: поправени и не поправени – се намират в ръцете на Твореца. А човек е онова малко и умно дете, което може да иска от Твореца правилно. И тогава ще се разкрие цялото това чудовище: злото начало, егоизмът, Фараонът, а след това ще се промени и измени в добро начало, благодарение на съкращаването, екрана и отразената светлина.

Всичко това се спуска свише, както е казано: ”Аз създадох злото начало, и Тора за неговото поправяне, тъй като заключената в нея светлина възвръща към източника”. И къде тук се намира човекът, ако Творецът веднага казва, че всичко идва от Него? От страна на човека се иска осъзнаване, молба за добро състояние.

Но той не иска да моли за добро, тъй като природата му – това е злото начало. И затова той трябва да използва влиянието на обкръжението, което му внушава тези добри ценности, въпреки че е възможно самото то да не ги усеща. Излиза, че те организират някаква игра – играят на по-добро състояние и с това си въздействат един на друг. Така човек постига все по-голямо и по-голямо истинско желание, докато светлината не го поправи окончателно.

Всичко това е подготвено така, за да не бъде открадната свободната воля на човек. Той трябва да знае, че играе, въпреки че не желае това, и е противоположен на истинското, правилното състояние. А колкото по-близко се доближава до истинското състояние, толкова по-голяма свобода на избор получава и толкова по-бързо се разкрива в него грешника и съмнението за необходимостта от този път. Той е длъжен да си изясни всичко това, съпоставяйки се с противоположната страна, сравнявайки злото с доброто.

Затова цялата работа се основава на нашия свободен избор и се състои единствено в това, да се поставя под влиянието на обкръжаващата среда, която ние самите сме изградили съгласно нашето разбиране за духовния свят. Трябва да играем по такъв начин, че обкръжението да повлияе на всеки така, сякаш всичко това е истина. И тогава всеки ще достигне до истинската молитва.

От урока по ”Предисловие към ТЕС”, 06.12.2012 

[94855]

Ние всъщност сме формирани от невроните

каббалист Михаэль ЛайтманПроучване: В мозъкa на човек има 100 милиарда неврона. Всеки от тях има до 10 000 контакта с други неврони. Броят на пермутациите и комбинациите на мозъчната активност надвишава броя на елементарните частици във Вселената.

Невроните се възбуждат в резултат на моето действие, но също така и ако гледам човек, който извършва определено действие – с това даден неврон е на друга гледна точка, симулира действието на другото лице, имитация и подражание.

В нашата еволюция се наблюдава внезапна поява и бързо разпространение на цял набор от умения, присъщи изключително на човешкия род: използване на инструменти, огън, подслон, език, способността да отгатваме мислите на друг, за да обясним поведението му. Същността на това, което се случва, е във внезапния произход на сложна система от огледални неврони, която позволява подражанието и имитирането на действията на друг човек. Следователно, когато един човек случайно е открил огъня или някакъв инструмент, това откритие бързо се е разпространило в популацията и се е предало на поколенията.

За еволюцията на козината на бялата мечка са били необходими 100 000 години, а детето на човека, виждайки как родителят му, който е убил поредната бяла мечка, свалил кожата й и си направил палто, се е научило от раз. Това, което на мечката е отнело 100 000 години, човек може да достигне за 5-10 минути. А след това, когато той научава това умение, то се разпространява експоненциално сред цялото население. Симулацията на комплексни умения е в основата на цивилизацията.

Ако някой докосне ръката ми, се възбужда неврон – същият този неврон се възбужда, когато гледам как някой се докосват до някой друг. Това всъщност е съчувствие от докосването до друг човек, макар и буквално да не чувствам докосване. Има сигнал за обратна връзка, който припокрива огледалния неврон и не допуска осъзнато чувство за докосване.

Но ако се отстрани ръката, ако я анестезират, така че ръката да престане да възприема усещанията, ако наблюдавам докосване до друг, аз буквално ще чувствам болка в собствената си ръка. С други думи, бариерата между човека и неговото обкръжение се разтваря.

Всичко, което отделя един човек от друг, е само кожата. Ако отделим кожата – човек ще усеща в съзнанието си докосванията до другия човек. Така изчезва границата между един човек и друг.

Ние буквално сме свързани чрез своите неврони. Това произлиза от основите на невробиологията.

Ако ръката е ампутирана и пациентът наблюдава докосване до друг човек, той усеща това на фантома на своята ръка. Ако пациентът усеща болка във фантома, той хваща ръката на другия и започва да я разтрива в чуждата ръка, като по такъв начин облекчава болката в собствената си фантомна ръка. Тъй като на неврона му става по-леко, когато вижда как разтърква ръката на другия човек.

Забележка: Науката ни води към осъзнаването на всеобщия интегрален свят, в който всички ние сме хоризонтално (човечеството) и вертикално (в поколенията) взаимосвързани. Природата ръководи нашето развитие към осъзнаването на тази пълна взаимна връзка и ни принуждава да осъзнаем, че трябва да се приведем в съответствие с нея.

В.С. Рамачандран: Невроните, формирали цивилизацията (клип)

http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=er7XrYCe7cA

 [95041]