Желанията, преминали през разбиване, се различават коренно от неразбитите желания по това, че са получили връзка на Малхут с Бина. Те съдържат Бина, която е включена вътре в Малхут и се намира там в изгнание, в робство.

Сега Малхут, егоистичното желание използва за собствена полза силата за отдаване, която изведнъж е паднала в нея. Това се нарича егоистично отдаване.

Преди бях просто жесток егоист, като разбойник в гората, който напада всеки преминаващ, убива и краде всичко от него. Използвал съм директно желанието си за наслаждение, убивайки хора или правейки ги свои роби, ограбвайки имуществото им.

Но дойде време в историята на човечеството, когато аз съм развит достатъчно, за да разбера, че е неизгодно да продължаваме така. Оказва се, че ще спечеля много повече, ако направя от хванатите в гората хора – свои работници. Аз дори ги обучавам на различни професии: един е строител, друг – обущар, трети – шивач. Нека живеят около мен и да ме обслужват.

Преди, аз ги ограбвах до последната стотинка, а сега мисля, че вече не трябва да правя така. По-добре да търгувам с тях, и така мога да спечеля повече, отколкото само когато крада. След като наоколо има много хубави неща, не мога да нападам и да обера всички – мен също могат да ме убият. И така, започваме взаимно изгоден обмен: ти на мен, аз на теб.

Желанието за наслаждение почувствало, че действието отдаване, насочено в своя полза е много изгодно! Така човечеството започва да се развива. Това е особено очевидно в развитието на държавите, в които са живели евреите, емигриращи от Испания в Германия, Франция, Англия. Защото това е силата, която разбира, че за сметка на отдаването, е възможно повече да се спечели.

Именно те са претърпели разбиване в резултат на разрушаването на Храма. А в тези страни, където попаднаха в дадения момент, хората са живели като варвари, ограбвайки и избивайки се един друг. Но когато се появила такава сила, те разбрали, че е по-добре да се прави иначе: да се създаде търговия, промишленост, взаимно изгоден обмен.

И тъй като у евреите е бил заложен стремеж към отдаване, те са допринесли много за развитието на държавите, в които са живели. Желанието за получаване чувствало, че ще спечели от действията по отдаване и е било готово да отдава, за да получава. В нашият свят такъв човек се нарича образован, съблюдаващ законите. Всички закони, създадени от нас в човешкото общество, определят точно тази разлика: между варварите убийци и егоистичното отдаване. И ние през цялото време ги изменяме в една или друга посока, в зависимост от страната и епохата.

Малцина са, които получават директно, подобно на Сомалийските пирати. Обикновено работи законът „ти на мен, аз на теб “, което е отдаване заради себе си. И тъй като желанията ни са различни, ние можем да си разменяме един с друг: например ти сега се нуждаеш от продукти, а аз от дрехи. Поради тези различия, ние имаме възможност да получаваме наслаждение един от друг. Аз отдавам това, което ми е по-малко важно.

Егоистичните желания се развиват за сметка на връзката ни един с друг. И в крайна сметка, достигаме до състояние, когато целият свят е свързан чрез търговията, промишлеността, екологични въпроси, Интернет, комуникации, общата холивудска култура, започнахме да говорим на един – английски език, да пием същата тази кока кола, да ядем същите хамбургери и да се обличаме еднакво.

Всичко това се дължи на желанието за отдаване, проникнало вътре в желанията за получаване и даващо им възможност да се свържат едно с друго. Само по себе си егоистичното желание не е способно да се свърже с нищо, то разбира само себе си, като бебе, което само плаче и иска. Но когато порасте, то започва да осъзнава, че трябва да бъде учтиво към другите и също да дава нещо, да се усмихва, да моли.

Така ние напредваме към състоянието, когато напълно изчерпваме възможностите за егоистично отдаване и тогава се оказваме в криза. Тази криза ни показва, че е време да преминем към нова форма на отношения. Точно както, когато сме постигнали напредък в  това, че сме преминали от егоистично получаване към егоистично отдаване, така и сега трябва да преминем към отдаване заради самото отдаване.

Ние все още не разбираме как е възможно това – от какво тогава ще получаваме напълване, полза? Но животът ще ни доведе до откритието, че тези отношения дават още по-голяма печалба!

Това е същото, както когато човекът не е осъзнавал, че може да спечели повече без да убива другите, а после измислил и търговията. И в този период на егоистично отдаване  ние после сме се намирали хиляди години. А в периода на егоистично получаване дори още повече – десетки хиляди години. Но сега дойде времето за отдаване заради отдаването.

Това вече е качествено изменение, защото не гледаме вече вътре в желанието си за наслаждение, проверявайки какво има там – егоистично получаване или отдаване, тоест базирайки всичко на егоизма. Сега преминаваме към желанието за отдаване, т.е. изменяме своите ценности. И затова този преход е качествен.

Вече изменяме не средствата, оставяйки предишния си егоизъм, а изменяме своята парадигма, принципният поглед към победата. Сега виждам ползата в другия човек, а не в себе си. А  това изисква истинска вътрешна революция във всеки един от нас и във всички заедно.

Затова няма да ни се размине без предварително интегрално образование. Трябва отначало да се научим как да достигнем до отдаване. Без това няма да можем да преминем до следващия етап: етапът на отдаване заради отдаването.

А след това има още един етап: получаване заради отдаването. Но този преход е още по-лесно да бъде направен, ние просто още повече ще добавим към своето отдаване. Има два етапа на работа с желанията за получаване и два етапа на работа с желанията за отдаване. Тъй като в света съществуват две сили: получаване и отдаване и при тяхното съчетаване се получават четири различни комбинации, т.е. в нас има две състояния в желанията за получаване и две състояния – в отдаващите. А сега се намираме точно на границата между тях, на прехода от едните към другите.

От урока по статия на Рабаш, 30.11.2012

 [94527]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Ако имаме само желанието да се насладим и нищо друго, то действаме като роботи. В момента, когато ни проблесне някое наслаждение, веднага се устремяваме след него, но веднага щом почувстваме болка, се опитваме да избягаме от нея. Това е естественото поведение на всичко сътворено: неживо, растение или животно.

По това, обикновеният човек от нашия свят не се отличава от животните, тъй като в него също действа желанието за наслаждение. Само че неговото желание е по-сложно и заплетено, тъй като човек не разбира откъде идва изведнъж.

Животните се подчиняват на естествените си инстинкти и не се поддават по никакъв начин на външно влияние. Един човек е движен от качества като завист, похот, амбиция. Той се впечатлява от обкръжението, което може да му внуши всевъзможни ценности, които са против неговата естествена природа и които са разрушаващи за него.

Обществото работи не в полза на индивида, а в полза на цялото егоистично, разбито общество. Ако един човек е егоист, то той действа като животно, със своя личен, малък егоизъм.  Опитва се да получи колкото може повече от  този свят: да си построи по-хубава къща, с по-здравословни условия и комфорт. Той се опитва да направи това, което е добро за тялото.

Така са се развивали хората в древността. Но след като техният егоизъм е нараснал и ги е заставил да се обединят един с друг, за да печелят повече един от друг, това егоистично съединяване поражда феномена „мнение на обществото“. И това влияние на обкръжението става вредно за всеки отделен човек, защото от такова съединение егоизмът не само се е увеличил, но и придобил различни изкривени форми, които са далеч от природата.

Това не е естествено, а изкривено съединение на желанията. Тъй като, когато се съединяват много егоисти, техните желания си противоречат едно на друго и непонятно как могат въобще да се съединят. И така влиянието на обкръжението върху всеки е довело до такова извращение на естественото желание: като завист, похот, жажда за власт и слава.

Така се е развивало човечеството. От една страна, във всеки е нарсвало неговото его. А в резултат на изкривеното съединение на такива егоисти заедно и под отрицателното влияние на тази обществена система върху всеки, обществото се развивало по посока, обратна на духовната, на поправеното състояние, което в крайна сметка трябва да достигнем в бъдеще.

Ценностите на обществото вече отдавна са отчуждени от естествените човешки потребности на милиони светлинни години… В резултат, всички ние действаме в съответствие с тези изкуствени, егоистични ценности, които само ни вредят. Но сме принудени да се стремим към тях, защото се подчиняваме на закона за влияние на обкръжението върху човека.

И целият проблем е в това, че това обкръжение не е добро, а нашият общ огромен и извратен егоизъм е преминал мутации от поколение на поколение. И затова дори не осъзнаваме, че той влияе на всеки и ни води в посока, противоположна на природната, правилна форма.

От урока по “Предисловие към ТЕС”, 29.11.2012

[94386]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Развитие на егоизма - No Comments→

Подемът на Малхут в Бина се нарича освещаване, благословията на луната. Това означава придобиване на вяра, благодарение на която човек трябва да благослови своята работа над разума. Той разбира, че не трябва да работи с желанията си за получаване, а трябва да извършва цялата работа в желанията за отдаване.

Но засега той няма желание за отдаване, дори не разбира какво е това. Затова Творецът му показва с „пръст“: „Виж, това е формата на отдаване!“. Тоест, човек постепенно започва да разкрива формата на отдаване и разбира, че именно тя е желаната.

Преди това, той не може нито да я разкрие, нито да я оцени, нито да си я представи. Тъй като това, което наричаме отдаване в нашия свят – не е отдаване, а е скрито получаване, фалшив алтруизъм. Няма съмнение, че докато човек е управляван от егоистичното си желание, трябва да извлече някакво наслаждение от действията си, иначе няма да може дори да се движи.

Напълвайки ближния, човек трябва да чувства някаква изгода от това. Или този ближен му е по-скъп от самия него, защото чувства към него природна, естествена любов, както майката е готова да направи всичко за детето си. Или сме дотолкова свързани, че ползата за другия е неотделима от моята собствена изгода. Или ме ръководи някакъв страх!

Движещ мотив може да бъде или облага, допълнителна полза, или желание да намали страданията си. Това също се възприема като егоистична печалба и обикновено, а дори и по-важно, отколкото наслаждението.

Мога да чувствам полза от придобивка, както и от факта, че съм избегнал загуба, и във втория случай радостта ми е много по-голяма. Човек може да намери банкнота от сто долара  на пътя, да се зарадва и бързо да забрави. Но ако загуби своите 100 долара, той ще страда много повече, отколкото при намирането им. Това е все едно да откъсне нещо от себе си.

Затова трябва да разберем, че силата на вярата се намира над нашето желание и се придобива на два етапа: първо, желанията, които работят по отношение на печалбата, а след това тези, в които се усеща загуба. Желанието ни е разделено на две части: нива 0-1-2, които се наричат Галгалта–Ейнаим, и нива 3-4, АХА‘‘П. Затова отдаването отначало се осъществява в желанията за отдаване, а след това и в желанията за получаване.

И е ясно, че работата заради отдаването в получаващите желания е много по-трудна, тъй като при това човек усеща истинска загуба. Той би могъл да получи пряко наслаждение в тези желания, а сега точно обратно, готви се да отдава именно за сметка на тези желания. Оказва се, че за неговия егоизъм това е двойна загуба.

Но той „благославя“ себе си, т.е. придобива свойството отдаване и така напредва, докато не получи „освещаването на Луната“, когато свойството отдаване става свято за него.

Самият той не може да свети, като Луната, но свети в тази степен, в която се прилепя, за сметка на силата на вярата във висшата сила, към източника на светлината, към Слънцето. Благодарение на него Луната е осветена.

Луната е като същата тази земя, която не може да произведе никаква светлина, но предано се присъединява към Слънцето над земната повърхност и по този начин започва да свети. Това не е нейната собствена светлина, а тя свети за сметка на това, че не получава нищо за себе си, а само за да дава светлина на другите.

От урок по статия на Рабаш, 30.11.2012

 [94427]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

За да изляза от сегашната ситуация, имам нужда от беди. Без тях няма да се преместя от мястото си.

Бедите са два вида:

• или сам се боря с проблемите, чрез прилагане на разума и чувствата;
  или ме бият.

Първият метод се нарича „пътят на Тора“: правя анализ да разбера ситуацията, упражнявам се, дори играя театрални сценки. Методите наистина нямат значение, важното е да се опитвам да изпълня целта, да я разкрия с всички налични средства, като растящо дете. И по този начин призовавам върху себе си светлината, възвръщаща към Източника. В този случай бедите ми се наричат „страдания от любов“, защото страдам именно от липса на любов към другарите, към ближния, към Твореца.

А вторият начин ми носи материални неволи, които не са насочени към целта чрез системата на групата и висшите светове. Тези проблеми са разтегнати в дълъг период от време и са тежко страдание. Разликата между степените е много голяма и затова материалният път изисква огромна маса „вещество“ – огромна болка и колосално време, за да се постигне макар и минимално количество на духовна сила. Тъй като всяка степен е като зрънце в сравнение с по-висшата степен.

И затова с всички сили трябва да издигаме работата си на нивото на съзнателно развитие – и не защото бягаме от материалните страдания, а защото с това доставяме радост на Твореца, комуто се нрави точно тази по-висша работа.

„Добрите“ неприятности ясно и по забележителен начин насочват човек към великата цел, спестявайки му много усилия. Да кажем така: хиляда материални действия могат да се сравнят с една духовна секунда в групата. И като резултат – какво сме постигнали след хиляди години на развитие в този свят?

Въпрос: Сам ли избирам типа страдание или то се определя от решимо?

Отговор: В решимо не е заложена формата на изпълнение. Именно ти решаваш каква ще бъде тя: духовна или материална. Изборът ти е в следното:

•  или се включваш в групата и реализираш решимото по духовен път, чрез страданията на любовта;
•  или не се включваш в групата и решимото се осъществява само по себе си, в значителна степен, посредством бедствия в нашия свят.

В групата работиш пред другарите си, искаш да се сближите, да се съединиш с тях и постоянно се тревожиш за това: „Ще установим ли връзката между нас? Как да се издигнем? Кога ще достигнем до любовта?“. И тогава изведнъж между нас се отваря омразата – строго, като по „рецепта“. Така и трябва да бъде.

А по втория начин, когато не се включваш в група, дори и да посещаваш уроците 10-20-30 години – страданията те застигат в материалния ти живот.

Както пише Баал а-Сулам в статията „Свобода на волята“, човек може да избере само едно – обкръжението: „Какво ще ми въздейства? Как да усиля това въздействие и да го насоча към целта на творението по-точно?“. Ето това е изборът – ти избираш фактора, който ще те възпитава и поправя. Става дума за системата “учител-група-книги”, и трябва да се включиш към нея максимално. Ако го правиш – изборът е добър, а ако не – лош.

От урока по статията “Изгнание и освобождение “, 28.11.2012

[94216]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: С какво “изгнанието” се различава от състоянието “ло лишма”?

Отговор: Човек чувства изгнанието едва след като се е намирал на високо ниво и поради това може да разбере, че сега е отишъл в изгнание. Изгнанието е падение, след като човек е узнал нещо, усетил, след като е бил в контакт с Твореца. Сега той чувства, че се е изключил до известна степен от всичко това.

Стъпалата на нашите предци: Авраам, Исаак, Яков, за които разказва Тора – са нива на разбиране, прозрение, чувството на отдаване, на свойствата на Твореца, Неговото разкриване. А грижите в Египетското изгнание вече са „обременяване на сърцето“, което човек усеща, след като е достигнал състоянието, което се нарича „праотци“ (самото начално състояние).

Докато „ло лишма“ е първоначалното състояние на човек, който учи и се опитва да се издигне чрез всички налични средства, които са му достъпни. Той все още се намира в егоистични намерения. Той желае да постигне отдаване, усеща стойността на това свойство и би искал да се откъсне от самия себе си. Но и това отклонение той иска заради себе си, чувствайки, че тогава ще му бъде добре. Това чувство, че дори когато се стреми към отдаване, все пак действа в своя полза, се нарича „ло лишма“.

Но това е при условие, че цени отдаването, и то не поради това, че му помага да се откъсне от трудностите в живота или в надеждата за духовно възнаграждение. Той иска да се намира в отдаване, защото светлината му оказва такова влияние. Човек дори не знае какво означава да се намира в отдаване. Но вътре в него се раждат някои нови преживявания, формират се такива желания, стремежи, които го карат да цени отдаването. Дори не знае откъде е дошло това – а то е в резултат от въздействието на светлината, възвръщаща към източника.

И тогава този стремеж става все повече и повече осъзнат, и човек сам започва да се държи за него. В крайна сметка достига до състояние, когато желае само да отдава, откъсвайки се от всякакви собствени интереси.

За целта е нужно да премине много пъти през обременяване на сърцето, през различни препятствия. Показват му, че в живота остават скъпи за него неща, от които не може да се откъсне – колко той все още се интересува от тях и не може да се издигне над своята егоистична любов към някои хора или пристрастеност към нещо. Вижда и как не може да се издигне над своята омраза към някого или нещо.

Светлината му помага да направи такова изясняване. И в крайна сметка, чрез много работа и молитви, човек достига до това, че се опитва да се издигне над всичко това и „почти“ достига до отдаване. Тогава висшата светлина завършва тази степен за него, както е казано: „Положил усилия – и намерил“.

Главното е напредъкът на човек да се ускори чрез интензивна работа в групата. Всичко зависи от обкръжението.

От урока по “Предисловие към ТЕС”, 27.11.2012

 [94142]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Данни на СЗО: Повече от 350 милиона души по света страдат от депресия. Броят на хората, страдащи от самота в света, нараства експоненциално. Над 30% от хората в света страдат от самота и емоционална изолация. Развитието на нови технологии, по-специално, комуникацията по Skype чрез Интернет, само допринася за този сериозен проблем.

Страдащите от самота не са склонни да споделят проблема си с обкръжаващите, въпреки че отчаяно се нуждаят от подкрепата и съчувствието на близките си. Физическа травма и силно чувство на социално отхвърляне предизвикват в мозъка на човек еднакви реакции. Освен това, самотата може значително да намали продължителността на живота, както и  да доведе до нарушения и разстройства на съня.

Коментар: Човек е програмиран да се обединява с другите, въпреки егоизма си. Това показва двойнствеността на нашата природа, но в средната линия, възникваща в нас с помощта на светлината (възвръщаща към Източника – Твореца), получаваме, независимо от двойствената ни природа, съвършенство, вечност и покой.

 [94866]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Сред ”народите на света” има категория ”АХАП в подем”, която първа трябва да се присъедини към Израел. Кои хора се отнасят към тази категория?

Отговор: Някои се включват към процеса по време на поправянето, а другите се поправят едва преди самия край. Но всъщност, не става дума за хора, а за съсъди. Работата не е в килограмите на плътта и не в животинските свойства – всичко това няма отношение към духовното. Важно е друго: колко голям е егоизмът в човек и колко дълбоко под него е погребана точката в сърцето.

Тъй като всичко в човек – това е неговият егоизъм. Къде се таи в него искрата (•), бъдещето отдаване? В кои пластове? На кой от петте нива на авиюта (дебелината на желанието)? Съобразно с това е и пробуждането на човек за поправяне.

По принцип, всички имат точка в сърцето. След разбиването и смесването на съсъдите, дори ”каменното сърце” има зачатък от нея – иначе то няма да може да се поправи. Но ако последното, четвърто ниво се поправя само накрая, то останалите всъщност се отнасят към ”АХАП” в подем.

От урок по статията ”Изгнание и освобождение”, 02.12.2012  

[94534]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Ако завися напълно от обкръжението, то как мога да му въздействам?

Отговор: Ако се вгледаш и убедиш, че всичко, което ще си в бъдеще, напълно се определя от обкръжението, т.е., че ти си глина в ръцете на създателя/ обкръжението, тъй като висшата светлина достига в абстрактна форма и обкръжението те формира с това, че светлината преминава през него и ти въздейства, то можеш по някакъв начин да си представиш обкръжението: какъв вид трябва да бъде то. Защото това е твоето бъдеще. Според това ти искаш да намериш в обкръжението това бъдещо състояние и така да се отнасяш към него.

И тогава започваш да откриваш, че в него се намират твоите бъдещи свойства и въобще целият свят, доколкото частното и общото са равни. И дори в индивида, ако се задълбочиш в него, ще видиш целия свят до пълното му поправяне (Гмар Тикун).

Затова, когато се вглеждаш в обкръжението, търсиш и се поставяш в зависимост от него, започваш да разкриваш, че във всички тези другари са всички бъдещи поправени състояния, въпреки че те сами в себе си не разпознават това. Така големият кабалист рав Йоси Бен Кисма се е учил от своите начинаещи ученици, както е казано: „От всеки свой ученик съм се учил“.

Именно така трябва да се отнасяш към обкръжението, тъй като това е обвивката, която ти въздейства. И колкото повече си я представяш в поправена форма, толкова повече тя ти влияе. Тя няма собствена форма, всичко зависи от това, как я виждаш ти.

Може да попитаме: защо е казано, че щастливите хора не седят в компанията на грешници, и още по-щастлив е този, който е сред праведници.

Разбира се, става дума за грешници и праведници в правилно обкръжение, което напредва в духовното. Но работата е в това, че човек сам оформя обкръжението си. С това, как той се отнася към него днес, определя ще бъде ли това „сборище на грешници“ или „събрание на праведници“. И според това, той решава как ще му влияе това общество.

Тъй като не знаем кои са грешници и кои светци. Първоначално хората се стремят към духовното – така като цяло разкривам в земните си органи на възприятие (зрение, слух, обоняние, осезание). В разумът и сърцето виждам, че повече или по-малко хората се стремят към духовното. А как ще ги възприемам от този момент нататък – зависи от мен. И от това, как ще им давам всякакви свойства, по-висши и по-достойни – така те ще ми влияят.

Аз изграждам обкръжението си – обвивката, която ми въздейства. И тогава тя определя не само това влияние, а също и формата на Твореца. Тъй като Творецът няма форма. Отношението между мен и обкръжението формират образа на Твореца в мен, образ, който Той няма – аз просто си Го представям в такъв вид.

В последствие това обкръжение се превръща във външен съсъд/ кли за мен, което държи обкръжаващата светлина. И така – до пълното поправяне, докато този съсъд също се обедини с мен и стане мой съсъд, всички мои „Аз“ се изпълнят с вътрешна светлина.

От урока по  книгата “Зоар”, 29.11.2012

[94293]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Много хора смятат, че е по-лесно да повярват в Бога, отколкото на методиката за взаимно поръчителство…

Отговор: През цялата ни история вече видяхме, че сляпата вяра в Бога нищо не дава. Възможно е това да облекчава нечий живот, но не е това, което се изисква от нас.

От нас се изисква ясна, здрава, разумна намеса в природата. Трябва да създадем допълнителна добра сила в природата, за да балансираме злата, която е специално създадена така, че човек сам да може, уравновесявайки своята зла, егоистичната природа, да създаде в нея добро, равновесно състояние и по такъв начин да се развива и да израства.

Трябва да действаме съзнателно: в добавка към егоистичната си природа да построим втора и да ги съединяваме заедно в равновесие. Именно в равновесието между тях, без да унищожаваме егоизма си, да го използваме такъв, какъвто е, ние добавяме към него положително отношение към другите, като по този начин го уравновесяваме.

Това е цялата система, която започва да ни издига над нашия свят. Надявам се, че това ще се получи, просто защото не виждам друг изход. В крайна сметка, това ще ни изведе до вечно, съвършено и добро ниво на съществуване.

Но колко страдания още ще трябва да изтърпи народът ни, за да започне да се вслушва в това, да отвори, да речем, страницата на сайта и поне малко да вникне в този метод. Тъй като това е против нашия егоизъм и веднага отблъсква хората, те не вярват в него. Струва им се, че това е глупаво, неразумно – къде са тук ракетите, въоръжените сили? Хората винаги са се надявали на сила. Но едва сега започваме да разбираме, че това не е решение. За първи път през последните години от нашето съществуване започваме да виждаме, че решението не е във военните действия.

В крайна сметка, хората ще разберат истината, но жалко за тези страдания, които ще се стоварят на плещите им, за да докоснат поне малко сърцата им, да предизвикат страх в човек за неговото бъдеще, да го заставят да се вслуша.

От беседата за ситуацията в Израел, 22.11.2012

[94706]

Filed under: Движението "Поръчителство" - No Comments→

Въпрос: Как нисшият трябва да използва връзката си с висшия по време на поправянето?

Отговор: Нисшият трябва да се самоотмени, за да получи от висшия. Сякаш потъваш в река и ти хвърлят края на въже, за да се хванеш за него и да излезеш на брега. За теб ”да се хванеш за въжето” означава да достигнеш поне минимално подобие по свойства. Това минимално подобие е всъщност самоотмяната.

А по-нататък работата става по-трудна. Отмени се пред висшия, ”хвани се за края на въжето” и вече имаш свързващата нишка. Но сега, за да започнеш да получаваш, за да отдаваш, трябва да пронижеш тази нишка с вътрешно желание, покрай самоотмяната и покрай обикновеното сливане с висшия. Тук трябва да действаме против собственото разбиране – с това внасяш своето желание във висшия и преминаваш към етапа зачеване.

Иначе нищо няма да се получи – гордостта унижава човек и това е много голям проблем.

В нашата работа групата се явява в ролята на висшия. В моите очи тя трябва да е понятие, идея за въплъщението на единството. Тъй като единството, като такова – това вече е висше свойство. И тук е необходима добавка към простото самоотменяне. Отменяйки се, аз се сливам с висшия, а ако продължавам тази работа по-нататък, установявам връзка с него.

Казано с други думи, благодарение на първоначалната самоотмяна аз се докосвам до висшия – с групата, учителя и учението. Но за да вляза в него, за да получавам от него, трябва да отменям ”плътта” на своето желание, пласт след пласт. Този период се нарича: „девет месеца бременност”, и в крайна сметка ще настъпи раждане.

От урок по ”Същността на науката кабала”, 25.12.2012

[94679] 

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - No Comments→