Когато природата променя лицето си

каббалист Михаэль ЛайтманНие сме сериозно объркани, защото живеем без да знаем защо и за какво? По-лоши сме от което и да е създание, защото те дори не се замислят, те нямат още едно общо желание, което да се извисява над телесните им потребности. На тях им е напълно достатъчно да подсигурят базовите си нужди: храна, секс, семейство и това е. Такова е животинското стъпало. И сред хората някои се задоволяват само с това, т.е. с желанията на неживото, растителното и животинското на нивото човек. Но заедно с това, в нас има и човешко желание, което поставя въпроса за смисъла на живота, за същността: ”За какво живея?” – и се издига мъничко над животинското стъпало.

Тогава на човек не му е достатъчно просто да съществува в света. Той иска да знае кой е той и какво е той, от къде е и какъв е смисълът на неговия живот? Това желание се нарежда по скалата на желанията след желанията за храна, секс, семейство, пари, почести и знания. Аз искам да опозная своята същност, своето предназначение и това искане затъмнява останалите. Тъкмо това искане ме изкачва на стъпалото над ”животното”. Всичко би било наред, ако живеех ”животински” живот и не се досещах за това. Но сега, в своите желания аз съм  човек, а в усещанията и разбиранията – ”животно”. Това ме унижава до нивото „прах“, аз просто не съм способен да съществувам по този начин повече.

В подобни ситуации хората не знаят как да си отговорят на тези въпроси. Те идват до отчаяние, захващат се с наркотици, сблъскват се с проблеми, създават революции, създават терор – само за да потиснат въпроса за смисъла на живота.

А след това започват да разбират същността на проблема: в началото на живота си човек е обкръжен от грижи, предназначени за неговото израстване, а след това сякаш го хвърлят и го оставят на произвола на съдбата: ”Прави каквото искаш и се грижи сам за себе си.” Това го хвърля в шок: изведнъж той сам трябва да се обезпечава, да работи, да се изхранва, да решава проблемите си. Това съвсем не му допада, той би предпочел да е малък, както преди и да се грижат всички за него. Но не, казват му: ”Времето изтече”.

Защо в живота е установен такъв ред? Защо е необходим такъв радикален поврат?

Това противоречие кара човек да търси отговора. Както пише Баал а-Сулам, от тук са произлезли вярванията, религиите и всевъзможните концепции. Всъщност, причината за тяхната поява е много сериозна и дълбока, тя е заложена в самото сърце на човек.

Хората не просто са се страхували от вятъра, слънцето или пък от луната, както ние си го представяме. Тъкмо обратното, в някакъв смисъл ние сме много по-примитивни, отколкото онези, които са изобретили религиозните представи. Много повече вярваме в митове и други бръщолевици. Примерно, днес светът е полудял с настъпването на ”Края на света”. А всъщност става дума за дълбоко вглъбяване на човека, замислен над своето битие, над Висшето управление, за случващото се в живота. Защо Природата ни пази до зряла възраст, а след това рязко променя своето отношение? Погледнете децата: те сякаш се намират под защита. Детето през цялото време пада, удря се и нищо, сякаш Висшата сила го пази, като добавка към човешкото му обкръжение. Но когато порасне вече нищо не му се прощава и му се налага да си плаща дълговете.

Ето върху това хората от древността са размишлявали сериозно. Те виждали как чрез родители и близки, чрез цялото общество, Природата до определена възраст проявява грижи към човек, а след това ”променя лицето си”.

Може би, в този скок, в разрива, в разреза между двата стадия можем да установим контакт с Висшата сила, която ни наблюдава и ни управлява. Може би наистина тук можем да съгледаме нейните изисквания към нас, да разпознаем какво иска от нас с тази промяна и това отношение – и да я разберем по-добре.

Освен това, хората от онези времена са били много по-близко до Природата, те са се опиянявали от нея, ”дишали” са с помощта на силите и са я усещали много по-добре от нас. И затова не трябва да се предполага, че древните вярвания са възникнали на празно място. Да, те са се видоизменили през хилядолетията, но отначало са се базирали на сериозните въпроси за човешкото битие, сякаш са разделени на добро и зло. До сега не е било по силите ни да съединим тези две повърхности на реалността, защото не можем да се издигнем над знанието. Силите на доброто и злото продължават да съществуват в нашето възприятие по отделно, без да се съчетават помежду си.

От урок по статията ”Мир”, 21.12.2012

[96102]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация: