Въпрос: Какво означава да подготвиш своите съсъди?

Отговор: Това означава да подготвим съсъдите си за получаване на напълването, с една дума, да вземеш чиния, кофа, или какъвто и да е обем. Съсъдът (кли) се нарича желание, в което можеш да получиш напълване. Това не е някакъв нежив съсъд, а твоето желание.

Насочено ли е това желание към онова, което ти се полага да получиш съгласно реда на стъпалата? Ако то не съответства на нашата цел, то няма какво да предоставиш за напълване, сякаш си донесъл чувал и се готвиш да го напълниш с вино. Но това е невъзможно, защото е неподходящ съд за напълване с течност.

Желанието трябва да бъде именно към правилното напълване, а това означава, всеки път към все по-голямо свързване между нас. Във връзката помежду ни ние пораждаме все по-голямо желание за обединение, за да може в него да се разкрие любовта на Твореца и да пробуди такава любов в нас към Него.

А подготвителната крачка към достигане на любовта ни към Твореца – това е постигане на трепета в нас. Трепетът – това е поправяне на отдаващите желания, на Г”Е, а любовта е поправяне на получаващите желания, на АХА”П.

Сам по себе си съсъдът не съществува като такъв. Той е следствие на нашето съединение, за това са необходими най-малко ”десет човека” за постигане на действащ съсъд. Съсъдът ще е действащ, ако се стремим максимално към нашето вътрешно съединение, желаейки да разкрием свойствата на взаимно отдаване вътре в него, с помощта на което ще можем да достигнем любов към Твореца.

Трябва да дадем на светлината нещо, над което да работи. Ние не и даваме такава възможност! Това се нарича: ”Дойдох Аз и не намерих нито един човек”. Няма го човекът, защото не сме създали такъв образ чрез нашето съединение. Ние се протягаме към това, забравяме, това не ни се струва отнасящо се към нашето дело и не попада в главите и сърцата ни. А щом няма правилно намерение, то е жалко да хабим времето за учене – по такъв път не ще можем да се издигнем по-високо от неживото ниво на светостта.

Затова ние наистина оставаме в мъртво състояние: и от ден на ден повтаряме едно и също, като неживи.

От урока по ”Предисловие към ТЕС”, 27.12.2012

[96661]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →