Новосибирски конгрес, урок №2

Въпрос: Казахте, че душата е алтруизъм, т.е. свойство, достъпно за малцина. Когато се занимаваме с поправяне и издигаме света заедно със себе си, поделяме със света онази душа, която сме заработили, или отглеждаме за света душа, с помощта на светлината на поправянето, която се спуска върху нас?

Отговор: Не създаваме нищо ново. Имаме много малки, животински, егоистични желания и светлина, с която можем да манипулираме, ако ú се уподобяваме. Привличаме въздействието на светлината, а светлината предизвиква в егоистичните ни желания още по-големи егоистични желания, които всеки път поправяме.

Да допуснем, желанието за получаване е малко, точкообразно, с минимална мощност, равно на единица. В него съществува светлината, свойството отдаване.

Светлината влиза в това желание: свойството отдаване напомпва тази точка със своето желание за отдаване, с топлота, любов, съчувствие и нежност. Тази точка набъбва, в нея се образува огромно желание. И тогава мощността на Малхут става равна, да допуснем, на хиляда. От какво тя е получила желание за получаване с такава огромна мощност? От това, че светлината я е напълнила по такъв начин.

Казваме, че в светлината има авиют (дебелина на желанието). Какво означава това? Предложил съм ти сладкиш, почерпил съм те с бонбон, подложил съм ти възглавничка, посъветвал съм те за нещо с топлина. Аз те надувам със своето отношение така, че ти започваш да желаеш всичко това. Моето добро отношение към теб се преобразува в желание и ако след това не получиш от мен, ти вече започваш да страдаш. По такъв начин аз възпитавам желанията в теб. Тъкмо това прави светлината с нас, като с разглезено дете. Така тя ни изгражда, спускайки се отгоре надолу.

А след това, при издигане отдолу, тя прави обратното, но на практика все същото. Тя въздейства на егоизма ни, разтрепервайки го, сякаш го размачква. От въздействието на светлината егоизмът нараства и става все по-голям и по-голям. По такъв начин ние израстваме.

При това, егоистичната и алтруистичната съставна израстват паралелно и на всяко стъпало, във всеки свят те са противоположни и трябва взаимно да се допълват дотогава, докато не достигнем нивото на Безкрайността.         

Всичко прави светлината, която все повече развива отрицателните желания в нас. Когато започваш да се занимаваш – твоите желания са малки. А на другия ден започваш да ненавиждаш другите, после още нещо и т.н. И с Твореца е същото – днес се страхуваш да кажеш нещо лошо срещу Него, утре ще Го ненавиждаш, а в други ден – ще крещиш срещу Него. Ще дойде време, ще пораснеш и ще разбереш, че е така.

От 2-рия урок от конгреса в Новосибирск, 07.12.2012  

[95093]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития | Add Comment →