Виж Твореца зад другаря си

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо, поправяйки отношението си към ближния в любов, придобивам ново знание за света?

Отговор: Това винаги е твоето желание. Има само съсъд и светлина – желанието и това, което се случва в него. Работата е в това, как аз, от своето желание, се отнасям към теб, т.е. към „чужд“. С други думи, в мен е нарисуван някакъв странен образ, а аз трябва да поправя своето желание по отношение на този образ, да превърна желанието в противоположност – и в съответствие с това да разкрия новото състояние.

Аз никога не излизам извън себе си. Трябва само да променя себе си, своето лошо отношение, омразата си, да я превърна в любов. И тогава в нашите отношения с теб ще разкрия духовния свят.

Така или иначе, всичко е вътре. Пред нас е един огромен свят, но всички знаят, че тази картина е очертана в нас. Баал а-Сулам пише за това във Въведението към книгата Зоар.

Но от къде в мен възниква твоят образ?

Той е резултат от въздействието на Твореца. Всички нива на природата – нежива, растителна, животинска и човешка – всички нива на развитие на желанието, от нулево до четвърто, ме водят към Твореца, към постигане на Висшата сила. Така че всичко, което чувствам като нещо извън мен,  е Творецът. И затова Рабаш пише, че в другаря или поне зад другаря си, трябва да видя Твореца.

2012-12-17_rav_bs-kabbala-ve-filosofia_lesson_n6_03

Така че, външният образ в моето възприятие е искрата, част от светлината, от Твореца. Така, благодарение на разбиването на съсъдите, изведнъж извън себе си откривам други, непознати за мен хора. В мен възниква „дипол“: аз и някой друг. Този някой засега заема мястото на Твореца, за да правя упражнения по самоусъвършенстване  с него. Но в действителност освен човекът и Творецът няма нищо повече.

И затова трябва да разберем, че чрез своето поправяне в кръга на другарите, помагаме за поправянето на целия свят. И оттук е ясно това, което Баал а-Сулам пише в края на Предисловието към книгата Зоар: ако Исраел поправя себе си, светлината от него ще се излива върху цялата останала реалност. И нищо повече не е необходимо. Това е достатъчно, за да поправим себе си.

Така че, моят другар – не е другар, а Творецът, който  е внесъл този образ в мен на фона на всички останали нива на реалността. На четвъртия етап от развитието, творението е изпитало срам пред Твореца – и именно затова мразя другаря, когото виждам пред себе си. Това е резултат от същия този срам.

Да се върнем към знанията, които човек придобива при поправянето. Без тези знания няма да се размине. Как в противен случай ще повиши любовта си? Всяка степен се състои от чувства и разум – и не е възможно да напредваме само с едно от тях. В крайна сметка,  наслаждението е в разбирането действията на Твореца. Той иска да Го разкрием като вършещ за благо и творящ добро. И за това трябва да знаеш как Той прави това, с каква мъдрост, в каква форма, с каква грижа. Тук е необходима мъдрост, при това дълбока мъдрост – ти сякаш се обличаш в Твореца.

В нашия свят, докато сам не пораснеш и не станеш баща – няма да разбереш родителите си. И в духовното сливане това е задължително – без него няма как да разбереш Твореца: кой е Той, какъв е той. И като резултат идва любовта.

Докато не постигнеш Твореца, няма да можеш да Го обикнеш. Ние, възрастните си спомняме различни случаи от детството – всичко, което са правили родителите ни, което са вложили в нас, което са жертвали заради нас – и започваме да ги разбираме, да ги обичаме много повече, отколкото в детството. Така е и с Твореца.

От урока по статията „Кабала и философия“, 17.12.2012

[95685]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: