От 2-ра беседа за нов живот

28 декември 2011 г.

Не всичко, което има горчив вкус, е негодно

Ако хвърлим един поглед върху нашата история, можем да видим, че непрекъснато се развиваме. Докато растителното и животинското ниво на природата се променят с бавни темпове в продължение на столетия, ние се развиваме с редица поколения и дори в продължение на едно поколение.

Аз, например, започнах живота си в първата половина на последното столетие и с прехода в XXI век виждам как светът се изменя. Преди, хората са живели в села, провинции и малки градове със свой характерен начин на живот, а днес всичко е динамично, всичко е различно: начинът на мислене, подходът към живота и т.н.

Възниква въпросът: не е ли достатъчно, че сме родени и живеем от година на година? Защо трябва да се променяме? Очевидно е, че едно новородено бебе трябва да порасне, за да започне да живее пълноценен живот, да има семейство, деца и да им придаде своите постижения, за да продължат неговия път. Но защо хората се нуждаят от някакво допълнително развитие освен веригата от поколения, присъща на животинския свят? Откъде идва тази противоположност? Каква е целта на човешкото развитие? Това е нещо, което не виждаме.

И все пак, можем да направим аналогия с едно бебе, което все още не е готово за живот. На него му е нужно продължително развитие, за да придобие разум, сила и чувства, докато действително се научи да разбира живота, да го подрежда и променя. Възможно ли е, и с нас да бъде по същия начин? Може би стотиците години на нашето развитие са сравними с живота на един човек? Може би всяко столетие от човешката история е като една детска година?

Обаче ние не виждаме накъде отиваме. Детското развитие преминава по утъпкан път и знаем, как да му осигурим всички необходими неща, включително упражнения, игри и специално обкръжение. И въпреки това, целта на човешкото развитие е неизвестна за нас и затова не забелязваме прогреса на поколенията. Струва ни се, че този процес е случаен.

Като объркани родители гледаме бебето и не разбираме, откъде се е взело и за какво. Нямаме представа за това, как да го възпитаваме, какви упражнения да му задаваме или в каква среда да го поставим… В резултат, нашият малчуган ще ходи по трънлив път без необходимите естествени желания, които да го подбутват към истинския път.

Даваме на нашите деца знания, научаваме ги на чувства, учим ги на четене, писане, музика и рисуване. Те живеят в изкуствен свят, в сравнение с който външният свят на възрастните изглежда като дива прерия.

Но къде са грижовните родители и възпитатели на цялото човечество? Те липсват, затова всяко поколение, въпреки целия прогрес, е много по-отчаяно, отколкото предишното – много повече не му достига. От една страна, постигаме много повече, но от друга все по-силно се опустошаваме.

До какво достигнахме днес? Какво постигнахме? Какво ни даде цялото ни развитие? Отидохме в космоса, стъпихме на Луната – но тази тема не е особено популярна днес, тя е банална и изкуствена. Постигнахме впечатляващи резултати тук на Земята, но все още не сме намерили щастието, все още не сме разкрили, как да наредим живота си.

Глобалната криза се изостря, семействата се разпадат, родителите и децата страдат, обществото страда, процъфтява наркоманията, терорът гърми, а депресията става най-разпространеното заболяване. Къде е радостта? Къде е доброто настроение?

Излиза, че човечеството няма добри родители, които да го обкръжат с грижи и да го отглеждат правилно.

А междувременно виждаме, че природата ревностно се грижи за правилното развитие на всяка една от нейните частици. Когато ставаме родители, изпитваме неописуема любов към своите деца, искаме да им дадем най-доброто, посвещаваме живота си само на тях. Най-добрите експерти, технологии и огромни ресурси служат на децата за тяхното развитие.

И въпреки всичко, не постигаме успех, макар и природата да ни осигурява всичките необходими средства. Дава ни любов, без която бихме останали безучастни към своите деца. По същия начин и животните обичат своето потомство.

В крайна сметка, става ясно, че природата, докато се грижи за развитието на всички създания, демонстрира много своеобразно отношение към тях. От една страна, създава спокойни условия за правилно развитие, предизвиквайки в родителите тази инстинктивна любов към децата. Така не ни остава никакъв друг избор – длъжни сме да се грижим за тях. Но от друга страна, виждаме, че човешкият род не постига успех.

Плодът на дървото се ражда горчив и непривлекателен, но накрая узрява и показва цялата си красота, сочност и благоухание. А какво, ако сме подобни на този плод? Какво, ако сега преминаваме през преходните периоди на развитието и просто не сме узрели още? Възможно е нашето сегашно състояние да е близо до кисела, твърда и неузряла ябълка, която все още не е придобила пълния си цвят? Без да знаем предварително, как можем да предвидим щастливия край на развитието й?

По същия начин, като гледаме малкото, неразумно дете, което има още много да расте, е трудно да си представим, че някой ден то ще се включи в живота на възрастните, ще действа независимо и ще учи нови неща, променяйки света. За разлика от това, животното почти спира да се развива няколко седмици след раждането си. Действайки инстинктивно, то не променя себе си или света.

Оттук можем да направим извод. Първо, нашето развитие става поетапно. При това, колкото „по-горчиво“ е създанието в началото, толкова „по-сладко“ е в края на своето развитие и постиженията му са много по-възвишени.

Ако съберем в една картина всички примери, които природата ни показва, можем да заключим, че преминаваме по път на особено развитие. От поколение на поколение се развиваме като едно създание, което все още не е завършило преходния етап. Затова, сме толкова „горчиви“, толкова неуспешни. Но в края на нашето развитие ни чака едно прекрасно и съвършено състояние.

Виждаме, че човешкият род властва над растителния и животинския свят. Човекът е венецът на творението. Затова, развитието на човека отнема най-много време. Затова, по пътя той преминава през най-крайните състояния, като че ли, не и отнасящи се към един и същ вид.

Ако говорим за природата, която ни развива, то можем да заключим за себе си и за нейната връзка с нас, едва когато видим края на развитието. Иначе бихме грешили, както с ябълката, чието начало на съзряване, като че ли не предвещава никаква полза. Едва в края виждаме с каква мъдрост природата ни е отглеждала, формирайки прекрасен и вкусен плод.

Съгласно този закон, трябва да признаем, че ние също премиваме през подобно развитие, а неговата цел е несъмнено да ни доведе в края на поколенията до добро, прекрасно, здраво, съвършено, „сладко“ и красиво състояние.

Пиеса, превръщаща се в живот

Природата поетапно ни развива. Всеки път, на всеки етап, във всяко поколение, придобиваме все повече и повече разум и усещания, опознаваме природата, а творението се издига над всичко и се научава да възприема, да властва… И видимо, в края на своето развитие, човек действително постига най-високото ниво на реалността.

Тогава нека погледнем, какво ни помага да се развием, какви сили действат върху нас.

Нека разгледаме картината като цяло чрез специфичния пример с детето. При липсата на външни човешки фактори детето ще се развие като животно под влияние на своите природни импулси и нужди. В този случай, едно дете не би узряло до нивото на нещата, които човечеството е създало за него. Ако то не е поставено в средата на връстниците си, няма да знае как да действа с другите, как да се свързва, да играе и да контактува с тях, как да ги използва, да им помага и да търси тяхната помощ.

От друга страна, ако устроим среда за него: детска градина, училище, възпитатели и игри, ако родителите непрекъснато се стремят да го развият не посредством природните импулси, притискащи го отзад, а чрез външни стимули, които да го теглят напред, неговото развитие многократно ще се ускори. То може да бъде учено на музика, на рисуване, на скулптура, на танци, на компютърни умения и на много други неща, при условие, че му осигурим тези средства отвън.

Следователно, има две сили на развитие: едната по естествен начин притиска отзад, а другата притегля напред, чрез правилното обкръжение.

Може би този принцип се отнася и за нас? След стотици години, най-накрая разбрахме, че трябва да се развиваме като плода на дървото, от лошото състояние към доброто. Затова нека да устроим за себе си обкръжение, което да ни дърпа напред. Тогава ще преминем през оставащите етапи бързо и комфортно, без да получаваме болезнени удари отзад. Нека да се възползваме от развиващите игри, умните обяснения и други прекрасни средства, чието влияние би било нежно и приятно.

Днес, вече разбрали двата метода на нашето развитие, се оказахме в наистина трагично състояние, изправени пред глобална криза. Човечеството не знае как да се грижи за себе си. То прилича на изгубено дете, стоящо безпомощно в една стая, чувствайки се изоставено. Кризата поглъща всички сфери: семейство, образование, култура, връзка между родители и деца, наркомания, разводи, наука и най-вече икономическата и финансова система. Нещо повече, преживяваме екологична криза, нямайки представа, какви огромни катаклизми ще се стоварят върху нас в близко бъдеще.

Способни ли сме да приведем всичко в порядък? Способни ли сме да се развиваме, колкото се може по-комфортно и бързо? Виждаме, че това зависи от обкръжението и че също така, можем да устроим за себе си обкръжение, което да ускори развитието ни.

Хиляди години изминаха преди да изобретим толкова разнообразни средства за децата: игри, компютри, музика, танци, действия от различни видове, басейни… В крайна сметка трябваше да разберем, че си заслужава. Може би трябва да използваме същата схема и за човешкото общество?

Вече знаем, че за да ускорим развитието трябва да имаме специални средства. Например, за да се излюпят яйцата, не чакаме кокошката да седи на тях, а ги слагаме в инкубатор и си набавяме необходимото количество, без да чакаме някаква услуга от природата.

Излиза, че целият проблем е само в това да разберем, посредством какво може да се развие съвременният човек. И можем да видим решението, благодарение на съвременната глобална, интегрална криза.

От една страна, тя обхваща целия свят, а от друга страна, това заплашващо състояние, по същността си показва недостиг в нашето развитие. Днес разкриваме, че сме напълно и изцяло зависими един от друг. Това показват всички изследвания. И всъщност, нашата неспособност да се обединим, се явява източник на всички проблеми. Правим живота си по-труден и несигурен – самите ние внасяме страх и ограничения в него. Нещо пречи на правилното ни обединение. А обединявайки се помежду си, бихме се избавили от голяма част от бедствията.

Нещо повече, можем да се убедим в това, ако погледнем пътя на развитие, през който вече сме преминали. С всяка смяна на поколенията, населението на Земята нараства, образованието се подобрява и станахме свидетели на развитието на културата, на индустрията, на кооперацията, на сътрудничеството, на взаимната зависимост и т.н. Но сега зависим един от друг не в неща, свързани с нашата заплата, доход, банка и бизнес.

Ние зависим един от друг в човешките фактори: не можем да установим връзка, а нейната липса ни спира да внесем сигурност в своя живот. Подобни сме на двойка, която не може да намери разбиране между четирите стени. Но не може и да се разведем, защото, както се казва, няма друга планета.

Така опитът и изследването показват, че най-желаната форма на нашето развитие е обединението, подобно на двойката влюбени. Ако човечеството намери пътя за обединение, ще постигне щастието.

В такъв случай, става ясно, какво трябва да направим: Трябва да създадем обкръжение, което ще ни възпита как правилно да се обединим. По този начин самите ние ще се уподобим на един малак умник, който знаейки, че трябва да порасне правилно, си изгражда съответното обкръжение. Например, той идва при съседите си и казва: „Ще ви дам пари, за да започнете открито да се обединявате един с друг и да ми показвате своето единство. Включете ме към вашето единство, като го въплътите, подобно на актьори, играещи пиеса за щастлив живот. Знам, че този пример ще ми помогне да порасна по добър и правилен начин. Така, с ваша помощ, искам да се освободя от сегашната ситуация.“

Друг пример: Не бих възразил да уча музика, но от друга страна, нямам горещо желание за това. Нуждая се от „локомотив“, обкръжение, което ще ме дърпа напред, давайки ми блестяща перспектива за избрания път. Тогава ще се обърна към музиканти и ще им платя, за да дойдат на моите срещи, да свирят своята музика, да беседват за нея или да композират нещо, докато съм там. Всичко това ще ме впечатли, ще разбера, че музиката е велико изкуство, много дълбоко и значимо. Независимо, че им плащам, „хармонията на сферите“ ме очарова.

По този начин обкръжението ми помага да се развия по добър път. Дори средствата да изглеждат изкуствени, резултатът е напълно реален.

Най-важното тук е обкръжението. Сам мога да изградя това общество, но безспорно, то може да бъде формирано за мен и от умни хора, които знаят как да използват тези ресурси. Светът има много учени и специалисти, които знаят много за човешкото развитие, а ние само трябва да им помогнем и да чуем, какво казват. Всички те твърдят: трябва да се обкръжим с общество, което ще окаже правилно влияние върху всички нас.

Тогава ще поемем в правилната посока и ще напредваме по добър път на поетапно развитие. Ще „узреем“ преди бедите и нещастията да ни заставят отзад. Или с други думи, ние бързо ще се излюпим от нашия „инкубатор“ за живот в един прекрасен и чудесен свят.

Съвършенството е противоположността на кризата

Имаме прекрасна възможност. Поглеждайки към хилядолетното човешко развитие, можем да разберем, какъв е днешният ни проблем и как да го разрешим, без да чакаме някакви допълнителни подсказки или удари. Можем да слушаме умните хора, които посочват нуждата от добро обкръжение, което идеално да ни развие и внимателно да ни води от етап на етап по добър и лесен начин.

Какво получаваме от доброто обкръжение? С помощта на доброто обкръжение започвам да различавам злото в мен. Оказва се, че съм егоист и не искам да се обединя, че съм мързелив и равнодушен към собственото си развитие. В мен има множество свойства, които не се стремя да развия. От тук разбирам, че трябва да създам по-добро обкръжение.

По същия начин е и с един безделник, който се присъединява към футболен тим и се нуждае от много по-активно въздействие, да бъде непрекъснато дърпан, подстрекаван и бутан в епицентъра на играта, в центъра на полето и т.н.

Излиза, че не просто се нуждаем от обкръжение, а от „трудолюбива майка“, която се грижи всеки един да не е мързелив и да не остане извън тази „игра“. Малките деца порастват и стават по-умни и силни благодарение на игрите. Така и ние посредством игрите ни в групата, които ни движат напред, ще постигнем съвършенство. По този начин, преминавайки над всички кризи, ще постигнем добър живот.

Затова се нуждаем от общество, обкръжение, което ще си играе с нас като с малки деца. Кой може да ни осигури такова обкръжение? Мъдрите хора, които разбират този път, както родителите на едно бебе. Нека те да изградят обкръжението, което да ни въздейства. Моята бъдеща форма ще е в това обкръжение и когато се включа в него, съответно ще започна да се изменям. Така ускорявам развитието си. В крайна сметка, ще имам пример, при това привлекателен и със сигурност ще се опитам да вляза в това обкръжение, изменяйки себе си.

Идеалната форма на човешкото развитие е противоположна на кризата: няма разводи, всички живеят щастливо, децата не оставят своите родители, всички са в мир. Има добри отношения между страните и народите в цялото човечество. Няма страхове или войни, няма оръжия и терор, няма наркомания и т.н.

Така че, нека да създадем образцово обкръжение, което да ни въздейства. Нуждая се от неговите ценности. Искам, то да ме убеди, „да ме преформатира“, за да стана такъв, каквото е и то.

Как можем да постигнем това? Може би това трябва да бъде виртуално обкръжение. В крайна сметка, всички сме свързани с интернет. Може би средствата за масова информация ще дадат това обкръжение, защото всички ние абсорбираме своите ценности от тях. Може би това обкръжение трябва да бъде създадено не за възрастни, а само за деца – в детските градини и училищата, за да може да възпитаме следващото поколение. А може би трябва да включва и възрастните, тъй като броят на безработните нараства в световен мащаб. Може би родителите не знаят, как да възпитават децата си и сърцето ги боли, когато виждат, какво се случва с децата им. В този случай ще се радват да се обучават, да допуснем, посредством телевизионните сериали и програми, които им показваме. Това ще им служи като пример и те ще могат да въздействат на своите деца.

В крайна сметка, колкото по-висше е нивото на развитие, толкова по-крайни и противоположни на съвършенството са етапите по пътя към финалната линия. На последния етап трябва да развием себе си и тук ни чакат много драматични състояния.

Досега, природата ни тласкаше отзад и не можехме да се развиваме независимо, да взимаме участие осъзнато в своето развитие, влияейки по всякакъв начин на неговата скорост и форма. Но сега и скоростта, и формата зависят от това, доколко осъзнаваме следващия етап и до колко напредваме към него.

Това е и причината за започналата глобална криза, която спря развитието ни. Ще останем на същото място, докато не разберем, че желанията ни и осъзнаването важността на бъдещото ни развитие трябва да предхождат всеки следващ етап. Отсега нататък, не можем повече да се развиваме инстинктивно, както преди. Отсега нататък, на всяко ниво е нужно допълнително осъзнаване.

В началото това може би ще изглежда като някаква неясна философия за общата публика, но трябва да я обясним постепенно, да сдъвчем тези неща в продължение на много беседи.

Постепенно хората ще разберат, за какво става дума. И не е важно, че ще забравят, все пак, то ще остане в тях като вече взето, разбрано веднъж стъпало. Това още не е станал техен „материал“ и затова е забравен, но те вече са успели да разберат, да научат нещо и да се съгласят. То вече е влязло  в тях.

Учим се да гледаме по новому

Важно е да не забравяме, че на сегашния, последен етап от човешкото  развитие, киселият, зелен плод трябва да придобие сладост, да поруменее и да заблагоухае. Всички тези добавки произтичат от плода, в съответствие с любовта на природа към него. Природата ни развива като майка, грижеща се за своето бебе. Трябва да постигнем силата на любовта, отдаването, взаимността и глобалното обединение между нас и природата.

Тази възможност може да бъде осъществена само, когато разберем и усетим, как това развитие се случва в нас. Ние не можем да обещаем на някого добър живот, освен ако той не се издигне над себе си, над начина, по който е роден, изкачвайки се по стъпалата на разбиране и усещане. Той трябва да достигне до съзнанието. Трябва да знае, в какъв свят живее. Трябва да разкрие цялата природа.

Докато всеки един не поумнее, докато не разбере за какво е бил роден и към каква цел го води природата, човечеството не ще напредне, а ще страда от бедствия.

Въпрос: Но току-що описахте много висока цел…

Отговор: В училище вие сте изучавали история и география, ботаника и физика, историята на човечеството, а също и други общи, глобални предмети. Сега също ще продължите да учите. В крайна сметка, не можете да промените себе си, без да знаете процеса, без да знаете, че зависите от другите. Не трябва да бъдете експерт, а трябва да знаете общата насока. Това е както, когато завършите училище и започвате да забравяте нещата, които сте учили, но остава общото впечатление от изучаваните исторически процеси, география, биология и ботаника. По един или по друг начин, това, което сте чули, остава във вас.

Така е и тук, но сега учите следващите етапи на развитие. Фактически ви учат на най-необходимото днес – как да живеем добър живот. Няма нужда да учим наизуст, защото по-късно ще започнат практическите обучения на обкръжението: вие ще му отдавате и то ще ви отдава, и ще се научите, как да се разбирате един друг.

Но все пак, се нуждаете от няколко общи урока за новия свят, за новото общество и за новата перспектива на света.

Обкръжете се с добро

Природата ни води към съвършено състояние. До този момент сме напредвали принудително. Отсега нататък можем да напредваме, осъзнавайки, как се развиваме.

Сега можем да подсладим и ускорим своето развитие чрез обкръжението. Родителите и децата се развиват с помощта на своето обкръжение. Групи като тези на Анонимните алкохолици, защитниците на природата или програми за отслабване са базирани на влиянието на обкръжението върху човека. И ние трябва да направим същото.

Развивайки се в добро общество, ние ще бъдем като добри деца и ще създадем подобни рамки и за нашите деца, за да може в крайна сметка да излезе нещо добро от тях. В края на краищата, човечеството има само една грижа – как да създаде добро обкръжение.

Всеки родител ще се радва да остави детето си в топло и приятно обкръжение, в което децата се учат как да се обединяват. Това обединение им дава чувство на увереност и им позволява да не се страхуват от бедността, страданието, гордостта и други проблеми присъщи на човешката природа. Не е нещо необичайно, а просто добро обкръжение, което предоставя „меко място“ за развитие.

Такова обкръжение позволява на човек да се отвори и да възприема и усвоява нещата по-добре, защото не чувства, че постоянно се намира в отбранителна позиция, във враждебна среда. Ние възрастните дори не разбираме, какво означава да бъдеш в добро обкръжение. Точно, както новороденото бебе в ръцете на майка си чувства само нейната прегръдка. Това усещане му дава сила да се развива.

Това усещане ни липсва и затова сме изправени пред глобална криза. Във всички сфери, в които преди сме имали успех, сега попадаме в задънена улица.

Кризата, от една страна, може да бъде катастрофална, а от друга – прераждане. Думата „криза“ произлиза от гръцки и по своята етимология означа ново начало. Но ние я използваме неправилно. Също думата „криза“ на иврит означава място, където започва нов живот.

Трябва да обясним на хората, че се нуждаят от добро обкръжение, за да бъдат щастливи. Доброто обкръжение ще направи животът ни щастлив.

Благодарение на доброто обкръжение, всички ние ще се чувстваме добре: „аз се чувствам уверен, имам приятели, целият свят се отнася добре към мен и аз просто искам да бъда добър“. Всички се грижат за мен и аз се грижа за всички. Живеем в свят, пропит от топлота, увереност и доброта. Всичко е любов.

Filed under: Интегрално възпитание | Add Comment →