Обкръжението ми днес – това съм аз утре

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Ако завися напълно от обкръжението, то как мога да му въздействам?

Отговор: Ако се вгледаш и убедиш, че всичко, което ще си в бъдеще, напълно се определя от обкръжението, т.е., че ти си глина в ръцете на създателя/ обкръжението, тъй като висшата светлина достига в абстрактна форма и обкръжението те формира с това, че светлината преминава през него и ти въздейства, то можеш по някакъв начин да си представиш обкръжението: какъв вид трябва да бъде то. Защото това е твоето бъдеще. Според това ти искаш да намериш в обкръжението това бъдещо състояние и така да се отнасяш към него.

И тогава започваш да откриваш, че в него се намират твоите бъдещи свойства и въобще целият свят, доколкото частното и общото са равни. И дори в индивида, ако се задълбочиш в него, ще видиш целия свят до пълното му поправяне (Гмар Тикун).

Затова, когато се вглеждаш в обкръжението, търсиш и се поставяш в зависимост от него, започваш да разкриваш, че във всички тези другари са всички бъдещи поправени състояния, въпреки че те сами в себе си не разпознават това. Така големият кабалист рав Йоси Бен Кисма се е учил от своите начинаещи ученици, както е казано: „От всеки свой ученик съм се учил“.

Именно така трябва да се отнасяш към обкръжението, тъй като това е обвивката, която ти въздейства. И колкото повече си я представяш в поправена форма, толкова повече тя ти влияе. Тя няма собствена форма, всичко зависи от това, как я виждаш ти.

Може да попитаме: защо е казано, че щастливите хора не седят в компанията на грешници, и още по-щастлив е този, който е сред праведници.

Разбира се, става дума за грешници и праведници в правилно обкръжение, което напредва в духовното. Но работата е в това, че човек сам оформя обкръжението си. С това, как той се отнася към него днес, определя ще бъде ли това „сборище на грешници“ или „събрание на праведници“. И според това, той решава как ще му влияе това общество.

Тъй като не знаем кои са грешници и кои светци. Първоначално хората се стремят към духовното – така като цяло разкривам в земните си органи на възприятие (зрение, слух, обоняние, осезание). В разумът и сърцето виждам, че повече или по-малко хората се стремят към духовното. А как ще ги възприемам от този момент нататък – зависи от мен. И от това, как ще им давам всякакви свойства, по-висши и по-достойни – така те ще ми влияят.

Аз изграждам обкръжението си – обвивката, която ми въздейства. И тогава тя определя не само това влияние, а също и формата на Твореца. Тъй като Творецът няма форма. Отношението между мен и обкръжението формират образа на Твореца в мен, образ, който Той няма – аз просто си Го представям в такъв вид.

В последствие това обкръжение се превръща във външен съсъд/ кли за мен, което държи обкръжаващата светлина. И така – до пълното поправяне, докато този съсъд също се обедини с мен и стане мой съсъд, всички мои „Аз“ се изпълнят с вътрешна светлина.

От урока по  книгата „Зоар“, 29.11.2012

[94293]

 

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: