Като брадва в ръцете на дървар

каббалист Михаэль ЛайтманОт писмо на Баал a-Сулам (№1): Разликата между злото и доброто е абсолютно неразличима, и в  истинските работници на Твореца се появява знание, че всички действия и мисли, както добрите така и лошите, са носители на съсъда на Твореца и Той ги е подготвил, и от Неговите уста са произлезли, и това ще стане ясно във виждането на всеки при Окончателното Поправяне.

А засега продължава дългото и страшно изгнание и основната беда е в това, че когато човек вижда разкриването на някакво неподобаващо деяние, той пада от своето стъпало и забравя, че е подобен на брадвата в ръцете на дърваря. Тъй като си мисли, че той извършва тези деяния, и забравя за Причиняващия тези причини, и че всичко е от Него, и няма никой друг, който да действа в света, освен Него.

Можем да припишем хубавите събития на Твореца. Но за лошите постъпки човек трябва да кори себе си, да съжалява за действията си и да се разкайва за онова, което му се е случило. На него му е тежко да отнесе всичко това към Твореца. Той преживява своето минало, своите неуспехи, смятайки себе си за причина за всичките си неуспехи и неприятности, или за онова, че не се е предвижил напред или нещо е пропуснал. Само с пот на чело той ще може да поправи своите ”грешки и престъпления” от своето минало и да ги превърне в ”заслуги”.

А също така относно настоящето и бъдещето: ако той смята нещо за лошо, значи не го съпоставя с Твореца, а го приписва на други причини. Така е уредено във висшето управление. И ако той мисли, че съществуват други причини, освен Творецът, или той самият е виновен за случващото се – това се нарича да работиш за чужди богове, идолопоклонство.

Тъй като човек нарушава най-първия закон: ”Няма никого освен Него”, се отклонява от пътя и върви настрани. Той вече не е насочен към целта на творението, към разкриване на Твореца, не се намира в равновесие на силите, водещи го към истината.

Затова нашата работа се състои в това, да разкрием частното висше управление, идващо от единствения Управляващ във формата на абсолютното добро, в който и да е момент от миналото, настоящето и бъдещето и на всички хора.

Човек се нарича онази точка, от която той установява, че ”Няма никого освен Твореца”, от който изхожда само добро. Тази Точка, от която човек така определя характера на висшето управление, постепенно израства до мащабите на Твореца. Тъкмо в това се състоят 125–те стъпала на нашия духовен ръст.

От подготовка към урока, 16.12.2012

[95598]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: