Изгнание и „ло лишма“

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: С какво „изгнанието“ се различава от състоянието „ло лишма“?

Отговор: Човек чувства изгнанието едва след като се е намирал на високо ниво и поради това може да разбере, че сега е отишъл в изгнание. Изгнанието е падение, след като човек е узнал нещо, усетил, след като е бил в контакт с Твореца. Сега той чувства, че се е изключил до известна степен от всичко това.

Стъпалата на нашите предци: Авраам, Исаак, Яков, за които разказва Тора – са нива на разбиране, прозрение, чувството на отдаване, на свойствата на Твореца, Неговото разкриване. А грижите в Египетското изгнание вече са „обременяване на сърцето“, което човек усеща, след като е достигнал състоянието, което се нарича „праотци“ (самото начално състояние).

Докато „ло лишма“ е първоначалното състояние на човек, който учи и се опитва да се издигне чрез всички налични средства, които са му достъпни. Той все още се намира в егоистични намерения. Той желае да постигне отдаване, усеща стойността на това свойство и би искал да се откъсне от самия себе си. Но и това отклонение той иска заради себе си, чувствайки, че тогава ще му бъде добре. Това чувство, че дори когато се стреми към отдаване, все пак действа в своя полза, се нарича „ло лишма“.

Но това е при условие, че цени отдаването, и то не поради това, че му помага да се откъсне от трудностите в живота или в надеждата за духовно възнаграждение. Той иска да се намира в отдаване, защото светлината му оказва такова влияние. Човек дори не знае какво означава да се намира в отдаване. Но вътре в него се раждат някои нови преживявания, формират се такива желания, стремежи, които го карат да цени отдаването. Дори не знае откъде е дошло това – а то е в резултат от въздействието на светлината, възвръщаща към източника.

И тогава този стремеж става все повече и повече осъзнат, и човек сам започва да се държи за него. В крайна сметка достига до състояние, когато желае само да отдава, откъсвайки се от всякакви собствени интереси.

За целта е нужно да премине много пъти през обременяване на сърцето, през различни препятствия. Показват му, че в живота остават скъпи за него неща, от които не може да се откъсне – колко той все още се интересува от тях и не може да се издигне над своята егоистична любов към някои хора или пристрастеност към нещо. Вижда и как не може да се издигне над своята омраза към някого или нещо.

Светлината му помага да направи такова изясняване. И в крайна сметка, чрез много работа и молитви, човек достига до това, че се опитва да се издигне над всичко това и „почти“ достига до отдаване. Тогава висшата светлина завършва тази степен за него, както е казано: „Положил усилия – и намерил“.

Главното е напредъкът на човек да се ускори чрез интензивна работа в групата. Всичко зависи от обкръжението.

От урока по „Предисловие към ТЕС“, 27.11.2012

 [94142]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация: