Целият свят по същество е сила, а не материя. Придай важност на силата на мислите си, на силата на своето отношение към приятелите. Именно тя действа в реалността. Със своето отношение към другите ти поправяш, изменяш света. Никой няма да устои на това. Ако от сутрин до вечер мислиш и се грижиш само за единството на приятелите си, което ще донесе благо за нас, за света и Твореца, то с това осъществяваш мощно действие, несравнимо с каквото и да е друго.

Силата на мисълта, силата на желанието – това е главното. И ако ги задействаш съобразно целта на творението, то ще оказваш много по-силно въздействие от обикновения човек.

Въпрос: Може ли това да бъде доказано?

Отговор: Работата е в това, че не искам да доказвам това на себе си. Защото доказването ще ми даде егоистична увереност, а аз, напротив – искам да въздействам с тези сили върху приятелите си така, че да не видят резултата. Искам да помагам, да обединявам, да обичам, но да не съм сигурен за отплатата.

Защото ми е нужно нещо друго: готов съм да заплатя със своето отношение към приятелите, за да разкрия само едно – чия воля изпълнявам. Искам да разкрия Твореца и да Му доставя удоволствие.

И тогава – да наметна покривало върху резултата, за да не ме подкупи тази награда. С това достигам до тази точка, от която Той е започнал – точката на отдаване.

Въпрос: Защо това не ме привлича?

Отговор: Защото тази истина е противоположна на нас.

Въпрос: Как да напредвам тогава?

Отговор: Чрез малки измами на всяка крачка. Криеш от себе си истината и играеш със самия себе си, сякаш те влече към някаква награда.

Въпрос: Какво може да ме застави да мисля по цял ден за приятелите си?

Отговор: Осъзнаването на важността: „Ще спечеля чрез това, ще постигна духовното, а иначе целият живот ще прекарам в подсмърчане. Искам да получа нещо от живота. Казано е: „Вкусете и почувствайте, че Творецът е добър“. А къде е Той? Как да Го вкуся? До вечерта трябва да успея, каквото и да става…“

Казват ти: „Ако се грижиш за приятелите си, ако преклониш глава пред тях, ако се присъединиш към тях, то ще разкриеш духовното“. И ти си готов за това, представяш си награда по свой вкус, както е казано: „Възпитавай детето според неговия път“. Представяш си примамващата те псевдодуховност: някакви места, полета, сили – и те влече към тях.

Всеки рисува своя картина. Помоли приятелите си, да ти обяснят целта и нейната важност. Трябва да почувстваш вкус в любовта – моли за това.

От урока по статията „Кабала и философията“, 18.12.2012

[95859]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →