Entries in the '' Category

Необходимостта от създаване на връзки

каббалист Михаэль ЛайтманВ живота ни съпровождат две противоположни желания: желанието за създаване на нови отношения и желание за освобождаване от връзките. Само чрез другите хора и близките отношения с тях, човек се самооткрива и открива обкръжаващия го свят. Затова обкръжението има такова значение.

Тези ранни контакти с другите се усвояват от детето и създават после неговия вътрешен свят. За нас те стават опора, еталон за човешки взаимоотношения. Всички нови реални отношения, които после възникват по жизнения ни път, ние изграждаме и оценяме съответно с този еталон.

Извод: Ако човек не усещаше обкръжаващото го, той не би усещал и себе си. Да усещаш себе си или да усещаш обкръжаващото те е едно и също. Към това постоянно ни подтиква природата, еволюцията. Нарастването на връзките достига качествено изменение – преминавайки от линейно, егоистично, индивидуално развитие на интегрално и глобално ниво.

При това се озоваваме свързани в мрежата на връзките на всички с всички. А между това се разкрива, че цялата природа, всеки неин най-малък елемент е свързан с всички видими връзки, с всички елементи – чак до безкрайното пълно образование, наричано Създание.

[96326]

Работата на жената

Dr. Michael LaitmanВъпрос: Може ли по време на семинара да поговорим за проблемите, които възникват между мъжката и женската част на групата в съвместната работа.

Отговор: Не разбирам. Какви проблеми могат да съществуват между мъжете и жените? Не е ли ясно, че трябва да си помагаме един на друг? Да не би мъжете да имат скандални искания?

Въпрос: Те искат нашета подкрепа, твърдят, че не я усещат.

Отговор: О! И са в правото си. Това е основната задача на женската част на групата, без нея мъжете не са в състояние да напредват. Само жените можете да направите това, вътрешната част на вашата душа е специална.

Подкрепата е в това, да не се разпръскват във всички посоки, а да успокоят нещата директно и да подкрепят мъжа така, както майката успокоява детето. Като цяло, трябва да играят ролята на майка. Мъжката група има нужда от майка, която да балансира и смекчава, правейки нещата по-лесни. Това е работата на жените.

От 1-ви урок на конгреса в Новосибирск, 07.12.2012

[94945]

Най-мощното оръжие

каббалист Михаэль ЛайтманБаал а-Сулам, „Науката кабала и философията„: Всички познати, незабравими картини всъщност са непостоянни и съвсем не съществуват благодарение на собствените им свойства, а само отхвърлят и обличат форма под въздействие на определени фактори. Основа на материята е криещата се в нея сила.

По време на урок четем за силата, „рисуваща“ ни материята, която в действителност не съществува. Ако при това се държим заедно, ако мислим за тясно сплотяване на групата и искаме да проявим общата сила между нас, тогава разкриваме целия свят и живеем много по-ясен, по чувствен, по-интензивен живот отколкото днешния.

Това не е фантазия. Пробуждай тези сили. Сега се взираш сънено в приятелите си, а те в теб. Ами разбудете тези сили заедно – и ще разберете, че между вас лежат светове и че всичко зависи от степента на вашето свързване, сцепление в чувства и разум, в стремеж и порив, в желание заедно да усетите своята вътрешна същност. Внезапно ще видиш как абстрактната сила се превръща в нещо конкретно, осезаемо.

По-рано си забелязвал само „грубите“, материални сили: топло, студено, налягане и т.н. Но в човек са заложени сили, много по-тънки и мощни от тези, които действат дори в микрокосмоса, на суб-атомно ниво. Тези тънки сили ти разкриват истинската материя. Навлизайки в тази област, откриваш, че там  е началото и краят на всичко, там е цялото творение с неговата програма. А тук няма нищо освен външната, фалшива картина, която е призвана да те обърква и направлява към поправяне чрез лъжливи стимули, без да ти отнема свободата на волята и без да те превръща в робот.

Това разбиране трябва да ни устремява към главното – към развитие на тези сили, които са заложени между нас. Те са най-мощното „оръжие“ против цялото зло, срещу всички проблеми. Дори във въображаемия свят субатомните сили са много по-мощни от обикновените сили в микросвета. За да сблъскат частиците в колайдера, е нужна огромна енергия. Ние стъпваме в областта на нашите лични сили, действащи между приятелите. Тяхната мощ неизмеримо превишава възможностите на този свят.

Ето какво представлява истинската сила. Трябва само да се доберем до нея и да се научим да я управляваме. Тъй като без намерение за отдаване заради ближния, тя, разбира се, не ще се прояви.

Въпрос: Значи, в мен има сили, позволяващи да се разкрие нова реалност? Как да ги намеря?

Отговор: Започни да действаш, да прилагаш старание да оправиш връзката с приятелите си и да скланяш глава, като им позволиш да протегнат нишката за връзка към теб. Започни да ги събуждаш, за да ти донесат величието на целта. Тези усилия трябва да се прилагат ежедневно, ежесекундно, тъй като желанието за получаване се обновява постоянно и всеки път иска обновяване на целия наш комплекс от отношения. В това се състои работата.

Ако можеш по-правилно да ги пробуждаш и да строиш сили, свързващи те с другарите – силата на отдаване и силата на получаване – то ще откриеш, че взаимоотношенията между вас са много по-важни от материалния свят.

Това ще се случи, защото се учите, защото чакате светлината, възвръщаща към Източника – и тя ще ви окаже своето въздействие. Внезапно ще присвоиш най-висшата ценност във вашите взаимоотношения, а след това пряко в тях ще започнеш да разкриваш нова, духовна материя, много по-реална, отколкото тази, която те обкръжава днес. Тя ще бъде толкова мощна, тежка, убедителна, съществена, че ефимерната, илюзорна картина на нашия свят, ще се стопи на нейния фон.

От урока по статията „Кабала и философията“, 18.12.2012

[95768]

За да зазвучи гордо името „Човек“

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: По какво се отличава човекът от животното? Къде е това ниво, което наричаме „човек“? Ницше казва, че човек е животно с развалени инстинкти. Това е болно животно – в смисъл, че той не може да бъде животно. Трудно му е, защото трябва да се изкачва някъде нагоре.

Отговор: Животно плюс егоизъм се равнява на човек. Природата специално е развила в нас изкривен егоизъм, така че да можем да го използваме правилно. И ако следваме Ницше, тогава ние просто зачертаваме цялата природа, т.е. самите себе си, разума си, правилното си отношение и разбиране.

В природата нищо не се случва напразно. Смятаме, че това е така, защото наблюдаваме природата само в кратък исторически срок или не можем да обхванем всичко това изцяло. Както се казва: „Не показвай на глупака работата наполовина“. По-добре е да критикуваме себе си, отколкото природата, тъй като всичко, което се случва в нея, се случва в съвършена форма. Затова тук мога, меко казано, да не се съглася с Ницше.

Трябва да видим накъде води всичко това. Днес природата ни доведе до факта, че ние сме човешки същества. От една страна, аз преча на егоизма си, който е създаден в мен специално. От друга страна, виждам, че не мога да се измъкна, трябва да се превърна в  интегрален алтруист, в противен случай няма да оцелея.

Същият този егоизъм започва да ми подсказва, че трябва да се издигна над него: „Не можеш да избягаш. Не виждаш ли каква криза е и накъде отива всичко? В крайна сметка, ако действаш само с мен, ще се погубиш. Дадена ти е само малка част от космоса, това малко кълбо, и дълго няма да оцелееш на него“. Тоест, същият този развил се егоизъм сега ми показва как да работя правилно. Той, както казва Маркс, сам се погребва.

Той ни показва в каква посока да растем – противоположно на себе си. Сега мога разумно да се откъсна от него, да раста сам, имам основата за това. Аз съм егоист, много добре зная своите собствени желания – да използвам целия свят за себе си, да покоря всички, за да работят те само за мен, като старицата със златната рибка. И сега мога да разбера, че съм противоположен на интегралната, глобална природа и трябва да се променя. Мога да си представя как да направя това, какво ми липсва – именно самостоятелност.

Специално съм създаден такъв, за да бъда разумно същество. А днес съм неразумно същество, автоматично изпълняващо инстинктите, т.е. законите на природата, които през цялото време се възбуждат в мен. Дори не знам защо постъпвам така. Днес съм „неразумен човек“. Целият ми разум е насочен само към това, да обслужва животното в мен.

От ТВ програмата „Интегрален свят“, 26.11.2012

[96177]

Животът ни – бягство от реалността

каббалист Михаэль ЛайтманКогато говорим за човешките дейности в нашия свят, това, което хората правят през целия си живот, не можем да намерим по-подходящ термин за това от Ескейпизъм – отвличане на вниманието, бягство от реалността.

Уикипедия: Ескейпизъм – индивидуалистично-примирително желание на човек да избяга от суровата действителност в света на илюзиите. Стремеж да избяга от реалността. Може да се появи като отговор на постоянен и силен стрес. Често възниква в кризисни ситуации. Всяка активна работа (кариера, изкуство, спорт, мода, ролеви  игри, секс и т.н.) може да бъде начин за ескейпизъм, ако човек го използва като компенсация на нерешени лични проблеми.

Начин на ескейпизъм може да стане и пасивна дейност (гледане на филми, четене на книги, алкохол и наркотици, медитация и т.н.). Ескейпизмът може да се прояви и като физическо бягство от света (в затънтено село, в отдалечени райони), така и без това, когато при липсата на изолация от обществото, човек престава да проявява интерес към известни му и приети в обществото ценности, предпочитайки света на мечтите си.

В съвременния свят новите технологии и масовата култура дават безброй начини за бягство от реалността: компютърни игри, Интернет, виртуална реалност, кино, телевизия. Особен интерес за психолозите и социолозите е явлението онлайн ролевите игри, в които играчът е изцяло потопен в един фантастичен свят.

Заключение: В допълнение към задължителната за земното съществуване дейност и работа на Твореца, всички наши други дейности са ескейпизъм! Тъй като в края на краищата, не дават никакъв резултат, освен запълване с нещо на отминалото време.

[96125]

Всичко, което съществува, е свързано в пълно взаимодействие

каббалист Михаэль ЛайтманСъобщение: Японски учени от Института по технологии Тохоку и Университета в Киото са открили и експериментално доказали свойството на човешките тела да излъчват луминесценция – биофотонна емисия на човека.

Съобщение: (Фриц Поп, биофизик, основател на Международния институт по биофизика в Дюселдорф): Биофотони се излъчват не само от тялото като цяло, но също така и от всяка отделна негова клетка. Те са носители на информация, сигнали, които една клетка изпраща на друга, като по такъв начин съобщава за изменения в своята вътрешна структура, за проблеми, болести и планове за бъдещето. Така клетките общуват помежду си, координират и съгласуват своите действия.

Коментар: Това е още едно доказателство за пълното свързване на всичко съществуващо – чрез биофотонното излъчване на клетките – още един от начините на комуникация.

[96071]

Живата чаша

конгресс, группаВъпрос: Какво означава да подготвиш своите съсъди?

Отговор: Това означава да подготвим съсъдите си за получаване на напълването, с една дума, да вземеш чиния, кофа, или какъвто и да е обем. Съсъдът (кли) се нарича желание, в което можеш да получиш напълване. Това не е някакъв нежив съсъд, а твоето желание.

Насочено ли е това желание към онова, което ти се полага да получиш съгласно реда на стъпалата? Ако то не съответства на нашата цел, то няма какво да предоставиш за напълване, сякаш си донесъл чувал и се готвиш да го напълниш с вино. Но това е невъзможно, защото е неподходящ съд за напълване с течност.

Желанието трябва да бъде именно към правилното напълване, а това означава, всеки път към все по-голямо свързване между нас. Във връзката помежду ни ние пораждаме все по-голямо желание за обединение, за да може в него да се разкрие любовта на Твореца и да пробуди такава любов в нас към Него.

А подготвителната крачка към достигане на любовта ни към Твореца – това е постигане на трепета в нас. Трепетът – това е поправяне на отдаващите желания, на Г”Е, а любовта е поправяне на получаващите желания, на АХА”П.

Сам по себе си съсъдът не съществува като такъв. Той е следствие на нашето съединение, за това са необходими най-малко ”десет човека” за постигане на действащ съсъд. Съсъдът ще е действащ, ако се стремим максимално към нашето вътрешно съединение, желаейки да разкрием свойствата на взаимно отдаване вътре в него, с помощта на което ще можем да достигнем любов към Твореца.

Трябва да дадем на светлината нещо, над което да работи. Ние не и даваме такава възможност! Това се нарича: ”Дойдох Аз и не намерих нито един човек”. Няма го човекът, защото не сме създали такъв образ чрез нашето съединение. Ние се протягаме към това, забравяме, това не ни се струва отнасящо се към нашето дело и не попада в главите и сърцата ни. А щом няма правилно намерение, то е жалко да хабим времето за учене – по такъв път не ще можем да се издигнем по-високо от неживото ниво на светостта.

Затова ние наистина оставаме в мъртво състояние: и от ден на ден повтаряме едно и също, като неживи.

От урока по ”Предисловие към ТЕС”, 27.12.2012

[96661]

 

Нашето богатство е трепетът пред Твореца

каббалист Михаэль ЛайтманОт статията ”Неговото богатство е трепетът пред Твореца” (Шамати, №38): Казали мъдреците: ”Всичко е подвластно на небесата, освен трепета пред Твореца”, защото Творецът може да даде всичко на човек, всичко освен трепет. Та какво дава Творецът? Той добавя любов в техните отношения, но не страх.

Нашата цел е да достигнем до сливане с Твореца. Сливане се постига за сметка на подобието по свойства. А до подобието по свойства се достига за сметка на постигане от човека на такава любов към Твореца, с каквато Творецът се отнася към него.

Тоест ние трябва да постигнем любовта. Творецът през цялото време добавя от Себе си към тази любов и в резултат ние усещаме, че напредваме в нещо, по пътя на страданията, защото нищо не прибавяме от своя страна.

За да достигнем до любовта, човек трябва да построи свой духовен съсъд, който се нарича ”трепет”, страхувайки се от това, дали ще има такава любов към Твореца.

За да достигне до този страх, му е нужна Тора, светлината, която да ни възвърне към източника, заповедите и правилното намерение за тяхното изпълнение – иначе ще си остане на неживото стъпало. Нужно му е обкръжение, което да му напомня за правилното намерение по време на заниманията му с Тора и заповедите, за да го задържат останалите в желаното намерение и да не му позволяват да забрави за благото на Твореца. Затова Тора и заповедите са дадени не на един човек, а на много, и навсякъде е казано ”Вие”, а не ”Ти”.

Без намерението да се достигне до Твореца, до любовта към Него, не е възможно да напредваш. Това трябва да е причина, от която да започва всичко и която да задължава всички действия.

От подготовка към урока, 27.12.2012

[96577]

Кога се разкрива любовта?

каббалист Михаэль ЛайтманНовосибирски конгрес, урок 6

Въпрос: Молитва е това, за което плаче сърцето ми. Вие често давате за пример десетте мъдреци, които са изпитвали омраза преди да разкрият любовта. В действителност, в този момент тяхната молитва е била да се заличат един друг, а се е разкривала любовта. Как е възможно това?

Отговор: Това не е тяхната молитва. Творецът е направил това. В книгата Зоар е казано, че всеки път преди началото на съвместната им работа, нейните автори са изпитвали изгаряща омраза един към друг. Трябвало е заедно да се съсредоточат в намерението, да се издигнат над тази омраза, да разкрият в себе си любов и въз основа на това ново ниво, да пишат книгата. И така през цялото време.

В тях са възниквали милиони различни причини за изключване от връзката, от групата, да не говорим за факта, че омраза на такива нива – това са ужасни клопки, поставени от Твореца.

Въпрос: Разбирам, че в мен няма такава омраза. Но когато изпитвам силна неприязън към приятеля, аз трябва да се удържа в това, да се спра и да се опитам да се издигна над нея, да разбера, че ми я дава Творецът?

Отговор: Първо, трябва да определите откъде е това у вас, да осъзнаете, че това не сте вие. Вие сте един винт, механизъм, в който сега са поставили някакви данни и вие ги усещате в себе си, вярвайки, че те са ваши. Откъде са се влезли? – От Твореца. Той е въвел във вас тези данни, за да може поправяйки ги на обратни, вие да откриете връзката с Него, че Той ви се разкрива именно в групата, именно в омразата, в отчуждението.

Ако групата е безразлична, е много трудно да се работи с нея. Трябва по-бързо да се прескочи този етап. Омразата дава своебразно разтърсване, а състоянието на безразличие е доста неясно.

Започнете да работите именно за връзката между вас и ще видите сериозни сили на отхвърляне.

От 6-я урок от конгреса в Новосибирск, 09.12.2012

[96551]

Защо приятелите вървят в крак

каббалист Михаэль ЛайтманПроучване (източник): В психологията има феномен на социалната синхронизация. Например, когато аплодисментите, в началото изолирани, изведнъж се слеят в един ритъм или вървейки по улицата с приятел, в някакъв момент започвате да крачите в крак с него.

В Scientific Reports изследователите пишат, че в четирикратна тренировка, когато единият повтарял движенията на другия, участниците в експеримента копирали дори неволните движения един на друг. Синхронизирана била дори и мозъчната активност: зоните, отговарящи за социални контакти и за сензомоториката, се активирали и в двамата еднакво. Освен това, в единия мозък синхронизация между тези зони липсвала. Тоест мозъкът на първо място се настройва към партньора. Нещо подобно се случва и с музикантите, които свирят в дует.

Това, че участниците повтаряли дори неволните движения един на друг, предполага, че синхронизацията възниква подсъзнателно. Но нейната степен зависи от степента на социалност на човека. Ако някой преживявал тревожност, но се прикривал, неговите движения се синхронизирали с чуждите в по-малка степен.

Забележка: Ние сме настроени първоначално на пълна взаимна синхронизация и получаваме най-голямо удоволствие  от това, ако я достигнем. В нея започваме да чувстваме висшата управляваща сила, своята причина и крайната цел.

[96511]

Любов? – За подаръци!

каббалист Михаэль ЛайтманПроучване: Икономическите реформи и неравенството в доходите създадоха нов тип масово поведение – „секс в замяна на подаръци“. Във Висшето училище по икономика (ВУИ) бе проведено проучване „Комерсиализация на интимността и срещи срещу възнаграждение в Москва, Минск и Киев“.

Социолозите казват, че 30% от анкетираните жители в тези градове са имали опит със „среща срещу възнаграждение“. И през последните години „секс в замяна на подаръци“ е все по-често явление. Учените изтъкват, че този тип поведение е добре проучен в други пазарни икономики и той коренно се различава от обикновената проституция.

Над 60% от анкетираните отговорили, че за тях е допустим сексът без любов, но те не са готови да се женят без любов. Никой не дължи нищо на никого – тази фраза се превърна в символ на пазарните отношения. Семейната институция до голяма степен е разрушена от възприемането на живота от гледна точка на търсенето и предлагането. Участието в срещи срещу подаръци е станало популярно.

Коментар: Това, което винаги сме наричали любов, трябва да бъде наречено използване на другия за себе си, за да задоволя своите желания. Любовта може да бъде само една – над егоизма, и тя съвсем не се развива между половете, а само под въздействие на висшата светлина, която издига човека над егоизма. Така че в нашия свят любов няма, а в най-добрия случай има взаимно егоистично удовлетворяване. А сега стана още по-очевидно – за подаръци.

 [96407]

„Венецът“ на природата, не знаещ нейните закони

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: В днешно време се проявява новият холистичен подход към системата на мирозданието, новата картина на света, в която всичко е свързано. Това, разбира се, внася голям принос към науката. Но при това, в нея винаги остава огромен разрив между човешкото общество и природата. Тоест обществото  е едно, културата – друго, а природата – трето…

Отговор: Това е проблем на егоизма ни, защото смятаме себе си за изключени от природата, а не за нейни части. Ако можехме да погледнем отстрани Земното кълбо или цялата природа, то бихме започнали да възприемаме себе си като части на природата, намиращи се под нея, вътре в нея, а не като част изключена от нея.

Независимо, че имаме възможност да мислим, да разсъждаваме, да изследваме, да правим изводи, това не означава, че се намираме извън законите на природата – тях просто малко ги познаваме, особено законите на човешкото общество. В това е цялата работа.

Или поставяме себе си над природата и правим каквото ни е угодно – господари, и в крайна сметка, вършим такива неща в света, които ни вкарват в задънена улица.

Или поставяме себе си вътре в природата, включвайки се в нейната интегралност и тогава трябва да изучаваме тази интегралност, защото се намираме вътре в нея и трябва да се подчиняваме на нейните закони. Това е основната точка на отблъскване – в което ние вярваме.

Но ако това е малък, нищо не способен и не знаещ човек, който е под робството на най-смелите си желания, мотиви, поставя себе си над природата – това просто не е сериозно!

От ТВ програмата „Интегрален свят“, 26.11.2012

[95939]

Достигнете до любовта

каббалист Михаэль ЛайтманЦелият свят по същество е сила, а не материя. Придай важност на силата на мислите си, на силата на своето отношение към приятелите. Именно тя действа в реалността. Със своето отношение към другите ти поправяш, изменяш света. Никой няма да устои на това. Ако от сутрин до вечер мислиш и се грижиш само за единството на приятелите си, което ще донесе благо за нас, за света и Твореца, то с това осъществяваш мощно действие, несравнимо с каквото и да е друго.

Силата на мисълта, силата на желанието – това е главното. И ако ги задействаш съобразно целта на творението, то ще оказваш много по-силно въздействие от обикновения човек.

Въпрос: Може ли това да бъде доказано?

Отговор: Работата е в това, че не искам да доказвам това на себе си. Защото доказването ще ми даде егоистична увереност, а аз, напротив – искам да въздействам с тези сили върху приятелите си така, че да не видят резултата. Искам да помагам, да обединявам, да обичам, но да не съм сигурен за отплатата.

Защото ми е нужно нещо друго: готов съм да заплатя със своето отношение към приятелите, за да разкрия само едно – чия воля изпълнявам. Искам да разкрия Твореца и да Му доставя удоволствие.

И тогава – да наметна покривало върху резултата, за да не ме подкупи тази награда. С това достигам до тази точка, от която Той е започнал – точката на отдаване.

Въпрос: Защо това не ме привлича?

Отговор: Защото тази истина е противоположна на нас.

Въпрос: Как да напредвам тогава?

Отговор: Чрез малки измами на всяка крачка. Криеш от себе си истината и играеш със самия себе си, сякаш те влече към някаква награда.

Въпрос: Какво може да ме застави да мисля по цял ден за приятелите си?

Отговор: Осъзнаването на важността: „Ще спечеля чрез това, ще постигна духовното, а иначе целият живот ще прекарам в подсмърчане. Искам да получа нещо от живота. Казано е: „Вкусете и почувствайте, че Творецът е добър“. А къде е Той? Как да Го вкуся? До вечерта трябва да успея, каквото и да става…“

Казват ти: „Ако се грижиш за приятелите си, ако преклониш глава пред тях, ако се присъединиш към тях, то ще разкриеш духовното“. И ти си готов за това, представяш си награда по свой вкус, както е казано: „Възпитавай детето според неговия път“. Представяш си примамващата те псевдодуховност: някакви места, полета, сили – и те влече към тях.

Всеки рисува своя картина. Помоли приятелите си, да ти обяснят целта и нейната важност. Трябва да почувстваш вкус в любовта – моли за това.

От урока по статията „Кабала и философията“, 18.12.2012

[95859]

Социалната структура на вълчата глутница

каббалист Михаэль ЛайтманМнение: Характерът на отношенията в една глутница е алтруистичен. Тоест всяко животно подчинява своите лични интереси на интересите на ”колектива”. При каквито и да е други взаимоотношения глутницата не може да съществува като единен организъм. Рангът на животното зависи от нивото на развитие на неговата психика, а не само от физическите действия.

Защото както е известно, не оцелява най-силният, а най-умният. А на водача му се налага да организира лова (при вълците ловът е групово заграждане, което изисква добра организация), и да взема решения при поделянето на лова. Затова в глутницата цари ред и спокойствие. По-младите слушат по-възрастните и се чувстват защитени, а по-възрастните носят бремето и отговорността за всички.

Вълчата глутница има седем ранга, това е много добре организирано общество, където всеки знае своите права и задължения. Управлението се прилага без силова намеса, всичко е добре организирано, ролите са разпределени, никой никого не удържа, но непонятно защо всички избират съвместното съществуване. Отделянето на социалните рангове в глутницата е слабо свързано с пола и старшинството по възраст. Тези фактори, както и физическата сила, подсигуряват изпълнението на полезните функции, и нищо повече.

Убивайки елен, вълците прекратяват лова, докато не свърши всичкото месо и гладът не ги подгони, те не ловуват.

Водачът е най-висшият социален ранг. Това предполага отговорност за цялата глутница. Водачът решава въпросите за место-обитаването, лова, защитата, организира всички, определя ранга на всеки.

С предимството си за право на храна водачът се ползва по собствено усмотрение. Например: отстъпва своя пай на малките вълчета, ако храната не достига. Негова задача е да се грижи за всички, а малките вълчета – това е бъдещето на глутницата.

Ако гладуващият водач не е в състояние да води глутницата, то всички ще се окажат в беда, затова неговото право за храна не се оспорва. Той сам би отстъпил последното парче, само и само да се чувства защитен.

Интересно е това, че водачът е лишен от право на защита, тъй като в момент на опасност само той взема отговорните решения.

Воин – този ранг може да се заема и от двата пола. Ако това е вълчица, то тя не трябва да е заета с възпитанието на потомство.

Войници – това е отборът на водача, обезпечаващ прехраната и безопасността на глутницата. В случай на нападение, защитата е поета от воините, а останалите членове на глутницата имат друга задача.

Старшият воин организира лова и охраната, претендент е за мястото на водача в случай на неговата гибел или неспособност да ръководи глутницата.

Майката – възрастна вълчица, която има опит във възпитанието на вълчетата. Това задължение тя може да изпълнява както към своите, така и към чуждите вълчета, чиито майки нямат достатъчен опит. Раждането на ”деца” не издига вълчицата автоматично в ранг майка. Както за всеки ранг, тук трябва определено психо-физическо развитие, способност да се вземат жизнено важни решения.

В задачите на майката влизат отглеждането и възпитанието на потомството. В случай на нападение, тъкмо майките извеждат на безопасно място слабите и малките, а войниците в това време поддържат отбраната.

Възрастната майка при необходимост може да изпълнява и заема ранга водач. Със старшия воин тя не се конкурира никога. Освободеният ранг се заема от най-достойния, способен да управлява глутницата. Не се водят кавито и да е борби за излъчване на най-силния.

В периода на захранване и отглеждане всички майки от глутницата се намират под особена опека.

Размножаване – при вълците и тази страна е много красива. Веднъж в годината глутницата се разделя на семейства, за да създаде и отгледа потомство. До размножаване не се допускат всички. Основното условие  е всеки да си знае мястото и статута в глутницата. Затова онези, които си нямат двойка, заемат трето място в глутницата, като помагат в лова и в отглеждането на малките.

Двойките вълци – те са за цял живот. Ако единият от тях умре, нова двойка не се създава.

Опекун – носи отговорност за възпитанието на вълчетата. Разделят се на два подранга: гледачи и „чичо“.

Гледачи – отговарят за възпитанието на малките, без да имат претенции за ранга на воин. Гледачи са младите – от миналогодишно кучило. Те се намират под ръководството на майките и изпълняват техните нареждания, получавайки възпитателни навици и обучаващи подрастващите. Това е основното им задължение в глутницата.

Чичо – това е стар вълк, нямащ собствено семейство, помагащ за отглеждане на малките.

Сигнализатор – съобщаващ на глутницата за опасност. Решението вземат по-старите и отговорни в глутницата.

Кутре – това е шестият ранг, никакви отговорности, освен послушание пред по-възрастните, но това им дава право на храна и защита.

Инвалид – не е завиден ранг – това е сакат, или стар вълк, имащ право на храна и защита. Вълците се грижат за своите старци.

Реплика: Красива структура, нали? Надявам се, че образът за кръвожадния вълк е поомекнал в читателя. И се е появил образът на звяр, живеещ по законите на Природата, живеещ по законите на глутницата. И тези закони ни удивяват със своята красота и практичност. Има какво да научим от природата. Всъщност, вълците, с които ни плашиха в детството – това сме ние, глутницата – това е нашето общество, човечеството. Няма нищо по-ниско и презряно от човечеството, когато цялото могъщество на разума се обръща в ненавист към себеподобните. Колко ни се иска да сме членове на вълчата глутница!

[96498]

Хоризонти на възприятие

каббалист Михаэль ЛайтманИзучавайки кабала, виждаме научното, емпиричното, практическото изследване, съгласно принципа: ”може да се ръководиш само от онова, което виждаш”. Казано по друг начин, променяйки природата си, в същото време наблюдаваме резултатите от кабалистическата методика. Но резултатите се проявяват в нас. Човекът – това е лабораторията. Той променя собствените си свойства и открива новата реалност.

В настоящите си свойства аз виждам определена картина, а когато я променя – ще разкрия другото, паралелно измерение. И така отново и отново. Тези свойства, тези пластове на реалността се наричат ”стъпала” и науката кабала ясно ги обяснява, как всеки път трябва да се променям посредством групата и развиващата ни сила, която получавам, за да се издигам към много по-високи измерения в обновените и много високи атрибути на чувствата и разума.

При това моето променящо се възприятие не зачертава предишната картина – просто се издигам по-нататък, управлявайки в своите чувствени органи все по-висшата реалност, за която споменава науката. Няма никакво противоречие между моите открития и науката – напротив, тя се изобразява като част от моето възприятие.

И всъщност, науката на утрешния ден – това е тъкмо нашето възприятие на духовното пространство. ”Духовно” – в смисъл, че то се проявява посредством промените в човека.

Така разкриваме ”световете” в Природата – новите картини на възприятието – независимо, че не знаем какво представлява Природата като цяло. Както ни обясняват кабалистите днес пред нас лежат 125 стъпала за развиване на нашето възприятие. Разкривам всяко едно от тях в действителност, съобразно с решимото, с екрана, степените на авиют (дълбочината на желанието). Всичко е изчислено и проверено, всичко се проявява пред мен в зависимост от това, как аз се променям. Променям се – постигам, изменям се – постигам, отново и отново.

Така процесът преминава поетапно, което се нарича ”Край на поправянето”. Какво ще се случи след това – кабалистите не ни разказват, независимо, че говорят за седмото, осмото, деветото и десетото хилядолетие и по-нататък. В своите обяснения те се спират на крайното поправяне, защото по-нататъшния път просто не може да бъде предаден.

Ще трябва да преминеш през всичките 125 стъпала и отново да се промениш, подобно на това, което преживяваш, когато се издигаш от нашия свят в духовния. Това е истинска смяна на възприятието, вътрешна революция и тя отново ще се случи в края на поправянето, когато станеш напълно интегрален, съвършен, подобен на Твореца. Ето тогава, когато си се поправил, ще бъдеш достоен, готов за нещо по-голямо, за което днес няма такива думи. Тъй като на духовните стъпала ти вече се изкачваш над времето, над живота и смъртта, над пространството, напредъка и всички ограничения на този свят. Което вече говори за доста отделени етапи… Нашият сегашен разум, днешните ни чувства не са в състояние да се докоснат до него.

И затова днес обсъждаме другия въпрос – въпросът за човечеството, което за сега възприема света с помощта на петте сетивни органа. Как да премине към петте допълнителни усещания, които се наричат: Кетер, Хохма, Бина, Зеир Анпин и Малхут.

Ние ги придобиваме според това, как поправяме петте пласта на своето желание – от нулевия до четвъртия. Развивам тези пет нови сетивни органа над авиюта, нарастващ количествено и качествено. Моето ”животинско” тяло си остава такова, каквото си е било, а паралелно на това, аз долавям, разпознавам новите части на Природата, сегмент след сегмента.

И което е интересно: дори най-малката част – дори да е в основни черти, като цяло, в неясен мащаб – все пак ми придава разбиране и усещане на цялата реалност до края на 125–те стъпала.

От урока по статията”Кабала и философията”, 23.12.2012 

[96199]

Обществото е единен духовен организъм

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Говорейки за интегралното състояние, имаме предвид обществото или съгласно кабала – единен духовен организъм?

Отговор: Това е едно и също. Ние говорим за обществото, което започва да се усеща като едно общо цяло. В него се проявява колективният разум, колективното чувство, колективните потребности, колективният поглед върху всичко. Тоест цялото общество става едно единно цяло и започва да чувства всички нива на природата напълно взаимносвързани. И когато човек включва в себе си цялата тази огромна природа, вижда я и я усеща вътрешно, той започва да разбира нейната програма.

Явявайки се част от програмата, той започва да я възприема изцяло. Той като че ли се вижда при зараждането си преди милиарди години и продължаващ своето развитие милиарди години напред, тъй като започва да се включва в този огромен организъм на интегралната природа. Започва да усеща всички сили, вътре в които се намира той самият, и разбира как работи това, как му въздейства, как той може да си самоповлияе, да повлияе на своята съдба, на своето бъдеще, като единствен активен елемент в природата – не инстинктивен, а съзнателен.

Но ще получи това само тогава, когато бъде интегрално включен във всички нива на природата. Тогава ще се издигне на най-високото ú ниво – на нивото на Твореца, ако може така да се каже. Творецът не съществува, самата природа се явява Творец. Но човек достига до това ниво.

Въпрос: Как да определим самото понятие общество, тъй като обществото и организма се възприемат като различни неща. Понякога сравняват обществото с организма, но това е метафора, образ.

Отговор: Тези понятия се възприемат като различни неща за общество, в което елементите не са взаимно свързани. Ако това е организъм, разпръснат на части, на парченца, като болен, намиращ се в лошо състояние, когато всичките му системи са извън равновесие, то тогава вие сте прави. В такова състояние се намира днешното ни общество, което се опитваме да спасим някак си от гибел, от пълно разлагане на всичките му системи. А когато всички системи се намират във взаимно поддържане, в равновесие, всяка от тях и всички заедно, подобно на човешкия организъм – то тогава това е интегрално общество.

Реплика: Тоест трябва да прекараме ясна граница между представите за обществото, които господстват в социологията. Там всичко е много просто: има обикновено, просто общество – първата община, племе и сложно общество, което трябва да бъде много силно диференцирано.

Отговор: Първобитните общини, както казват, са били интегрални общности. При тях това се е базирало на ниво инстинкт, както в света на животните.

Но ние се различаваме от животинския свят по това, че в нас егоизмът е пораснал. И сега започваме да се съединяваме на друго ниво.

Животните инстинктивно са обединени в интегрално общество. Така ги подържа природата, нейният общ закон. А след това, над нашето животинско тяло израства егоизмът и ние трябва да се интегрираме над него, заедно с него. Тоест егоизмът ни дава ново ниво за интегриране.

От ТV програмата ”Интегрален свят”, 26.11.2012

[96031]

Когато природата променя лицето си

каббалист Михаэль ЛайтманНие сме сериозно объркани, защото живеем без да знаем защо и за какво? По-лоши сме от което и да е създание, защото те дори не се замислят, те нямат още едно общо желание, което да се извисява над телесните им потребности. На тях им е напълно достатъчно да подсигурят базовите си нужди: храна, секс, семейство и това е. Такова е животинското стъпало. И сред хората някои се задоволяват само с това, т.е. с желанията на неживото, растителното и животинското на нивото човек. Но заедно с това, в нас има и човешко желание, което поставя въпроса за смисъла на живота, за същността: ”За какво живея?” – и се издига мъничко над животинското стъпало.

Тогава на човек не му е достатъчно просто да съществува в света. Той иска да знае кой е той и какво е той, от къде е и какъв е смисълът на неговия живот? Това желание се нарежда по скалата на желанията след желанията за храна, секс, семейство, пари, почести и знания. Аз искам да опозная своята същност, своето предназначение и това искане затъмнява останалите. Тъкмо това искане ме изкачва на стъпалото над ”животното”. Всичко би било наред, ако живеех ”животински” живот и не се досещах за това. Но сега, в своите желания аз съм  човек, а в усещанията и разбиранията – ”животно”. Това ме унижава до нивото „прах“, аз просто не съм способен да съществувам по този начин повече.

В подобни ситуации хората не знаят как да си отговорят на тези въпроси. Те идват до отчаяние, захващат се с наркотици, сблъскват се с проблеми, създават революции, създават терор – само за да потиснат въпроса за смисъла на живота.

А след това започват да разбират същността на проблема: в началото на живота си човек е обкръжен от грижи, предназначени за неговото израстване, а след това сякаш го хвърлят и го оставят на произвола на съдбата: ”Прави каквото искаш и се грижи сам за себе си.” Това го хвърля в шок: изведнъж той сам трябва да се обезпечава, да работи, да се изхранва, да решава проблемите си. Това съвсем не му допада, той би предпочел да е малък, както преди и да се грижат всички за него. Но не, казват му: ”Времето изтече”.

Защо в живота е установен такъв ред? Защо е необходим такъв радикален поврат?

Това противоречие кара човек да търси отговора. Както пише Баал а-Сулам, от тук са произлезли вярванията, религиите и всевъзможните концепции. Всъщност, причината за тяхната поява е много сериозна и дълбока, тя е заложена в самото сърце на човек.

Хората не просто са се страхували от вятъра, слънцето или пък от луната, както ние си го представяме. Тъкмо обратното, в някакъв смисъл ние сме много по-примитивни, отколкото онези, които са изобретили религиозните представи. Много повече вярваме в митове и други бръщолевици. Примерно, днес светът е полудял с настъпването на ”Края на света”. А всъщност става дума за дълбоко вглъбяване на човека, замислен над своето битие, над Висшето управление, за случващото се в живота. Защо Природата ни пази до зряла възраст, а след това рязко променя своето отношение? Погледнете децата: те сякаш се намират под защита. Детето през цялото време пада, удря се и нищо, сякаш Висшата сила го пази, като добавка към човешкото му обкръжение. Но когато порасне вече нищо не му се прощава и му се налага да си плаща дълговете.

Ето върху това хората от древността са размишлявали сериозно. Те виждали как чрез родители и близки, чрез цялото общество, Природата до определена възраст проявява грижи към човек, а след това ”променя лицето си”.

Може би, в този скок, в разрива, в разреза между двата стадия можем да установим контакт с Висшата сила, която ни наблюдава и ни управлява. Може би наистина тук можем да съгледаме нейните изисквания към нас, да разпознаем какво иска от нас с тази промяна и това отношение – и да я разберем по-добре.

Освен това, хората от онези времена са били много по-близко до Природата, те са се опиянявали от нея, ”дишали” са с помощта на силите и са я усещали много по-добре от нас. И затова не трябва да се предполага, че древните вярвания са възникнали на празно място. Да, те са се видоизменили през хилядолетията, но отначало са се базирали на сериозните въпроси за човешкото битие, сякаш са разделени на добро и зло. До сега не е било по силите ни да съединим тези две повърхности на реалността, защото не можем да се издигнем над знанието. Силите на доброто и злото продължават да съществуват в нашето възприятие по отделно, без да се съчетават помежду си.

От урок по статията ”Мир”, 21.12.2012

[96102]

Дъжд над полето

конгресс, группаВъпрос: Как мога да дам онова, което нямам, като изцяло се намирам в материалното?

Отговор: Не трябва нищо да даваш! Трябва само да знаеш как да се реализираш. От нас не искат желания, които нямаме. Наистина е написано: ”Възлюби ближния като самия себе си”, но от нас никой не изисква такава любов. От нас се иска само да разберем къде ще се реализираме най-добре.

Проблемът е в това, че извършваме множество действия, но не където трябва. С една дума, като дъжд, падащ в пустинята, вместо да завали над посетите площи. Всичко трябва да си е на мястото. Ако засаждаш зърно на правилното място, върху плодородна почва, съдържаща необходимата влага, то ще порасне. А ако го хвърлиш върху пясъка в пустинята, нищо не ще израсте.

В 90% от всичките ни усилия в този живот разчитаме на такива неща, от които нямаме никаква полза. Не си струва дори да се поглежда към тях, но ние гледаме… Затова проблемът не е в това, че не ни достигат сили, а в това, че ги харчим на вятъра и на неподходящи места. В това е цялата работа.

А там, където трябва да съсредоточим всичките си усилия, освен необходимото за нашето съществуване (храна, семейство) – това е групата. Ако вложим всичките си сили в групата, то ще непредваме с най-голяма скорост. А вместо това, през цялото време разпиляваме силите си и се мятаме в различни посоки.

И затова не трябва да се оплакваме, че не постигаме никакъв резултат. Силите ги има – трябва само да бъдат насочени в правилната посока.

От урока по ”Предисловие към ТЕС”, 20.12.2012

[95960]

Картинка, нарисувана във въздуха

каббалист Михаэль ЛайтманБаал а-Сулам, ”Науката кабала и философията”: В действителност ”силата” сама по себе си се явява материя – не по-малко, отколкото цялата материя от нашия свят.

Казваме, че духовното е ”сила”. Това означава ли, че нашият свят е материя? Не, силата това е материята. Няма нищо, освен сила. До това достигна и съвременната физика: зад атомите, частиците и квантите, материята, като усещана от нас субстанция, ”изчезва”. Задълбочавайки се, дори с традиционните методи, откриваме, че в основата, във фундамента на Вселената, материята се ”разсейва” и остава единствено само силата. Свикнали сме с материалната картина на света, но всъщност, това е само нашето възприятие, а в основите на материята е същността на силата, и нищо повече.

Тази сила се подразделя на две категории, на две желания: получаващо и отдаващо. Като цяло, множество от частни сили ни изобразяват някаква реалност, която кабалистите наричат въображаема, илюзорна. Тя е реалистична, но ефимерна, с една дума, като обемна картина, начертана във въздуха с лазерен лъч. И ние живеем в нея, сами явявайки се плод на този ”лъч”. Всички ние сме ”нарисувани” в някакво пространство, а всъщност, нашата същност е силата: двете желания и изравняващият ги екран.

Тези сили на получаващото и отдаващото желание трябва да достигнат до кръстосване, до съчетаване, съединяване, интегриране. Но не така, че едната да властва над другата, а така, че получаващото желание също да има ”достъп до властта”, за да цари между тях сътрудничество, взаимно разбирателство, взаимопомощ, общо усещане, та чак до любов, когато всяка от тях е готова да отстъпи на другата, да приеме всичко от другата.

Накрая, силата на получаване трябва да достигне до онази мощ на битието, както и силата за отдаване, да усети това, да се развие съответно и да придобие подобието на Твореца. И затова тя трябва да премине през особени състояния, които и позволяват да почувства, че тя съществува, властва, решава, планира, осъществява замисленото. И тук не може да се разминем без въображаемата картина, в която всичко си е така и го има. Ето откъде произлиза илюзията на нашия свят, в който управлява получаването.

Баал а-Сулам ни дава пример с кочияша, който живеел с жена си и децата си, изкарвал достатъчно пари, имал си къща и бил напълно доволен, докато не започнали бедите: конят осакатял, къщата му изгоряла, жената и децата умрели при поредната епидемия. И в крайна сметка, кочияшът се отправил към висшия съд, където било решено да го възмездят за несгодите, защото той наистина много изстрадал.

И какво всъщност му дали? Кон, каруца, жена, деца и къща – същото онова усещане, което се явява щастието за него. В тази ”картинка” той живее прекрасно: работи, донася в къщи отработеното, радва се заедно с останалите и всичко му е наред. Неговото желание е малко и за него това е истинският рай, в който всичко е добре и не се нуждае от повече. Идеалната илюзия.

Ние също понякога имаме такива сънища. С какво те се отличават от реалността? Какво, ако след две минути се събудиш от звъна на будилника и разбереш, че всичко видяно е сън? Тъй като всъщност, то си е така. В какво се състои разликата между съня и явното? Как да различим едното от другото?

Тук е важно да се разбере, че нашата реалност е ”нарисувана” от някаква сила и ни е дадена, за да се обезпечи илюзията на желанието за получаване за самостоятелност, власт, собствена концепция, независимост, откъсването от онзи, който управлява. Само така може да се стигне до подобие по свойства с Твореца. А иначе, какво е това подобие, ако напълно ме контролират?

Но всъщност откъсването от Твореца е илюзия, и затова нашият свят се нарича въображаем. От друга страна, духовните светове не са мними, защото там ние осъзнаваме илюзията, съгласни сме с нея и се издигаме над знанието. Там работя над своя разум, знаейки, че няма никого освен Него, все повече съгласявам се с това, все повече го приемам. Вече реално работя със силата, при това, самият аз съм ”всичко на всичко“ сила.

Въпрос: Ако целият ни живот е един дълъг сън, какви изводи можем да направим, на практика?

Отговор: В Псалмите е казано: ”Ние бяхме като в сън”. Всъщност трябва да приемам този живот с цялата му сериозност. Дали са ми го, за да се издигна над него, а не и да го отхвърля настрана. Нищо не трябва да се пренебрегва. Настоящата ”картинка” ми я ”рисува” Висшата сила и за сега, докато не премина тази подготовка, не мога да се избавя от нея. Трябва да усещам този живот до самия край на поправянето, всеки път връщайки се обратно в него за нови поправяния. Дори да съм се издигнал до 124 стъпало, и да ми е останало последното 125–то, пак се връщам тук.

Друг изход няма. Базовата ”инфраструктура” е извънредно важна – тъй като опирайки се на нея, осъществявам всичко по собствен избор. Благодарение на нея, първоначално на всяко стъпало ми се струва, че действам самостоятелно, че съм равен на Твореца и че може би дори властвам сам. Без това усещане за независимост няма никакъв шанс да се постигне сливане. Иначе аз просто не съществувам – онзи, който е способен да се слее с Него.

Ето така работим в този свят. Нека да е въображаем – аз осъзнавам това после и приемам, съгласявам се с него. Започвам реално, осъзнато да играя със своята ”самостоятелност” и тогава повече не крият от мен, че всъщност съм управляван.

От урока по статията ”Кабала и философията”, 18.12.2012 

[95771]

Виж Твореца зад другаря си

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо, поправяйки отношението си към ближния в любов, придобивам ново знание за света?

Отговор: Това винаги е твоето желание. Има само съсъд и светлина – желанието и това, което се случва в него. Работата е в това, как аз, от своето желание, се отнасям към теб, т.е. към „чужд“. С други думи, в мен е нарисуван някакъв странен образ, а аз трябва да поправя своето желание по отношение на този образ, да превърна желанието в противоположност – и в съответствие с това да разкрия новото състояние.

Аз никога не излизам извън себе си. Трябва само да променя себе си, своето лошо отношение, омразата си, да я превърна в любов. И тогава в нашите отношения с теб ще разкрия духовния свят.

Така или иначе, всичко е вътре. Пред нас е един огромен свят, но всички знаят, че тази картина е очертана в нас. Баал а-Сулам пише за това във Въведението към книгата Зоар.

Но от къде в мен възниква твоят образ?

Той е резултат от въздействието на Твореца. Всички нива на природата – нежива, растителна, животинска и човешка – всички нива на развитие на желанието, от нулево до четвърто, ме водят към Твореца, към постигане на Висшата сила. Така че всичко, което чувствам като нещо извън мен,  е Творецът. И затова Рабаш пише, че в другаря или поне зад другаря си, трябва да видя Твореца.

2012-12-17_rav_bs-kabbala-ve-filosofia_lesson_n6_03

Така че, външният образ в моето възприятие е искрата, част от светлината, от Твореца. Така, благодарение на разбиването на съсъдите, изведнъж извън себе си откривам други, непознати за мен хора. В мен възниква „дипол“: аз и някой друг. Този някой засега заема мястото на Твореца, за да правя упражнения по самоусъвършенстване  с него. Но в действителност освен човекът и Творецът няма нищо повече.

И затова трябва да разберем, че чрез своето поправяне в кръга на другарите, помагаме за поправянето на целия свят. И оттук е ясно това, което Баал а-Сулам пише в края на Предисловието към книгата Зоар: ако Исраел поправя себе си, светлината от него ще се излива върху цялата останала реалност. И нищо повече не е необходимо. Това е достатъчно, за да поправим себе си.

Така че, моят другар – не е другар, а Творецът, който  е внесъл този образ в мен на фона на всички останали нива на реалността. На четвъртия етап от развитието, творението е изпитало срам пред Твореца – и именно затова мразя другаря, когото виждам пред себе си. Това е резултат от същия този срам.

Да се върнем към знанията, които човек придобива при поправянето. Без тези знания няма да се размине. Как в противен случай ще повиши любовта си? Всяка степен се състои от чувства и разум – и не е възможно да напредваме само с едно от тях. В крайна сметка,  наслаждението е в разбирането действията на Твореца. Той иска да Го разкрием като вършещ за благо и творящ добро. И за това трябва да знаеш как Той прави това, с каква мъдрост, в каква форма, с каква грижа. Тук е необходима мъдрост, при това дълбока мъдрост – ти сякаш се обличаш в Твореца.

В нашия свят, докато сам не пораснеш и не станеш баща – няма да разбереш родителите си. И в духовното сливане това е задължително – без него няма как да разбереш Твореца: кой е Той, какъв е той. И като резултат идва любовта.

Докато не постигнеш Твореца, няма да можеш да Го обикнеш. Ние, възрастните си спомняме различни случаи от детството – всичко, което са правили родителите ни, което са вложили в нас, което са жертвали заради нас – и започваме да ги разбираме, да ги обичаме много повече, отколкото в детството. Така е и с Твореца.

От урока по статията „Кабала и философия“, 17.12.2012

[95685]