Науката кабала е единственото средство, което ми позволява наистина да контролирам собствената си съдба. Никой от президентите и премиерите няма да помогнат. В крайна сметка, и тях  ги „тегли за ухото“ съдбата, която е в ръцете на Твореца.

Но прибягвам до науката кабала не просто да се помоля: „Моля те! Направи така, че да ми е добре!“ Не, искам да разкрия Твореца, да се запозная с Неговите планове, да разбера как да се присъединя към тях, как да им въздействам. Това не е просто разкриване – дава ми се достъп до „клавиатурата“, с която се изпращат команди до цялата реалност.

Нещо повече, учат ме как трябва да действам, как да контролирам собствената си  съдба и съдбата на целия свят. Обясняват ми структурата на духовните светове и на този свят, историята на процеса, неговите причини и насоки, природата на мирозданието, системата за контрол. Накратко казано, няма нищо, което да не е включено в науката кабала. Тя описва точно природата – абсолютните закони, които не познаваме. Междувременно, ако се запознаем с тях, ще имаме контрол над всичко.

В крайна сметка, „Творецът“ не е случаен изблик на емоции, не е нечие смахнато желание, оставящо ме в последния момент на разкриване на истината. „Творец“ е общ универсален Закон на реалността. И ако го изуча, ще знам как да се отнасям към него, как да се „слея“ с него, как да го управлявам.

Ако искам това, ще се появи такава възможност. С времето ще разбера, че първата стъпка е да разбера Твореца. В действителност, като Го разбера, веднага ще се съглася с Него. Така човек се съгласява с майка си, когато порасне и види, че нейните желания са за негово добро.

И затова възможността да контролираме абсолютния Закон не съдържа в себе си противоречия: разкривайки общата система, виждам, че тук се иска само правилно съчетание между мен и него. Трябва само да изменя себе си и осъществявам това по стъпалата на духовната стълба. На всеки етап ще се прикрепям към Твореца, ще си включваме един в друг, ще стигаме до споразумение, до средната линия – след това заедно сме в хармония и мир. Достигаме равенство в сегашното състояние, във всеки миг от живота ми, тъй като и двамата го считаме за най-добро.

Така управлявам съдбата си – защото и от Негова страна тя се управлява така. А какво може да бъде по-добро за човек от това?

От урока по статията “Същност на науката кабала“, 12.11.2012

[92725]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала - No Comments→

Конгреса в Грузия. Урок №3

Въпрос: Известно е, че животните нямат свободна воля. За сега и ние се намираме на животинско ниво. Но как да се извисим над себе си, ако нямаме свободна воля?

Отговор: Ако човек предварително говори, че няма свободна воля, то той веднага става животно и няма никаква възможност да действа.

Да допуснем, че се намирам в напълно затворена система, която ми въздейства: мислите не са мои, думите не са мои, движенията също не са мои, всичко, което правя – не съм аз. И изобщо аз не съм самият аз, а някакъв включен механизъм. И какво да искаш от него? Тогава просто ще седя и няма да правя нищо. Ако трябва, ще ме изкарат на работа, ако трябва – ще ме накарат да действам. А докато не ме накарат, нищо няма да върша. Това се нарича състояние на неживата природа, защото докато на един камък не му въздейства нищо, той ще стои на мястото си.

Растителното ниво вече предполага свободна воля – в някакво вътрешно движение. Животинското ниво – още повече. Но всички те не са свободни, а напълно управлявани от инстинкта, т.е. те са напълно управлявани от Природата.

Човек също е управляван от природата, но тя му дава и постоянно издигане за сметка на нарастващия земен егоизъм. Този земен егоизъм вече не се управлява директно, както животинския. Тоест, дори обикновен човек в нашия свят получава възможност по някакъв начин да действа: или добре, или зле. Животните нямат тази възможност, те действат строго съгласно инстинкта. Човек има възможност да бъде добър, зъл, да постъпва така или иначе. Но това не е онази свободна воля, за която се говори в кабала. Това е обичайната, житейска свободна воля, а не свободната воля по отношение на Твореца, която имат кабалистите.

Когато идваме в групата, в нас се заражда още една свободна воля – да приема методиката и да взема решение да се развивам или не. Ако приема методиката – това също е свобода на волята, защото мога и да не я приема. Но това все още е обичайната, така наречената земна свобода.

След това, започвайки да работя в групата, трябва да играя пред другарите си. Изправен съм пред избора, дали да играя театър пред тях, че сякаш се обичаме един друг, че се обединяваме, желаем да достигнем целта, тъй като трябва да покажа на другарите си, че ги обичам, че съм готов да вървя напред заедно с тях. Това вече е сериозна свободна воля, тук избирам своя път, своята цел. Тук вече трябва да си дам отчет: ”За какво върша всичко това? На кого му трябва това? На мен лично? Имам ли някаква изгода от това или не?” Тоест тук в човек възниква сериозен проблем със самия него.

По-нататък, колкото повече напредваме, толкова повече усещаме различни притесняващи ни обстоятелства в себе си: струва ли си да се занимавам с това – да привличам висшата светлина върху себе си? Тъй като по време на работа трябва да мисля за това, че искам да призова висшата светлина върху себе си. Тя ще ме осветява, ще ме променя, аз ще ставам по-добър, ще се уподобявам на Твореца, в това да се намирам в състояние на отдаване. Нужно ли ми е това или не? Това вече са сериозни въпроси. В това трябва да вложа може би целия си живот.

За какво говори кабала? – Трябва да се занимаваш, трябва да работиш, трябва да си женен, да имаш деца, дом и т.н. Но всичко това е от първа необходимост. А всичко останало трябва да бъде насочено само и единствено към обединение и в това обединение да разкрием Твореца. Тъкмо в това е сериозността на свободната воля. Имам възможност да работя, да се забавлявам, да се развивам. А тук кардинално променям целия си живот!

Погледнете нашите групи или поне централната израелска група. Нима те виждат  нещо друго, осен работа и група? Стават в два през нощта за урока, а след това отиват на работа, след работа идват пак тук в центъра, за да се занимават с разпространение и после пак в къщи, за да спят, за да са готови за урок. И така всеки ден.

Единственият им почивен ден също е зает. Остава им може би около два часа за почивка през цялата седмица. Тоест човек трябва да решава за какво идва. А ако освен това жената, родителите и цялото общество като цяло му се карат, тогава това не е обикновен избор. Но за сега това са стъпалата на еснафите, на обикновената, гражданска свободна воля.

А по-нататък ще се появи друга свободна воля, когато човек трябва да се издигне над себе си, когато върви не въпреки чуждия егоизъм (деца, жена) или дори собствения, на битово ниво (няма да изляза в отпуска, няма да се разхождам, няма да печеля повече от необходимото ми, това ми е достатъчно), а когато започне да работи с групата и с Твореца.

Ето тук вече трябва напълно да се откажеш от егоизма си. Не че не ми трябва повече и не че желая да съществувам без тяло (това биха искали мнозина), а трябва да се откажа от своето ”Аз”, сякаш не съществувам, а всичко, което е по силите ми, да влагам в другите на 100%.

А за какво? – Няма такъв въпрос ”за какво”. Просто трябва да го правим, защото такова е желанието на Твореца.

И какво по-нататък? – Нищо. Той няма да знае нищо за теб, никой няма дори да знае какво правиш, никой няма да ти благодари. Ще работиш през цялото време, с всички сили само за да отдаваш.

За какво? За нищо. Защото ”За какво”- това вече е получаване, а не отдаване. ”За какво” вече означава, че си струва да постъпвам така, защото за това получавам бъдещия свят, или напълване със слава и знание.

Затова тук въпросът за свободната воля вече е много важен. Но до това се достига постепенно.

От 3-тия конгресен урок в Грузия, 06.11.2012

[92678]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Свобода на волята - No Comments→

Конгрес в Грузия. Урок №3

Въпрос: Как в състоянието, когато се стремиш към дясната линия и смяташ, ”че няма никой освен Него”, да не се окажеш фалшив праведник, на който му се струва, че вече е изцяло отдаващ? Как да не се превърнем в група от хасиди?

Отговор: Ако групата работи по системата, посочена от кабалистите, то тя няма да се превърне в хасидска. Тя винаги ще има и лява, и дясна линия, защото светлината, спускаща се над нас, постоянно ще въздейства на нашите решимот. А в решимото винаги са заложени решимо итлабшут и решимо авиют, т.е. решимо от светлината и решимо от нашите желания – келим. И затова винаги ще се намираме във вътрешно раздвояване.

Затова няма да станем хасиди. Ако работим нормално за нашето обединение, няма от какво да се страхуваме.

Занимавайки се по тази методика и работейки над себе си в групата, ясно разбираме, че разиграваме театър, уподобявайки се на висшето стъпало. И трябва да рекламираме това един на друг. Това е влиянието на обществото върху човек – да показва на всеки от нас как разбираме любовта, обединението и т.н. За какво? – За да се устремява човек към него.

Но когато започне да работи по този начин, тогава, съгласно неговото устремяване, се спуска Висшата светлина и той започва да се усеща много малък.

Ако в нашите групи се появят ”хасиди” или такива, които се чувстват като праведници, това означава, че прилагат нашата методика неправилно. По-скоро те ще доведат до различни промени, неразбории. Но ако това бъдат промени и неразбории от духовно ниво, това означава, че пътят е верен.

На битово ниво е жалко да се занимаваме с това. Затова трябва бързо да приемем устава, да уточним реда, условията, които трябва да се изпълняват, за да протича нормално всичко, и да се стремим към обединение. И тогава вече ще започнат духовните проблеми.

От 3-тия конгресен урок в Грузия,06.11.2011

[92570]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Съгласно физичните закони противоположните заряди могат да се приближават и почти да се докосват, но да създават общо поле – никога!

Всеки човек е сложна структура, а любовта – това е, когато две такива сложни структури се съчетаят въпреки физичните закони. Защото винаги изучаваме законите на неживия, растителния и животинския свят, а любовта е проява на нивото „човек“, на което после ще започнат да ни се разкриват законите над материята.

Законите, действащи на нивото на двете основи на мирозданието – желание (съсъд) и напълване (светлина), се изучават от науката Кабала и законите на това ниво се различават от нашето (неживо, растително и животинско) ниво по това, че освен свойствата на привличане или отблъскване, се измерва намерението над тези действия – чисто човешкото качество.

[92484]

Filed under: Клипове, Мъжът и жената - No Comments→

Конгрес в Грузия. Урок №2

Любовта към другарите се заключва в това, че не обичам никого от тях. Аз естествено искам да покоря всеки един от тях – нека да ми се подчиняват, нека правят това, което искам. А и въобще: за какво ли са ми нужни? Не искам да ги има.

Това е „нормалното“ отношение на човек към всички останали.

Любовта към другарите е в това, че за мен няма значение какви са техните свойства, тяхната менталност или физически проблеми, или обратно, техните успехи – за мен са важни само точките в сърцата. Именно тях обичам. А всичко останало не съм длъжен да обичам.

По принцип, не е важен даже и полът. Трябва да се откажеш, да се отдалечиш доколкото е възможно от външните прояви. И тогава всички други неща изведнъж започват да се допълват взаимно.

Защото с точките в сърцата не се допълваме взаимно – ние просто ги комбинираме, в тях царува съгласие между нас. И веднага след като свържем точките в сърцето, изведнъж всички наши съвсем различни характери, свойства, като предавки, започват да се свързват помежду си. Така както два диска в съединителя прилягат един към друг – и целият механизъм започва да се върти нормално. Ако се свързваме с всяка точка в сърцето, а над всички други свойства се издигаме, без да им обръщаме внимание, то влизаме в идеално сцепление помежду си.

Как става това? Обичам, уважавам в другаря си стремежа му към единство, стремежа му към Твореца. Считам, че с това той ме превъзхожда, в това той е по-висш от мен, в това е по-устремен, отколкото съм аз. По такъв начин виждам в другарите си това, което се нарича „великите хора на поколението“. Ако възвисявам другаря си в главното, без да обръщам внимание на никакви други негови земни свойства – по този начин се приближавам до него, „поставям“ себе си под него. Така се обединяваме.

„Другарска любов“ означава такова обединение в едно цяло именно на нашите точки, с изключение на всичко останало. И трябва да си помагаме взаимно в това. Мога да правя всякакви видове услуги на другарите си в групата, да им съдействам във всички земни проблеми, но само ако действително представляваме части от една група и се стараем да съединим точките си.

Кабала се отнася много строго към простата взаимопомощ. Защо? Защото тя иска намерение от човек! И тук трябва да имаме много ясен анализ за себе си: Защо правя това? Не само защото ми е жал за някого, защото ми е неудобно пред някого, защото не искам да изглеждам бездушен и т.н. Не, аз се довеждам до друго условие – да направя това, защото по този начин постигаме единство. Единствено за това!

От 2-рия урок от конгреса в Грузия, 06.11.2012

[92454]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

От 9-та беседа за новия живот

6 януари 2012 г.

Защо са ме разлюбили?

В рамките на интегралното образование говорим за законите на природата, в която пребиваваме. Защото се намираме в някакъв свят, който ни обкръжава. И в този свят откриваме определена система от закони, които ни въздействат. Въоръжавайки се с разум и наука, можем да водим изследвания и да проверяваме, какво ни носи полза и какво вреда, как да подобрим своя живот, как да си обезпечим надеждно бъдеще.

С наличието на интелект човек се отделя от животинския свят. Ако животните се подчиняват на повелите на вътрешните инстинкти и се подчиняват на собствената природа, то човекът е надарен с някаква свобода в своите действия и се извисява над животинското естество.

Обаче, понякога тази свобода го води до безнравствени състояния, в които може да си нанесе вреда. Животните не се пристрастяват към алкохол и наркотици, не си вредят един на друг, извън рамките на насъщната необходимост. Те се ядат един друг, за да живеят, но са лишени от лошото начало, което иска да причини зло на другия, да придобие власт над някого и получава удоволствие от това. От друга страна, човек има “излишък на желания”, на когото абсолютните закони на природата не придават точен вектор. Това желание му се дава за свободно приложение. “Прави, каквото искаш.”

Всъщност, на човек му се иска не само да яде и да пие, да продължава рода, да устройва дом и т.н. – има и други желания: да познава света, да развива науката, културата, образованието… Иска да се наслаждава на живота и на света във всички възможни сфери.

Това желание, един вид, ни подтиква към вярното и добро приложение, но защо всичко излиза обратно и виждаме, че ставаме по-лоши от животните. Понякога дори завиждаме на котката или кучето, които живеят безгрижни, обезпечени от живота и имат всичко необходимо тогава, когато човек е нещастен, подложен на страдания, намира се под въздействие, води неспирно съперничество с другите, тормози се, изпитва завист и ненавист към другите, очарова се от страст и тщеславие… От своята история виждаме, че не умеем правилно да използваме тези наклонности, излизащи от рамките на животинското ниво. Вместо добър, щастлив живот, получаваме обратния резултат. (more…)

Filed under: Интегрално възпитание - No Comments→

Конгрес в Грузия. Урок №2

Следващата степен след любовта към другарите e любов към ближния, както към самия себе си. Това е като ”висш пилотаж”, когато не само обединяваме точките в сърцата си, но и се допираме по всички оставащи параметри, които се допълват едни други, като общия строеж на един хор. И тогава започвам да обичам всички свойства на всички другари, защото те ме допълват, а аз допълвам тях до едно, единно цяло.

С точките в сърцата си не можем да се обединим така, че да се сравняваме с Твореца. Сравняваме се с Него, когато всичките ни свойства стават абсолютно обединени, взаимно допълващи се. И затова любовта към ближния е както към нас самите – това е ниво, на което в човек се разкрива единството, т.е. Творецът.

От това става ясно колко са важни моите другари. Тяхната важност е в това, че без тях нищо не мога да постигна. Всички се явяваме части от едно единствено творение, което се е разбило на части и се чувства раздробено. Всеки е едноличен, всеки усеща само себе си, а другите усеща дотолкова, доколкото могат да му помогнат или попречат. И така, важността на другарите се състои в това, че само в съвместната работа, постоянно принизявайки себе си пред тях, мога да се съединя с тях. В това се състои важността на групата.

Постигането на целта зависи от това, доколко постоянно ще се устремяваме от началната, егоистична точка на всеки, точката в сърцето – през групата, през обединението – към разкриване на Твореца в нея, т.е. на свойството на единството, на Единния, на Единствения.

Творец е именно свойство, а не нещо, съществуващо само по себе си. Нищо не можем да усетим в изолация. Усещаме само проявата на някакъв носител, на материята. И затова, говорейки за някаква сила имаме предвид къде и в какво се проявява тя.

Съответно, говорейки за Твореца, подразбираме свойството единство, единност на любовта, отдаването, свойството на еманацията, на съвършенството, която се проявява в нас. В противен случай не можем да говорим за Него, защото не знаем как може това да се случи извън нас.

Затова групата трябва да достигне такова състояние, когато тя представлява свойствата на Твореца.

От тук възникват всевъзможни изводи: по какъв начин трябва да си ”създадеш приятел”? Как да се отнасяш към него: като към голям или като към малък? Като към ученик или като към учител?

Оказва се, че всички отговори са верни: и като към равен, и като към ученик, и като към учител. Странно ми е как може той да ми бъде равен, ако всички ние сме различни по природа? Той може да ми бъде равен само в едно: не е по силите ми да постигна Твореца без него, и той без мен. Получава се, че изначално сме партньори по нещастие.

А след това започваме да действаме по следния начин: всеки от нас трябва да е по-високо от другия, за да му помага, и да е по-нисш от другия, за да може да се вдъхновява от това, което има другарят, и да получава осъзнаване за високата цел, устрем към единство от него. Такъв устрем не достига на всеки и винаги ще е в недостиг. Него можеш да получиш само от останалите.

Работя с другаря си така: той е по-висш от мен, той е по-нисш от мен, той ми е равен. Принципът на тази работа е ”направи си учител и си създай другар”.

От 2-рия урок на конгреса в Грузия, 06.11.2012

[92451]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Конгрес в Грузия. Урок №1

Въпрос: В Кабала се предсказва абсолютно цялото развитие на човешката история. Какво казва тя за текущото хилядолетие?

Отговор: Кабала предсказва всичко, ако предварително знам цялостната система, нейното движение, защото всичко в нея е напълно определено, т.е. има сили, които са във взаимодействие по определена програма – и аз изучавам тази програма.

Програмата съществува – тя е перфектна, съвършена. И може и да не я познавам напълно, тъй като още не съм достигнал такова ниво, че да я видя цялата, но вече мога нещичко да предвидя, да предскажа.

Точно както в нашия свят. Ако съм научил някои закони на природата, например, определени метеорологични условия, тогава мога да предвидя всички метеорологични условия и да кажа, че през тази седмица с определена степен на вероятност ще има или дъжд, или сняг, или слънце, или облаци. Мога ли да го предскажа? Да. Тоест, въз основа на предишни изследвания и настоящото състояние мога да предскажа бъдещото състояние. Това е познаване на законите. Разбира се, това не е познаване на абсолютния закон, когато пред мен е формулата и ясно разбирам какво и как, но, примерно, вече мога нещичко да предскажа. Същото е и с Кабала. Имаме си работа със система.

Някога се занимавах с био кибернетика – там е абсолютно същото. Това е същата тази система. Също така работя и със силите, които влияят върху нашия свят. Ако познавам тези сили, ако познавам природата на този свят, мога да прогнозирам, т.е. да изчисля предварително как след определено време те ще влязат в контакт помежду си и до какъв резултат ще доведат. Няма нищо странно в това.

Ако за малкото дете е чудо, когато включваме или изключваме нещо, т.е. показваме му това, което не разбира, то за нас това не е чудо, защото знаем какво правим. Така и с Кабала.

Издигайки се на следващото ниво на разбиране, знания, виждаш какво става и за теб това става работа, защото, по принцип, кабалист е човек, който се занимава не само с изследване, а с практическо прилагане на системите за контрол, практическо изпълнение на програмата за развитие на света.

От 1-вия урок на конгреса в Грузия, 05.11.2012

[92309]

Filed under: Духовна работа, Кабала, Криза, глобализация - No Comments→

Мнение (Т. Шамир): Преди сто години, философи, икономисти и социални мислители са били убедени, че бързият напредък в технологиите скоро ще избави човечеството от необходимостта да работи усилено. Струвало им се, че още малко – и ерата на принудителния, изнурителен, много часов, наемен труд ще потъне в забвение.

През XIX век продължителността на работния ден в заводите е достигнала 16 часа. След Първата световна война в развитите страни започва широко разпространен преход към осем часов работен ден и 40 часа на седмица. Икономистите прогнозират, че след още няколко десетилетия работният ден ще се съкрати на 6, 4, а след това и на 2 часа – а след сто години необходимостта да се работи за храна напълно ще изчезне.

На практика, обаче, се случи точно обратното. В наши дни много часовият труд се превърна от проклятие за нисшите класи на обществото в „привилегия“ на средните и висши слоеве, в задължителен атрибут на висок социален статус – на работа „горят“ най-квалифицираните и високо платени работници. Но и останалите работят не по-малко, отколкото преди шестдесет години – независимо от факта, че техническият прогрес действително допринесе за колосалното увеличаване на производителността на труда.

При това в материалното производство, осигуряващо на хората храна, облекло, жилище, транспорт и комуникации, е заета много малка част от работната сила. По изчисления на икономистите, за да се обезпечи среден темп на потребление на населението на планетата е достатъчно 20% от населението – останалите 80% биха могли да не правят нищо.

При това, работят всички, работят много, задъхвайки се от липсата на свободно време и в същото време, страдат от безработица – вместо да работят за свое удоволствие по 2-3 часа на ден, наслаждавайки се на плодовете на технологичния напредък, както са мечтали за това преди сто години.

Не е ли време най-накрая да го направим. Мнозина вярват, че е напълно възможно основният гарантиран доход (Basic Income Grant) да се осигури на всички граждани, без значение дали те работят или не.

Идеята е вместо тромавата, бюрократична система от социални помощи за бедните и безработните да се осигури минимална работна заплата за всички. При това тези, които не искат да работят, ще са в състояние и така да преживеят – от това обществото само ще има полза.

Подобен експеримент е бил проведен в Канада по времето на икономическата депресия през 70-те години – и резултатите са били много положителни: в района, където на всички жители е бил осигурен гарантирания минимум, престъпността намаляла, подобрили се резултатите в училищата. В същото време пазарът на труда са напуснали само майките на малки деца.

Източник на средства могат да бъдат различните данъци върху лукс, наследство, собственост, доходи от банкови депозити, данъци върху замърсяване на околната среда, разкомплектоване на тромавите правителствени агенции, които участват в разпределянето на държавни помощи за хората в нужда.

В съвременното общество се е загубил смисълът да караш хората да работят колкото е възможно повече – за по-нататъшно подобряване на живота трябва да произвеждаме „дълготрайни“ изделия. Трябва да осигурим необходимостта на хората от въздух, вода, пространство, тишина, красота, време и човешко общуване.

Забележка: Това е възможно да се постигне само с превъзпитание на обществото, т.е. чрез изменение на природата на човек от егоистична на алтруистична – с метода за интегрално възпитание.

[92411]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Конгрес в Грузия. Урок №2

Въпрос: Какво може да пречи на обединението с другарите, ако сме съгласни да се срещаме няколко пъти в седмицата, да четем и да обсъждаме?

Отговор: Вашият егоизъм. С всеки изминал ден той ще става все по-голям и по-голям. Той ще намира все по-големи проблеми във вашите другари. С всеки ден ще гледате на тях с по-голямо отвращение.

Въпрос: И няма да знам причината, защо се случва така?

Отговор: Причините могат да бъдат много. Не ми харесва – и толкова. Не вярвате ли? След година ще ви попитаме и ще ни кажете как вървят нещата.

Има състояния, когато хората са просто безразлични: дошъл си, обучаваш се, още повече, че искаш да изглеждаш нужен, полезен, приятен и т.н в очите на останалите.

След това, когато вече си свикнал, преставаш за кратко време да ги забелязваш.

След това, в зависимост от това, как работиш с тях, в теб започва да се заражда критиката, във всеки от тях намираш някакви отрицателни черти, та чак до отчуждение и неприязън.

Но истинската ненавист се появява, когато хората вече работят сериозно над обединението. Тогава възниква истинският егоизъм, който се проявява много силно. И там вече започва сериозната, истинска работа.

От 2-я конгресен урок в Грузия, 06.11.2012

[92398]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Конгреса в Грузия. Урок №1

Въпрос: В книгата ”Постигане на висшите светове” е казано: ”Всеки в нашия свят е готов сам да отсича крайниците си по няколко пъти на ден, само и само да постигне капчица сливане с Твореца”. Трябва ли да го разбираме буквално или това е само образно казано?

Отговор: Не е образно. Първо, не става дума за никакви страдания, каквито се изискват от някои религии, защото всички страдания, с които човек се товари, са егоистични: страх или желание за получаване на голямо възнаграждение.

За какво става дума?

Например, когато попаднах в инцидент и бях в предсмъртно състояние, в кома, тогава ми направиха няколко операции, и остана още една, която беше наложителна – не можех да дишам, белите ми дробове се бяха напълнили с кръв. А операцията все се отлагаше поради заетостта на хирурга. Веднъж ми казаха: ”Днес той е свободен”. Аз сам побягнах към операционната, сам легнах на масата и казах: ”От тук няма да мръдна. Сега ще ме оперирате.”

Кажете ми, приятно ли е да те режат? – Не.

Защо се съгласяваме на това? – Защото разбираме, че от това ще спечелим в живота, защото има голямо наслаждение, по-голямо от страданието. Всичко се сравнява.

За да ни разкажат за това, какво означава една секунда връзка с Твореца, ни дават такова сравнение. Но това не означава, че трябва да отсичаш краката и ръцете си по седем пъти на ден.

Въпрос: Не си представям как в такива случаи можеш да не усетиш болка: чрез мислено обезболяване?

Отговор: Не трябва никаква упойка! Онова, което усещаш, на което се съгласяваш, това е твоята упойка. Тъкмо затова се отправям към такова висше наслаждаване, в сравнение с което всичките ми страдания не струват нищо, т.е. наистина преставаш да ги усещаш. Защото се включваш към по-горното стъпало, което е по-високо от животинското ниво.

От 1-я урок от конгреса в Грузия, 05.11.2012

[92294]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Когато провеждаме интегрални лекции-семинари, хората чувстват, че не доизказваме нещо, докато не започнем по-подробно да разбираме понятието „природа“.

В кой момент можем да дадем и да разкрием понятието „природа“ и въобще трябва ли да го правим?

Отговор: Разбира се!

Понятието „природа“ може да бъде обяснено по следния начин: „Ние сме свързани помежду си. Разумът ни е свързан в една единна система, затова мислите и желанията ни се предават един на друг. Не напразно хората казват „лоши очи“ или „добри очи“, „уроки“. Можем да предаваме мисли. Някои хора са по-чувствителни към това да предусещат мислите на другите, има и по-малко чувствителни. Човек чувства, когато някой го гледа в гръб и т.н.

Тоест съществуват огромни тънки слоеве в природата, за които говорим ние. Ние не можем да ги измерим достатъчно. С тях се занимават специалните служби, които не ни разкриват всички тайни, но по принцип това не е и важно. Важно е, че днес на човечеството постепенно се разкрива тази взаимна връзка.

Тази пълна интегрална взаимовръзка между индивидуалните ни мозъци образува една единна мрежа, която е свързана също и с неживата, растителната и животинската природа, и всичко това заедно образува природата.

И когато се стремим към интегралност, към взаимна връзка, по принцип, с това разкриваме единната система на природата. Това е като единен компютър. Всеки от нас е като компютър, включен към всички останали компютри. И когато всички седем милиарда компютри се съединят заедно, тогава това означава единна природа.

Работата е в това, че общият разум съществува не във всеки от нас, а между нас, в свързващата ни мрежа. И затова, когато се фиксираме помежду си, когато личните ни модеми се свържат един с друг – това образува огромната, широка, разумна мрежа на света.

Ето тогава започваме да усещаме единното движение на природата в нея и най-важното, нашата собствена еволюция: накъде вървим и по какъв начин се развиваме.

Тогава можем отрано да предусещаме следващите си състояния, защото се включваме на такова ниво на природата, където е нейният план. Този план развива всеки от нас, черпи от личния ни арсенал, от личната памет на всеки, индивидуални записи, данни (решимот). И тогава човек ще види своите бъдещи състояния, защото ще се чувства включен в тази мрежа.

Тоест, когато нашият разум става интегрален, достигаме нивото на природата, отиваме отвъд всякакви ограничения: време, пространство – всичко това, за което говорят днес квантовите физици, психолози и други учени. Укрепвайте тази наука – ще ви разберат.

От виртуалния урок, 28.10.2012

[92221]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Как да се устремим към единната Сила, към единния Творец, единната светлина и да не се отклоняваме от този път?

Отговор: Посредством взаимното сливане между другарите, които искат да изяснят и да разкроят всичко само в контекста на връзката между тях. Цялата Тора  е история на нашата взаимна връзка и нищо повече от това.

Постепенно се запознаваме с егоистичното желание и отначало то ни се вижда добро – такива са „седемте сити години” в Египет. След това откриваме, че нашето желание е друго. За това свидетелстват градовете Питом и Раамзес. Позицията на егоизма не се променя и ако се асоциираш с него, то живееш и си подсвиркваш. Но ако се отъждествяваш с Исраел, ситуацията става лоша. И накрая в теб се разкрива точката, която не ти дава мира и те кара да се изключиш от предходните отношения.

По такъв начин не променяш самата реалност, а само я подразделяш, оценяваш – или според своя егоизъм, или съгласно светлината.

Първо, определяш колко са глупави онези желания и мисли, които те откъсват от собственото ти достижение. Това е ”еснафският” подход. А след това злото е това, което те отделя от Твореца – това вече е ”мнението на Тора”. Тези две мнения са противоположни едно на друго и Тора ни разказва как човек преминава от единия свят в другия. Ако той потвърждава всичко с егоистичното желание, такова състояние се нарича ”този свят” – казано иначе, сегашното стъпало. И от тук човек преминава в ”бъдещия свят”, в бъдещото състояние, където всичко трябва да се утвърждава в Твореца.

И така, разказа за Египетското изгнание е универсална история, повтаряща се отново и отново, всеки път в ново качество, на ново ниво на възприемане, изявяваща много дълбоки пластове, много по-тънки детайли, много по-точни оценки.

С тази история излизаме от Египет, но финалната точка все още е далеко. Египет се завръща при нас по време на скитанията из пустинята. Казано с други думи, гледаш и преживяваш ”филма” отново на много по-високо стъпало, само че с много по-висока ”разрешителна способност”. И това е като добавка към войните и другите проблеми. Всичко се повтаря, разкривайки много по-тънки детайли в анализа.

И винаги всичко се завръща в триъгълника ”Аз – групата – Твореца”. Разкриваме точката на единството, на сливането, където аз и групата е съсъд, а Творецът – напълването. А след това проверяваме какво ни пречи и какво работи за нас. Всяка секунда разкриваме потенциално годни свойства, за да ги поправяме и присъединяваме, изкачвайки се с това по стъпалата на духовната стълба.

Така че, ако търсиш оптималния път, има само едно място, на което трябва да се фокусираш.

От урока по статия на Рабаш, 26.10.2012

[92232]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Съобщение на The New York Times: Ураганът “Санди” е резултат от глобалното затопляне. Щурмовата вълна от „Санди“, заляла сушата, е била особено силна, тъй като нивото на морето вече десетки години се повишава. А това явление е свързано с изхвърлянето на парникови газове в атмосферата. „Санди“ трябва да се възприема като предвестник на бъдещи бури, доколкото нивото на морето се повишава все по-бързо и по-бързо. Последните десетилетия ураганите станаха по-свирепи, но това може да се обясни и с естествените цикли на природата.

Съобщение на Time: Загубите от „Санди“ за сега (!) се оценяват на 60 милиарда долара, икономическият ръст на САЩ ще намалее с 0.6%, компаниите, авиолиниите и строителните фирми ще загубят част от доходите си. По-голямата част от пострадалите от наводнението няма да могат да възстановят загубите си с помощта на застрахователните компании – стандартните полици не покриват загуби от наводнения.

Прекъсването може временно да забави икономическото развитие, ресторантите и магазините да привличат по-малко клиенти, заводите могат да спрат или да съкратят работните смени поради намаляване на потребителското търсене, неизбежните разходи за ремонт на домовете могат да доведат до съкращаване на загубите в други сфери.

Съобщение: Причината за възникването на урагана не зависи от климатичните изменения, а неговата невероятно разрушителна сила се е появила именно в резултат на увеличаването на температурата на повърхността на планетата. Доказано е, че измененията в климата стават много по-бързо, отколкото би трябвало да бъде според наличните от климатолозите разчети. Какво ще стане, ако ураганите се повтарят всяка есен, а след тях следват анормално студени зими и горещи и сухи лета?

Именно увеличаването на температурата в света е виновна за силните щурмове, прекалено топлите зими в САЩ и прекалено студените зими в Европа. САЩ, Канада и Европа ще страдат или от екстремно студени или екстремно горещи сезони. През есента са възможни разрушителни урагани. През тази година спътниците регистрираха рекордно топене на ледовете в Арктика, повиши се температурата на океаните, поради затоплянето, атмосферата стана по-влажна. А това означава, че по-силните урагани поемат в себе си повече влага, която се стоварва след това на крайбрежията.

Забележка: Но по-силно от всичко ние влияем на природата не физически, а духовно – чрез егоистичното ни противопоставяне един на друг, макар природата да иска от нас активно включване в нейната система, която е система на хармонично интегрално взаимодействие. Цялата нежива, растителна и животинска природа инстинктивно съблюдават това условие. А човек е длъжен да изучи системата на природата и да приеме осъзнато решение за своето равновесие с нея. А за да го съблюдава, е нужно да достигне до библейското условие „Възлюби ближния като себе си“.

[92103]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Защо са ни дадени именно ”заповеди”, т.е. повели, ако всичко трябва да се осъществява по желание и по свободен избор?

Отговор: Наистина, човек приема заповедта като повеля. Защото и желанието също ”повелява” да постъпим по определен начин. И изпълняваме заповедите именно в желанията.

Ако се обръщам към някого със заповед, той може да я изпълни от страх, или за възнаграждение в този свят или в бъдещия – или защото така му е заповядано. По такъв начин ”заповед” – това е повеля, която се съблюдава не от страх и не заради отплата. Ако се страхувам от нещо или разчитам на печалба, то изпълнявам договора, а не заповедта. Отворила ми се е възможност да загубя или да спечеля по волята на стопанина, който ме лишава от избор, поставяйки сурови условия: ”Ако направиш така – ще спечелиш, ако направиш иначе – ще загубиш”. И виждам, че трети път няма, че не се получава да избягам. Може би, защото така са ме възпитали, а може би такива са обстоятелствата.

От друга страна, ”заповед” означава, че съм напълно свободен. Творецът е напълно скрит от мен, мога да правя каквото си искам – и все пак, търся възможност да изпълня Неговото желание. Защо? На този въпрос отговор няма.

Е, търси си причината. Страх – това вече е принуда, възнаграждението е подкуп и означава, че тук няма нищо духовно. Тогава за какво трябва да изпълнявам заповедта? Няма за какво. Но само луд или малко дете могат да действат без каквато и да била полза, без желание да избегнат злото или да постигнат добро. Какво да се прави?

Да се търсят сили за действие. Тъй като аз съм машина, която трябва да се зарежда с бензин. Търся този бензин, без да имам отговор на въпроса: ”За какво?”.

Когато човек наистина достига до вяра над знанието, той няма за какво да изпълнява заповедта. За това е казано: ”Земята виси в пустотата”. А човек търси единствено и само гориво – само за това моли, само това иска.

А освен това, той се и прикрива, за да не му покажат трепета или възнаграждението. С други думи, прави съкращение, без да желае да види Твореца, избягвайки всичко, което е способно да му попречи в свободния му избор с вяра над знанието.

И тук достигаме до точката, за която в нашия свят няма никакъв разчет, никакви възможности за измерване. Тъй като в своите желания винаги избираме онова, което ни носи по-голяма изгода.

От тази средна точка и нататък започва свободният избор. Пред нас изниква въпросът: ”Заради какво да действам?”. И онези, които се стараят да преминат през него, достигат до духовните усилия, които стоят по-високо от този въпрос.

А в нашия свят заповедта няма защо да се изпълнява – това не носи никаква изгода от гледната точка на сегашното ни разбиране, желание и ценности.

От урок по статията ”Даряване на Тора”, 04.11.2012

[92177]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Заповеди, Свобода на волята - No Comments→

В нас се разкрива копие на последното разбито духовно стъпало като материален свят, който усещаме с петте си сетивни органа. При това материята и чувствата са мними – те очертават контурите на духовното, подобно на картината от стената. Картина има, но тя не е реална. Реалността е там – зад стената, а на стената е само проекцията.

Хората гледат кино и изпитват най-различни преживявания. Реални ли са те? Просто такива са ни реакциите. Сякаш живеем във филма, който ни прожектират.

Но освен този филм – нищо друго не съм видял и нищо не зная. В него преминава целият ми живот и затова всичките ми усещания отразяват неговия ход. Зрение, слух, вкус, обоняние, усет – всичко е отразено на тази лента.

Днес преминахме към триизмерното кино, осигуряващо ни още по-голяма реалистичност. Въобще не е тайна, че човек може да бъде поместен в някаква сфера, симулирайки, че това е неговият живот. Ако той свикне с този свят, върви му доказвай, че съществува някаква външна реалност. ”Ето хора, звезди, Земя – всичко си е на мястото”… В своите усещания той не излиза извън рамките на тази сфера. За него, зад пределите на сегашните му усещания нищо не съществува. Той не усеща в някакъв допълнителен чувствен орган недостатък на каквото и да е, ущърб на неговата реалност.

Ето и аз днес с петте си чувствени органа управлявам само това, което се намира вътре в моя кръг. Къде е допълнителният сетивен орган – съсъдът, който не може да се напълни с нищо от това, което се намира тук, колкото и да се опитваме? Тази допълнителна потребност се нарича ”точка в сърцето” (.), и тя е обърната към онова, което не се намира в нашата Вселена. Усетил това желание, човек не може да си намери място, тръгва да търси и накрая намира нас. А нашата задача е в това, да го свържем с външния свят. Той трябва да се откъсне и да прескочи ”оградата”, да се избави от нея.

Цялата работа е в това, че нашата сфера е създадена като копие на висшия свят – между тях има някакво подобие. Трябва само да се използва правилно онова, което имаме тук. Аз вземам своята искра, точката в сърцето, и я внасям във взаимоотношенията си с другарите, сякаш искам да ги обикна. И тогава виждам, че всъщност не желая това.

Но необходимостта вече е формирана, искрата вече е придобила вектор и съответно с това мога да изисквам поправяне.

Затова, основно трябва да поставим своята искра в ”терена за игра” и да накараме самите себе си да играем, по всички правила. Благодарение на тази игра, концентрирам ума си и придобивам правилни, истински желания. Така от модела, от аналога, имащ външно сходство, ще премина в истинския свят.

Нашият свят ще остане само като въображение, ”като полигон за тренировка” и само моята искра е вечна. Тази миниатюрна точка в сърцето – част от Твореца свише. И ако я използвам правилно в играта, то ще постигна успех и ще израстна.

От урок по статията ”Учение за Десетте Сфирот”, 04.11.2012

[92099]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Къде са желанията на човек: в тялото, извън тялото, във въздуха, наоколо?

Отговор: В тялото няма желания. Можете да замените всички свои органи, да направите колкото искате трансплантации, но изобщо няма да засегнете човека в това тяло.

Спомням си, когато преди половин век професор Бернард в Южна Африка за пръв път направи сърдечна трансплантация, всички помислихме: „Какво ще се случи на човека, претърпял операцията?! Какво ще започне да чувства?“. Нищо! Сърцето е само помпа, която изпомпва кръвта и това е всичко.

Същото е и ако ви присадят мозък. Нашият мозък не е мислещ, защото мислите не се формират в него. Мозъкът е само проводник, който ни съединява с полето на вселенския разум, точно така, както и нашите желания се намират в същото това поле, а не в нашето тяло. Тялото ни сякаш съществува в това поле и само го приема.

А тази малка индукция, която се предизвиква в нас, е това, с което възприемаме живота.

Въпрос: Тоест в интегралния разум, когато човек влиза в общото поле на любовта, действително задейства охраната си на 100% и го развива по-нататък?

Отговор: Да, но това вече не е мозъкът, който имаме!

Ние имаме само инструмент, подобен на индукционна бобина, която улавя полето извън нас, и в нея се възбуждат токове. И тези токове, тази част от тях, която можем да научим, да овладеем, да разберем и т.н. – това е нещото, което чувстваме. А в действителност около нас е поле от огромни сили и напрежения.

Въпрос: Разширявайки своята бобина до 100%, разширяваме възможността за осъзнаване?

Отговор: Тя се разширява само от факта, че започваме да се свързваме с другите.

Така че, ако искаме да се „активираме“, да се превърнем в сериозен соленоид, тогава трябва да се проникнем от чуждите желания, да започнем да мислим и да чувстваме как да се сближим с хората и как да сближим хората.

От ТВ програмата “Беседи с Михаел Лайтман”, 11.03.2012

[92157]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността - No Comments→

Становище: Възможно е да се изчислят и предвидят характеристиките в строежа на различните видове мрежи (технологични, Интернет, социални, биологични и пр.) на компромиса между популярност и сходство: възел, който се присъединява към мрежата, първоначално се опитва да се свърже с популярни и в същото време сходни на него възли, тоест най-простите структурни звена (във Facebook – това е личната страница). Популярни са тези възли от мрежата, които имат по-голям брой връзки с другите.

Тези две измерения (популярност и подобие) могат да бъдат комбинирани в едно пространство, създавайки карта, която ще предскаже потенциалните съединения в разрастващата се мрежа. Всеки нов възел, присъединяващ се към мрежата (нова уеб-страница или молекула белтък) може да се свърже към всеки съществуващ възел на мрежата, но има предпочитани съединения, което предполага, че изборът не е случаен, а е комбинация от вече съществуващи възли на принципа „парите при пари отиват“.

Възли с голям брой връзки получават дори повече връзки за сметка на колегите си с по-малък брой връзки. По този начин възлите от по-високо ниво се обединяват в агломерати и мрежата е хомогенна, тоест като цяло, е възможно разпределението на нивата в мрежата да се подчинява на силов закон.

Все пак, това равновесие е нестабилно, тъй като всяко отклонение в „предпочитана връзка“ унищожава агломерата или създава супер агломерати, което води до загуба в хомогенността на мрежата.

Затова популярността е само един от аспектите за създаване на „предпочитаната връзка“. Вторият аспект са приликите. Възлите, които си приличат, имат голям шанс за връзка, дори ако те не са популярни. В социалните мрежи – това е тенденцията да се общува с подобните по интереси.

Структурата на Вселената, Интернет, социалните мрежи и човешкият мозък са изключително сходни, което е следствие на асимптотичната еквивалентност на динамиката на еволюцията на тези много различни сложни системи.

Коментар: Човек е създаден на принципа на интегралните клетки на единната мрежа и всичко, което той създава, е следствие на този принцип, тъй като не може да си представи друга връзка.

[91983]

Filed under: Без категория, Криза, глобализация - No Comments→

Становище: Природата предупреждава човечеството за предстоящо бедствие, но човечеството не иска и да чуе за това. Последните природни бедствия стават все по-страшни и по-непредсказуеми, но на човечеството му е малко, за да се научи от бедствията. На пътя на торнадо и цунами все още стоят атомни реактори и беззащитни градове.

Ураганите стават все по-мощни и се случват все по-често. Техният път трудно може да се предскаже, все по-трудно е да се подготвим за тях.

Например, днешният „Санди“ върви по абсолютно нестандартен път. Той премина през Флорида, Луизиана и навлезе в по-северните ширини на континента. Това е доста необичайно – преди ураганите нямаха такова поведение. В допълнение, „Санди“ се оказа по размер два пъти по-голям от своите събратя.

Ураганите се увеличиха с повече от 20-30% и преди всичко, особено мощните урагани. Поради това е необходимо да се подготвим за по-широк кръг от изненади. Урагани с такава сила до Русия не могат да достигнат, а възникването им на място е невъзможно, тъй като тяхна родина е океанът. Но и за нас ще се намерят собствени природни бедствия. Резки увеличения на торнадо се появяват вече в централната част на Русия.

Забележка: Не изпълняваме условието за равновесие с глобалната интегрална система на природата чрез намесата си на всички нейни нива – на неживото, растителното, животинското и по-специално, на човешкото. Нашето общество не е интегрално, а индивидуално, не се намира в хомеостаза. Неспазването на правилата за единство на природата ни заплашва с бедствия.

Природата ще ни принуди да се променим против волята ни от състояние на ненавист и конкуренция към обединение и съдружие. Можем като умни деца да разберем и да съкратим предварително пътя на страданията, преди катастрофите, като се поправим.

[91936]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Как да прeдадем форма на отдаване на получаващите желания?

Отговор: Ние прeдаваме най-различни форми на материалите – правим от тях зъбни колела, решетки, точила и т.н. На съшия принцип работим и с желанието за получаване, независимо, че то никога няма да се превърне в даващо. ”Съсъдите за отдаване” в кабалистичната терминология са получаващи съсъди, които са способни да отдават, действайки по особен начин. Казано с други думи – то става получаващо по особен начин. Защото освен да получават, те на нищо друго не са способни.

Така че, усъвършенствай се в получаването до такава степен, че то да се уподоби на отдаването.

Днес, както и да го усукваш, моето намерение си остава егоистическо. За да го поправя, ми трябва особена, външна сила. Затова се учим – за да я привличаме. Сам не мога да променя нищо и затова не преживявам за своите желания – те ще се развиват съгласно програмата. Не трябва да се грижа за това, напълнени ли са моите съсъди и ако да, то с какво и колко? Тук всичко си върви по реда, а аз се грижа само за намерението, за посоката на мислите си. Аз отделям действието от намерението и само в намерението постоянно се устремявам към целта. Докато я задържам на ”кръстовището”, каквото и да правя – аз съм поправен и всичките ми дела са добри. Затова е казано: където са мислите, там е и човека.

Сто процентното намерение за отдаване ми подсигурява поправяне във всичко. Защото именно то, а не действието, е решаващия фактор. И тогава, дори да грабя или да разрушавам – аз грабя и разрушавам частите на своето егоистическо желание, за да извършвам действия за отдаване. Над действията човек няма власт – всичко определя намерението.

Проблема е в това, че гледайки един на друг, ние виждаме тъкмо действията, а не намеренията. Но тъкмо този проблем ни води към поправяне. Аз трябва да се издигна на такава височина на взаимната връзка, за да съдя за другите по намерението им, а не по действията им. Това ни задължава да ставаме кабалисти. Друг изход няма – защото по друг начин не можем вярно да си взаимодействаме. Бедствията ще се увеличават – и къде ще е моето отдаване на висшия?

Въпрос: ако намерението – е онази форма, която се облича на материала на желанието, то как да я поправим?

Отговор: С помощта на светлината, възвръщаща ни към Източника. Ние се стараем да действаме за отдаване, обединяваме се помежду си, и несполуките ни разкриват, че се нуждаем от светлината.

Защото във всеки човек има част от Галгалта ве – Ейнаим. Като следствие, някои хора изпитват влечение към светлината и това влечение се разкрива в тях, като въпрос за смисъла на живота. Те искат да познаят, да разберат тази тайна.

Такива хора са особено егоистични. Те изобщо не са симпатични – по-скоро са отвратителни, на тях въобще не им е до този свят, те го презират, не желаят да се възползват от неговите ”боклуци”. Накратко казано, в кабала идват хора много неприятни. Тъй като голямото желание в тях, потиска малките. В резултат, човек се интересува само от едно – той иска да знае, за какво си струва да се живее?

Освен това, него могат да го вълнуват въпроси на ниво от висша философия: ”Какво е това Вселена? За какво е всичко това?”. С други думи, на него тук му е тясно и той не може да понесе това.

Ето, това всичко е предизвикано от пробудилата се част на Галгалта ве – Ейнаим, която за сега все още се намира в АХАП и го уголемява, тласкайки човека към търсене, кара го да се отваря за всичко, стараейки се да ”глътне” цялата действителност, включвайки и Твореца.

А след това, благодарение на действията в групата и учението, човек започва правилно да преценява и да сортира всичките явления. И тогава се приближава до поправянето.

Освен това, основна роля играе коренът на неговата душа, качественият характер на неговата Галгалта ве – Ейнаим. Някой например, се устремява към глобалното, към всеобхватните знания, съобразно размера на своето решимо, някога издигналите се много високо, са паднали толкова ниско, че сега изискват голяма работа. Такива  хора не постигат успех отведнъж, а след десетина години – но след това се издигат на съответстващата им висота. А другите – не.

Във всеки случай, както и да се възвиси човек, неговото глупаво начало се възвишава над него. От това зависи количеството действия, необходими за поправянето му.

Но така или иначе Галгалта ве – Ейнаим и АХАП всеки има изначално, без да изключваме ”народите на света”. Тъй като всички сме преминали през разбиването, в това число и в Древния Вавилон. Тогава се е разразила същата криза, както сега, в резултат на което от общата среда се е отделила една малка група от хора – народа Исраил. Сега, когато страдат всички ”останали вавилонци”, нямайки друг избор, сега ще им се наложи да се поправят заедно с онази група, за да излязат окончателно от Вавилон. И тогава всички ще се назоват Исраел – което означава: ”направо към Твореца” (яшар – Ел)

Тук не става въпрос за националност, а за подобие на Твореца. И разликата е само в последователността: някой започва този процес, а някой го продължава. Всеки внася своята лепта и накрая всички поправят вавилонското разбиване.

От урока ”Въведение в книгата Зоар” 02.11.2012

[92001]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→